РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. гр. Хасково, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101447 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от А.. П. Т., чрез адв. М. Г. от АК-
Хасково, с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Община Хасково
Ищцата твърди, че на 22.11.2019 г., около 8.30-8.45 часа, в гр. Хасково,
вървейки от магазин за цветя „Феерия“ (ул. „Русе" 21) към ул. „Преслав“, на
завоя до Френската пекарна (ул. „Марин Дринов" 6), на пътното платно след
пешеходната зона на улицата (около 50-60 см) стъпила с левия си крак в
дупка, която не се виждала, тъй като била пълна с вода, събрана от падналия
дъжд и не била сигнализирана по никакъв начин като препятствие. При
стъпването в дупката, левият й крак се изкривил и тя паднала на земята върху
дясното си рамо, в резултат на което почувствала силна болка в дясната ръка
и левия крак и невъзможност за движение. Вследствие на падането получила
фрактура на раменна кост в дистална трета и навяхване на лява глезенна
1
става, което било установено при преглед и образно изследване в Спешно
отделение на МБАЛ -Хасково АД, където ищцата била откарана веднага след
инцидента. На същата дата й бил извършен преглед от ортопед-травматолог,
който констатирал наличие на оток в областта на дясната раменна става и
лявата глезенна става, с невъзможни активни и пасивни движения в областта
на дясната раменна става и който назначил външна терапия - мека
превръзка тип Дезо за 35 дни, след което провеждане на физиотерапия, както
и прием на медикаменти за 30 дни. С решение на ЛКК на ищцата бил издаден
болничен лист за 30 дни от 22.11.2019 г. до 21.12.2019 г. На 28.11.2019 г. й
бил направен съдебномедицински преглед, въз основа на който било издадено
съдебномедицинско удостоверение от д-р Х.Е., в което било установено
счупване на раменна кост на дясна ръка и навяхване на лявата глезенна става
и „причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла
на чл. 129 от НК, което се дължало на счупване на раменна кост. На
20.12.2019 г. на ищцата било направено повторно образно изследване на
дясната раменна става, от което било видно, че състоянието на раменната
кост било в стадий на непълна консолидация. След извършен преглед на
същата дата се установило, че все още движенията в областта на дясната
раменна става били болезнени и ограничени движения и следвало да носи
имобилизация - превръзка тип Дезо, отново бил издаден болничен лист за 30
дни от 22.12.2019 г. до 20.01.2020 г. На 21.01.2020 г. тя била приета в
Отделението физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ-Хасково
АД за физиотерапия и рехабилитация на дясната раменна става, като била
изписана на 28.01.2020 г. и бил издаден следващ болничен лист от 21.01.2020
г. до 11.02.2020 г. включващ 8 дни стационар и 14 дни - домашен
амбулаторен режим, през който продължила физиотерапията и ЛФК, всеки
ден. На 14.02.2020 г. отново бил извършен преглед, на който се установило
все още наличието на ограничени и болезнени движения в областта на
дясната раменна става, била свалена превръзката тип Дезо и било
препоръчано да провежда физиолечение и ЛФК. С решение на ЛКК на
ищцата бил издаден нов болничен лист за 20 дни от 12.02.2020 г. до
02.03.2020 г. Сочи се, че вследствие на получените от инцидента телесни
повреди тя претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, болки
и страдания от травмите, носене на ортеза, през което време същата не
можела да се обслужва сама, и последващо лечение, като и към настоящия
2
момент движенията на дясната ръка били ограничени при движение назад
към гърба, чувствала болки и безчувственост на ръката след преумора, не
можела да спи на дясната си страна. Освен неимуществени вреди, ищцата
била претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от нея
медикаменти и консумативи и в разликата между трудовото възнаграждение,
което следвало да получи и полученото от нея обезщетение за болнични.
Сочи се, че причинените й имуществени и неимуществени вреди били в
причинна връзка с неизпълнение на задълженията и бездействието на
ответника. С разпоредбите на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/, чл. 47 ППЗП,
чл. 167, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл. 11, ал.
1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, на Община Хасково се
вменявали задължения за ремонт и поддържане на пътищата, като именно
противоправното бездействие на служители на Община Хасково по ремонта и
поддържането на въпросния пътен участък било довело до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП, предвид на което били налице предпоставките по
чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността й за причинените вреди.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се
осъди ответникът да заплати на ищцата на сумата 1 941,76 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, от
които 441,76 лева за закупуване на медикаменти и консумативи необходими
за лечението след травмата и 1 500 лева, представляващи разликата между
трудово възнаграждение, което е следвало да получи ищцата и получаваното
от нея обезщетение от НОИ за периода 22.11.2019 г. до 02.03.2020 г.; както и
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на
пропадане на крака й в дупка в пътното платно, на завоя до Френската
пекарна (ул. „Марин Дринов“№ 6), в центъра на гр. Хасково, причинило
счупване на раменна кост на дясна ръка и навяхване на лявата глезенна става;
ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждане до
окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и
недоказани, както по основание, така и по размер. Твърди, че Община
Хасково създала механизъм и организация, чрез които съумявала да поеме и
изпълни изцяло задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗдвП,
предприела всички необходими, реални и възможни действия и необходима
3
грижа, поради което липсвало противоправно и виновно действие или
бездействие от нейна страна. На следващо място, липсвала причинна връзка
между деяние и вреда. Сочи се, че било налице съпричиняване от страна на
ищцата в обем 100 %, вследствие нейно противоправно поведение, тъй като с
действията си тя била нарушила разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 108, ал. 1, чл.
113, ал. 1, чл. 114, т. 2 ЗДвП, чл. 165, т. 1 и чл. 166, т. 2 ППЗДвП и чл. 16, ал. 2
от Наредба за обществения ред при използване на ППС и осигуряване на
безопасност на движението в Община Хасково. Освен посочените нарушения,
ищцата не била проявила достатъчно внимание при придвижването си
досежно терена, по който стъпвала при ходене в условията на валеж.
Ответникът възразява и срещу твърденията на ищцата относно обема, вида,
характера, степента, интензитета на претърпените вреди, както и за
характеристиките и продължителността на оздравителния процес.
Претендираните обезщетения за имуществени и неимуществери вреди били
прекомерни с оглед принципа на справедливост и завишени. Предвид
изложеното се моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани както по основание, така и по размер, както и да се присъдят на
ответника разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 18711 се
установява, че на 22.11.2019 г. ищцата е постъпила за преглед в отделението,
като в анамнезата на същия е отразено „паднала на дясната си ръка-
странично“.
На същата дата е издадено искане за образно изследване А 12001 с
молба за рентген на дясна раменна става и лява глезенна става, като според
резултата от него при лицева графия на дясна раменна става са установени
данни за фрактура на раменната кост в дистална трета, без дислокация на
костните фрагменти.
Видно от представения Амбулаторен лист № 006652 от 22.11.2019г.,
издаден от д-р Д. П.-ортопед-травматолог, на ищцата е била поставена
основна диагноза „Счупване на горния край на раменната кост/хумерус/
4
Доуточ: фрактура коли хумери декстра“, и е била назначена външна терапия:
мека превръзка тип Дезо за 30 дни, ендотелон, фраксипарин и остеозин 2х1;
да носи превръзката 35 дни, след което да проведе терапия.
По делото са представени фактура № ********** от 22.11.2019 г. и
фискален бон към нея, издадени на ищцата от „Фарма-Си 2012“ ООД за
закупуване на 1 брой ортеза за горен крайник за сумата от 88,00 лева с ДДС.
От съдебномедицинско удостоверение № 505/19 г., издадено на
28.11.2019 г. от д-р Х.Е., се установява, че при прегледа на ищцата са
констатирани счупване на раменната кост на дясната ръка и навяхване на
лявата глезенна става, които са били причинени от действие на твърд път
предмет и биха могли да се получат при инцидент по начина, времето и при
обстоятелствата описани от прегледаната.
По делото са представени и рецептурна бланка, издадена на 29.11.2019
г. от д-р Д. П., с която на ищцата са предписани лекарства, както и 11 броя
фискални бонове за закупуване на медикаменти за съответните суми и дати,
издадени от „Аптеки Гален“ ЕООД.
Видно от резултат от образно изследване проведено въз основа на
искане за образно изследване № А 13033 от 20.12.2019 г., след проведена
рентгенография на дясна раменна става на ищцата, е установено състояние
след фрактура на раменната кост в стадий на непълна консолидация.
На същата дата на ищцата е издаден и амбулаторен лист № 007110 от д-
р Д. П., в който е отразено обективно състояние – все още с ограничени и
болезнени движения в областта на дясна раменна става, носи имобилизация-
превръзката тип Дезо.
От Епикриза № 1350 на МБАЛ–Хасково АД, отделение по физикална и
рехабилитационна медицина се установява, че ищцата е постъпила в
болничното заведение на 21.01.2020 г. и е изписана на 28.01.2020 г. след
проведено физиолечение и рехабилитация по повод невъзстановен двигателен
обем за дясна раменна става и затруднение ДЕЖ с този крайник.
На ищцата е издаден и амбулаторен лист № 000699 от 14.02.2020 г. от
д-р Д. П. с отразяване на обективното състояние на ищцата - без промяна.
От представените Справки от 25.11.2019 г., от 23.12.2019 г. и от
14.02.2020 г. за пациент А.. П. Т. от Ортопедична ЛКК с председател д-р Д.
5
П., се установява, че на ищцата са били издадени Болнични листове №
Е20198838335 от 22.11.2019 г. до 21.12.2019 г., № Е20199173320 от
22.12.2019 г. до 20.01.2020 г., № Е20200015942/28.01.2020 г. от 21.01.2020 г.
до 11.02.2020 г. и № Е20200108827 от 12.02.2020 г. до 02.03.2020 г.
По делото са събрани и други писмени доказателства, представени от
ответника, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото се явяват
неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се
установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Б. Д. Г. и Д. К. Г., сочени и водени от ищцата, за обстоятелства
относно настъпването на процесното увреждане и относно претърпените от
нея неимуществени и имуществени вреди. Показанията им са записани
подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 29.11.2021 г. /л.
120 – л. 121 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй
като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични
възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и
не се опровергават от други такива.
От приетото заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно
и неоспорено от страните, се установява, че ищцата е получила счупване на
шийката на дясната раменна кост, без разместване, с което е причинено
трайно затруднение в движението на дясната ръка/за повече от 30 дни/ по
смисъла на чл. 129 НК, с период на възстановяване за физически труд около
3-4 месеца от инцидента, както и навяхване на лявата глезенна става,
причиняващо разстройство на здравето извън случаите на чл.чл. 128 и 129
НК, с период на възстановяване до 3 седмици след инцидента. За
уврежданията на ищцата е било провеждано медикаментозно лечение по
предписание на лекуващия лекар, допълнително медикаментозно лечение по
преценка на пациента, стационарно лечение за 7 дни, рехабилитация и
имобилизация на горния десен крайник с ортеза Дезо за 82 дни. Според
вещото лице ищцата е изпитвала в първите 2 месеца силни болки в областта
6
на дясната ръка с понижаваща се интензивност след обездвижването и
приема на аналгетичната терапия, болки и във фаза на раздвижване след
снемане на превръзката и провежданата рехабилитация в рамките на месец - с
по - малка интензивност. Навяхването на глезена е било съпроводено с
чувство на болка намаляваща във времето при разнасяне на отока и
започналото натоварване на крайника. Не се установява влияние на
инцидента върху психическото състояние на ищцата, освен обрисувания от
свидетелите стрес веднага след инцидента. Към момента възстановяването й е
било напълно приключило. Вещото лице изяснява и че всички медикаменти
по представените по делото фактури са директно свързани с лечението на
травмата и не е налице надвишаване или несъответствие на посочените
медикаменти и вида и степента на травмата на ищцата.
От приетото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно,
обективно и неоспорено от страните, се установява, че общата стойност на
заплатените от ищцата суми за лекарства и хранителни добавки е 353,76 лева,
като заедно със сумата за закупена ортеза, общата заплатена сума възлиза на
441,76 лева. Експертът е разграничил сумите за закупени по предписание на
лекуващия лекар медикаменти, които възлизат на 292,41 лева и закупени по
преценка на пациента - сумата в размер на 40,23 лева. За процесния период на
временна нетрудоспособност е установено, че на ищцата е било изплатено от
НОИ обезщетение за периода от 22.11.2019 г. до 02.03.2020 г. в общ размер на
6 417,68 лева, а размерът на възнаграждението, което същата е следвало да
получи за този период е в размер на 6 495,78 лева, т.е. разликата между двете
суми е в размер на 78,10 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 49, във връзка с чл.
45, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни
поради следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника за извършено от него
непозволено увреждане, съобразно цитираната разпоредба следва да се
установи кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му
7
състав, а именно: конкретно деяние, което да е противоправно, с него да са
нанесени твърдените имуществени и неимуществени вреди на ищцата, да е
налице причинна връзка между тях и деянието, както и тези вреди да са
реализирани при или по повод изпълнение на работа от преките им
причинители, чиято вина се предполага до доказване на противното съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД и тази работа им е била възложена от ответника.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства /най-вече
кредитираните показания на свидетелката Б. Г., която е очевидец на
случилото се/ съдът намира за установено по несъмнен начин настъпването на
процесния инцидент, вкл. и неговото място. Касае се за улица, която се
намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а
представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична
собственост на Община Хасково по силата на чл. 8 ал. 3 от с.з. и § 7, ал. 1, т. 4
от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС имотите и вещите - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват също от общините –
чл. 31, ал. 1 ЗП. Освен това в чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е вменено на лицата,
които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Несъмнено установената дупка на пътното платно
представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй
като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на
движението. Ето защо и доколкото същата не е била обезопасена с нарочен
пътен знак пред нея или по друг начин, ответникът не е изпълнил свои
законово уредени задължения, т.е. налице е противоправно бездействие на
неговите служители, респ. работници, натоварени с ремонта и поддържането
на общинските/местните пътища. В тази връзка е уместно да се отбележи, че
общината като юридическо лице осъществява действия, респ. бездействия,
чрез натоварени от нея лица, като същата отговаря за причинените от тези
лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2
ЗЗД се презюмира да е виновно.
От представените от ответника писмени доказателства следва, че
8
действително са предприети мерки за изпълнение на тези вменени му
задължения, но според настоящата съдебна инстанция очевидно те не са
довели до адекватен резултат за поддръжка в надлежно състояние на
пътищата, годно да осигури безопасното им използване.
Поради това и при наличието на останалите предпоставки по чл. 49, във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да се ангажира отговорността на ответника.
По отношение на претърпените неимуществени вреди под формата на
болки и страдания в резултат на процесното деяние следва да се има предвид,
че както наличието им, така и тяхната пряка и непосредствена връзка с
увреждането, се доказват по безспорен начин от съвкупния анализ на
събраните писмени и гласни доказателства, и неоспореното заключение на
съдебно – медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на
лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и
доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна
парична оценка и при определяне размера на дължимото обезщетение за тях
следва да се изхожда от установения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий
за справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението. С оглед възрастта на пострадалата,
вида и характера на причиненото увреждане, механизма на настъпването му,
продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания,
срока за възстановяване, липсата на данните за настъпили усложнения във
времето, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към
релевантния момент и сумите, които се присъждат в практиката за вреди при
подобни увреждания, следва да се приеме, че за справедливото овъзмездяване
на неблагоприятното засягане на нейното здраве следва да й бъде престирана
сума в размер на 8 000 лева.
Съдът счита, че присъждането на пълния предявен размер от 20 000
лева би било несъответно на вредите, за които ответникът отговаря, а и
надвишава обезщетенията, които се присъждат в практиката за вреди от
деликт при подобни увреждания, респ. би довело до неоснователно
обогатяване на ищцата.
Относно обезщетението за имуществени вреди съдът счита, че по
9
делото се установяват такива под формата на претърпени загуби, изразяващи
се в разходи за закупуване на медикаменти и консумативи за лечение на
полученото увреждане. От събраните гласни доказателства и заключенията на
вещите лица д-р М.К. и Е.Д. се установява, че всички изброени медикаменти,
фигуриращи в представените по делото фактури, са директно свързани с
лечението на травмата й, като не е налице надвишаване или несъответствие с
вида и степента на травмата, че ги е приемала/ползвала, и че стойността им за
релевантния период е 441,76 лева.
Установява се и че ищцата е претърпяла имуществени вреди под
формата на пропусната полза, изразяваща се в разликата между трудово
възнаграждение, което е следвало да получи за времето на ползван болничен
отпуск, и полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност по
реда на общественото осигуряване от НОИ за същия период - от 22.11.2019 г.
до 02.03.2020 г. Размерът им се установява от кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, според което същият възлиза на 78,10 лева.
Възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищцата не
могат да бъдат споделени, тъй като той не ангажира никакви доказателства в
тяхна подкрепа, въпреки дадените му изрични указания с Определение №
742/13.10.2021 г. При това положение и съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се
приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се
осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се
осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
По тези съображения съдът намира, че искът за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 8 000,00 лева, а искът за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди - за сумата от 519,86 лева /441,76 + 78,10/, като в
останалата им част - за разликата над тях до пълните предявен размер от
20 000,00 лева, съотв. от 1 941,76 лева – да бъдат отхвърлени.
Те са дължими ведно с поисканата законна лихва върху сумите от
22.11.2019 г. - датата на увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84,
ал. 3 ЗЗД до окончателното им изплащане.
При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно
10
претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата
следва да се заплати сумата от 1 460,62 лева, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК, като
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, тъй като то е съобразено
от една страна с минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с вида и
броя на предявените искове, а от друга страна – с правна и фактическа
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в
минимален размер, и за платено възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 122,34 лева. Настоящият
съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация
и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за
разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон.
Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по
силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и
липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда
разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 49, във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на А.. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр.
**************, съдебен адрес: гр. ************** - адв. М. Г., сумата от
8 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
пропадане на крака й в дупка на пътното платно, на завоя до Френската
пекарна (ул. „Марин Дринов“ № 6) в гр. Хасково, причинило счупване на
раменна кост на дясната ръка и навяхване на лява глезенна става, както и
сумата от 519,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди вследствие на същото увреждане, от които 441,76 лева –
11
разходи за платени медикаменти и консумативи, необходими за лечението й,
и 78,10 лева - разлика между трудовото й възнаграждение, което е следвало да
получи, и полученото от нея обезщетение от НОИ за периода 22.11.2019 г. до
02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на
увреждането – 22.11.2019 г., до окончателното й изплащане, като иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в останалата
част – за разликата до пълния предявен размер от 20 000,00 лева, и иска за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в останалата
част – за разликата до пълния предявен размер от 1 941,76 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на А.. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. **************,
съдебен адрес: гр. ************** - адв. М. Г., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1 460,62 лева, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. **************,
съдебен адрес: гр. ************** - адв. М. Г., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата от 122,34 лева,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Посочената от ищцата банкова сметка, по която да се преведат
присъдените суми, е: Банка: „******* ********“, IBAN: ************,
Титуляр: А.П. Т. – Г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
12