Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 12201 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувно по предявен от
„К.А.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, *, представлявано
от управителя К. А.
Г., действащ чрез адв. К. П., срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, *, представлявано от управителя П. Й. Г. Г.,
действащ чрез адв. Т.Н.-С., осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД, изменен по реда на чл. 214 от ГПК, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 14 227.48 лева, представляваща
стойността на неполучена и нереализирана био
продукция за стопанската 2016/2017 г. по
договор за аренда от 01.10.2013 г., а именно 1./ 2700.30 кг – ечемик от имот № * - нива с площ от 9.001
дка, 4-та категория, м-ст „К.“, с граници: имот № *, № *, № * и № *; 2./ 2973.30 кг – зърно царевица от имот
№ * - нива с площ от 5.300 дка, 7-ма категория, м-ст „Р.“, с граници: имот
№ *, № *, № *, № *, № * и 3./ 6980
кг – зелена маса фий от имот № * - нива от 5 дка, 5-та категория, м-ст „Л.“
с граници: № *, № *, № *, № *, №*, след приспадане на разходите за производство,
находящи се в землището на с. И., община А. с ЕКАТТЕ:*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното погасяване
на задължението.
Твърди се
в исковата молба, че между ищеца и Т. П. С. на 01.10.2013 г. е
сключен нотариално заверен договор за аренда, въз основа на който С. е
предоставил на ищеца ползуването на горепосочените недвижими имоти за срок от
10 години, срещу задължението на ищцовото дружество да заплаща на арендодателя арендна цена – не по-малко от 3.00 лева на дка
или 1262 кг зърно. Поддържа се в исковата молба, че на 18.10.2013 г. арендодателят С. е прехвърлил правото на собственост върху
процесните земеделски земи в патримониума на ответното дружество срещу
съответната продажна цена, в резултат на което ответникът е встъпил в
учреденото по-рано арендно правоотношение. Твърди се,
че на 09.04.2015 г. арендодателят-ответник е направил
изявление за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение на
задължението на арендатора-ищец да заплати дължимите суми по договора. На
15.04.2015 г. ответникът е подал заявление пред Агенцията по вписвания за
заличаване на договора за аренда от 01.10.2013 г., а на 16.04.2015 г. е отдал
процесните имоти за възмездно ползуване на „Л.“ ЕООД по сключен между тях договор
за наем.
Сочи
се, че с Решение, постановено по гр. д. № 14897 по описа за 2015 г. на
РС-Варна, потвърдено с Решение по в. т. д. № 11 по описа за 2017 г. на
ОС-Варна, е прието за установено, че между ищеца и ответника съществува валидно
арендно правоотношение, доколкото правото на
разваляне е упражнено незаконно, като е отменено и извършеното вписване в СВ на
развалянето на договора за аренда от 01.10.2013 г. Излага се, че с действията си, изразяващи се
в незаконното разваляне на договора и вписването му в СВ, ответникът не е
изпълнил договорното си задължение да осигури спокойното и безпрепятствено
ползване на наетите земеделски земи, доколкото ищецът след развалянето и
вписването на развалянето е бил лишен от възможността да се сдобие със сертифицирана
биологична продукция за стопанската 2016/2017 г., тъй като фактическият
ползвател на имотите е унищожил и прибрал есенниците и разорал пролетниците.
Ищецът
твърди, че за стопанската 2016/2017 г. в процесните ниви е извършил всички
необходими агротехнически мероприятия до края на м.март и първата десетдневка
на м. април 2015 г., но ответникът е осуетил възможността да прибере реколтата
си, както следва – 2700 кг ечемик по 1 лв. на кг или 2700.00 лева от поземлен
имот № *; 2650 кг зърно царевица по 1 лв. на кг или 2650.00 лева от поземлен
имот № * и 7500 кг зелена маса фий по 1 лв. на кг или 7500.00 лева от поземлен
имот № *. С решение, постановено по т. д. № 92 по описа за 2018 г. на ОС-Т.,
ответникът бил осъден да заплати на ищеца стойността на разходите във връзка с
извършените агротехнически мероприятия, възлизаща на 598.70 лева
Поддържа,
че процесните земеделски култури са биологично сертифицирани продукти, включени
в системата за контрол на акредитиран контролен орган за сертификация на
земеделски продукти „К. С.“ АД. Ищцовото дружество произвеждало, отговарящи на
европейските норми биологични земеделски зърнено фуражни култури, които доставя
на различни съконтрахенти в *, извършва преработка и
отглеждане на отговарящи на биологичните европейски норми селскостопанска
продукция. Поради лишаването от ползването на земеделските земи ищецът е бил
лишен и от възможността да остане включен в системата за контрол и сертификация
на биологично производство.
Ищецът
навежда доводи за това, че в резултат от неточното изпълнение на ответника е
пропуснал сигурно увеличение на имуществото си, доколкото на 14.11.2014 г. е
сключил договор за продажба на био продукция със
земеделския производител и търговец на земеделска и животинска биологична
продукция Й. К.. В резултат от нереализирането на реколтата за стопанската
2016/2017 г., ищцовото дружество не е изпълнило своите договорни задължения за
доставка на биологични/екологични чисти селскостопански култури именно от процесните
имоти, които са били предварително огледани, посочени и избрани на място от съконтрахента по договора от 14.11.2014 г. Сочи се в
исковата молба, че тази сигурност е била обусловена от факта, че за имотите,
които ищецът е обработвал по други договори през стопанската 2016/2017 г., с
други съконтрахенти, е реализирал доход над средните
за същите култури. Освен това всички земеделски производители на територията на
землището през процесната стопанска година са реализирали нормални и над
средните добиви от култури, които ищцовото дружество произвежда по съответната
програма за биоземеделие.
По
същество се моли съдът да уважи предявените граждански притезания.
Претендират
се сторените съдебно-деловодни разноски.
Обективирани
са и доказателствени искания.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В проведеното
открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
С молба от 10.09.2021 г. поддържа
исковата молба.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно
заседание, представлява се от адв. Т.С., чрез която оспорва
предявения иск както по основание, така и по размер и пледира за отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
На 01.10.2013
г. между Т. П. С. и ищеца „К. А.– *“ ЕООД е сключен нотариално заверен договор
за аренда /л. 10/ с предмет процесните поземлени имоти, вписан в СВ-гр. О. с вх.
рег. № *, акт № *, том *. По силата на правната сделка С. се е задължил да
предостави на търговското дружество за временно /за срок от 10 стопански
години, считано от подписването му/ възмездно ползуване процесните ПИ, а именно
имот № * – нива с площ от 9.001 дка, 4-та категория, м-ст „К.“; имот № *
- нива с площ от 5.300 дка, 7-ма категория, м-ст „Р.“ и имот № * - нива от 5
дка, 5-та категория, м-ст „Л.“, находящи се в землището на с. И., община А. с
ЕКАТТЕ:*, а арендатора се задължил да плаща арендна цена в размер на 3.00 лева на
дка годишно или 1262 кг. зърно /пшеница или ечемик/ или левовата им
равностойност по пазарна цена.
На
18.10.2013 г. между арендодателя Т. П. С. в качеството
му на продавач и ответника „И.А.“ ЕООД в качеството му на купувач е подписан
договор за покупко-продажба с предмет отдадените под аренда ниви, обективиран в
нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. /л. 49/, вписан в СВ вх. рег.
№ *, акт № *, том *, дело № * г., от който е видно, че С. се разпоредил с правото на собственост върху нивите
в полза на ответното дружество.
От
представения договор от 10.11.2014 г. /л. 39/ се установява, че ищецът е поел
задължение да доставя всяка година до 2022 г. на земеделеца Й. Е. К. 200.000
/двеста хиляди/ килограма био животински фураж – смес
от зърно и детелина срещу договорена цена от 0.55 евро за килограм, която
следва да бъде платена два месеца след доставката до местожителството на К..
Констатира се от представения договор, че същият е подписан между страните,
след като Й. К. се е убедил при извършен оглед на място, т.е. на земеделските
площи и био производството върху тях, а така също и
на плодовете, вземайки проби от земята и плодовете и извършвайки необходимите
изследвания, че ищецът разполага с тези продукти в преработен вид под формата
на животински фураж, който предоставя на животновъдите.
От
представения по делото констативен протокол /л. 178/, съставен от помощник нотариус
М. Д. при нотариус Н. Д., вписан в НК под рег. № *, район на действие РС-В., се
установява, че на 09.04.2015г. арендодателят-ответник
е направил изявление за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение на
задължението на арендатора-ищец да погаси дължимите суми по договора от
01.10.2013 г.
На
15.04.2015 г. е подадена молба пред СВ – гр. О. за заличаване на договора за аренда
досежно процесните ниви /л. 13/.
Преди заличаването на
вписването на арендата ищецът като замеделски
производител е оповестил този договор като основание за ползване на земите в
регистъра на Общинска Служба по земеделие – А. и въз основа на тази регистрация
е участвал в разпределението на масивите, но за стопанската 2016/2017 г.
ползването на имотите е предоставено на друго лице по постигнато доброволно
споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. И. с ЕКАТТЕ *, общ. А.,
обл. Т..
От
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства /л. 221 и следв./ - показанията на свид. С.
А., която е агроном по професия и служител в ищцовото дружество, се установява,
че през 2014 г. и 2015 г. имотът, находящ се в м-ст „Л.“ бил засят с фий, този
в м-ст „К.“ с ечемик, а този в м-ст „Р.“ с царевица. През м. май 2015г. арендаторът
е узнал, че договорът за аренда от м.10.2013 г. е развален от ответника и
заличен от Агенцията по вписвания – Служба по вписвания гр. О., като нивите
били разорани, а продукцията била унищожена. Установява се още, че през лятото
на 2014 г. клиенти от Г. огледали процесните имоти и вземали проби от същите,
като продукцията точно от тези имоти е била предназначена за доставка по
договорите с тях, поради което не е било възможно да им се предостави продукция
от другите имоти. В показанията си свид. А. сочи, че
ищцовото дружество произвежда единствено биологична продукция. Установява се
още, че нива № * е прав имот с неравен терен и има една поясна
ивица, състояща се от храсти, която не се обработва, но е била декларирана пред
Д. ф. като екологично насочена площ. Мястото е било равно и ищцовото дружество
разполагало със земеделска техника за обработването и на тази поясна ивица.
От представеното решение № 3491/06.10.2016 г. /л. 14/ –
влязло в законна сила на 09.03.2017 г., постановено по гр. д. № 14897 по описа
за 2014 г. на РС-Варна, 17-ти съдебен състав, се установява, че със сила на
пресъдено нещо е прието за установено в отношенията между „К. А. – *“ ЕООД и „И.А.“
ЕООД, че между същите съществува арендно
правоотношение по нотариално заверен договор за аренда на процесните земеделски
земи от 01.10.2013 г. Със същия съдебен акт е отменено и извършеното с Акт № *,
вх. № * г., на СлВп-гр. О. вписване на едностранното
прекратяване от ответника на процесния договор за аренда.
Ангажирано е и влязло в законна сила решение № 10 от
22.02.2019 г., постановено по т. д. № 92 по описа за 2018 г. на ОС-Т., от което
е видно, че ответникът е осъден да заплати на ищеца стойността на нереализирана
био продукция за процесните ниви за стопанските
2014/2015 г. и 2015/2016 г., както и стойността на извършените в имотите
агротехнически мероприятия за засяването им със земеделски култури за
стопанската 2014/2015 г.
От ангажираните експертни заключения – основна и
допълнителна, по назначената Съдебно-агротехническа и икономическа експертиза /САгроТИЕ – л. 206 и л. 237/ се установява,че процесните
ниви за стопанската 2016/2017 г. са декларирани за обработване от ответника по
реда на чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като декларацията е от 28.07.2016 г. Преди
прекратяване на договора за аренда от 01.10.2013 г. площите за биоземеделие са били сертифицирани, което е в унисон и с
представения договор за контрол и сертификация на биологично производство от 30.01.2013
г. /л. 42/, сключен между ищеца и „К. С.“ АД, ЕИК ***
и Сертификати за съответствие за периода от 2014 г. до 2018 г. вкл. /л. 43
и следв./ и служебна бележка /л. 48/ от 18.07.2017
г., издадена от „К. С.“ АД, от която е видно, че процесните ниви са били
включени в системата за контрол на биологично производство до 12.08.2015 г.
Т.е. установява се, че ищецът е сертифициран за биологично растениевъдство. По
време на заличаване на договора имотите не са били биологично сертифицирани
площи, но към настоящия момент площите отново са сертифицирани.
Констатира се от заключението още, че средният добив за
стопанската 2016/2017 г. за био култура на дка е бил
1500.00 кг/дка зелена маса фий; 300.00 кг/дка – ечемик и 561.00 кг/дка –
царевица, като вещото лице сочи в заключението си, че царевицата и зелената
маса фий понасят да се сеят след себе си, а за ечемика е допустимо да се сее,
но на втората година добива намалява с около 10%, а на третата година с около
20%.
Установява се от експертното заключение още, че имот № *
е с декларирана площ от 5.00 дка, но реално обработваемата е 4.993 дка, като
средният добив от този имот за стопанската 2016/2017 г. би бил 7489.50 кг
зелена маса фий /1500.00 кг/дка Х 4.993 дка/.
Имот № * е с декларирана площ от 9.001 дка, но реално
обработваемата площ е 8.112 дка, като разликата до декларираната площ е озеленителния
пояс, за който свидетелства и свид. А., с площ от
0.889 дка, състоящ се от храсти и дървета, които са глог, шипка, круши, къпини
и трънкосливи над 5 години, а дърветата са слива, дъб
и акация – 10/15 годишни, като нивата е разделена на две части от този пояс,
които са реално обработваеми, включително триъгълникът в горната дясна част на
имота по представените легенди от вещото лице и ответника на л. 190 и л. 215.
Добивът от този имот при съобразяване реално обработваемата площ, включително и
обстоятелството, че за периода от 2014/2015 г. до 2016/2017 г. в този имот
ежегодно се засажда един и същ вид култура, а именно ечемик, би бил 240.00
кг/дка или 1946.88 кг ечемик /240 кг/дка х 8.112 дка/.
Имот № * е с декларирана площ от 5.300 дка, но реално
обработваемата е 5.299 дка, като средният добив от този имот за стопанската
2016/2017 г. би бил – 2 972.74 кг
царевица /561 кг/дка х 5.299 дка/.
Констатира се от заключението още, че средната цена на
килограм за процесните земеделски биологично сертифицирани култури е 1.08
лева/кг.
Т.е. от двете заключения се установява, че прихода за
ищцовото дружество от продажбата на биологично произведените зелена маса фий,
ечемик и царевица от процесните ниви за стопанската 2016/2017 г. при
съобразяване на действително обработваемите площи и обстоятелството, че за
периода от 2014/2015 г. до 2016/2017 г. включително ежегодно се засажда един и
същ вид култура в тези поземлени имоти, възлиза на 13 401.85 лева /1.08
лева/кг Х (7489.50 кг зелена маса фий + 1 946.88 кг ечемик + 2 972.74
кг царевица)/.
В хода на изслушването му вещото лице поддържа двете заключения
и добавя, че при определяне на средната
пазарна цена се е съобразил с тази, която е за *.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Неточното изпълнение на
договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника
изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение арг. от чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от
виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички
причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при
недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника по чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване следните
елементи от фактическия състав: наличието на облигационна връзка, учредена по
силата на договор за аренда с предмет процесните ниви; изпълнение на
собствените си задължения по договора – плащане на арендната
цена; настъпилите имуществени вреди; предвидимостта
на вредите; пряката връзка между неизпълнението и вредите, както и техния
размер.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже изпълнението на
собствените си задължения по договора – осигуряване на спокойното и
безпрепятствено ползване на процесните ниви, както и възраженията си в
отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Не се спори между
страните, а и от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че
между ищеца и Т. П. С. е учредено облигационно правоотношение за възмездно
ползуване на процесните ниви за срок от 10 стопански години. Установява се още,
че ответникът е встъпил в арендното правоотношение като частен правоприемник на
арендодателя-С.. Доказано е, че ищецът към датата на
едностранното разваляне на договора е бил изправна страна, доколкото е изпълнил
задълженията си по договора, като е заплатил уговорената арендна цена на предходния
арендодател за стопанската 2013/2014 г., което е установено с влязло в сила
решение, постановено по гр. д. № 14897 по описа за 2014 г. на РС-Варна.
Настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество
не ангажира доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че е
изпълнил задължението си да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на
наетите ниви. Напротив, от приобщените доказателства се установява, че имотът е
ползван лично от ответника, видно от заповед № РД-05-4159-17 на директора на ОД
Земеделие – гр. Т. /л. 152/ и Споразумение за масиви за ползване на
земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за
стопанската година 2016/2017 г., за землището на с. И., ЕКАТТЕ 32437, общ. А.
/л. 154/. През стопанската 2014/2015 г. ищецът е ползвал и обработвал имотите
до м. май-юни 2015 г., а за стопанската 2016/2017 г. не е прибрал реколтата от
тези култури, тъй като нивите са били разорани от фактическия ползвател, който
факт се констатира от показанията на свид. А., които
съдът кредитира като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и във
връзка с останалата доказателствена съвкупност.
От доказателствата по делото е установено по несъмнен
начин, че ПИ № * е засят със зелена маса фий; ПИ № * – с ечемик, а ПИ * – с
царевица. Установено е, че договорът за аренда от 01.10.2013 г., в който
ответникът е встъпил в качеството си на частен правоприемник на арендодателя, е едностранно развален от последния на
09.04.2015 г. Установено е, че лятото на 2015 г. /м. юни/юли/ нивите са
разорани, а реколтата унищожена. Съдът приема, че ищецът е бил лишен от
възможността да ползва нивите за стопанската 2016/2017 г. и да прибере съответните
био култури от тях и да реализира печалба поради
виновното неизпълнение на задълженията на ответника да осигури спокойното и
безпрепятствено ползване на арендуваните имоти.
Пред настоящия състав е поставен спор по въпроса за третирането
и оценяването на евентуалната продукция като био
такава. Допълнителните доводи към възражението, релевирани от "И. А."
ЕООД за липсата на доказване на включването на имотите в система за контрол на
биологично производство, са направени извън отговора на исковата молба и са
обективирани едва в хода по същество, поддържани и в писмената защита, поради
което са преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне. Доводите за
нарушение на подзаконовите текстове, ситуирани в Наредба № 1 от 07.02.2013 г.
на МЗХ са основание за ангажиране на административно наказателната отговорност
на ищеца, но не обуславят изхода на спора, предмет на настоящото производство.
На следващо място, представената служебна бележка /л. 48/
съставлява писмено доказателство по смисъла на чл. 29 Регламент (ЕО) № 834/2007
г. на Съвета, което не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Издател на
бележката е сертифициращ орган с възложени контролни функции по силата на
договори с предвидено автоматично удължаване на сроковете. Осъществяване на биопроизводство по занятие се потвърждава и от издадените
сертификати за съответствие на продукция.
Всички тези доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, налагат извода, че ищецът следва да се третира като производител на
биопродукция. Възраженията на ответника в тази насока, освен че са преклудирани
са и несъстоятелни.
Вторият спорен въпрос касае определянето на размера на
дължимото обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за стопанската 2016/2017
г., изразяващи се в нереализирана биопродукция.
Съдът приема, че настъпилите вреди са били предвидими за ответника,
който също е селскостопански производител и обработва терени в това землище.
Лишаването от осигурената печалба от продукция от явно обработени и засети
площи за следващите осем стопански години е в резултат от неправомерното
поведение на съконтрахента по договора за аренда,
което обуславя наличието на пряка причинна връзка между вредите и
неизпълнението. Същото представлява реална пропусната полза /ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК/ и е
съизмерима с печалбата, която дружеството би реализирало от произведената
продукция.
Настоящият
съдебен състав обаче намира, че дължимият размер на обезщетението се установява
не от представения частен договор от 14.11.2014 г. /л. 39/, а от назначената
основна и допълнителна Съдебно-агротехническа и икономическа експертиза, които
съдът напълно кредитира както обективни, компетентно изготвени, пълни, ясни и
неоспорени от страните. Арендаторът е сключил на 10.11.2014 г. в А., Г. частен
договор с гръцкия производител Й. К., жител на с. С., по силата на който е поел
задължението да доставя всяка година до 2022 г. 200 000.00 /двеста хиляди
килограма/ кг био животински фураж - смески от зърно
и детелина срещу договорена цена от 0.55 евро за килограм, но тази сделка не е
оповестена по начин, че да може знанието на третото за нея лице да се
предполага. Затова и предвидими са само пазарните цени.
В експертното
заключение е посочено, че средният добив на биокултурата
фий за стопанската 2016/2017 г. от арендуваната нива с обща обработваема площ
от 4.993 дка е 7489.50 кг, като средната пазарна цена на килограм биологично
произведена култура фий за исковия период е 1.08 лева/кг, т.е. общо за 2016/2017
г. стойността на биопродукцията фий, която ищецът е
пропуснал да реализира е 8 088.66 лева (7489.50 кг х 1.08 лева/кг).
Средният добив на биокултурата ечемик за стопанската
2016/2017 г. от арендуваната нива с обща обработваема площ от 8.112 дка, при
отчитане на обстоятелството, че за периода от 2014/2015 г. до 2016/2017 г.
нивата ежегодно се засажда със същата биокултура,
което води до намаляване на добива до 20%, е 1 946.88 кг, като средната
пазарна цена на килограм биологично произведена култура ечемик за исковия
период е 1.08 лева/кг, т.е. общо за 2016/2017 г. стойността на биопродукцията ечемик, която ищецът е пропуснал да
реализира е 2102.63 лева (1946.88 кг х 1.08 лева/кг). Средният добив на биокултурата царевица за стопанската 2016/2017 г. от
арендуваната нива с обща обработваема площ от 5.299 дка е 2972.74 кг, като
средната пазарна цена на килограм биологично произведена култура царевица за
исковия период е 1.08 лева/кг, т.е. общо за 2016/2017 г. стойността на биопродукцията царевица, която ищецът е пропуснал да
реализира е 3210.56 лева (2972.74 кг х 1.08 лева/кг).
Т.е.
общия размер на сумата, представляваща стойността на нереализираната
биопродукция за процесната стопанска година от поземлените имоти възлиза на
13 401.85 лева, като в същия този размер би бил прихода от продажбата на
продукцията.
Този резултат би увеличил имуществената сфера на арендатора само с
разликата между прихода от цената на добива и вложените разходи за
производството, тъй като културата произвеждана от стопанина е едногодишна и
без заплащане на мероприятия добив изобщо не би бил възможен. Размерът на
разходите за агротехническите мероприятия касателно обработката на процесните
ниви за стопанската 2014/2015 г. е установен със сила на пресъдено нещо и
възлиза на 598.70 лева, видно от ангажираното решение на ОС-Т. /л.18/ и следва
да се отчете и от настоящия съдебен състав, макар че в конкретния случай се
касае за друга стопанска година, но за едни и същи ниви и био
култури. Допълнително към разходите за обработката би следвало да се добави и арендното
плащане, уговорено като минимум 3.00 лв/дка, тъй като
това плащане е част от изпълнението на договора от страна на арендатора. Затова
като пряк резултат от осуетеното изпълнение поради неосигуряване на спокойно и
безпрепятствено ползване на наетите ниви, съдът приема пропускането на
увеличаването на имуществото на арендатора за стопанската 2016/2017 г. с
разликата между прихода от изобщо непроизведената био
реколта и разходите за производството
им, завишени с дължимото плащане на арендодателя.
Тази разлика несъмнено представлява реална пропусната полза по критериите,
изведени в цитираната тълкувателна практика на ВКС, като печалба, която арендатора би реализирал при
придобиване на добива от наетите имоти.
Доводите на ответното дружество, че от пазарната стойност
на нереализираната биопродукция следва да се извадят и разходите за доставка до
местоживеене на гръцкия съконтрагент са несъстоятелни, доколкото както е
посочено и по-горе частният договор не може да служи като основа за определяне
на дължимия размер на обезщетението, от една страна, от друга - видно от
съдържанието на облигационното правоотношение по покупко-продажбата от
14.11.2014 г. страните не са договорили за чия сметка ще са разходите по
доставката, което обуславя приложението на диспозитивното правило на чл. 186,
ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитирания законов текст разноските по предаването, включително по меренето и тегленето,
са за сметка
на продавача, а разноските по приемането
- за сметка на купувача. В конркетния
случай не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, поради което твърденията на ответника остават и недоказани.
Така крайният размер на обезщетението за пропусната полза
за стопанската 2016/2017 г. възлиза на 12 745.25 лева, като разлика между
общ приход от 13 401.85 лева и общ разход за биопроизводство
в размер от 598.70 лева и арендно плащане от 57.90
лева /по 3.00 лева на дка/. До този размер пропуснатата полза е доказана и
претенцията следва да бъде уважена, а за разлика до предявения размер от 14 227.48
лева искът следва да се отхвърли.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
При този изход от спора на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска, чийто общ размер възлиза на 1655.68 лева, от които: 269.03 лева –
реално определен по справка на в. л. и изплатен депозит за изготвената основна САгроТИЕ; 509.81 лева – държавна такса и 876.85 лева –
адвокатски хонорар, заплатен в брой видно от ангажирания договор за правна
помощ и съдействие, представляващ разписка по арг. от
т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Претенцията за присъждане на държаната
такса за допуснатото обезпечение е несъстоятелна, доколкото същата се дължи
единствено при гарантиране изпълнението на правата по решение по един бъдещ
иск, но не и на предявен такъв арг. от чл. 22, т. 1
от ТДТССГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ размер възлиза на 151.90
лева, от които: 46.10 лева – заплатен депозит за изготвяне на основаната и
допълнителна САгроТИЕ, при съобразяване на
окончателно определения и заплатен депозит на в. л. по основното експертно
заключение и 105.80 лева – адвокатски хонорар, заплатен по банков път съобразно
представения договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за
кредитен превод.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, изр. 2-ро вр. чл.
82 от ЗЗД, „И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, * да заплати на „К.А.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, * сумата в размер от 12 745.25 лева /дванадесет хиляди
седемстотин четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи, равняващо се на стойността на
неполучена и нереализирана био продукция за стопанската 2016/2017 г. по
договор за аренда от 01.10.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. №*,
акт *, том * на нотариус П. А., вписана в НК под рег. № *, с район на действие
РС-Т., вписан в СВ-гр. О. под вх. рег. № *, акт № *, том * от поземлен имот
№ * – нива с площ от 9.001 дка, 4-та категория, м-ст „К.“, с граници: имот
№ *, № *, № * и № *; от поземлен имот № * - нива с площ от 5.300 дка,
7-ма категория, м-ст „Р.“, с граници: имот № *, № *, № *, № *, № * и от поземлен
имот № * - нива от 5 дка, 5-та категория, м-ст „Л.“ с граници: № *, № *, № *,
№ *, №*, след приспадане на разходите за производство и дължимата арендна цена,
находящи се в землището на с. И., община А. с ЕКАТТЕ:*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното погасяване
на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от „К.А.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, * против „И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, * осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, изр. 2-ро вр. чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер от 1 482.23 лева
/хиляда четиристотин осемдесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
разликата над уважения размер от 12 745.25 лева до окончателно предявения
от 14 227.48 лева - обезщетение за пропуснати ползи, равняващо се на
стойността на неполучена и нереализирана био
продукция за стопанската 2016/2017 г. по
договор за аренда от 01.10.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. №*,
акт *, том * на нотариус П. А., вписана в НК под рег. № *, с район на действие
РС-Т., вписан в СВ-гр. О. под вх. рег. № *, акт № *, том * от поземлен имот
№ * – нива с площ от 9.001 дка, 4-та категория, м-ст „К.“, с граници: имот
№ *, № *, № * и № *; от поземлен имот № * - нива с площ от 5.300 дка,
7-ма категория, м-ст „Р.“, с граници: имот № *, № *, № *, № *, № * и от поземлен
имот № * - нива от 5 дка, 5-та категория, м-ст „Л.“ с граници: № *, № *, № *,
№ *, №*, след приспадане на разходите за производство и дължимата арендна цена,
находящи се в землището на с. И., община А. с ЕКАТТЕ:*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното погасяване
на задължението.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, * да заплати на „К.А.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, * сумата в общ размер от 1 655.68 лева /хиляда шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които: 269.03
лева – депозит за изготвената основна САгроТИЕ;
509.81 лева – държавна такса и 876.85 лева – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „К.А.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, * да заплати на „И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, * сумата в общ размер от 151.90 лева /сто петдесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, от които: 46.10 лева – заплатен депозит за
изготвяне на основната и допълнителна САгроТИЕ и
105.80 лева – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал .2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: