Присъда по дело №324/2023 на Районен съд - Велинград

МОТИВИ към присъда № 10 от 25.03.2024 г. по н. о. х. д. № 324/2023 г. на Районен
съд Велинград

Районна прокуратура – Пазарджик, ТО-Велинград е внесла обвинителен акт по ДП №
504/2023г. на РУ Велинград, пр. пр. № 5528/2023г. по описа на РП – Пазарджик, ТО-
Велинград, срещу Й.Й.Г., за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а
именно – че на 05.10.2023г. в гр. Велинград, в двора на частен дом на ул. „Анезица“ № 51, е
съхранявал незаконно добит от другиго /от неизвестен извършител/ дървен материал, а
именно 3,60 пр.куб.м. иглолистни дърва от вид черен бор, на стойност 186,62 лева с ДДС
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, подсъдимият
признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти, а защитникът му намира,
че деянието представлява маловажен случай и пледира за определяне на административно
наказанието съобразно чл. 78а от НК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена
следната от фактическа обстановка:
На 05.10.2023г. при съвместна проверка служителите на РУ на МВР- Велинград Е.А.
и В.С. и служителите на РДГ – Пазарджик С.А. и Н.Г., установяват, че пред къща в гр.
Велинград, на ул. „Анезица“ № 51, са наредени дърва за огрев от вида „черен бор“.
Живущият на адреса подсъдим Йордан Г. признава пред проверяващите, че съхраняваните
от него там дърва са без документи и КГМ и на адреса й са повикани служители на РУ-
Велинград, които извършват оглед на местопроизшествието, при който, и след изготвена
съдебно-лесотехническа експертиза, се установява, че дървата действително са от вид
„черен бор“ - 3,60 пр. куб. м., и са на пазарна стойност 186,62 лв. с ДДС.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните доказателства: Писмо от ЮЦДП – Смолян – ДП ДГС „Алабак“ –
Велинград, АУАН № 002850 от 16.01.2019 г., АУАН № 002860 от 16.01.2019 г., Разписка
сер. Н-8 № 000990 за отговорно пазене от 05.10.23 г., Констативен протокол № 004963 от
05.10.23 г., АУАН № 001166 от 05.10.2023 г., АУАН № 001167 от 05.10.2023 г., Сигнал от
РДГ – Пазарджик, Резолюция за прекратяване на административно наказателно
производство № 407 от 10.10.2023 г., Резолюция за прекратяване на административно
наказателно производство № 408/10.10.2023г., Протокол за оглед на местопроизшествие от
05.10.2023 г., ведно с албум към него, Лесотехническа експертиза, Ценоразпис за продажба
на дървесина, Електронна справка за съдимост рег. № 231005005000448220 от 05.10.2023 г.
Криминалистична справка за подсъдимия, Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на подсъдимия, протоколи за разпити на свидетелите С.А., Н.Г., Е.А.,
В.С..
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Престъплението по чл. 235, ал. 2 НК представлява вторична престъпна дейност,
засягаща обществените отношения в стопанските отрасли за рационално управление,
възпроизводство, ползване, стопанисване и функциониране на горския фонд. Негов предмет
е незаконно добит от другиго дървен материал. Дали добивът е законен, или не, се определя
от специалните нормативни актове - Закон за горите, Правилник за прилагане на закона за
горите, Наредба №8 /2011 г. за сечите в горите. Формите на изпълнителното деяние по чл.
235 ал. 2 от НК са шест, като всяка една от тях има самостоятелно правно значение. За да е
налице престъплението, от обективна страна е необходимо да бъде установено, че
подсъдимият е извършил една или повече от формите на изпълнителното деяние, както и че
1

дървеният материал е добит незаконно и то от друго лице.
По настоящото дело, на подсъдимия Г. е вменено „съхраняване“ на незаконно добит
от другиго дървен материал. „Съхраняването“, като форма на изпълнителното деяние се
изразява в упражняване на фактическа власт върху дървесината, предмет на престъплението
по начин, че достъпът на трети лица е ограничен, като се вземат и мерки за запазване или за
подобряване на нейните качества. Значението на думата съхранявам означава „държа на
сигурно място, пазя от разхищение или повреда”.
Престъплението по чл.235 ал.2 от НК е на просто извършване, поради което в
престъпния състав липсват специално указани последици - на увреждане или застрашаване,
т.е липсва определен престъпен резултат. Това означава, че законодателят е възвел в
престъпления определени прояви, без оглед наличието на причинени вреди или на
създадена конкретна опасност. От субективна страна престъплението се осъществява
виновно с форма на вината умисъл, който може да бъде пряк или евентуален.
В случая поведението на подсъдимия Г. изпълва съдържанието на изпълнителното
деяние „съхранение“ на незаконно добит от другиго дървен материал. Доказателствата по
делото обосновават, че отсечените дърва са се намирали в непосредствено пред дома му,
където достъпът на трети лица е ограничен и че Г. е упражнявал фактическата власт върху
тях. Установената в двора на подсъдимия дървесина представлява дървен материал, който
не е бил законно добит, предвид отсъствието на документи за това, както и поради
немаркирането на този материал с горска, производствена или общинска марка. С оглед
липсата на категорични доказателства за това, че подсъдимият е добил дървения материал,
настоящата инстанция намира, че е доказано по безспорен начин съхранението на този
материал, поради което формално деянието на Г. осъществява обективните признаци от
състава на престъплението в чл. 235, ал. 2 НК
В §1 т.21 от ДР на Закона за горите, законодателят е формулирал легална дефиниция
какво представлява „добива на дървесина“- това е сеч и извоз на дървесина до временен
склад, а съобразно т.6 от същия параграф, „временен склад“ е терен, утвърден с
технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището
дървесина преди транспортирането й. Наредба № 8 за сечите в горите определя какво е
необходимо за извършване на сечта, а именно: 1/. насаждението да е маркирано освен при
провеждане на сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл.
88, ал. 5 от Закона за горите и 2/. да е издадено позволително за сеч, т.е за да е законно добит
дървения материал, той трябва да е законно отсечен и извозен до временен склад.
От обстоятелството, че инкриминираният дървен материал не е бил маркиран /чл. 49
ал.1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите / и за него не е имало издадено писмено
позволително за сеч, се налага извод, че той е незаконно отсечен, а след като е незаконно
отсечен, е невъзможно да се счита за законно добит.
Предвид естеството на престъплението – формално, от субективна страна то е
осъществено с пряк умисъл, като подсъдимият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и е целял същите. Той е съзнавала, че процесният дървен
материал е незаконно добит от другиго. В подкрепа на този извод, на първо място е
обстоятелството, че е бил немаркиран, което е било видимо за него; че подсъдимият не е
притежавала позволително за сеч, което да удостовери законността на сечта; че не представя
документи, удостоверяващи законния произход и не назова лицата, от които е придобил
дървата.
Съдът, като съобрази ниската стойност на предмета на престъплението, чистото
съдебно минало на подсъдимия, оказаното от него съдействие при разследването на
досъдебното производство и пред съда, материалното му положение, подбудите на
извършване на престъплението - счита че извършеното от Йордан Г. престъпление е
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
2

В случая деянието и деецът не се отличават с присъщата обществена опасност за
престъпленията от този вид. Стойността на предмета на престъплението към момента на
извършването му е 186,62 лв. т.е. значително под минималната работна заплата от 780,00 лв.
през 2023 г., съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г., съхраняваната дървесина не е от рядък
дървесен вид или такъв, който е защитен от закона. Не се установи съхраняването на
дървения материал да е с цел бъдещата му търговска реализация. Деецът не е осъждан, няма
криминалистически регистрации, не поддържа контакти с криминално проявени лица и има
добри характеристични данни.
Въпреки това обаче, извършеното от Г. не може да се определи като малозначително
деяние и да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. Макар ниската парична стойност на предмета на
престъплението, съхраняваното количество не е малко. Освен това престъпленията против
горското стопанство оказват същественото отрицателно въздействие върху процеса на
възпроизводство на горите, следващи от изискванията за опазване на горите, с оглед
значението им за живота и здравето на хората, обвързани с екологичното равновесие в
природата. Големият брой посегателства в района заплашва оцеляването на гората. Тези
престъпления също така в съществена степен засягат и икономическия живот в страната.
По тези съображения, съдът прие, че извършеното от подсъдимия Йордан Г.
престъпление по чл. 235, ал. 2 НК е маловажен случай, поради което той следва да бъде
признат за виновен за извършено престъпление по привилегирования състав чл. 235, ал.6,
във вр. ал. 2 НК и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.
Тук е мястото да се посочи, че обществените отношения, които са обект на съответния
вид престъпления по НК, определят кръга от лицата, имащи в процеса процесуалното
качество пострадал. Престъплението по чл.235, ал.2 от НК е на просто извършване и в
неговия фактически състав не се включва наличие на вредоносен резултат. Обект на
наказателно правна защита при престъпленията против стопанството, каквото е и то, са
обществените отношения свързани с правилното функциониране на икономическата дейност
във всички области и сфери. При стопанските престъпления се засягат изискванията за
нормалното, правилно и законосъобразно осъществяване на стопанската дейност, като в
едни случаи се касае за засягане на валидни за всички сфери и области на икономическата
действителност правила на стопанска та дейност, а в други, както в случая по чл.235, ал.2 от
НК, се засягат стопански отношения и правила за функциониране в отделните стопански
отрасли или звена. Отграничаването на обекта на престъплението е определящо за това дали
може да има пострадал от този вид престъпления. Възможно е в някои случаи наред с
увреждане на стопанските отношения и правилата за функциониране в отделен стопански
отрасъл да бъдат увредени и други правно защитени блага и интереси (правото на
собственост или някои нематериални права). Доколкото обаче, допълнително настъпилите
вреди не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл - те не
могат да обосноват качеството на пострадал от престъплението по чл.235, ал.2 от НК в
значението на чл.74 от НПК. Аргумент за този извод се открива и в разпоредбата на чл. 235,
ла.7 от НК, според която – предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, от
което също следва, че конструкцията на състава на това престъпление не предвижда
пострадал или ощетено юридическо лице. А още повече – в случая изобщо не се установява
откъде са добити съхраняваните от подсъдимия дърва.
Съдът като съобрази размерът на предвиденото в закона наказание за престъплението
по чл. 235, ал. 6 НК, че деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78А НК, както и че от престъплението не са причинени имуществени вреди,
приложи чл. 78А НК, счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание глоба. При определяне на
размера на наказанието глоба, съдът съобрази тежкото материално положение на
подсъдимия, обстоятелството, че е безработен, изразеното съжаление за стореното,
3

оказаното съдействие при разследването, и прие, че справедливият размер, който следва да
му наложи е предвиденият от закона минимум от 1000 лв. – достатъчен за изпълнение на
целите по чл. 36 НК.
На основание чл.235 ал. 7 от НК, доколкото при постановяване на присъдата
предметът на престъплението – 3,60 пр.куб.м. широколистни дърва за огрев от вид „черен
бор“, вече не е във владение на подсъдимия – то следва последният да бъде осъден да
заплати в полза на държавата неговата равностойност от 186,62 лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият следва да
понесе и направените по делото разноски – 187,20 лв. за изготвената в досъдебна фаза
експертиза, които да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ М. Цветанов /
4

Номер на акта:	10
Дата:	25 март 2024 г. (в сила от 10 април 2024 г.)
Съдия:	Милуш Руменов Цветанов

Дело:	20235210200324
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 ноември 2023 г.

Присъда по дело №324/2023 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите