№ 2021
гр. Пазарджик, 29.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220102170 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Н. Н. А. се явява лично, редовно призован. За него се явява и
адв. Г., редовно преупълномощена от адв. Т. Ж., назначена за особен
представител на ищеца по делото.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
редовно призован, не изпраща процесуален представител
Съдът докладва постъпилото съобщение от пълномощника на ответника
- юрк. Р., с вх. № 26577/28.10.2024 г. с което сочи, че поради невъзможност да
се яви лично на насроченото съдебно заседание за дата 29.10.2024 г. от 10:00
ч., не възразява да се даде ход на делото. Отсъствието му се налага, поради
служебен ангажимент, свързан с множество от седем поредни граждански
дела пред РС-Пазарджик, които се засичат по време и час с настоящето дело.
Оспорва изцяло исковата претенция на л/с Н. А. като неоснователна и
необоснована. Моли да бъдат приети представените от тях писмени
доказателства. Заявява, че няма други нови доказателствени искания към този
момент. Не възразява да бъдат разпитани свидетели на ищеца по делото. Моли
съдът да не дава ход по същество, за да може да организира пълноценно
защитата на интересите на ГД „ИН“ по настоящото дело, след като приключи
заседанието от дата 29.10.2024 г.
АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Имам искане да ми свалят белезниците на кръста и
1
краката. В съдебна зала на участниците в производството се свалят помощните
средства, тъй като така аз съм унижен, изтезаван от настоящия състав на съда.
В този смисъл трябва да има човешко отношение. Нарушенията са съгласно
чл. 9 от ГПК, във връзка с чл. 20 от ХОПЕС, във връзка с чл. 121 от
Конституцията на Република България и чл. 6 и чл. 14 от Конвенцията за
правата на човека. В този смисъл помощните средства – колана и на краката
искам да се свалят в съдебна зала, за да се спазят правилата на чл. 20 от
ХОПЕС за справедлив процес и равенство между страните, включително да не
се допуска дискриминация.
За да има налице отказ на решаващия състав, защото аз съм бил в много
производства в София, единствено се допуска отказ от решаващия състав
когато е налице документ за опит за бягство в кориците на делото. В противен
случай няма причина да ми отказва съдът такова искане. Единствено го
оправдава, ако е налице документ опит за бягство.
АДВ. Г.: Предоставям на съда. Не съм много запозната с помощните
средства и при какви условия.
Съдът по искането на ищеца счита следното:
При започване на производството по настоящото дело, по разпореждане
на председателя на съдебния състав, на ищеца му бяха свалени белезниците на
ръцете, за да може същият да борави с носените от него материали и да може
да упражнява процесуалните си права в производството. На съдебния състав
му е служебно известно, че ищецът по делото изтърпява наказание доживотен
затвор, който е със специален режим в Затвора – Пазарджик. Редът за
конвоиране на тези лица е особен такъв. В същото време, задължение на съда
е да следи за реда в съдебната зала, в т.ч. да гарантира безопасност на всички
участници в производството по делото. В случая съдебната зала, в която се
разглежда настоящото дело се намира на първия етаж в Съдебната палата. На
прозорците на съдебната зала няма поставени обезопасителни средства. При
тези данни, съдът счита, че всички обстоятелства са такива, които налагат
белезниците на краката и колана на кръста на ищеца да не бъдат свалени при
разглеждането на настоящото дело. Ръцете му са освободени от белезници и
той свободно може да борави с носените от него документи. Затова, съдът
счита, че искането на ищеца не следва да бъде уважавано и
О П Р Е Д Е Л И:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за сваляне на
белезниците на краката и на колана на кръста му.
Междувременно в съдебната зала се яви юрк. Р. - процесуален
представител на ответника по делото.
ЮРК. Р.: Нямам възражение по хода на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическата страна.
АДВ. Г.: Поддържам подадената исковата молба и допълнителната
молба/становище от адв. Ж., както и направените доказателствени искания.
Оспорвам и двата отговора, като единият е извън срока по чл. 131 от ГПК и не
следва да бъде ценен като такъв.
ЮРК. Р.: Оспорвам исковата претенция. Оспорвам и двете становища,
които са представени. Поддържам нашия писмен отговор. Моля да бъдат
приети представените доказателства от нас.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Оспорвам писмения отговор, с който са приложени
от страна на ответника, писмени доказателства. Те са неотносими в
настоящото производство. Не касае спортни дейности. Всичките приложени
доказателства от ответника не касаят предмета на производството. Ще
направя допълнение към исковата молба, съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК - нов
признак „пол“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и се прави сравнението
моето положение като „мъж“ в сравнение с друг, който е сравнимо сходно,
който е „жена“, както в Затвора – Пазарджик, както и в други затвори и
Затвора – Сливен, както сме искали за събиране на доказателства относно и за
пол, за да можем да докажем трите признака. В момента има три признака -
лично и обществено положение и трети признак - пол. В този смисъл съдът да
се произнесе.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предявеният иск е с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита
от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация.
3
В подадената искова молба ищецът твърди, че е настанен в килия в зона
с повишена сигурност и охрана в Затвора – Пазарджик и затворническата
администрация му осигурявала един час престой на открито, а други осъдени
на доживотен затвор и лишаване от свобода им провеждат по един час и
четиридесет и пет минути или два часа. Твърди, че в Затвора – София
проведат престой на открито по един час и половина. Ищецът твърди, че е
провеждал престой на открито по-малко от другите осъдени на доживотен
затвор и от осъдени на лишаване от свобода, които са в Затвора – Пазарджик,
също лишените от свобода в Затвора – София, както и от други лишени от
свобода в другите затвори в Република България.
Твърди, че е претърпял неимуществени вреди /болки, главоболие,
нервност, унижение, малоценност, страдание, безсъние и чувство за
беззаконие в държавата България/ в периода от 05.04.2014 г. до 23.05.2024 г.
Искането към съда е да осъди ответника ГДИН – София на основание
чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., че е нарушил равноправното третиране на
лишените от свобода по смисъла на нормативен акт на чл. 86, ал. 1, т. 1 от
ЗИНЗС на лично и обществено положение, като пряка и/или непряка
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. Въз основа на тези
нарушения ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вред, които са
посочени по-горе, както и периода, за което иска да бъде обезщетен в размер
на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2014 г. до 23.05.2024
г., мораторна лихва, както и от 24.05.2024 г. да се счита акцесорна лихва за
забава до окончателното изплащане на сумата. Посочил е банкова сметка, по
която следва да се изплатят посочените суми.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му юрк. Р., с вх. №
17743/10.07.2024 г., с който счита, че така предявената искова молба от л/с Н.
Н. А., е неоснователна и необоснована при следните съображения:
Сочи се, че в Затвора - Пазарджик л/с от „зоната е повишена сигурност“,
в която е настанен л/с Н. А. като осъден на доживотен затвор, провеждат
престоя си на открито на 3-то и 4-то „каре“ отделно от другите л/с в затвора.
Сочи се, че на място за престой на открито са обособени двете „карета“
4
заградени е оградна мрежа и бодлива тел с височина 2.6 - 2.8м. като в „карето“
са поставени лежанка, успоредка, щанги и тежести, за да могат л/с по време на
престоя, на открито да тренират фитнес упражнения, за да поддържат
физическото си здраве в кондиция, в резон е предписанията на чл. 163 от
ЗИНЗС.
Сочи се, че съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - лишените от свобода
имат право на престой, на открито не по-малко от един час на ден, като в
случая на л/с А. и другите л/с в Затвора - Пазарджик, е осигурено време от 1ч.
и 30- минути за престой на открито.
Твърди се, че в рамките на пребиваването на л/с Н. А. в 01-во отделение
на затвора /Зона за повишена сигурност и охрана/ на Затвора - Пазарджик на
същия изцяло е подсигурено и реализирано правото му по чл. 86, ал. 1, т. 1 от
ЗИНЗС и чл. 71, ал. 3, ал. 4 от ППЗИНЗС при спазване изискванията на ал. 10
от същия член във връзка с чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно изискванията на
посочената нормативна база, мястото за престой на открито е оборудвано с
подходящи уреди за фитнес тренировки, където л/с А. може да изразходва
енергията от натрупалото се в него физическо и психическо напрежение.
Твърди се, че л/с Н. А. многократно се е възползвал от правото си за
провеждане на престой на открито, като след подадена от него декларация с
оплаквания относно невъзможността да провежда престоя си на открито с
доживотно осъдения Д. П. Г., л/с А. се извеждан отделно за определен период
от време.
Твърди се, че в съответствие с изискванията на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС,
същият е включван в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС. В последното
такова мероприятие - Турнир по табла, проведено на 15 и 16.05.23г. с
доживотно осъдени лица, л/с Н. А. също е взел участие, което показва, че на
л/с в „зоната с повишена сигурност“ са осигурени и друг вид занимания, с цел
сваляне на напрежението в лишените от свобода.
Сочи се, че за целия исков период от 05.04.14г. до 23.05.24г. времето за
престой на открито определено за л/с в „зоната е повишена сигурност“ е било
1 час и 30-минути.
Твърди се, че по отношение на възможностите за престой на открито
съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС до този момент л/с А. не е предявил
такова искане пред медицинските специалисти в Затвора - Пазарджик, не са
5
известни хронични заболявания, налагащи такава нужда при л/с А..
Сочи се, че съгласно медицинска справка от д-р А. Б. - Директор на МЦ
при Затвора — Пазарджик по АД № 526/23г. на АС-Пазарджик с тава ясно, че
л/с А. не е имал съществени оплаквания от заболявания.
Сочи се, че по отношение на психичното здраве л/с А. сграда от смесено
личностно разстройство с белези на емоционална нестабилност и
диссоциалност, и безсъние, които са били медикаментозно компенсирани с
прием на „Лепонекс“ в минимални количества преди няколко години, като
всички останали актуални към последните месеци оплаквания на л/с А. са
били обикновена настинка, главоболие и киселини в стомаха. Като в случая
става ясно, че при л/с А. няма медицински основания за удължаване на
престоя на открито съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНС.
Коментира разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от
ППЗИНЗС, чл. 164 от ЗИНЗС, както и нормите на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от
ЗЗДискр. и приложимостта им по отношение на ищеца.
Твърди се, че заключението за наличие на дискриминационно
отношение може да се направи тогава, когато са налице доказателства да са
осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата
специална правна норма, както от обективна страна, така и по отношение на
субектите.
Твърди се, че в случая ищецът л/с Н. А. не е в идентично, сходно
положение с лицата, които изтърпяват „доживотен затвор“ в други
затворнически заведения, а именно затворите в градовете София, Пловдив,
Враца, Ст. Загора, Ловеч и др. В подобни“ сравними сходни обстоятелства“ по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Ищецът се намира единствено с лицата,
изтърпяващи същото наказание / доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна/ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката
дали е налице спрямо него дискриминация. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, която цитира.
Счита се, че срещу л/с Н. Н. А. не е прилагана никаква форма на пряка,
или непряка дискриминация при сравними сходни условия спрямо другите л/с
от зоната с повишена сигурност в Затвора – Пазарджик.
Твърди се, че ответникът от своя страна е изпълнил своите задължения и
6
налице няма незаконосъобразни действия, насочени персонално към ищеца по
делото.
Сочи се, че началникът на Затвора – Пазарджик, в първите работни дни
на всяка нова година, издава нова заповед за дневния режим на л/с в затвора,
която важи до следващата нова година, поради което има цикличност относно
наложения дневен режим в затвора, във връзка с което имаме претенция за три
годишна погасителна давност, съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр.
Ако съдът прецени, че този вид погасителна давност не е приложима по
случая, тогава се моли да бъде взет в предвид чл. 110 от ЗЗД според, който с
изтичане на пет годишната погасителна давност се погасяват всички
претенции. В случая, тъй като искът е от дата 23.05.2024 г., претенцията за
вземания от неимуществени вреди назад във времето преди 23.05.2019 г.
счита, че е погасена по давност.
Счита се, че претенция от л/с Н. Н. А., отправена срещу ГД „ИН“, е
неоснователна, необоснована и моли да бъде отхвърлена като такава.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК и чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС се
претендира за юрисконсултско възнаграждение за ГД „ИН“.
Към отговора на исковата молба са приложени доказателства.
С молба/становище от ищеца, чрез особения представител адв. Ж., с вх.
№ 20185/08.08.2024 г. е изразено становище по депозирания отговор на
исковата молба и представените писмени доказателства, с което допълва
изложените факти от ищеца А., касателно обстоятелствата за осъществена по
отношение на него дискриминация, обусловила претърпени от ищеца
неимуществени вреди.
Поддържа се, че ищецът А. страда от комбинирано личностно
разстройство F 61.0 /по МКБ-10/ Смесени и други личностни разстройства.
Комбинация от Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и
Диссоциална личност с хипертимни нагласи и кверулантни наслойки. Същата
диагноза е посочена и в медицинска справка, представена с отговора на
исковата молба. Поддържа се, че ищецът А., с оглед на поставената му
диагноза, следва да провежда по-дълъг престой на открито, доколкото този
факт е известен на администрацията. Именно заради заболяването му, ищецът
А. е обективирал искане да му се осигури допълнителен престой на открито
7
един час извън регламентирания по чл. 86, ал. 1, т. от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от
ППЗИНЗС. Но администрацията не е уважила молбата му и въпреки, че й е
известен този факт, то А. провежда престой на открито по-малко от лица в
сходно положение, осъдени на лишаване от свобода или доживотен затвор без
да страдат от заболяване, обективиращо нужда от по- дълъг престой в Затвор -
Пазарджик.
Сочи се, че в съдебната практика се приема, че от значение при
установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим
противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е
от очертаните в Закон за дискриминацията форми на нежелано или по-
неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Дори и
администрацията на Затвора гр. Пазарджик формално да е спазила
изискванията на нормативната уредба, която предвижда, че престоят на
открито следва да е поне един час дневно, то поддържам, че администрацията
не е освободена да третира равно всички лица изтърпяващи наказание
„доживотен затвор“. Целта на закона е да се установи и санкционира всяко
поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл.4
ал.1 от закона. В случая, ищецът А. в първоначалната искова молба твърди, че
личностното му качество е на изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ при
специален режим, а убежденията си защитава чрез подаване на жалби и
молби. Сравнението би следвало да се прави с другите лица с такова качество,
а именно другите лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в
същия затвор, страдащи от определено заболяване, обуславящо по-дълъг
престой на открито и лица, които са физически и психически здрави,
провеждащи по-дълъг престой от ищеца. Поддържа, че е налице пряка
дискриминация и се отнася до по-неблагоприятно третиране на някого на
основата на защитен признак в сравнение с друго лице, поставено при
сравними сходни обстоятелства и тук забраната е абсолютна. Това по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1
ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третират
лишени от свобода осъдени на доживотен затвор и изтърпяващи наказанието
при специален режим, тъй като са налице сравними сходни обстоятелства. /
Решение № 260203/23.09.2020 г. по гр.д.№ 2335/2020 г. по описа на ПлРС;
Решение № 260063 от 09.03.2021 г. по в. гр. д. № 907 / 2020 г. на IV състав на
8
Окръжен съд - Плевен/
Оспорва се депозирания отговор и въведените възражения, че ищецът не
е дискриминиран, доколкото е включен и е взел участие в турнир по табла.
Поддържа, че представената докладна записка е неотносима и моли да не се
приема като доказателство по делото, доколкото е ирелевантно
обстоятелството, дали ищецът е участвал в турнир по табла за твърдения за
по-неблагоприятно третиране при престой на открито.
Оспорва представените справки за дневен режим за престой на открито,
доколкото същите са общи, не са поименни и не установява, в кои дни, кои
часове А. е провеждал престой на открито.
Оспорва и представената медицинска справка, същата е неотносима по
гр. д. 2170/2024г. по описа на РС Пазарджик, доколкото е изготвена да
послужи по адм. д. № 526/2023г. по описа на Административен съд -
Пазарджик.
Направени са доказателствени искания - за назначаване на СППЕ и за
разпит на двама свидетели.
В отговор на подадената молба/становище, е постъпил писмен отговор
от ответника, чрез юрк. Р., с вх. № 20942/20.08.2024 г., с който счита
предявената молба/становище от адв. Т. Ж. за неоснователна и необоснована,
като е изложил подробни съображения в тази насока. Цитира съдебна
практика.
Уточнява, че за целия исков период времето за престой на открито
определено за лишените от свобода в "зоната с повишена сигурност" не е било
един час и тридесет минути.
Оспорва искането на пълномощника на ищеца за назначаване на СППЕ,
тъй като претенцията е за дискриминация относно времето за „каре“ (престой
на открито) при сравними сходни условия с други л/с от Затвора - Пазарджик
и други затвори от системата на ГД“ИН“, в които се провежда „каре“ от л/с,
съгласно заповед на съответния началник на затвора за дневен режим на л/с, и
доказването, на която претенция по никакъв начин не би могла да се обвърже,
с каквито и да било съдебно-психиатрична и психологична експертиза, чрез
които ненужно ще бъде натоварен бюджета на съда. Считам, че претенцията
от л/с Н. Н. А. отправена срещу ГД „ИН“ е неоснователна, необоснована и
9
моли да бъде отхвърлена като такава.
Към писмения отговор са приложени писмени доказателства.
С определението по чл. 140 от ГПК от 22.07.2024 г. съдът е приел
представените от ответника и приложени към писмения отговор на исковата
молба писмени доказателства. Дал е правна квалификация на предявения иск.
Произнесъл се е по доказателствените искания на страните. Указал им е
разпределението на доказателствената тежест в производството, а именно по
реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Указал е на страните, че съгласно специалната
разпоредба на чл.9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно
третиране не е нарушен. Приел е възражението на ответника за погасителна
давност, като своевременно заявено - с отговора на исковата молба.
Във връзка с определението на съда са изискани справки от посочените
от ищеца затвори в страната. По делото са постъпили такива данни, които
съдът докладва:
- писмо от Затвора - Бобов дол, с вх. № 19747/02.08.2024 г., с приложено
към него ксерокопие от Окръжно писмо, рег. № 2832/19.03.2020 г. на Главния
директор на ГД „ИН“.
- справка от Затвора – Ловеч, с вх. № 19919/06.08.2024 г.
- писмо от Затвора – Плевен, с вх. № 20031/07.08.2024 г.
- писмо от Затвора – Пловдив, с вх. № 20134/08.08.2024 г.
-писмо от Затвора - София, с вх. № 20152/08.08.2024 г., с приложено към
него копие от Решение № 382/25.09.2018 г. по преписка № 317/2015 г. по описа
на Комисията за защита от дискриминация.
- писмо от Затвора – Белене, с вх. № 20147/08.08.2024 г., с приложено
към него копие на Докладна записка, Рег. № 7588/02.08.2024 г. от гл.
инспектор В. Кушев – НСНОД в Затвор Белене, ведно с приложенията по нея.
- писмо от Затвор – Враца, с вх. № 20149/08.08.2024 г., с приложени към
нея: График за провеждане на мероприятия за периода 05.02.2014 г. –
30.06.2014 г., График за провеждане на мероприятия за периода 01.07.2014 г. –
14.09.2014 г., График за провеждане на мероприятия за периода 15.09.2014 г. –
10
30.06.2015 г., График за провеждане на мероприятия за периода 30.03.2020 г. –
30.09.2020 г.
- писмо от Затвора – Бургас, с вх. № 20239/09.08.2024 г., с приложени
към него заверени копия на: график, с рег. № 5354/29.10.2019 г.; писмо, с рег.
№ 2832/19.03.2020 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“;
Решение № 382/25.09.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация;
график с рег. № 3627/22.07.2020 г.
- писмо от Затвора – Варна, с вх. № 20266/09.08.2024 г.;
- писмо от Затвора – Сливен, с вх. № 25331/15.10.2024 г.
В днешното съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК ищецът
допълни обстоятелствата на исковата молба с внасянето на нов признак, а
именно: пол.
АДВ. Г.: Възражения по доклада нямам. Нямам възражение да бъдат
приети справките, постъпили от затворите. Във всяка една от тези справки е
цитирано решение на Комисията за защита от дискриминация, касаеща точно
периода от време за престой на лишените от свобода. В тази връзка, с оглед
справките и отразеното в тях, че ГДИН е отправило препоръки до началниците
на посочените в справките затвори, ще моля по реда на чл. 190 да задължите
ГДИН да предостави информация, дали такава препоръка е била отправена и
към мястото за лишаване от свобода, където изтърпява наказанието лишаване
от свобода ищеца Н. Азис, а именно Затвора - Пазарджик и ако има такава
препоръка да я предостави по делото, като посочи и във връзка с кои
обстоятелства е издадена тази препоръка. Ако разполагат и със съдебните
решения на АС - София град, съответно ВАС, моля да ги задължите да
предоставят и съдебните актове.
На следващо място, по изложените обстоятелства в отговора на ГДИН
от 16.08.2024 г. с рег. № 5471, в който процесуалният представител на ГДИН е
преразказал съдебно психологична и психиатрична експертиза, събрана по
друго дело, административно производство на АС – Пазарджик и
установяващо медицинския факт, дали ищецът страда от психично заболяване
с код по МКБ 10Ф61.0, а именно смесени други личности разстройства, правя
искане да задължите Затвора - Пазарджик да предостави медицинската
документация за спорния в исковата молба период, който ищецът лично в
исковата молба е посочил, евентуално, от която ще се установи проявлението
11
на заболяването му за спорния в исковата молба период. В тази връзка считам,
че справката, изготвена от директора на Медицинския център към Затвора –
Пазарджик е неотносима, тъй като тя е изготвена в началото на 2023 г. за
целите на друго производство с други задачи.
Колегата е направил искане за допускане на Комплексна СМЕ. Тъй като
аз не успях да се ориентирам добре от отговорите на процесуалния
представител на ГДИН ще направя следното искане: На основание чл. 145, ал.
1, т. 5 да признаете за безспорно обстоятелството, че ищецът страда от
посоченото заболяване в отговора, подаден от ГДИН. Все пак процесуалният
представител се явява лично и може същият да заяви оспорва ли или не това
заболяване, което е констатирано от комплексната СМЕ, която е преразказал в
отговора. Ако оспорва това заболяване, поддържам комплексната СМЕ,
поискана от назначения особен представител, в цялост. Ако не оспорва, считам
че ГДИН и процесуалният му представител не разполагат с компетентност, с
оглед наличие на заболяването да дадат становище в отговора, че това
заболяване не налага по-дълъг престой на открито. В тази връзка оспорвам
отговора и твърдението и поддържам само в тази част експертизата, а именно
ако страда от това заболяване и то бъде признато, необходимо ли е, с оглед
здравословното, както физическо, така и телесна цялост на ищеца, по-дълъг
престой на открито от този един час, за който той поддържа, че му се
осигурява и той е под минимума от останалите лишени от свобода в Затвора –
Пазарджик и не само в него, а и в другите. В тази връзка поддържам искането
за двама свидетели, което е направено с молбата/становище, с показанията на
които ще се установи има ли други затворници, които изтърпяват наказанието
доживотен затвор при същите обстоятелства като ищеца в Затвора –
Пазарджик. Ако има - какъв период от време им е осигурено за престой на
открито. Дали ползват повече от един час за престой на открито. Това е един
от признаците за пряка дискриминация.
По отношение на писмената документация към втория отговор, която
касае участието на ищеца в спортни мероприятия, конкретни турнири по
табла, че същият бил извеждан, конвоиран до залата за турнири, считам за
изцяло неоснователни, доколкото те са извън предмета на спора.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Оспорвам и допълвам възражението, което е
направено за давностния срок, който е изтекъл. Съгласно т. 4 от ТР № 3
12
искането за обезщетение за вреди, произтича от фактически действия или
бездействия на администрацията. Обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконно, което се установява в производството по
обезщетяването. Именно в производството по обезщетяването съдът
установява, както факта на незаконосъобразност на акта на действие или
бездействие, така и размера на обезщетението. В този смисъл считам, че не е
изтекъл никакъв давностен срок. Ние нямаме налице доказателства, че
ответникът е нарушил равноправното третиране. В настоящото производство
съдът трябва да признае, че го е нарушил. В по-ранен етап няма как да се
присъжда вземане без да е налице, че е установено, че ответникът е нарушил
равноправното третиране.
Искам да представя доказателства, но на мен ще ми трябват копия от
тях, но отделно трябва да се изиска от администрацията на Затвора -
Пазарджик.
АДВ. Г.: Аз съм направила същото искане по чл. 190 от ГПК към ГДИН.
Конкретните номера на решенията са: Решение № 382/25.09.2018 г. по
производство по преписка № 317/2015 пред Комисията за защита от
дискриминация по което е образувано по признак - лично положение, във
връзка с Определение № 611/26.05.2015 г. на АС – Плевен.
ЮРК. Р.: Уточнявам, при мен дела на Комисията за защита от
дискриминация не се водят. Делата са били индивидуални срещу началника
или заместник началника на затвора.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Аз ги представям оригиналите, но моля в следващото
съдебно заседание да ми ги върнете.
ЮРК. Р.: Относно искането и уточнението, което направи колегата,
свързана със СППЕ, което е направено по административно дело,
подчертавам, че този отговор, който съм дал е във връзка с втория отговор на
адв. Ж., като уточнение, тъй като тя самата засяга този проблем. Там
заключението на психолога е, че лишеният от свобода има проблеми със
съзнанието и характеропатии, а не проблеми с кората на мозъка, като болестен
процес, за който е необходимо заключение на психиатър. Поради тази причина
съм дал примера със софтуера на компютъра. Ние не оспорваме това нещо,
което вече е в заключението. Ако Вие прецените, че е необходима втора
експертиза, оставям на Вашата преценка. Поддържам това, което е в
13
заключението относно неговото състояние, но дали това е относимо към
необходимостта за допълнително каре или фитнес на закрито, мисля, че трябва
да се назначи втора експертиза, по преценка на ищеца, не по наша преценка.
Относно препоръките за допълнително каре, които бяха изискани от
ГДИН, моля тази информация да бъде изискана, не от ГДИН, а от началника
на затвора, като трето неучастващо лице.
АДВ. Г.: Нали изхождат от ГДИН?
ЮРК. Р.: ГДИН отговаря за 12 затвора и затворнически общежития.
Началникът я е получил, ако е имало такава препоръка.
АДВ. Г.: Аз искам информацията да бъде изискана от ГДИН г-жо Съдия.
ЮРК. Р.: Не възразявам по поисканите свидетели. Не възразявам да се
изиска справка за медицинското досие.
АДВ. Г.: Представяме общата препоръка от ГДИН, решението на
Комисията за защита от дискриминация и двата броя на решения на АС -
София град и ВАС. В тази връзка, моля по реда на чл. 186 да задължите
Началника на Затвора - Пазарджик да представи документ, дали е заповед или
наименован по друг начин, материализиращ изпълнението на препоръките на
началника на ГДИН, аз не знаех, че той разполага с тези препоръки до всички
началници на затвори, от кога е този документ на началника по приложение на
съдебните актове и да я представи по делото. Не разбрах колегата оспорва ли
без да намесва експертизата по друго дело, че ищецът страда от това
заболяване?
ЮРК. Р.: Не оспорвам това, че той страда от психично заболяване, но
дали има нужда от друго каре …
АДВ. Г.: В тази връзка поддържам искането по чл. 146 от ГПК да се
установи за безспорно обстоятелството, че ищецът страда от посоченото в
отговора заболяване. Поддържам експертиза за нуждите за по-дълъг престой
на открито.
ЮРК. Р.: Аз не възразявам за такава експертиза.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Писал съм жалба, чрез началника на затвора до
главния директор на ГДИН – същата жалба е входирана с № Ж-355/02.07.2015
г. по описа на ГДИН – София. С мотив, че провеждам един час престой на
открито в месата за лишаване от свобода, изрично от 16-17 часа – един час ми
14
се осигурява и въз основа на тази жалба имам писмен отговор, който
удостоверява главният директор от извършената проверка, че изрично на мен
ми е бил утвърден отделен график престой на открито на лишения от свобода
Н. Азис, настанен в зона с повишена сигурност. Осъденият Н. Азис прави
престой на открито един час - от 16-17 часа и повече на мен не ми е разрешено
въз основа на моята жалба и моята жалба главният директор остави без
уважение. От 2014 г. до средата на 2020 г., след като главният директор
изпрати писмо до началника на затвора, може да не е заповед, възможно е да е
заповед, документ, че е влязъл в законна сила решението на комисията за
защита от дискриминация, въз основа на това решение трябва да се
уеднаквяват всички места за лишаване от свобода в Република България да
провеждат 1 и 30 минути. До тогава правех един час престой на открито, след
като дойде документът, доколкото разбрах началникът е постановил заповед,
отделна за мен, и аз да провеждам вече 1 час и 30 минути.
АДВ. Г.: Във връзка с твърденията в молбата-становище, че той е
правил жалба за престоя на открито, че е ограничен периода му от време,
представям доказателства в тази насока – отговора на ГДИН, които съдържа
тези факти, които са твърдяни в молбата-становище на особения представител
адв. Ж.. Отделно от това правим искане по чл. 186 от ГПК, ако има такава
нарочна заповед на началника на Затвора – Пазарджик, касаеща престоя на
открито на ищеца, да бъде представена по делото, за да се види от кога, като
период, той е осъществявал престой на открито в каре № 3 – 1 час и половина,
както и за предходния период.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Искам да се изиска от главния директор на ГДИН –
София, казах вече входящия номер, да се изиска жалбата. И отделно за мен
има график от 16-17 часа – един час. Искам да заявя пред съда, че оспорвам
графиците за престой на открито, тъй като те не се отнасят за мен. За мен има
отделен график. Аз съм сам на престоя на открито и имам отделен график.
При мен няма никой. Това го знае целия затвор. В този смисъл оспорвам по
отношение за мен. Искам да посоча за свидетелите – Д. П. Г., който е на същия
режим на изтърпяване и С. А. Я. – той не е с такъв режим. И двете лица в
момента са в Затвора - Пазарджик в зоната със специален режим.
ЮРК. Р.: По отношение на оспорваните графици аз възразявам, защото
това са единствените графици и там са посочени, че се прави престой на
15
открито в каре № 3 и № 4, което е относимо към това което каза ищеца, че
прави престой в каре № 3. Графикът е относим към каре № 3. Той провежда
престой на открито в каре № 3 от последните 3-4 години.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Въз основа на казаното, че възразява в каре № 3 не
провеждам само аз престой на открито. Има многобройни лишени от свобода
и включително осъдените на доживотен затвор провеждат престой на открито
в каре № 3 и № 4. Само за мен има отделен график. Моля да задължите
началника на затвора, за процесния период да представи графика, в който аз
провеждам престой на открито - от 2014 г. до датата на подаване на исковата
молба. Ако в случай, че изисканата от мен справка не бъде представена по
отношение лично за мен, моля да задължите началника на затвора да ги
представи по отношение на мен и моля да приемете, ако не се представят,
моля да приложите чл. 161 от ГПК.
ЮРК. Р.: Има заповед, която отделя ищеца от трето каре. Графикът е
отделно нещо.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Тези графици, които са представени не се отнасят за
мен.
ЮРК. Р.: Не възразявам по посочените свидетели.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Да изискаме от ГДИН цялата преписка по жалбата.
ЮРК. Р.: Ако има такава, трябва да е в досието му.
СЪДЪТ по доказателствата и доказателствените искания на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ответника и приложени към писмения
отговор на исковата молба писмени доказателства, както и тези приложени
към писмото с вх. № 16290/25.06.2024 г. и към отговора, с вх. №
20942/20.08.2024 г.
ПРИЕМА по делото постъпилите писма, както следва: от Затвора -
Бобов дол, с вх. № 19747/02.08.2024 г., с приложеното към него ксерокопие от
Окръжно писмо, рег. № 2832/19.03.2020 г. на Главния директор на ГД „ИН“;
справка от Затвора – Ловеч, с вх. № 19919/06.08.2024 г.; от Затвора – Плевен,
с вх. № 20031/07.08.2024 г.; от Затвора – Пловдив, с вх. № 20134/08.08.2024 г.;
от Затвора - София, с вх. № 20152/08.08.2024 г., с приложено копие от
Решение № 382/25.09.2018 г. по преписка № 317/2015 г. по описа на
16
Комисията за защита от дискриминация; от Затвора – Белене, с вх. №
20147/08.08.2024 г., с приложено копие на Докладна записка, Рег. №
7588/02.08.2024 г. от гл. инспектор В. Кушев – НСНОД в Затвор Белене, ведно
с приложенията по нея; от Затвор – Враца, с вх. № 20149/08.08.2024 г., с
приложени към нея: График за провеждане на мероприятия за периода
05.02.2014 г. – 30.06.2014 г., График за провеждане на мероприятия за периода
01.07.2014 г. – 14.09.2014 г., График за провеждане на мероприятия за периода
15.09.2014 г. – 30.06.2015 г., График за провеждане на мероприятия за периода
30.03.2020 г. – 30.09.2020 г.; от Затвора – Бургас, с вх. № 20239/09.08.2024 г., с
приложени заверени копия на: график, с рег. № 5354/29.10.2019 г.; писмо, с
рег. № 2832/19.03.2020 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“;
Решение № 382/25.09.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация;
график с рег. № 3627/22.07.2020 г.; от Затвора – Варна, с вх. №
20266/09.08.2024 г.; от Затвора – Сливен, с вх. № 25331/15.10.2024 г., както и
днес представените от ищцовата страна заверени преписи от писмо до
Началника на Затвора – Пазарджик, с рег. № 7325/23.07.2015 г., Решение №
2811/23.04.2019 г. на АС - София град по дело № 11166/2018 г., Решение №
1789/04.02.2020 г. на ВАС, V-то отделение, по адм. дело № 8035/2019 г.,
Решение № 382/25.09.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация по
преписка № 317/2015 по описа на същата комисия, писмо рег. № 2832/2020 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от Началника на Затвора Пазарджик информация
относно престоя на открито на ищеца Н. Азис в каре № 3, за периода от
05.04.2014 г. до 23.05.2024 г., съответно да се представят графици за този
период включително и такива касаещи ищеца по делото Н. Азис, в случай че за
него са изготвени отделни графици.
ДА СЕ ИЗИСКА от Началника на Затвора - Пазарджик представянето на
документи, материализиращи изпълнението на препоръки на началника на
ГДИН по отношение изпълнението на Решение № 382/25.09.2018 г. на
Комисията за защита от дискриминация по преписка № 317/2015 по описа на
същата комисия.
ДА СЕ ИЗИСКА от ГДИН - София представянето на заверен препис от
преписката образувана по жалбата на ищеца Н. Азис, входирана с № Ж-
355/02.07.2015 г. по описа на ГДИН.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лишените от
17
свобода Д. П. Г. и С. А. Я.. Призовки до свидетелите да се изпратят в Затвора –
Пазарджик, където същите изтърпяват наказанието си лишаване от свобода.
Да се изпратят нужните документи, за да бъдат конвоирани свидетелите в
следващото съдебно заседание.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът по делото Н. Азис страда от заболяване
F61.0/по МКБ – 10/ - Комбинирано личностно разстройство.
ДА СЕ ИЗИСКА от Затвора Пазарджик заверен препис на медицинското
досие на ищеца Н. Азис за периода от 2014 до 2024 г.
АДВ. Г.: По искането за назначаване на СМЕ Ви моля да се произнесете
след постъпването на медицинското досие на ищеца и след като се запознаем
със същото, за да можем да поставим евентуално и други въпроси, имащи
отношение към предмета на спора.
ЮРК. Р.: Оспорвам, защото в момента излизаме извън предмета на
спора. Предметът на спора не е за това, че не му е осигурено допълнително
каре по медицински причини. Така се протака делото и се забавя.
ИЩЕЦЪТ /лично/: В днешното съдебно заседание допълнихме нов
признак – пол, въз основа на това трябва да се установи за сравнение, както
изисква признака, че е жена. Считам, че за да можем да установим жена в
Затвора – Пазарджик и в другите затвори в страната и в Сливенския затвор,
който е изцяло женски затвор, с такава справка аз не съм запознат лично и ще
искам да се запозная с тези справки от затворите. Затова ще искам да ми се
връчат тези справки лично. Аз не съм ги прочел и не мога да взема отношение.
ЮРК. Р.: Дискриминацията на основа пол идва от самия закон. Това не
може да бъде дискриминация. Самият закон предвижда да се разделят мъжете
от жените и това не се счита за дискриминация.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Съгласно чл. 20 от ХОПЕС, че всички хора са равни
пред закона и се прави сравнение именно по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Пред
същия нормативен акт се прави сравнение моето лично и обществено
положение и признак пол с положението на другата страна, за сравнение.
Много добре е ясно - чл. 20 от ХОПЕС гласи, че всички хора са равни пред
закона, пред всички нормативни актове – законови и подзаконови.
ЮРК. Р.: Уточнявам, че в ХОПЕС е включена думичката хора. Съгласно
18
нашето законодателство лишеният от свобода се води като физическо лице и
като гражданин и никъде не е посочен като „хора“.
Във връзка с искането на ищеца, съдът счита, че на същия ще следва да
се изпратят преписи от постъпилите по делото писма от затворите в страната,
ведно с приложенията към тях, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца по делото по местопребиваването му в
Затвора – Пазарджик посочените преписи от постъпилите писма на затворите
в страната.
За събиране на днес допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.01.2025 г. от 11:00 часа, за която
дата и час уведомени процесуалния представител на ищеца и този на
ответника.
ДА СЕ ИЗПРАТИ призовка на ищеца, за да бъде доведен.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ допуснатите до разпит свидетели в Затвора –
Пазарджик.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Да ми се изпрати препис от протокола.
След изготвяне на протокола, препис от същия да се изпрати на ищеца в
Затвора – Пазарджик.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:13 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
19