№ 831
гр. Сливен, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230101913 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от
ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ
№ 5660570 от 30.12.2020 г., подписан с ответното дружество „Вива Кредит“ ООД. Съгласно
чл.1 ал.З от ДОГОВОРА, същата е трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 350 лева.
Съгласно ДОГОВОРА ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ тя получава сумата в размер на 1000.00
лева, при срок на кредита от 7 на брой вноски, наред с което било предвидено и
заплащането на неустойка в размер на 250 лева.
Съгласно ДОГОВОРА ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ общо дължимата сума с всички
начислени такси и неустойка била в размер на 2000 лева.
Твърди се, че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по ДОГОВОРА, като е
сключила нов ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 5705616 от 03.06.2021 г., с който нов
кредит от отпуснатата сума от 1000 лева, 648.96 лева били отишли за погасяване на
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 5660570 от 30.12.2020 г. и по този начин процесният
договор за заем бил погасен предсрочно на 03.06.2021 г.
Счита се, че клаузата за неустойка и такса експресно разглеждане по ДОГОВОР ЗА
ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 5660570 от 30.12.2020 г. сключен между ищцата и „Вива Кредит“
ООД, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл.10, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 22, както и по чл. 143,
ал.1 от ЗЗП, като се излагат съображения и се сочи съдебна практика.
1
Сочи се, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. В тази връзка предвидените неустойка и такса експресно
разглеждане били изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и
принципа на справедливостта. Така предвидената сума от 600 лева била прекомерна и в
размер на почти сумата на отпуснатия кредит, като чрез заплащане на сумите за неустойка и
такса, последният се оскъпявал двойно. Всичко това водело до една значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидените клаузи за неустойка и такса експресно разглеждане били и неравноправни по
смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. С процесните
клаузи предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и
„неустойка“ в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в
размер на над размера на отпуснатия кредит. Основната цел на така уговорената клаузи
била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница.
С предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи“ и
„неустойка“ се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива
разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги
в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че клаузите за неустойка и такса
експресно разглеждане по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 5660570 от 30.12.2020 г.,
сключен с „Вива Кредит“ ООД, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
2
чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност се моли да бъде
прогласена.
Моли се съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Вива Кредит“ ООД да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 60 лева, представляваща неустойка в размер на 30
лева и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 30 лева, или общо 60 лева,
недължимо платена по недействителната клауза за неустойка и такса експресно разглеждане
по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 5660570 от 30.12.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез
процесуален представител, в който се оспорват изцяло предявените искове по основание и
размер и се моли съда да остави исковата молба без уважение, като неоснователна и
недоказана.
Възразява се срещу предявените изкове за обявяване на клаузите на чл.4, ал.2 и по
чл.1, ал.З от договор за паричен заем № 5660570/30.12.2020 г. за нищожни, като се считат
претенциите на ищцата за неоснователни.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.4 от Договора, ищцата се е съгласила и
задължила в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения,
подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които
предоставя да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на
заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. С
изискването за предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по никакъв
начин не се изключвали или ограничавали правата на потребителя произтичащи по закон.
Ищцата навеждала голословно твърдение, че неустойката била уговорена в нарушение на
добрите нрави, без да конкретизира какъв конкретен морален принцип е бил накърнен. Сочи
се, че добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване била приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
правела за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка,
позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищцата следвало да докаже в какво точно
се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за
нарушаването на определен морален принцип.
Твърди се, че направените в исковата молба твърдения, че размерът на неустойката
бил твърде висок, остро противоречали с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече с
принципа на свободата на договаряне. Заемодателят би могъл по-добре да прецени и без
съмнение внимателно е изчислил размера на риска и неблагоприятните последици, които би
претърпял, в случай че предоставеният от него заем остане необезпечен. Неустойката била
предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни
задължения. Всяка една от договорните клаузи била еднакво задължителна за него, поради
което тя можела да бъде скрепена със санкция, каквато страните намерят за добре.
3
Дружеството не би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките
за предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение. Знаейки, че обезпечението
трябва да се предостави в 3-дневен срок от сключването на Договора, ищецът е можел да
забави сключването му до момента, в който е в състояние да го осигури или изобщо да не
встъпва в договорни правоотношения с ответника. Дружеството не било принудило ищцата
да сключи договор за заем, съответно условията по него не са й били наложени. Тя
самостоятелно, по собствени подбуди и воля била пожелала да сключи договора за заем и да
се издължи съгласно договорените условия. Непредоставянето на обезпечение поставяло
сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее събере сумата по предоставения от
него кредит. Решението при какви условия то ще отпуска кредити в рамките на закона било
автономно, независимо от съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха
могли да изразят несъгласието си като не ползват услугите му.
Неприемливо било и твърдението, че уговорената с чл.5, ал.2 от Договора неустойка
представлявала скрита лихва и следвало да се включи при калкулацията на ГПР.
Задължението за заплащане на неустойка било условно и възникването му зависело изцяло
от действията на потребителя. В случай, че той не би искал да понесе тежестта да заплаща
така уговорената неустойка, то той би могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни
поставените от чл.5 от него условия.
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузата за
предоставена услуга за експресно разглеждане на документи се твърди, че потребителят е
имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за
експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна искането за
ползване на посочената услуга създавало за заемодателя допълнително задължение за бърза
реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно
разглеждане представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга, а именно по
експресно разглеждане на документите и поради това той бил свободен да определи какъв
да е нейният размер. Липсата на законова регламентация на цената на тази услуга не била
случайна, тъй като единствено финансовата институция можела да остойности цената на
всички ресурси, необходими за предоставяне на тази услуга. Експресното разглеждане в
толкова кратък срок от подаване на заявката изисквало бърза реакция от страна на
заемодателя, ангажиране на по-голям административен и човешки ресурс, което логично
оскъпявало услугата. Също така, не без значение бил и факта, че Дружеството не изисквало
от ищеца еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане. Плащането на таксата
било разсрочено с погасителните вноски по кредита, което било в интерес на ищцата.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените срещу Дружеството искове. Претендират се разноските по делото
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответното дружество „Вива Кредит“ ООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
4
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
Между ищцата С. И. Ж. и ответното дружество е сключен договор за паричен заем
№ 5660570/30.12.2020 г. за сумата 700 лева. Договорена е лихва в размер на 162.08 лева,
неустойка – 330.96 лева и начислена такса експресно разглеждане в размер на 496.56 лева.
видно от погасителния план , паричният заем е следвало да се погаси на 12 месечни вноски
по 140.80 лева.
С договор за паричен заем № 5705616/03.06.2021 г. ищцата е получила сумата 1000
лева , с която предсрочно е погасила отпуснатия паричен заем по договор от 30.12.2020 г.
Видно от представената от ответното дружество справка погасителен план по
договор за паричен заем от 30.12.2020 г. ищцата е заплатила на 29.01.2021 г. сума в размер
на 141 лева, на 09.02.2021 г.- 140 лева, на 25.02.2021 г.- 120 лева, на 27.03.2021 г.- 240 лева и
на 03.06.2021 г е заплатена сума в размер на 716.96 лева.С определение в с.з., проведено на
19.09.2023 г., съдът е допуснал изменение на предявените осъдителни искове, като ги
увеличава на сумата 142.50 лева неустойка и до размера на сумата 496.56 лева за такса
експресно разглеждане на документ
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че между страните е сключена на
30.12.2020 г. договор за паричен заем в размер на 700 лева.
Видно от приетата по делото справка погасителен план по договора, отпусантата
главница е 700 лева, договорена лихва 162.08 лева, неустойка 330.96 лева и начислена такса
експресно разглеждане на документи в размер на 496.56 лева.
Неустойката е уговорена , както се твърди и в отговора на ИМ в чл. 4 от Договора,
като ищцата в тридневен срок от подписването е следвало да представи обезпечения за
кредитора.
Съдът намира, че са неравноправни са и клаузите от договора, касаещи задълженията
за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на
кредитора, поради което същите са нищожни.
Уговорената в чл. 1, ал. 2 от Договора за паричен заем такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 496.56 лева е във фиксиран
размер. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. Така предвидената клауза има неравноправен характер по
смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлява и
скрит разход по договора за паричен заем, който привидно е уговорен като такса преди
5
отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Що се отнася до уговорената неустойка, то същата не е за неизпълнение на
същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за
обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена,
тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на
практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило
максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва.
Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че клаузите за неустойка и такса за
експресно разглеждане на документи са нищожни . Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал.
1, ЗЗД вр.чл. 10а, чл.11 и чл. 19 от ЗПК и чл. 143 ЗЗП за обявяване на тези клаузи за
нищожни следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Предвид прогласяване на нищожност на посочените клаузи в Договор за
потребителски кредит № 5660570 от 30.12.2020 г. на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая ищцата претендира връщане на заплатените неустойки и такси за експресно
разглеждане на документи.
По делото е установено, че чистата стойност на кредита е 700лв. Установено е от
приетата по делото справка погасителен план към договора, че ищцата е заплатила сума в
общ размер на 1357.96 лева. С извършеното плащане са погасени 700 лева главница, лихва
в размер на 118.90 лева, неустойка в размер на 142.50 и такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 496.56 лева, при което разликата между чистата стойност,
договорната лихва и заплатените суми за неустойка и такси за експресно разглеждане се
явяват недължимо платени и поради това подлежат на връщане.
Ето защо и ще се осъди ответника Вива Кредит ООД да заплати на ищцата сумата
от 142.50 лв. – неустойка и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 496.56
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на искова молба, явяваща
се и дата на поканата за плащане до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА
ответното дружество бива осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сторените
разноски в производството в размер на 100 лева д.т. и 960 лева с ДДС адв. възнаграждение.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски за четири иска с оглед на това
6
как са формулирани самите искове в исковата молба.Един иск за прогласяване на
нищожност на клаузата за експресно разглеждане на кредита и на клаузата за неустойка и
един осъдителен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата недължимо
заплатените суми за такса експресно разглеждане на кредита и за неустойката.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28 ет.2 офис 73Г и С. И. Ж. с ЕГН ********** от *****, че клаузите на чл.1,ал.3 за
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите и чл.4,ал.2, която предвижда
заплащането на неустойка по договора за паричен заем № 5660570 от 30.12.2020 г. са
нищожни, като противоречащи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, вр.чл. 10а, чл.11 и чл. 19 от
ЗПК и чл. 143 ЗЗП .
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет.2 офис 73Г ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН ********** от ***** на основание чл. 55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 496.56 лв., представляваща,
получена, без основание от Вива Кредит ООД такса за експресно разглеждане на
документите и сумата 142.50 лева недължимо платена неустойка по договор за паричен
заем № 5660570 от 30.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на исковата молба 10.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер
на 100 лева.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет.2 офис 73Г ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2
от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 960лв.
УКАЗВА на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет.2 офис 73Г, че могат
да заплатят сумите за държавни такси и адвокатско възнаграждение по следвана банкова
сметка:IBAN BG87UNCR 7000 1521 5143 14, ТИТУЛЯР адвокат Д. В. М. -клиентска сметка
на основание, а дължимите суми на ищцата с пощенски запис на адрес гр. Сливен, ул. Г.
Икономов№ 58.
7
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8