РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Кюстендил, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200441 по описа за 2025 година
В. В. М.,ЕГН ********** от гр.К.,ул.“****“№ ****,чрез адвокат Е. Й. от
АК-К.,съдебен адрес-гр.К.,ул.“****“№ ****, обжалва Електронен фиш серия
К № *****,изд.от ОДМВР-Кюстендил,с които за нарушение на чл.21,ал.2 във
вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП,на осн.чл.189,ал.4 ЗДвП във вр. с чл.182,ал.4 ЗДвП във
вр. с ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00-сто лева.
АНО,редовно призован,чрез процесуалният си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
атакуваното НП.Не се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Кюстендилски районен съд, след като събра необходимите доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна и ги обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На 06.03.2025 год. в 16,37 часа монтираното в с.Ябълково,Кюст.област,на
първостепенен път I-6,км.27+500,мобилно техническо средство TFR1-M
523,за контрол на скоростта на движение на пътуващите в двете посоки
МПС,засякло скорост на движение от 70 км/час на лек автомобил марка
„****“,модел „*****“,с рег.№ *****,което системата заснела и на
видеоклип/л.7.При проверка от автоматизирана информационна
система/л.8/било установено,че автомобилът е собственост на
жалбоподателят.От ЕФ/л.13/ серия К № *****,връчен на
жалбоподателят,съгласно приложената разписка/л.15/на 13.02.2025 год. се
1
установява,че на жалбоподателят е наложено на осн.чл.189,ал.4 във вр. с
чл.182,ал.1,т.2 от Закон за движение по пътищата административно наказание
глоба в размер на 35,00-тридесет и пет лева за превишение на скоростта в
населено място от 11 км/ч.От справка от АИС АНД/л.14/се установява,че този
ЕФ е влязъл в сила.В резултат на горните бил издаден атакуваният ЕФ,връчен
на жалбоподателят,видно от разписката/л.12/ на 31.03.2025 год.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от материалите от
приложената административно-наказателна преписка.
Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът счете, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок, по същество неоснователна,
поради което атакуваното постановление ще се потвърди. Мотивите на съда са
следните.
Съгласно нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране на скоростта на
движение, водачът на ППС не може да превишава скорост от 50 км/час за
населените места за всички категории МПС, с изключение на самоходните
машини и тези от категория “М”, за които ограниченията са съответно от 40 и
45 км/час, а на основание чл.21, ал.2 “Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак”. При нарушение на горните норми, в зависимост от
превишението на скоростта, на нарушителите се налагат административни
наказания на основание чл.182, ал.1 и 2 ЗДвП.
По делото, съдът приема за безспорно установено,на основание на
писмените доказателства,представляващи съдържанието на административно-
наказателната преписка и конкретно посочени по-долу,че чрез
автоматизирано техническо средство -мобилна техническа система за
видеоконтрол на нарушенията тип „TFR1-M”№ 545 е установено това, че при
обстоятелствата, изложени в атакувания електронен фиш посочения в него
автомобил,собственост и управляван от жалбоподателят, в населено място –
с.Ябълково,на ПП I-6,км. 27 + 500 в посока от гр.Радомир към гр.Кюстендил
,в частта минаваща през населеното място, СЕ Е ДВИЖЕЛ В ПРЕВИШЕНИЕ
НА допустимата за населеното място за автомобила скорост на движение от
50 км/час,като се е движел със 70 км/час,с което е нарушил чл.21,ал.1 от
ЗДвП.Така установеното с помощта на техническото средство нарушение е
възприето от наказващият орган като нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, при
което последният е издал атакувания фиш , налагайки предвиденото в нормата
на чл.182,ал.4 ЗДвП във вр. с чл.182,ал.1,т.2 ЗДвП единственото по вид и
размер административно наказание - глоба в размер на 100,00- сто
лева,приемайки и това,че нарушението е осъществено в условията на
повторност.
Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 9 от 2015 г.) от
2
ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към
дата на установеното с процесния ЕФ нарушение – 06.03.2025 г., нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на ЕФ, с използване както на мобилни, така и на
стационарни АТСС. От доказателствата по административно наказателната
преписка/по-долу в мотивите АНП/ се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията по чл. 4 от Наредбата - контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен
протокол от проверка на мобилната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г.Измерената скорост на движение на автомобила е
70 км/ч (видно от приложените доказателства – снимка), допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е
отразена скорост 67 км/ч,превишаване със 17 км/час след приспадане на
допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение
.Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-
наказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е
видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.По последното
обстоятелство жалбоподателят не спори,видно от изявлението на
3
процесуалният му представител,сторено в о.с.з.
От приложеният ЕФ ,се установи че същият е изготвен и издаден в
утвърдената форма и съответно от родово и местно компетентно лице. АНО е
отразил във фиша всички обстоятелства,релевантни за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя и конкретно е посочил вида средство за
измерване,дата, времето на измерването, измерената скорост и посоката на
движение на лекия автомобил,както и клип,представляващ разпечатка от
техническото средство,имащо възможност включително и да отбележи на
клипа координатите ,където е позиционирано то. Техническото средство,с
помощта на което е отбелязано,че е засечена скоростта на движение на
автомобила е от вид, одобрен съгласно Закона за измерванията и приетата в
изпълнение на чл.28 от същият наредба,горното във връзка и с представеното
от АНО удостоверение /л.11 от делото/.Видно от представения пред
настоящата инстанция протокол за проверка /л.4 , представляващ официален
документ ,процесното техническо средство е преминало успешно последваща
проверка на 27.01.2025 год. ,протокола е със срок на действие една календарна
година и важи до 27.01.2026 год.,а клипа е заснет на 06.03.2025 год.,т.е в
обхвата на времедействие на протокола,което налага и следващия се
логически извод , че то е пригодно да изключва автоматично неверните
резултати от измерванията и е годно да засече скоростта и заснеме
автомобила.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в населено място, поради
което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила,
установени с цитираните норми.
Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил
законната разпоредба, която е била нарушена виновно.Това,че АНО е посочил
нарушение на чл.21,ал.2 ЗДВП / (2) Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак./във вр. с чл.21,ал.1 ЗДвП не въвежда някаква особена неяснота
относно вида на нарушението,която да препятства възможността на
жалбоподателят да се защити.Това е така,защото в словесната част на ЕФ е
посочено изрично,че автомобилът,управляван от жалбоподателят се е движел
в населено място,където общото ограничение на скоростта е от 50 км/час,т.е
описанието на нарушението е ясно.Сам жалбоподателят не твърди да е имало
поставен пътен знак,позволяващ движение с по-висока,или по-ниска скорост
от въведеното общо ограничение,поради което възражението му е
неоснователно.
Следва да се отбележи изрично и това,че в атакуваният ЕФ е посочено
изрично ,поради какви причини АНО приема че е нарушението е осъществено
при условията на повторност.
В процесния фиш освен номера на съставения предходен ЕФ е посочена и
датата, на която същият е влязъл в сила – 28.02.2025 г. Тези данни и при
4
конкретното посочване в ЕФ на разпоредбата на чл. 182, ал.4 ЗДвП –
предвиждаща наказание за "повторно" нарушение, в изричната привръзка с
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.2 ЗДвП – превишаване на разрешената скорост
в населено място от 11 до 20 км. /ч., са достатъчни наказаното лице да разбере
за какво конкретно нарушение е санкционирано, как е квалифицирано същото
и как е определена наложената глоба, поради което правото на защита на
лицето не е нарушено.В материалите по АНП е приложен и ЕФ серия К №
****,както и доказателства за връчването му.Липсват данни, а и твърдения,
този ЕФ да е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, поради което е влязъл в
сила на 28.02.2025 г.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двугодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. След като ЕФ серия К
№ **** е влязъл в сила на 28.02.2025 г., правилно АНО е приел, че
нарушението, извършено на 06.03.2025 г., за което е съставен процесният ЕФ,
се явява "повторно" по смисъла на § 6, т. ЗЗ ДР ЗДвП и подлежи на
санкциониране по реда на чл. 182, ал. 4 ЗДвП във вр. с чл.182,ал.1,т.2
ЗДвП.Следва да се отбележи,че "Същото по вид нарушение" в контекста на
дефиницията по § 6, т. ЗЗ ДР ЗДвП, означава да е извършено деяние, което
противоречи на едни и същи материално правни забрани и задължения на
правилата за движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено
за наказуемо и с повече от един санкционен състав - основен, квалифициран
или привилегирован. В разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
са съобразени правилата за спазване на ограниченията на скоростта за
движение в населеното място и извън него, въведени с чл. 21, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП. Изпълнителното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 или ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, се изразява в превишаване
на разрешената скорост, независимо дали нарушението е извършено в
населено място или извън него, респ. дали ограниченото на скоростта е
въведено с пътен знак, или следва да се спазват общите ограничения по чл. 21,
ал. 1. Разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП само диференцират размера
на наказанието според стойността на превишението – т. е. според
обществената опасност на деянието.Главното фактическо обстоятелство, което
определя извършеното в условията на повторност нарушение, не е дали
предходното нарушение представлява превишение на скоростта в населено
или извън населено място, а дали представлява неспазване на правилата на чл.
21 ЗДвП. Именно от нарушената материална разпоредба се определя дали
нарушението е същия вид или не.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на случая.
5
При тези фактически и правни констатации, съдът счита ,че оспореният ЕФ
следва да бъде потвърден като законосъобразен.
АНО,чрез процесуалният си представител не претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение,а няма доказателства жалбоподателят да е
сторил разноски в процеса,пради което такова на двете страни няма да се
присъждат.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.2,т.5 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № ****,изд.от ОДМВР-
Кюстендил,с които за нарушение на чл.21,ал.2 във вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП,на
осн.чл.189,ал.4 ЗДвП във вр. с чл.182,ал.4 ЗДвП във вр. с ал.1,т.2 от ЗДвП на
В. В. М.,ЕГН ********** от гр.К.,ул.“****“№ ****, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00-сто лева.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията по НПК и по
реда на Административен процесуален кодекс пред Административен съд-
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6