Р
Е Ш Е Н И Е № 204
гр. Сливен, 20.10.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора Иван Иванов като
разгледа докладваното от съдията
административно дело № 200 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и се движи
по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от С.М.С. ***,
в която се твърди, че в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от
Община Сливен, във връзка с определяне посоката на движение на МПС и места за
паркиране в зона „Синя зона“ по ул. „М.Т.“ в гр. С. в нарушение на чл.94, ал.3
от ЗДвП, извършени в периода от 26.05.2017 г. до 19.05.2022 г. п. н. в., б.и с.
– б. от и. с., заради възможността органите на МВР отново да му н. г. с ф.,
заради паркиране на с. автомобил в нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. О. била
да не реагира навреме на н. отново такъв акт, поради независещи от него
причини. С. били и. на с. и в., заради това, че паркира автомобила в н. на
ЗДвП, тъй като искал да бъде п. в спазването на законите на РБългария
и да не ги н. всекидневно. За тези в., които т. в продължение на 5 години
счита, че обезщетението следва да бъде 5000 лева. Моли съда да осъди Община
Сливен да му заплати сумата от 5000 лева за п. му в., ведно със законната лихва
от момента на подаването на иска до окончателно изплащане.
В съдебно заседание лично поддържа иска. Заявява,
че ул. „М.Т.“ е тясна, еднопосочна от Областна администрация към „Т. банк“. Съгласно чл.94, ал.3 ЗДвП, следвало да се паркира
вдясно по посока на движението. Паркоместата съгласно
очертаните били отляво по посока на движението. Не бил обжалвал г. с ф., тъй
като бил законен, в духа на закона. Бил н. закона по вина на общината, като
паркирал автомобила въз основа на маркировката, която е имало там.
Ответникът – Община Сливен, представлявана от
процесуален представител юриск.Н. Ц., счита
производството за недопустимо, защото не били извършени незаконосъобразни
действия или бездействия и нямало отменени по съдебен ред актове на Община
Сливен или на Кмета на Община Сливен, от които да са произтекли в. за ищеца.
Имало две издадени заповеди, едната заповед на Кмета на Община Сливен, с която
бил утвърден Генералния план за организация на движението № 15-1156/14.06.2017
г., която била предмет на адм. дело № 304/2021 г. С нея се утвърждавала посочността на движението. Относно местата за „Синя зона“,
те били утвърдени със Заповедта с № 15-746/26.05.2017 г., която била предмет на
съдебен контрол по адм. дело № 372/2021 г. по описа на Административен съд –
Сливен. по време когато била наложена въпросната г. с ф. е действала временна
организация на движението, според която движението по улицата било двупосочно.
Моли съда да отхвърли исковете на ищеца, като неоснователни, недоказани по
отношение на в. и в случай на евентуалност да постанови акт, с който да го
установи като прекомерен. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
счита, че искът е неоснователен и
недоказан. Не били налице и не било доказано наличие на действия или
бездействия на ответника, чиято незаконосъобразност да е констатирана по
съответния ред. В случай, че съда констатира такива действия и са налице
предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, моли да присъди обезщетение в намален размер.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът С.М.С. ***, която улица има
общо кръстовище с улица „М.Т.“ в гр.С. Видно от удостоверение за г. б., с. на
ищеца е И. В. С. (л.56 от АД 304/2021 г. на АдмС Сливен).
По време на б. И. С. е придобила лек автомобил с рег.№ ******, регистриран на
нейно име (л.57-58 от АД 304/2021 г. на АдмС Сливен) Относно този автомобил е издаден винетен стикер за синя зона № ****** с валидност от
12.11.2020 г. до 11.11.2021 г. (л.8 от АД № 2861/2022
г. на ВАС). По отношение на И. В. С. е наложена глоба с фиш серия Х № 0129874
от 26.03.2021 г. от мл.автоконтрольор при ОДМВР
Сливен, за това, че на същата дата в гр.С., на улица „М.Т.“ в 8:30 ч., като
водач на МПС с рег.№ ****** е извършила нарушението: „вляво по посока на
движението“, по чл.94 ал.3 от ЗДвП, поради което на основание чл.183 ал.2 т.1
от ЗДвП и е наложена глоба от 20 лв. (л.11 от АД № 2861/2022 г. на ВАС)
Със Заповед № РД15-746 от 26.05.2017
г. на Кмета на Община Сливен е утвърдена схема на разположението на местата за
паркиране „Синя зона“ на територията на гр.Сливен. (л.49 от АД 304/2021 г. на АдмС Сливен). Според
схема на разположението на местата за паркиране „Синя зона“ гр.Сливен (л.50 от АД
304/2021 г. на АдмС Сливен), паркирането по улица „М.Т.“
е определено да бъде от лявата страна по посока на движението.
Със Заповед № РД15-1156 от 14.06.2017
г. на Кмета на Община Сливен е одобрен окончателен проект на Генерален план за
организация на движението на централна градска част – гр.Сливен (л.47 от АД 372/2021
г. на АдмС Сливен) Видно от схема на посочността на движението в ЦГЧ Сливен (л.62 от АД 372/2021
г. на АдмС Сливен), улица „М.Т.“ е определена като
еднопосочна, с посока на движение от изток на запад. Според схема на паркиране
в ЦГЧ Сливен (л.79 от АД 372/2021 г. на АдмС Сливен),
паркирането по улица „М.Т.“ е определено да бъде от лявата страна по посока на
движението.
Със Заповед № РД 15-92 от 20.01.2022
г. на Кмета на Община Сливен е одобрен окончателен проект на Генерален план за
организация на движението на гр.Сливен (л.29), като със същата заповед е
отменена Заповед № РД15-1156 от 14.06.2017 г. на Кмета на Община Сливен.
Заповедта е обнародвана в ДВ бр.26/01.04.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените и приети по делото писмени доказателства и обясненията на страните.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени твърденията на ищеца, че претенцията му почива на незаконосъобразни
действия, извършени от Община Сливен, във връзка с определяне посоката на
движение на МПС и места за паркиране в зона „Синя зона“ по ул. „М.Т.“ в гр. С.
в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, извършени в периода от 26.05.2017 г. до
19.05.2022 г..
От
събраните по делото доказателства става ясно, че посоката на движение и места
за паркиране в зона „Синя зона“ по ул. „М.Т.“ в гр. С., за периода 26.05.2017
г. до 04.04.2022 г. са определени в изпълнение на Заповед № РД15-746 от 26.05.2017 г. и Заповед
№ РД15-1156 от 14.06.2017 г. на Кмета на Община Сливен. Заповедта на
кмета на община Сливен за утвърждаване на схема за разположение на местата за
паркиране в „Синя зона“ няма самостоятелно правно значение. Адресат на същата е
ОП „Градска мобилност“ и тя представлява част от процедурата по изработване на
генерален план за организация на движението по смисъла на чл.9, ал.1 от Наредба
№1/2001г. за организиране на движението по пътищата. Определянето на
конкретните места за паркиране в „Синя зона“ на град Сливен чрез схема е част
от изработването на генералния план за организация на движението, одобрен със
заповед № РД-15-1156/14.06.2017 г. (В този смисъл Определение № 522
от 15.01.2018 г. по адм.дело № 13291/2017 г. на първо отделение на ВАС.)
Следователно твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия, произтичат от
изпълнението на Заповед № РД 15-1156 от
14.06.2017 г. на Кмета на Община Сливен.
Заповед №
РД 15-1156 от 14.06.2017 г. на Кмета на Община Сливен е издадена на основание
чл.44 ал.2 от ЗМСМА и чл.15 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата. В константната си практика ВАС приема, че тази заповед
с оглед на своето съдържание, характер и правни последици, представлява
нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК. Съгласно чл.11 ал.3 от Закона
за нормативните актове, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с
изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Именно такъв е и
настоящия случай, като със Заповед № РД 15-92 от 20.01.2022 г. на Кмета на
Община Сливен е отменена предходната Заповед № РД 15-1156 от 14.06.2017 г.
Следователно считано от 05.04.2022 г. – датата на влизане в сила на новата
заповед, Заповед № РД 15-1156 от 14.06.2017 г. е била отменена и е престанала
да бъде част от действащото право.
Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Според
чл.204 ал.3 от АПК когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен
административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение. Съгласно чл. 79 АПК, с наименование "Отмяна,
изменение и допълване", нормативните административни актове се отменят,
изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ
нормативен акт. От това следва, че законодателят не е предвидил възможност за
оттегляне на подзаконовия акт. Този извод се подкрепя и от съдържанието на ал. 3 на чл. 156 същия закон, съгласно
който при оттегляне на административния акт, актът може да бъде издаден
повторно само при нови обстоятелства. Явно това правило е приложимо само при
индивидуалните и общите административни актове, защото прилагането му за
нормативните актове би ограничило нормативната компетентност на
административните органи, непредвиден нито в специалните правила на АПК,
относно тези актове, нито в субсидиарно приложимия
при издаването им Закон за нормативните актове. Разпоредбата
на чл. 195, ал. 2 АПК не предвижда задължение
за административен орган да урежда последиците от отменен от самия него
подзаконов административен акт. Това означава, че в тази хипотеза,
законодателят не е предвидил този начин за обезщетение, който на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ би могъл да изключи
прилагането на облекчения ред за претендиране на обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
а не по общия ред. Въпросът и отговорът по тълкувателно дело № 2/2015 на ОСС на
колегиите на ВАС не съдържат процесната хипотеза, поради което и Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. не се прилага
за нея. Изложеното означава, че на разположение на оспорващия на общо
основание, са възможните претенции за обезщетение за в., причинени от
действието на акта в периода на това действие, като няма никаква пречка тези
претенции да бъдат заявени в отделен процес. (Определение № 8141 от 31.05.2019
г. на ВАС по адм. д. № 4374/2019 г., 5-членен с-в,) В случаите, в които като
резултат от действието на нормативния административен акт са п. в., у. лице има
право на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 203 и сл. от АПК, а административният
съд решаващ спора има правомощието в исковото производство да осъществи косвен
контрол за нищожност на отменения нормативен административен акт (дори на
контрол за незаконосъобразност на оттеглен административен акт ), предвид
разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК. (Определение № 5770
от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2015 г., 5-членен с-в)
При тази законова уредба и практиката на ВАС, следва да се направи извод, че е допустим иск за в. от отменен от издателя незаконосъобразен подзаконов административен акт, настъпили по време на неговото действие. Съгласно чл.204 ал.3 от АПК, тази незаконосъобразност следва да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Ето защо настоящия състав счита, че искът, насочен срещу Община Сливен е допустим. Същият е допустим и за периода след 05.04.2022 г., доколкото се твърди, че действията на община Сливен във връзка с определяне посоката на движение на МПС и места за паркиране в зона „Синя зона“ по ул. „М.Т.“ в гр. С. и след тази дата не са били променени съобразно новата организация на движението и са продължили да бъдат същите.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета АПК (чл.203, ал.1, ал.2), а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 1 от ЗОДОВ постановява, че общините отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана основателността на такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на следните предпоставки, които да са взаимно свързани, а именно: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпила вреда. В процесният случай ищеца изрично е дефинирала, че претендираните в. са причинени от незаконосъобразното определяне на посоката на движение на МПС и места за паркиране в зона „Синя зона“ по ул. „М.Т.“ в гр. С., като произтичащи на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Предвид очертания по - горе фактически състав и по аргумент от чл.4 ЗОДОВ, на изследване за случая подлежи: 1. налице ли е незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на орган или длъжностно лице на Община Сливен, които (арг. чл. 256 ал. 1 АПК) е бил задължен да извърши, по силата пряко от нормативен акт; 2. причинена ли е н. в. на ищеца, която по същество представлява б. от и. с., с. и в., в размер на 5000 лева; 3. налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка, между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на община Сливен и настъпила в.
Без съмнение улиците в гр.Сливен са общинска собственост. Съгласно чл.
21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет е компетентен да определи начина
и формата на управление на общинското имущество, като определи и възложи и конкретните
в тази връзка правомощия на кмета на общината. До същия извод води и
разпоредбата на чл.
23 във вр. с чл.
19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата (ЗП). Съгласно чл.
19, ал. 1, т. 2 от ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на
общините, като съгласно чл. 23 от
ЗП правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се
определят с наредба на общинския съвет.
Съгласно чл.94 ал.3 изр. първо от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Съгласно ал.4 на същия текст от закона на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Следователно правилото на чл.94 ал.3 изр. първо от ЗДвП не е абсолютно и позволява престой и от лявата страна на пътното платно по посока на движението.
Съгласно чл.99 ал.1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Според ал.2 от същия текст местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
С оглед на това и в съответствие с чл. 99, ал. 1 ЗДвП, именно общински съвет Сливен в рамките на своята компетентност е определил начина на използване на публичната общинска собственост разположена на територията, определена в чл. 3 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен. (https://obs.sliven.bg/uploads/337E1FE6D7BFFF561BE781506BDFBEF8) Той е определил, че в рамките на посочената територия кметът на общината може със заповед да утвърди схема за конкретното разположение на местата за паркиране. (чл.3 ал.3 от посочената наредба) Във връзка с това правомощие Кмета на община Сливен със Заповед № РД15-746 от 26.05.2017 г. е утвърдил схема за разположение на местата за паркиране в „Синя зона“, като част от процедурата по изработване на генерален план за организация на движението. В този смисъл определянето на местата за паркиране в зона „Синя зона“ по ул. „М.Т.“ в гр. С. е осъществено от компетентен административен орган, като е спазена предвидената в закона форма.
Разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗДвП предвижда, че за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал.3. Съгласно чл. 6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. След като водача на МПС е съобразил своето поведение с пътната маркировка, не може да се приеме, че е нарушил правилата за движение.
В съответствие с тези разпоредби са указани и местата за паркиране съгласно чл.99 ал.2 от ЗДвП. След като условията за паркиране по ул. „М.Т.“ в гр. С. са обозначени от администрацията, управляваща пътя по посочения начин и дори той да не съответства на чл.94 ал.3 изр. първо от ЗДвП, след като съответства на правомощията на собственика на пътя да обозначи с пътна маркировка местата за паркиране и не те влизат в противоречие с изричните забрани за паркиране по чл.98 от ЗДвП, следва да се приемат за допустими и законосъобразни. Противното разбиране би означавало да се ограничи в разрез с духа на закона правомощието на собственика на пътя, да определи начина на неговото ползване. Това би означавало, че всеки начин на определяне местата за паркиране различен от посочения в чл.94 ал.3 изр. първо от ЗДвП, като например под ъгъл на оста на пътя, не би бил допустим, което разбиране не съответства на смисъла и духа на закона. В подкрепа на този извод е и пътна маркировка М13 съгласно чл.65 т.4 от ППЗДвП. Следователно начинът на паркиране посочен в чл.94 ал.3 изр. първо от ЗДвП, следва да намери приложение, само когато с пътни знаци или пътна маркировка не е определен друг начин на паркиране.
От факта, че спрямо с. на ищеца е наложена г.с ф. за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП не може да се направи извод, че паркирането по посочения с пътна маркировка начин на паркиране, представлява н. на закона. На първо от място от този с. акт не става ясно, в какво се изразява с. деяние. Този акт не е оспорен пред съда, като вътрешното убеждение на ищеца не е достатъчно, да се приеме, че е бил законосъобразен. На трето място към момента на налагане на с. е действала временна организация на движението, различна от утвърдената със Заповед № РД 15-1156 от 14.06.2017 г.
С оглед гореизложеното следва да се направи извода, че определянето на местата за паркиране в зона „Синя зона“ по ул. „М.Т.“ в гр. С. не противоречи на императивна правна норма, съответства на разпоредбата на чл.99 ал.2 от ЗДвП, поради което е допустимо. В този смисъл не се установява незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на община Сливен.
Не е налична и втората, задължителна материалноправна предпоставка за реализиране отговорност на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не беше установено по делото, че на ищеца са п. твърдяните от него н. в.. Обезщетението за н. в. е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. В. могат да се изразяват в н., е., п., п. те. на личността, н. чест, д., д.име в обществото. Специалният закон не уточнява как се определя размерът на неимуществените вреди, поради което субсидиарно следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл.52 ЗЗД, който дава възможност за определянето им по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ изисква размерът да е съобразен с характера, изражението и обема на в. Т.е понятието справедливост не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретни съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат пред вид при определяне размера на обезщетението. Ищецът не е освободен от задължението да докаже по безспорен начин, че е претърпял такива в. Н. в. подлежат на доказване и не се предполагат. Трябва да бъдат установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини тъй като за всеки човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. В тежест на ищеца е да установи действително п. в., което не беше сторено в производството по делото, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Не бе установено, че ищеца е изпитал с., с. и в. поради това, че на улица „М.Т.“ в гр.С., местата за паркиране са били разположени от лявата страна на пътното платно по посока на движение.
Не е налична и пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяния от ищеца незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на ответника и твърдяната в., понеже както бе посочено по-горе липсва незаконосъобразно бездействие, както и н. в., о. ищеца.
Предвид изложеното предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на съдебния спор и на основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
от С.М.С. *** против Община Сливен в размер на 5000 лв., представляващи
обезщетение за н. в. в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от
Община Сливен, във връзка с определяне посоката на движение на МПС и места за
паркиране в зона „Синя зона“ по ул. „М.Т.“ в гр. С., в периода от 26.05.2017 г.
до 19.05.2022 г..
ОСЪЖДА С.М.С. ***, ЕГН **********
*** да заплати на Община Сливен направени по делото разноски в размер на 100
лв. (сто лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните,
чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: