РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Ямбол, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М.. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20232330200760 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Г. К. А. от с.Болярско ,обл.Ямбол,
ЕГН:********** , против Наказателно постановление №23-0813-000833/16.06.2023г.
издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол,с което на жалбоподателя ,на
основание чл.179,ал.2 от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП за нарушения на чл.20,ал.2 и
чл.174,ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв.,
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се оспорва изложената в НП фактическа обстановка.Твърди се ,че с оглед
получените увреждания , за което се представят писмени доказателства жалбоподателят е
бил в шоково състояние , няма спомен да е разговарял със служители на полицията , да му е
съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване.Твърди се ,че физическото му
състояние след ПТП не позволявало да се извърши проверка за алкохол с техническо
средство и в случая полицейските органи е следвало да приложат разпоредбата на чл.4,ал.2
и ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2007г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и /или употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Според жалбоподателя причината за настъпилото ПТП е наличието на огромна дупка на
пътното платно, а не поради скорост несъобразена с релефа и състоянието на пътя
/неравности/.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя подържа жалбата като
излага и доводи за допуснато нарушение на чл.40 ,ал.1 от ЗАНН.Иска се и присъждане на
направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.05.2023г.. на жалбоподателят бил съставен АУАН №819193., затова ,че на
25.05.2023г. в 21.00 часа в община Тунджа по път III-5503 около км 30 в посока
с.Болярско ,обл.Ямбол управлява личния си лек автомобил“Опел Астра“ с рег.№ .... като
навлиза в ляв завой със скорост несъобразена с релефа и състоянието на пътя/неравности8
губи контрол на МПС и излиза от платното за движение в дясно по посока на движение.
Настъпва ПТП с материални щети.Водача отказва да му бъде извършена проба за
установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с
инв.№ARNJ-0092, годен за употреба до 09.2023г.,определящо концентрацията на алкохол в
кръвта ,чрез измерването му в издишания въздух.Издаден талон за изследване с номер
014557.Водача говори заваля и мирише на алкохол.
В акта е посочено ,че по този начин жалбоподателят е нарушил чл.20,ал.2 и чл.174,ал.3 от
ЗДвП.Посочено е ,че водача отказва да подпише АУАН и да получи екземпляр от него.
В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е
издадено е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
НП следва да бъде отменено на процесуално основание. Същото е издадено при
допуснато особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за
съставяне на акт за нарушение. Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която
императивно предвижда, че съставянето на акта по чл.36 от ЗАНН се извършва в присъствие
на нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице и
свидетелите ,които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Като
изключение от този принцип в ал.2 на същия член е допуснато и неприсъствено съставяне
на акта, но само при наличието на някоя от изчерпателно посочените в текста предпоставки
– нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде намерен, и втората – когато същият
след покана не се е явил за съставяне на акта. Ако посочените законови предпоставки не са
налице, чл.40, ал.1 от ЗАНН задължава актосъставителя да състави акта в присъствието на
нарушителя.
В случая, от показанията на свидетелите Ст.Н. и Г.А. се установява ,че са посетили ПТП
и в тяхно присъствие жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство
2
дрегер.С оглед тежкото му здравословно състояние жалбоподателят бил транспортиран за
лечение в МБАЛ-Ямбол ,като на място не му е бил съставен АУАН и издаден талон за
изследване.И двамата свидетели заявяват,че не са присъствали при съставяне на АУАН и
същият е бил вече изготвен от актосъставителя при пристигането в МБАЛ-Ямбол.
Свидетелите са категорични ,че при подписването на акта от тяхна страна жалбоподателят
не е присъствал, тъй като е бил приет на лечение .Поради тази причина свидетелите не са се
срещали и разговаряли със жалбоподателя и не са били очевидци на отказа му да подпише
акта.От същите показания се установява и ,че двамата свидетели не знаят дали е издаден
талон за изследване, като в тяхно присъствие екземпляр от акта не е връчван на
жалбоподателя и на тя е непознато лицето вписано като свидетел на отказа на
жалбоподателя да получи екземпляр от акта.
Съдът намира ,че на база на така събраните устни доказателства може да се направи
еднозначен извод ,че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя.Обстоятелството ,че
същият е бил приет на лечение в МБАЛ-Ямбол не дава основание на актосъставителя да се
отклонява от императивната разпоредба на чл.40,ал.1 от ЗАНН. А след като АУАН е бил
съставен в отсъствие на жалбоподателя, при липсата на която и да е от предпоставките на
чл.40, ал.2 от ЗАНН, е налице нарушение по смисъла на чл.40, ал.1 от същия закон.
Нарушението е съществено, защото е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият обективно е бил препятстван да упражни правата си по
чл.40, т.8 от ЗАНН да даде непосредствени обяснения и да направи възражения при
съставянето на акта. След като законът е предвидил, че ограничаване правото на възражения
при съставяне на акта е допустимо само в две изрично уредени хипотези, които, както вече
се посочи, в случая не са налице, съдът счита, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, представляващо основание за отмяна и на издаденото НП.
Отделно от гореизложеното по отношение на твърдяното нарушение на чл.174,ал.3 от
ЗДвП е допуснато и нарушение на чл.6,ал.6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.Съгласно
тази разпоредба контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване,
като вписва:
1. мястото, където да се извърши установяването;
2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор
или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите
случаи.
В представената от въззиваемата страна административно-наказателна преписка ,която
съдът е изискал със свое разпореждане не се съдържа талон за изследване , поради което
следва да се приеме,че актосъставителят не е изпълнил задълженията си , съобразно
разпоредбата на чл.6,ал.1 и ал.6 от Наредба № 1 /19.07.2017г. да издаде и връчи на
3
жалбоподателя талон за изследване.С невръчване на талон за изследване жалбоподателят
обективно не е могъл да даде кръвна проба и в случая няма как да се приеме ,че е отказал да
му бъде извършена проверка, респективно да се ангажира отговорността му по чл.174,ал.3
от ЗДвП.
Не на последно място остава неясно и защо след като жалбоподателят е бил приет за
лечение в болничното заведение не е била приложена нормата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, която предвижда, че при
невъзможност да се извърши проверка с техническо средство на място, от водачите на МПС,
участници в ПТП, се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в
което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.
Още повече , видно приложените по делото писмени доказателства лист за преглед на
пациент в спешно отделение и „допълнителен лист за преглед на пациент в спешно
отделение“ жалбоподателят се оплаквал от болки в лумбалната област на гръбнака, а в
челната част на главата имал голяма разкъсно-контузна рана, с двустранно увреден бял
дроб,и същата вечер транспортиран до ВМИ-София, което състояние ,описано и от
актосъставителя като неадекватно поставя под съмнение налице ли е съзнателен отказ да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
По отношение на нарушението на чл.20,ал.2 от ЗДвП.
Настоящия съдебен състав намира ,че АУАН и НП не съдържат пълно и ясно описание на
твърдяното административно нарушение, и са в отклонение от императивните правила,
съгласно чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.В конкретният случай,описанието е непълно и от
него не става ясно по какъв начин актосъставителят е установил движението с несъобразена
скорост от страна на жалбоподателя.Изобщо не става ясно какъв е бил релефа и
състоянието на пътя, с които жалбоподателя не се е съобразил и пред какво предвидимо
препятствие е следвало да спре .Отделно от това и в АУАН и НП от фактическа страна е
посочено ,че водача е загубил управлението над автомобила, което означава ,че е допуснал
нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение не му е предявено.На практика е
налице смесване на нормите на чл.20,ал.1 и чл.2 от ЗДвП, което е довело до ограничаване
правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се
твърди , че е извършил.Нарушението на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателят следва да
се присъдят разноски по делото в размер на 500 лева -адвокатско възнаграждение
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2.,т1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0813-000833/16.06.2023г. издадено от
Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на Г. К. А. от с.Болярско ,обл.Ямбол,
ЕГН:**********, ,на основание чл.179,ал.2 от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП за нарушения на
чл.20,ал.2 и чл.174,ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лв., глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на Г. К. А. от с.Болярско ,обл.Ямбол,
ЕГН:********** сумата от 500 лв.,представляваща разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5