№ 1016
гр. С., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501522 по описа за 2024 година
С решение № 1488 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 6050/2023 г., СГС, І-19 с-в,
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Х. А.
С. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до
30 000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от
Х. С., като се сочи, че съдът не е отчел тежестта на фрактурата на 5-та ходилна кост
в дясното ходило (лекувана с гипсова имобилизация за срок повече от месец) и не е
приложен правилно принципа на чл. 52 ЗЗД. Претендира да се уважи целия иск.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от
Столична община. Счита, че е изпълнено задължението на ответника по иска да
стопанисва общинското имущество и да осигури безопасно използване на
тротоарите. Сочи, че с договор на „Хидрострой“ АД са възложени действия по
поддържане и ремонт на уличната мрежа. Твърди, че зоната пред бл. 208, вх. Б, в
ж.к. Дружба, е била обхваната от дейности по поддържане и текущ ремонт, които
се извършват на база конкретно възлагане от възложителя, каквото липсва. Сочи,
1
че регулярни проверки на тротоарите в район са били извършвани. Оспорва
размера на присъденото обезщетение, който не е съответства на краткия
възстановителен период. Поддържа възражението си за съпричиняване, тъй като
ищецът не е взел предвид състоянието на терена. Моли да се отмени решението,
като иска се отхвърли, или се намали размера на присъдената сума, като
претендира и разноски.
В писмен отговор ищецът оспорва жалбата на СО.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно
решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът Х. А. С. твърди, че на 25.06.2022 г. сутринта в гр. С., ж.к. "Дружба"
при движение по тротоара пред блок 208, вх. Б, претърпял инцидент, тъй като
кракът му попаднал в дупка (неравност) и това му причинило счупване на
метатарзалната кост на дясното ходило. Лекуван бил с фиксация на гипсова шина,
която била свалена на 04.08.2022 г. и бил поставен синтетичен мобилизиращ
ботуш. Сочи, че търпял болки, страдания и неудобства, поради което претендира
Столична община да му заплати обезщетение от 30 000 лв. на неимуществените
вреди, ведно със законната лихва от датата на инцидента, както и разноски.
Ответникът Столична община оспорва, като сочи, че при направен оглед
дупка пред бл. 208, вх. Б не е установена, което налага извод за неоснователност на
иска. По-конкретно сочи, че при огледи е установена необходимост от извършване
на ремонтни дейности само пред бл. 207, но не и пред процесния. Оспорва
наличието на противоправност и причинна връзка, като счита, че ищецът е
способствал сам за увредата, като не е преценил наличието на неравност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 25.06.2022 г. ищецът (40 г. към този момент) е получил
фрактура на базата на пета ходилна кост в ходилото на десния крак. Извършено
било репониране на счупването с поставяне на гипсова шина, заменена със
синтетичен ботуш, а консервативно лечение било проведено в домашни условия.
Според СМЕ обичайният възстановителен период е около 2-3 месеца. Болките и
страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, в първите дни
2
след поставяне на имобилизацията и в началото на раздвижването. В бъдеще при
интензивни натоварвания и промени във времето ищецът може да търпи известен
дискомфорт в мястото на увредата. Посочено е, че няма представени документи за
остатъчни явления.
Св. С. Й. Д., съжителстваща с ищеца, разказва, че Х. паднал на тротоара, от
вътрешната страна, където имало дупка, метър и половина, нещо било
ремонтирано, правено, а самия асфалт пропаднал надолу и пораснала трева,
въобще не се виждало, че може да се стъпи там на ъгъла. След като кракът му
отекал и го закарали в „Пирогов“ се установило счупване на костиците отдолу.
Гипсирали го първо с една шина, за около 45-50 дни, а после с друга. 50 дена той
изкарал на дивана, не можел да се обслужва сам, свидетелката го къпела, водела го
то тоалетна. Около 4 месеца той ходил с патерици след това, провел физиотерапия
около месец и половина, два пъти седмично. След това му казали да изпълнява
движения в къщи на бутилка да движи крака наляво и надясно. Той се оплаквал от
болки, качил килограми (около 10-15 кг), имал нервни кризи, не бил добре
емоционално. По принцип бил активен човек, тренирал всеки ден, ходел на походи.
Сега тъй като кракът зараснал на криво му пречел на походката, вече носел 45
номер обувки (а не 44 както преди), изпитвал болка като стоял прав и трябвало да
седне, при влошаване на времето също го боляло.
Очевидец на инцидента бил св. В. М. К., който вървял след ищеца. На
мястото, където той паднал върху тротоара имало дупка. Зоната била асфалтирана,
но там липсвал асфалт, имало леко трева отгоре и голяма дупка, като капан за
животни. Обозначения или ограждения нямало, а в този участък тротоарната
настилка не била ремонтирана. Сочи, че ищецът бил атлетично момче, спортувал,
активен спортист, не бил от тези дето да се бутне някъде и да се счупи.
Представен е договор между СО и „Хидрострой“ АД, по силата на който СО,
като възложител възлага на изпълнителя да извършва дейностите по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в зоната на инцидента.
Според чл. 8 контролът по изпълнение на договора се осъществява с месечни и
постоянни инспекции, от представител на Общината. Според чл. 10, ал. 2, т. 1
Общината има право да проверява изпълнените на договора по всяко време.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на ответника по иска Столична община,
следва да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че при или по
3
повод изпълнението на възложената работа, от виновно и противоправно действие
или бездействие на служители (работници) на ответника, са настъпили вреди за
ищеца.
Събраните доказателства установяват, че ищецът се е движел по тротоар,
пред бл. 208, вх. Б, в столичния квартал „Дружба“. Установява се от свидетелските
показания, че поради наличие на дупка в положения върху тротоара асфалт,
ищецът се спънал, паднал и в последствие се установило, че това е довело до
счупване на кост в дясното му ходило. Дупката е описана като голяма, около метър-
метър и половина, като капан за животни.
По смисъла на § 1, т. 2 от ЗПът. тротоарите са част от обхвата на пътя, който
в случая е публична общинска собственост, съгласно разпределението, направено
от законодателя в чл. 8, ал. 3 ЗПът. Според чл. 30, ал. 4 от ЗПът. изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите и пр., в
границите на урбанизираните територии (в случая в границите на гр. С.) се
организират от съответната община – в разглеждания казус - от ответника
Столична община. Съгласно легалната дефиниция на т. 14 от § 1 от ЗПът
„поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Освен това в
Закона за общинската собственост (чл. 11) също е предвидено, че имоти и вещи -
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Ето защо въз
основа на визираните по-горе нормативни правила, следва да се приеме, че в
тежест на Столична община е било да извършва контрол, поддръжка, ремонт,
обезопасяване и пр. на терена – в случая тротоар пред жилищен блок.
Неизпълнението на това задължение от страна на служителите на общината води
до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Така и в Решение №
147/19.06.2012 г., постановено по гр. д. № 582/2011 г. по описа на ВКС, IV гр. о.,
Решение № 170/23.07.2012 г., постановено по т.д. № 806/2010 г. по описа на ВКС, II
т.о., решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., Г. К., ІV Г. О., решение
№ 149 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 736/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.
Настоящият състав приема, че в случая не е съблюдавано спазването на
задължението на общинските власти за поддръжката на общинската собственост.
По своето естество то включва както отстраняване на повреди и неизправности,
така и активна дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и
пропуски, които създават опасност и неудобство за движение в площите, общинска
собственост. В този смисъл за ответника е било налице задължение регулярно да
4
осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите проверки относно
безопасността за придвижване на гражданите в общинските терени, каквито са
тротоарите, и да констатира и отстрани всеки пропуск, който може да създаде
опасност за здравето на пешеходците. В конкретния случай се установява, че
общината е сключила с трето лице договор относно поддръжка и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, но този факт не изключва отговорността й
спрямо увреденото лице. Приложимо е разрешението в т. 3 ППВС № 17/18.11.1963
г. Върховният съд е приел, че „ако съгласно договора едното предприятие дължи на
другото извършването на определена работа със свои работници, при негов
контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено
увреждане е в тежест на това предприятие (второто). В този случай е без значение,
че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на
работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято
работа се извършва от работници на другото предприятие, то отговорността за
непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.”. В
случая се установява, че общината изцяло е запазила възможността да контролира
всяка дейност на изпълнителя (напр. чл. 8, чл. 10 от договора, цитирани по-горе).
Ето защо тя остава отговорна за контрола по извършването на всички дейности по
начин, подходящ за обитаемата градска среда. Когато те не са съобразени с
изискването за безопасност, общинската администрация дължи обезщетение.
Безспорно липсата на регулярни проверки за годност на тротоарните площи и
недостатъчно осъществения контрол съставлява противоправно бездействие, което
по реда на чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответната община.
Настоящият състав приема, че всички налични доказателства категорично
установяват пряката причинна връзка с настъпилите при ищеца вредни последици
– той е претърпял посочената по-горе телесна травма, която му е причинила болки
и страдания, поради настъпилата при него средна телесна повреда (счупване на
кост в ходилото), създадени са му физически и психически дискомфорт, той е бил
обездвижен, променил е обичайния си начин на живот, тъй като е бил принуден да
ползва чужда помощ за ежедневни дейности, нездравословно се повишило теглото
му, бил в емоционален дискомфорт, наложило се да ползва помощни средства при
първоначалното придвижване, провеждал рехабилитации. Ето защо предвид
активната възраст на пострадалия, времето на възстановяване (приблизително 2-3
месеца по данни на СМЕ), необходимостта да преустанови обичайните си спортни
занимания, затрудненията в битов план, както и с оглед практиката на съдилищата
5
(според която само за средна телесна повреда, неотличаваща се с нетипично
развитие и консервативно лечение обезщетението се определя около 15 000 лв.)
настоящият състав намира, че справедливата обезвреда кореспондира с посочената
сума. С оглед казаното обезщетението следва да се завиши с още 5000 лв.
Съдът не споделя тезата, че понастоящем ищецът не е възстановен, тъй като
в СМЕ няма данни за това, а ищецът (чиято е доказателствената тежест) не е
поискал извършване на медицински преглед за актуалното състояние на
пострадалия. В тази връзка не може да се кредитират и показанията на
свидетелката, която е посочила, че пострадалият е имал по-продължителен период
на възстановяване, тъй като е ползвал патерици за 4 месеца.
Неоснователно е оплакването за принос от страна на ищеца – по делото не се
установи при придвижването си лицето да е нарушило някое от правилата за
движение на пешеходци, установени в закон, което поведение да е способствало за
пропадането му в дупка на тротоарната площ.
Разноски на Столична община при този изход на делото не се следват за
въззивното производство, но тя дължи такива на представителя на жалбоподателя
– ищец по чл. 38 ЗА в размер на още 800 лв.
Решението на СГС следва да се коригира в частта, в която в тежест на С. са
възложени разноски над сумата от 150 лв. до сумата от 200 лв., а Столична община
следва да довнесе държавни такси по делото за двете инстанции общо още 300 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1488 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 6050/2023 г., СГС, І-
19 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на Х. А. С. срещу Столична община с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над 10 000 лв. до сумата от
15 000 лв. и в частта, в която Х. А. С. е осъден да заплати на Столична община
разноски над сумата 150 лв. до сумата 200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати
на Х. А. С., ЕГН **********, допълнително сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
25.06.2022 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на Х. А. С. срещу
6
Столична община е уважен за сумата от 10 000 лв. и е отхвърлен за сумата над
15 000 лв. до сумата от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. С. Н. допълнително сумата
от 800 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Столична община да заплати по сметка на бюджета на съда
сумата от 300 лв. като допълнителни държавни такси.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението
до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7