Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         17.08.2017г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 31.07.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №314 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “Е.М.” ЕООД гр.С. срещу И.Т.К. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за кредитна карта EUROLINE AMEX от 23.05.2008г., сключен с “Ю.Б.” АД. На 17.09.2014г. страните по договора са подписали Допълнително споразумение, с което се съгласяват, че непогасената главница по договора е в общ размер на 3055,22лв. Банката е приела да опрости 70% от задължението на ответника, като остатъкът в размер на 916,57лв. е бил разсрочен съгласно погасителен план на 31 месечни вноски. Страните са се договорили, че при неплащане на която и да е от месечните вноски, клаузата за опрощаване на част от задължението отпада. Ответникът не е заплатил изцяло дължимите от него месечни вноски. Срокът на споразумението е изтекъл на 20.03.2017г. На 18.01.2016г. “Ю.Б.” АД и “Е.М.” ЕООД са подписали Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който задължението на ответника е било изкупено от ищеца. Ответникът е бил надлежно уведомен за цесията. Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №172/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 2755,22лв. – главница, представляваща задължение по Договор за кредитна карта EUROLINE AMEX от 23.05.2008г. и Допълнително споразумение от 17.09.2014г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.   

Ответникът, в срока за писмен отговор, не изразява становище по иска, не прави възражения по посочените доказателства и не сочи доказателства. В съдебно заседание, ответникът се явява лично и заявява, че действително дължи претендираните суми, но нямал възможност да ги плати.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №172/2017г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2755,22лв. – главница, представляваща задължение по Договор за кредитна карта EUROLINE AMEX от 23.05.2008г. и Допълнително споразумение от 17.09.2014г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №136/30.03.2017г., с която е разпоредил на И.Т.К. да заплати на “Е.М.” ЕООД сумата от 2755,22лв. – главница, представляваща задължение по Договор за кредитна карта EUROLINE AMEX от 23.05.2008г. и Допълнително споразумение от 17.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 55,10лв. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящия иск.

От представените и приети като писмени доказателства копия на: Договор за кредитна карта EUROLINE AMEX от 23.05.2008г. и Допълнително споразумение от 17.09.2014г. се установява, че на 23.05.2008г. ответникът е сключил договор за кредитна карта с "Ю.Б.” АД за сумата от 1600,00лв., със съответното оскъпяване възлизаща на 2007,55лв. На 17.09.2014г. страните по договора са подписали Допълнително споразумение, с което се съгласяват, че непогасената главница по договора е в общ размер на 3055,22лв. Банката е приела да опрости 70% от задължението на ответника, като остатъкът в размер на 916,57лв. е бил разсрочен съгласно погасителен план на 31 месечни вноски. Страните са се договорили, че при неплащане на която и да е от месечните вноски, клаузата за опрощаване на част от задължението отпада. Срокът на споразумението е изтекъл на 20.03.2017г.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г., Приложение към Потвърждение за извършената цесия, Пълномощно на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, Уведомително писмо за извършената цесия, ведно с известие за доставяне се установява, че на 18.01.2016г. "Ю.Б.” АД е сключило Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с “Е.М.” ЕООД. Към договора е подписано и приложение със списък на прехвърлените задължения, като задължението на ответника към "Ю.Б.” АД е прехвърлено на ищеца. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изпратено уведомление на ответника на посочения в договора адрес. Уведомлението е получено от съпругата на ответника. С получаване на уведомлението, както и с получаването на исковата молба, заедно с приложените към нея документи за извършената цесия, ответникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането. В този смисъл Решение №123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., ІІ т.о.

Ответникът не оспорва изложените в исковата молба и така установени от писмените доказателства обстоятелства. Същият не направи никакви възражения за платени суми, нито представи доказателства в тази насока.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора, заради което не може да се възползва от постигнатата договорка за частично опрощаване на дълга.       

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 55,11лв., представляващи платената от ищеца държавна такса.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №136/30.03.2017г., в размер на 55,10лв. за държавна такса.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.К. ***, ЕГН ********** дължи на “Е.М.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “В.”, кв.”М.д.”, ул.”Р.П.-К.” №**, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., изпълнение на парично задължение в размер на 2755,22лв. /две хиляди седемстотин петдесет и пет лева и 22 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за кредитна карта EUROLINE AMEX от 23.05.2008г. и Допълнително споразумение от 17.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №136/30.03.2017г. по ч.гр.дело №172/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА И.Т.К. ***, ЕГН ********** да заплати на “Е.М.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “В.”, кв.”М.д.”, ул.”Р.П.-К.” №**, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., направените разноски по делото в размер на 55,11лв. /петдесет и пет лева и 11 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса.

ОСЪЖДА И.Т.К. ***, ЕГН ********** да заплати на “Е.М.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “В.”, кв.”М.д.”, ул.”Р.П.-К.” №**, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., направените разноски по заповедното производство в размер на общо 55,10лв. /петдесет и пет лева и 10 стотинки/, представляващи платената от заявителя държавна такса, която сума е присъдена и включена в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №136/30.03.2017г. по ч.гр.дело №172/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: