РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222000500005 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК,
образувано по жалбата на ищците по гр.д.№ 1783/2019г. по описа на
Бургаски окръжен съд-М. А. С., П. С. Г. ЕГН **********, М. С. С., ЕГН
********** и А. С. Г. с ЕГН **********- всички от гр.Б.,чрез адв.М.Х., със
съдебен адрес: гр.Б., ул.“Т. К.“ №*, ет.*, офис* против Решение
№229/18.06.21г. по горното дело,в частта, с която е отхвърлен искът им за
собственост по наследяване от покойния праводател Т.С. Т., съответно на
1/12 ид.ч. за М. А. С. и по 1/36 ид.ч. за всеки от другите трима
жалбоподатели, касателно три подробно описани имота, находящи се в гр.Б..
В посочената част решението се сочи за неправилно и
незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалното право и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Ищците се сочат за правоприемници на покойния Т.Т., след чиято смърт
са придобили като наследство по закон посочените по-горе ид.ч. от правото
на собственост върху три, подробно описани в исковата молба и жалбата по
делото недвижими имота: ПИ с идентификатор 07079.658.38 с площ от 1325
кв.м., ПИ с идентификатор 07079.658.27 с площ от 7849 кв.м. и ПИ с
идентификатор:07079.8.381 в м. „К. б.“-гр.Б. с площ от 8499 кв.м.-първите
два от които попадащи в урбанизирана територия, а третият- представляващ
земеделска земя, с начин на трайно ползване:нива.
1
Определят за безспорен факта на наследяването и произтичащите от
това свои квоти в процесните имоти. Поддържат, че пред въззивния съд е
пренесен само спорът за придобиването на дяловете им от ответниците,
явяващи се също наследници на горното лице, на оригинерното основание
давност, чрез продължило десет години владение.
Считат извода на първата инстанция, че такова давностно владение е
упражнено, за необоснован и неправилен.
Поддържат допуснати в тази връзка съществени процесуални
нарушения, касателно допускането, събирането и обсъждането на гласните
доказателства, подробно описани. Поискали са допускането на свидетел,
който БОС неоснователно бил отказал да изслуша, въпреки своевременно
отправеното доказателствено искане и заявлението на съда в първо съдебно
заседание, че при голямо противоречие в гласните доказателства, ще допусне
такъв. Искането е отклонено и от въззивния съд.
Поддържат, че в производството не е доказан фактът на владението на
ответниците върху процесните имоти за срок от десет години, както изисква
законът. Липсвали доказателства и за демонстрирането на анимуса им да
придобият по давност дяловете на ищците, противопоставяйки им своето
вещно право, което се явява необходимо, с оглед визираното в ТР
№1/06.08.12г. на ВКС, касателно оригинерното придобиване на съсобствени
имоти. Считат, че упражнявайки фактическа власт върху общите имоти,
ответниците се явяват само държатели на чуждите части. Цитират съдебна
практика в подкрепа на това становище.
Поддържат, че позицията на „Анемония транс“ООД е различна от тази
на останалите ответници. Дружеството не е взело активно участие в
производството по делото и няма отправено възражение за придобивна
давност.
Считат също, че съдът дължи произнасяне по чл.537, ал.2 от ГПК
касателно констативния нотариален акт за извършената доброволна делба,
след като е приел за основателен иска за нейната нищожност.
Молят за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и за
постановяването на друго, с което въззивният съд да приеме за установени
заявените от ищците вещни права върху процесните по делото три имота,
находящи се на територията на к-с „М.р.“, гр.Б.. Дирят разноски за две
съдебни инстанции.
Във въззивната жалба са изложени възражения срещу
първоинстанционното решение в частта за разноските, с които настоящият
съд не се счита сезиран, т.к. оплакванията са били включени в нарочна
последваща молба по чл.248 от ГПК, отправена до първата инстанция и са
разгледани с обжалваното по настоящото дело Определение №
260992/14.09.21г. на БОС.
В отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваеми ответници:
2
Н. Д. И., Д. Н. И., Т. Н. И., М.С. Д., Н. Н. Д., Т. Н. С. и Т. Н. С.- всички от
гр.Б., се оспорват въведените от ищците оплаквания, като неоснователни.
Поддържат съображенията на съда, че са придобили по давност дяловете на
ищците от наследените имоти. Считат за неоснователни възраженията, че
ищците са узнали за това от писмо на Агенцията по кадастъра и от решение
по адм.д. №2436/14г. на Бургаски административен съд. Намират за доказан
факта на осъщественото от тях владение върху наследените имоти, чрез
показанията на разпитания по делото свидетел на ищцовата страна- двете
ищци- М. и С. са живеели в непосредствена близост до възстановените имоти.
Единият от тях бил някогашно опитно поле и след реституцията му цялото
село узнало, че е възстановен на наследниците на Т. Т..
Не спорят, че ищците са наследници на Т. и признават размерите на
дяловете им към момента на възстановяването на собствеността, но
поддържат, че са ги придобили по давност след реституцията, като
първоначално са владели имота общо, а след делбата- всеки своя реален дял.
Владението им било непрекъснато, явно демонстрирано пред ищците, без
спорове и водене на дела, фактически спокойно, продължаващо и до
настоящия момент. Твърдят, че са оградили имотите, заплащали са и
продължават да плащат за тях данъци, което подкрепят с данните по
делото.Твърдят, че не са възпрепятствали ищците и техните наследодатели да
заявят претенциите си за възстановяване на процесните земи, но те не са
упражнили правото си на реституция.
Оспорват доводите за допуснати процесуални пропуски и възразяват
срещу оплакванията за неправилна преценка на събраните по делото гласни
доказателства.Не ангажират нови доказателства.
Извършената от БАС с Определение №29/19.01.22г.по чл.267 от ГПК
проверка на въззивната жалба установи, че тя е редовна и допустима, а
служебната проверка по чл.269 от ГПК определя обжалваното съдебно
решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид изнесените пред въззивния съд
съображения, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото пред Окръжен съд-Бургас е образувано по
искова молба от М. А. С., П. С. Г. ЕГН **********, М. С. С., ЕГН **********
и А. С. Г. с ЕГН **********- всички от гр.Б. чрез адв. М.Х. от АК-Б. против
Н. Д. ИВ., Д. Н. И., Т. Н. И., М. С. Д., Н. Н. Д., Т. Н. С. и Т. Н. С.-
представлявани от адв. Л.А. от АК-Б., С. С. Т., К. Т. Я.,М.Т. Г.,
представлявани от адв. М.Г. от АК-Б. и „А. Т.“ООД, ЕИК*, със седалище гр.
Б., ж.к. „М. р.“, бл.* вх.* ет.*, ап.*, съдържаща обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК- за установяване право
на собственост на ищците спрямо ответниците при квоти: 1/12 ид.част за
първата ищца и по 1/36 ид.ч. за всеки от останалите ищци от поземлени
имоти с идентификатори №№ 07079.658.38, 07079.658.27 и 07079.8.381 по
3
КККР на гр. Б. и по чл. 75 ал.2 от ЗН за обявяване за нищожен на договор за
доброволна делба на наследствени имоти от 20.10.1997г., сключен между Н.
Т. С., Т. Т. Т., Н. Т. Д. и Е. Т. И., с нотариална заверка на подписите на
страните, поради неучастието на всички съсобственици.
Горните претенции са подробно мотивирани в обстоятелствената част на
исковата молба с факта на наследяването по закон на страните по делото на
общ наследодател Т.С. Т., р.1905г. починал на 06.06.1976г. и с това, че с
решения № 10871 от 09.05.1994г. и МР17 от 09.10.1996г. на ПК-Б., на всички
наследници са възстановени в стари реални граници: свободен терен от 9,190
дка, находящ се в строителните граници на ж.к. „М.р.“, в местността „К. Б.“,
представляващ имот №100 по кадастралния план на бежанските ниви,
изработен през 1931г., идентичен към момента на възстановяването на
собствеността с имот с планоснимачен номер 12, урегулиран в парцели
№№ I-12, в кв.39, с площ от 585 кв.м., II-12, в кв.39, с площ от 740 кв.м., III-
12, в кв.39, с площ от 740 кв. м., IV-12, в кв.39, с площ от 530 кв.м., II-12, в
кв. 116, с площ 720 кв.м., III -12 в кв. 116, с площ от 635 кв.м. и IV-12 в
кв.116 с площ от 3420 кв.м., както и нива от 8,5 дка, девета категория,
находяща се в местността „К. Б.“, в землището на с. М. р., представляваща
имот №075023 по плана за земеразделяне. В процедурата по възстановяването
без знанието на ищците било използвано удостоверение за наследници с
невярно съдържание, в което не са включени преживялата съпруга на
наследодателя и нейните наследници. След снабдяване с решение от ПК-Б.,
останалите наследници сключили договор за доброволна делба на
20.10.1997г., с нотариална заверка на подписите, с който в дял на Никола С.
са поставени парцели III-12 и IV-12, в кв. 39; в дял на Т. Т. Т.- парцели I -12
и II-12 в кв. 39; в дял на Е. Т. И.- парцел III-12, в кв.116;в дял на Н. Т. И.-
парцел II-12,в кв.116 и в общ дял на всички съделители- парцел IV-12, в
кв.116. Поставените в дял на Н. С. с договора за делба недвижими имоти били
дарени на децата му-ответниците Т.С. и Т.С., с нотариални актове №№ 47 и
48 по нот. дела №№13162 и 13169 от 24.11.1997г. на нотариус при РС-Бургас.
Придобитите от Т. Т. имоти били дарени от него на децата му- ответниците
М.Г. и К.Я., с нотариални актове №№49 и 50 по нот. дела №№13171 и 13172
от 24.11.97г.на нотариус при РС-Б.. Последните две ответници се
разпоредили с общо 1025/1325 ид.части от дарените им имоти в полза на
ответното дружество „А. Т.“чрез договор за покупко-продажба, сключен с
нот. акт №376 по нот. дело №340/2008г. на нотариус Н. М., а за останалите им
идеални части, продавачите учредили на купувача право на строеж срещу
задължението за строителство с нот. акт №377 по нот. дело №341/2008г. на
нотариус Н. М.. За поставения й в дял недвижим имот, Е. И. се била снабдила
с констативен нот.акт №139 по нот. дело №10734/1997г. на нотариус К. К..
След смъртта на Е. И., починала на 02.03.1998г., нейният дял е придобит от
децата й – ответниците Д.И. и Т.И. за 2/3 ид.ч. по наследство, а за 1/3 ид.ч. от
имота - по силата на сключен договор за дарение с нейния преживял съпруг,
обективиран в нот. акт № 103 по нот. дело №464/2008г. на нотариус О. Ж..
Заявяват, че Н. И. починал на 11.01.2013г., след като се снабдил за поставения
му в дял имот с констативен нот. акт № 140 по нот.дело № 10735/1997г. на
нотариус К. К., като негови наследници са ответниците М. Д. и Н.Д.. По
отношение на възложения в общ дял недвижим имот с договора за
4
доброволна делба, се позовават на издаден констативен нотариален акт № 141
по нот. дело № 10737 /1997г. на нотариус К. К., с който са се снабдили
съделителите, като всеки от ответниците Т.С., Т.С., М.Г. и К.Я. придобили по
1/6 ид.ч. по силата на сключени договори за дарение, а останалите идеални
части са придобити по наследяване от ответниците Н.И.,Д.И.,Т.И.,М. Д. и
Н.Д.. Посочват, че за възстановената нива в местността „Кара Баир“
ответниците чрез техните наследодатели са се снабдили с констативен нот.
акт № 148 по нот. дело №221/1999г. на нотариус Д. Р., с който са признати за
собственици по наследство от Т. Т..
Ищците сочат извършената без тяхно участие доброволна делба за
нищожна, на основание чл. 75, ал.2 от ЗН.
Считат, че съставените констативни нотариални актове, отразяващи
неверни обстоятелства, подлежат на отмяна на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК,
както и тези за сделките в полза на трети лица, досежно правата, които
прехвърлителите не са притежавали, но са разпоредили. Молят горните
документи за собственост да бъдат отменени. Ангажирали са доказателства.
Претендират разноски.
Отговорът на ответниците:Н.И.,Д.И., Т.И.,М. Д.,Н.Д.,Т.С. и Т.С.
чрез адв. Л.А., оспорва предявените искове като неоснователни, с доводи, че
са придобили правото на собственост върху процесните имоти на основание
давностно владение от момента на възстановяване правото на собственост с
решението на ПК-Б. през 1997г. до предявяването на исковата молба. Не
оспорват, че след смъртта си общият наследодател Трендафилов е оставил за
своя законна наследница съпругата си К. Т., починала на 24.04.1985г., чиито
наследници са ищците като нейни деца от друг брак. Твърдят, че ищците са
узнали за депозираното заявление от 04.09.1991г. в ПК-Б. за възстановяване
на процесните земеделски земи, като наследство от праводателя Т.. Не
оспорват, че на 20.10.1997г. са извършили доброволна делба и, че
впоследствие са извършили описаните в исковата молба разпоредителни
сделки. Твърдят, че са упражнявали постоянно, непрекъснато, явно,
несъмнено и необезпокоявано владение, което не е извършено по скрит
начин. Считат, че владението им е демонстративно и няма случаен характер,
като всеки от тях е владял имотите първоначално в съответствие с идеалните
си части, а след получаване в дял на съответните имоти с договора за
доброволна делба, е оградил имотите, обработвал ги е, декларирал ги е в
данъчната служба и е заплащал данъци до настоящия момент. Твърдят, че
към момента на подаване на заявлението за възстановяване пред ПК-Бургас,
майката на ищците е нямала качеството на последваща съпруга, а
представеното удостоверение за наследници пред ПК е издадено преди
последното изменение на чл.9а от ЗН, обнародвано в Държавен вестник бр.60
от 24.07.1992г. Ангажират доказателства.
В отговора на ответниците К.Я., М.Г. и С.Т., чрез адв. М.Г.,
предявените искове също се оспорват като неоснователни. Посочват, че
наследството на Т. е открито през 1974г., а фикцията новооткрито наследство
касателно земеделските земи не променя този момент на откриване на
5
наследството. Считат, че след възстановяването през 1994г. и 1996 г. ищците
са можели да приемат(включително с конклудентни действия) или да откажат
новооткритото наследство, но не са го сторили, макар да са знаели за него,
защото живеят в непосредствена близост до имотите. Твърдят, че ищците са
знаели, че имотите са били оградени от ответниците и обработвани през
определен период от време, дори ищците заявили желание да наемат от
ответниците парцели I -12 и II-12, идентични с имот с идентификатор
07079.658.38 по КККР на гр. Б., което означава, че не са се считали за
съсобственици в тях. Позовават се на заплащане на данъци и такса битови
отпадъци повече от 25 години и на това, че продължават да ги заплащат.
Правят възражение за придобивна давност чрез упражнявано пет годишно
добросъвестно владение, а при условията на евентуалност- за 10 годишна
давност, текла от 24.11.1997г., до предявяване на исковата молба, като
присъединяват и владението на техния праводател. Позовават се на извършен
въвод във владение по силата на решенията на ПК на праводателите им: Т. Т.,
съответно на Н.С., Н.Д. и Е. И. (последните двама като наследници на Д. Щ.).
Приемат извършената доброволна делба за акт на приемане на наследството
от Т. и черпят доводи за добросъвестно владение, тъй като не са знаели, че
ищците са призовани към наследяване. Твърдят, че владението им е
упражнявано необезпокоявано, явно и непрекъснато, а анимусът им за своене
е обективиран и със сделката в полза на дружеството – ответник. Считат, че
към 04.08.2008г. К.Я. и М.Г. се легитимират като единствени собственици на
поземлен имот с идентификатор 07079.658.38 по КККР на гр. Бургас. Предвид
това считат, че „А. т.“ ООД е придобило на годно правно основание
прехвърлените му идеални части. Твърдят, че дружеството също е
упражнявало фактическа власт върху имота след прехвърлянето му и като
добросъвестен владелец е придобило претендираните от ищците идеални
части с изтичане на кратката петгодишна давност. Позовават се на изтекла
придобивна давност и по отношение на поземлен имот с идентификатор
07079.658.27, който са владяли необезпокоявани от ищците с действия, които
да прекъснат или спрат давността.
Изложили са и съображения за преждевременно предявяване на
претенция по чл.76 от ЗН, каквато в същност не е предявена по делото и
поради това не е била обсъждана от първата инстанция.
Ответното дружество „Анемония транс“ ООД не е взело становище по
исковете и не е ангажирало доказателства.
Първата инстанция е намерила възражението на ответниците за давност
основателно, отхвърлила е исковете за собственост, но е прогласила
нищожността на договора за доброволна делба, т.к. в него не са взели участие
всички съсобственици. Присъдени са и съответните съдебно- деловодни
разноски.
Тъй като частта от съдебното решение, уважаваща иска за прогласяване
нищожността на извършената на 20.10.1997г. с договор доброволна делба на
6
имот с пл.№12 с площ от 9,190 дка в м.“К. Б.“ и „С. д.“- сега в строителните
граници на ж.к.“М.р.“, урегулиран в седем УПИ, не е предмет на въззивно
обжалване, решението на първата инстанция в тази част е вече влязло в сила.
По отношение обжалваната част, отхвърляща заявените искове за
собственост, въззивният съд заявява друг краен извод, а именно, че
заявените претенции са основателни, като излага в тази връзка следните
съображения:
Фактическата обстановка по делото в по-голямата си част е
безспорна и изяснена от признанията на страните по фактите и от събраните
в производството пред първа инстанция доказателства, в следния смисъл:
Съпрузите Т. и К. Т. имат общо дете Т. Т., р.14.01.40г. по време на брака им и
починал 31.08.13г. Т.Т. е имал две деца от предходен брак-Д. Т. Д., поч.
09.07.96г. и син Н. Т. С., поч. 25.07.18г. Съпругата К. е починала на 24.04.85г.
и е оставила като наследници освен сина си Т., още две деца от предходен
брак:М.С.(ищца), и С. А.Г. поч. 17.05.2005г. Дъщерята на К.- С., е оставила
като свои наследници(деца) ищците: П. С. Г., М. С. С. и А. С. Г..Посочените
като ответници физически лица по делото, са наследници на покойните вече
деца на Т. Т..
С решение №МР17 от 09.10.1996г. на ПК-Б. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Т. Т. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ,
съгласно плана за земеразделяне в землището на с. М. р., върху нива с площ
от 8,5 дка, девета категория, в местността "К. Б", представляваща имот
№075023 по плана за земеразделяне, при граници съседни имоти: №№00189
пасище мера Община Б, 000348 полски път на остатъчен общински фонд,
000852 наследствена нива и 000191 пасище мера на Община Б.
С решение № 10871 от 09.05.1994г. и МР17 от 09.10.1996г. на ПК-Б на
наследниците на Т.Т. е възстановен в стари реални граници свободен терен
от 9,190 дка, находящ се в строителните граници на ж.к. „М.р.“, в местността
„К. Б.“, по заявление за реституция на земеделските имоти на наследниците
на Т.Т., подадено на 04.09.91г. лично от Н. С.(син на Т.Т.). В удостоверението
за наследници на Т.Т. не са посочени като такива децата на К. Т..
Ответниците са плащали през годините от възстановяването им до сега
данъци и такси за реституираните недвижими имоти, като са ги декларирали
данъчно на свое име.
Идентификацията на възстановените имоти понастоящем се изяснява от
констатациите на назначеното по делото вещо лице В.Г., поясняваща в
заключението си, че земеделската нива от 8,500 дка, представляваща имот
№975023 по плана за земеразделяне на с.М.р., е идентична с ПИ07079.8.381
по КККР на гр.Б. с площ от 8499 кв.м. в м. "К.Б.", с трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване-нива, категория на
земята- 9( вж. приложение №3- скица към заключението). Възстановеният
свободен терен от 9,190 дка в строителните граници на ж.к. "М.р.", м. "К.
Б., представляващ имот №100 по плана за оземляване на бежанците от 1931г.,
7
е въведен в тогава действащия план с пл.№12, урегулиран с парцели I-12, II-
12, III-12 и IV-12 в кв.39 и в парцели II-12 ,III12, IV12 в кв.116. По изменения
план за регулация със заповед от 26.09.2007г. УПИ I-12и II-12 са обединени в
нов общ УПИ I-12 в кв. 39 с площ 1325 кв.м., с предвиждане за нова
шестетажна жилищна постройка в него. УПИ III -12 и УПИ IV-12 са
обединени в общ УПИ III -12 в кв.39 с площ 1270 кв.м. със заповед от
10.10.2008г. В о.с.з. на 21.05.21г. Г. е уточнила, че имот с идентификатор
07079.658.38, посочен на скицата в зелено (прил.№2), отговаря на сегашен
действащ УПИ І-12 в кв.39 с площ 1325 кв.м., обединен със заповед от 2007г.
от УПИ І-12 и УПИ ІІ-12 в кв.39, съществували в плана към момента на
реституцията – 1997г., виден от прил. №1 към експертизата. Посочено е, че
останалата част от имота обединява всички отредени парцели със заповеди от
1997г., 2007г. и 2008г. и западната част от път с идентификатор 07079.658.66,
което съдът приема за идентификация на процесен 07079.658.27(вж. и
приложение №2 към експертизата). Вещото лице сочи, че в ПИ 07079.658.38
има поставени основи на жилищна сграда,останалата част е празен терен,
затревен, неограден, с видни частични остатъци от колове по западната част
на имота, като вътре в него няма ограда.
Спорни са фактите по упражняването на корпуса(фактическа
власт) и анимуса върху възстановения свободен терен от 9,190 дка в
чертите на града( включващ ПИ07079.658.27 и ПИ 07079.658.38).
Разпитаните по делото свидетели: на ищците-св.А.Г., живущ в същото
населено място, съученик на ищеца П.Г. посочва, че понастоящем имотът не
се обработва- той си набрал от него пет чувала магарешки бодили. Заявява, че
преди да бъде реституиран този имот е бил ползван за опитно поле, било е
заградено. В горната му страна сега имало няколко колони върху излят бетон,
стояли там от преди повече от 20 години(не знае кой ги е строил), а също, че
имотът не е заграден от 1993г..Мисли, че опитното поле е било от 1 дка, но не
е сигурен, твърди, че преди реституцията оградата се развалила, взели си
имотите.Сестрите М.и С. знаели мястото, били работили имота преди да се
създаде ТКЗС. Имотът бил близко до старите гробища и до него имало
жилищни блокове . С. и М. живеели относително близо до този имот(200-
300м. първата и 500м.втората).В близост се строяло от 40 години.Знаел от
Т.Т., че си били възстановили имота и даже му го показал.
Св.М. (на ответната страна) е в родствени отношения с ответниците-
женен е за сестрата на Н. Т.(син на Т.Т.).Счита, че имотът бил възстановен на
наследниците на Т.Т.- но има предвид само неговите деца, в опитното поле на
училището- цялото от около 7-8-9дка.Те го работили малко време. Имотът
бил ограден преди да им го възстановят, а после тримата наследници на Т. си
го поделили, поставили си вътрешни огради – всеки да си знае
неговото.Преди 15-20 години го ползвали да сеят бостан и домати, той им
помагал, с коня си орал имота.След смъртта на Н.2018г.) пак си го работили,
но мястото останало без ограда. Н. му бил казал, че М. и С. са се отказали да
8
търсят земя от дядо Т.. Страните по делото поддържали добри отношения
помежду си.
Свидетелката У.(на отв.страна) потвърждава добрите отношения между
страните. Опитното поле било заградено с ограда отпреди. През 1998г.
наследниците на Т.(неговите деца) вече си били направили огради-мрежа с
колове; през 2008-2009г. продали мястото за строеж, там имало бетон и
колони; Темелко казал, че син на една от доведените му сестри поискал под
наем мястото, но той му отказал да го даде.Където имало строителство-било
оградено, останалото място- не.
Всички в селото знаели, а и самите наследници, че тези имоти са само
за децата на Т.. Изненадана била от заявените претенции.
Св.К. – приятел на ответник Д.И. сочи, че знае земята за върната на
бабата на приятеля си(Д.), по наследство от баща й(Т. Т.. Имотът бил
ограден, а през 2000г. приятелят го извикал да помага да оградят мястото на
три части.Мястото било обработвано всяка година, но други хора много
крадяли реколтата и събаряли оградите. Свидетелят помагал на приятеля си и
баща му за обработването на мястото, но накрая(през последните две-три
години) вече се отказали от това, заради постоянните набези.
Безспорно е установено, че през 1997г. са били извършени, описаните
от ищците в обстоятелствената част на исковата молба констативни
нотариални актове за придобитите по делбата и от реституцията имоти, а
също и разпорежданията с последните в полза на наследниците на
съделителите и на дружеството- ответник по делото.
По правните изводи:
При тези данни изобщо не се спори понастоящем, а и с оглед
приложението на закона(чл.5 и чл.9 от ЗН в редакция от 1949г.) се
установява, че дъщерите на преживялата съпруга К. също наследяват чрез
майка си земеделските земи на Т.Т., т.е. се явяват негови наследници. Ищците
получават от горепосочените имоти общо 1/6 ид.ч., разпределена така: 1/12
ид.ч. за М.С. и по 1/36 ид.ч. за всяко от трите деца на покойната й сестра-
Стоянка Г.. Горните изводи са съобразени и с т.2 от ТР № 1 от 1998 г. на
ОСГК на ВКС, касателно естеството на реституираните имоти като
новооткрито наследство по смисъла на ЗН, досежно кръга на наследниците,
призовани към правоприемство(те са посочените в чл.1 от ЗН),с изключение
само за децата на „последващ“ съпруг, починал преди реституцията, с когото
наследодателят не е имал общи собствени или осиновени деца. Понятието
„последващ съпруг“по смисъла на чл.9а от ЗН е изяснено в т.1 на ТР № 1 от
1998 г. на ОСГК. Такъв е съпругът, за когото са кумулативно налице следните
предпоставки:гражданският брак е сключен след одържавяването на имотите
или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации; съпругът
е преживял съпруга-собственик; от брака им няма родени или осиновени
деца; последващият съпруг е починал преди възстановяването на
9
собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Данните сочат, че К. Т. не е „последваща
съпруга“ по смисъла на цитираната по- горе правна норма, т.е. ограниченията
на Закона за наследството не се отнасят до нейните две дъщери и
наследниците им.
При преценката дали ищците са изгубили така посочените дялове в
реституираните по реда на ЗСПЗЗ имоти, Апелативен съд-Бургас съобразява
следното:
Чл.69 от ЗС съдържа законовата презумпция, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, което означава,
че доказаният корпус обективира анимус за своене. Обаче презумпцията не
намира приложение в случаите, когато се касае до лица, придобили обща
собственост, вследствие наследяване. С оглед дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 1/ 06.08.2012г. по тълк. д. № 1/ 2012г. на ОСГК на
ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от наследяването, т.к. поемайки корпуса върху
общата вещ, съсобственикът упражнява правомощието си на титуляр да
владее своята идеална част, но се явява държател на идеалните части на
останалите съсобственици, следователно от самите вътрешни
правоотношения на съсобствениците, презумпцията се счита за оборена.
Затова ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
сънаследникът трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, т.е. трябва да е
извършил такива действия, които да се възприемат без съмнение за
отблъскващи правата на другите съсобственици в общата вещ.
Предвид това и с оглед данните по делото, настоящият съд изцяло
споделя възражението на въззивниците, че те са нямали повод да се счетат за
отблъснати от реституираните на наследниците на Тр.Трендафилов имоти в
землището на гр.Бургас, най- малко защото са част от тези наследници. но
освен това, обстоятелството, че не са пожелали да ползват за каквито и да
било цели лично или чрез други лица бившето опитно поле, попадащо в
рамките на възстановения имота от 9, 190 дка, не може да се тълкува като
дезинтересиране или отказ от правото им на собственост в този имот.
Обстоятелството, че синовете на Т.Т. и наследниците на неговата
покойна дъщеря Д. са сключили през 1997г. помежду си договор за
доброволна делба на горния имот не ангажира ищците, нито по делото се е
твърдяло или доказвало това да е стигнало до знанието им, както и
осъществяването на останалите сделки, които са били осъществени с трети
лица, но за които няма данни да са били известни на ищците.
Тук е мястото съдът да уточни, че субективното знание за придобиване
на правото на собственост на титуляра не е правно значимо за
10
съществуването или изгубването на това вещно право. Както съдебното
практика, така и съдебната теория приемат, че едно вещно право продължава
съществуването си след като е възникнало в нечий патримониум, до момента,
в който бъде прехвърлено от титуляра на друг субект, докато му бъде отнето
по силата на предвидена в закона санкция или в случай на дезинтересиране на
притежателя, но само ако вследствие това бъде придобито по оригинерния
способ давност от другиго.В случая на съсобственост, ползването на имота
само от част от съсобствениците обаче изисква при превръщането на
държането на чуждите части във владение, ясното и категорично
противопоставяне на намерението да се свои дела на другия съсобственик.
В рамките на настоящото производство не става ясно точно кога явно е
възникнало оспорването на правата на ищците в процесните имоти,
придобити по наследяване, но при твърдение за давност, в тежест на
съсобствениците ответници е било да установят от кой момент са променили
държането си в намерение за своене на чуждия дял.
Ако изливането на бетон и колони в имот 38, представляващ част от
реституирания от 9,190дка такъв, се приеме за явен знак на
противопоставяне, както ответниците по делото твърдят, това е действие,
осъществено едва след прехвърлянето на имота от част от ответниците(К. и
М. - дъщери на Т.) през 2008г.. Освен това строителството касае само този
самостоятелен поземлен имот, обаче дружеството- приобретател и строител,
явяващо се въззиваем ответник в настоящото производство, не се е
позовавало на собственост, придобита по давност, така че съдът не може да
изследва наличието й служебно.
Обстоятелството, че син на една от дъщерите на К. Т. е искала от син на
общия наследодател да ползва част от процесния имот под наем, но му било
отказано, според този съд също не е индиция, подкрепяща тезата на ответната
страна за отблъскване правата на ищците, защото в процеса няма данни за
предложените по конкретната сделка условия, а освен това отблъскването би
следвало да се изразява не в отказ от договаряне, а в отказ за допускане на
съсобственика в имота именно в това му качество, без да се търси някаква
насрещна престация.
Твърдението на свидетел на ответната страна, че всички знаели имотите
за възстановени само на децата на Т. Т., е много общо и съдът не го
възприема като доказателство, че ищците са се отказали от правата си в тези
имоти, които придобиват по силата на универсално правоприемство. Съдът не
възприема като годно доказателство и казаното от свидетел на ответната
страна, че един от синовете на Т. Т. твърдял, че ищците се били отказали да
търсят земеделска земя от баща му. Свидетелят не е очевидец на подобна
уговорка, нито лично е възприел изявления на ищците, а предава косвена
информация, почерпена от ответник, която при това е изцяло в негова полза.
Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че конкретни факти и
11
възражения за изтекла придобивна давност чрез установен корпус и изрично
изразен анимус за придобиване на дяловете на ищците от ответниците в
земеделския имот нива от 8,5 дка в землището на гр.Б., не са били изнасяни
по делото и не се обсъждат от въззивната инстанция.
В обобщение на гореказаното, следва да се приеме, че искът за
собственост на ищците е основателен в посочените по- горе размери и
трябва да бъде уважен, т.к. ответниците не могат да му противопоставят
изтекла в тяхна полза давност.
Поради несъвпадение на горните изводи с тези на първата инстанция,
решението на БОС следва да бъде отменено в тази обжалвана част, както и в
онази, осъждаща ищците да заплатят на ответниците съдебно- деловодни
разноски и вместо това следва да бъде произнесено друго, което да признае
вещните права на ищците върху реституираните земеделски имоти.
Следствие от изводите за правата на ищците е настъпването на
последицата по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на КНА №139,т.18,дело 10734
от 20.10.1997г. на Нотариус К. К. при РС-Б.;КНА №140,т.18,дело 10735 от
20.10.97г. на същия нотариус,КНА №141,том 18,дело 10737 от 20.10.1997г. на
същия нотариус и КНА №148, том І,рег.№ 1067, дело №221/22.03.99г. на
нотариус Д. Р., като документи с невярно съдържание за което настоящият
съд дължи произнасяне в това си решение.
Въззивниците ищци са подали също така частна жалба против
Определение №260992/14.09.21г. по гр.д.№1783/2019г. по описа на БОС ,
допълващо и изменящо първоинстанционното съдебно решение в частта за
разноските, като искат изменението му с твърдения за неправилно
изчисляване на дължимите адвокатски възнаграждения на двете страни,
определени в размери наполовина от дължимото и на разноските като цяло,
предвид несъобразяването им с частичното уважаване на заявените от
ищците претенции.
В подадения от ответниците: Н. Д. ИВ., Д. Н. ИВ., Т. Н. ИВ.,М. С. Д.,
Н. Н. Д., Т. Н. С. и Т. Н. С.- всички от гр.Б.- писмен отговор, горепосочената
частна жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без
уважение, като се дирят и разноски за делото.
Частна жалба срещу горепосоченото определение за разноските е
подадена и от ответниците по гр.д.№1783/19г. на БОС: К. Т. Я., М. Т. Г. и
С. С. Р.- всички от гр.Б.. Те също считат разноските за неправилно
определени от окръжния съд, като излагат подробни съображения в тази
насока и молят за отмяна на горепосоченото определение, а при условие на
евентуалност, искат то да бъде изменено, съобразно доводите им относно
размера на дължимата държавна такса.
Срещу тази частна жалба са подали отговор ищците по делото,
излагайки пространни съображения за нейната необоснованост, като молят да
бъде оставена без уважение, т.к. намират за правилно определението на
12
първата инстанция по чл.248 от ГПК в обжалваната част.
Частна жалба срещу същото определение, постановяващо
изменение на първоначално присъдените съдебно- деловодни разноски, е
подадена и от останалите ответници: Н. Д. И., Д. Н. И., Т. Н. И.,М. С. Д., Н.
Н. Д., Т. Н. С. и Т. Н. С.- всички от гр.Б. Излагат подробни съображения във
връзка с неправилно определения размер на дължимата по делото държавна
такса, която впоследствие им се възлага като разноски на ищците. Молят за
изменението на определението в съответствие с изложените оплаквания.
Срещу последната частна жалба също е подаден отговор от
въззивниците-ищци, с който молят за оставянето й без уважение.
По така заявените частни жалби съдът намира следното:
Предвид изхода от настоящия спор, който пряко касае и произнасянето
по разноските, въззивният съд приема, че горното определение следва да
бъде отменено в частта, изменяща присъдените с Решение
№229/18.06.21г. по гр.д.№1783/19г. по описа на БОС разноски , дължими на
ответниците, както и да отмени така посочено решение в частта,
присъждаща разноски в полза на ответната страна.
Съображенията за това са, че след въззивното разглеждане на спора,
претенциите на ищците биват изцяло уважени, следователно ответниците, а в
настоящата инстанция – въззиваеми, нямат право на никакви съдебно-
деловодни разноски.
Що се отнася до размера на държавната такса за първа инстанция,
която според изхода от делото следва да бъде възложена като разноски в
тежест на ответниците, съдът приема следното:
Претенциите, с които е бил сезиран БОС са: за признаване нищожността
на договор за доброволна делба на имотите, отразени в него, както и за
признаване правото на ищците на собственост върху общо 1/6 ид.ч. от три
посочени в исковата молба имоти. Заявените искове не са в защита на един и
същ правен интерес, поради което за всеки един от тях е дължима отделна
държавна такса. Размерите на държавната такса и по двете претенции следва
да се определят по правилото на чл.71 ал.2вр.чл.69, ал.1,т.4,вр.т.2 от ГПК,
като по вещни искове, върху ¼ от данъчната оценка на имотите. Така според
този съд държавната такса за първата претенция е правилно определена в
обжалваното определение на БОС в размер на 4207лв.
В контекста на основателността на всички заявени по делото
искове,съдът приема за правилно определена в същото допълващо решението
определение и дължимата на ищците като разноски сума от 2000лв.,
включваща пропорционално на уважения от БОС иск част от адвокатско
възнаграждение( цялото в размер на 3500лв. според списъка по чл.80 ГПК) и
част от разноските за експертиза(цялото възнаграждение е от 496 лв.).
Разликата до пълния размер на дължимите за двете инстанции разноски на
въззивниците ищци(общо 8904,26лв.)подлежи на допълнително присъждане.
13
Предвид горното, въззивният съд намира, че в тази част,
присъждаща общо 6207лв. разноски на ищцовата страна, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Този изход от обжалването има за резултат с оглед правилото на чл.78,
ал.1 от ГПК, уважаване на всички разноски на ищците, сторени в първа
инстанция(общо 8904,26лв., от които са вече присъдени с горепосоченото
определение 6207лв.) както и тези пред въззивен съд в размер на 1850,63лв.
(включващи:350,63лв. д.т. и 1500 лв. за адвокатски хонорар). Общото
задължение за разноски е 4547,89лв.
Тук е мястото съдът да заяви, че счита неоснователно направеното
възражение за прекомерност на хонорара на адв. Х.,възлизащ за тази
инстанция на 1500 лв.В случая и предвид цената на обжалваната претенция,
за размера на минималното възнаграждение намира приложение правилото на
чл.7, ал.2,т.5 от НМРАВ, визиращо хонорар в размер на 3530 лв.+2% върху
разликата над 100 000лв. Очевидно е, че уговореното за представителството
по делото адвокатско възнаграждение на адв. Х. е под минимума по
посочената Наредба, поради което не подлежи на допълнителна корекция.
В контекста на служебното задължение на съда за определяне на
дължимата за въззивния процес държавна такса, Апелативен съд-Б
съобразява, че тя е в размер 375,41лв., от които въззивниците са внесли по
указание на съда 350,63лв. Разликата от 24,78лв. следва да бъде присъдена с
настоящото съдебно решение. Тя произлиза от това, че държавната такса за
иска за собственост за първа инстанция е не в размер на 701,26лв.(л.61-дело
БОС), а на 750,82лв., т.к. данъчната оценка на земеделския имот - нива е
ниска, но според Тарифата за такси по ГПК, държавната такса върху оценяем
иск не може да е по- ниска от 50лв. Така общо дължимата държавна такса за
исковете за собственост на трите имота, възлиза на 750,82лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №229/18.06.21г. по гр.д.№ 1783/2019г. по описа на
Бургаски окръжен съд(поправено с Решение 260554 от 16.11.21г.за ЯФГ) В
ЧАСТТА, отхвърляща предявените от М. А. С., П. С. Г., М. С. С., и А. С. Г.-
всички от гр.Б.,чрез адв.М.Х., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“Т..“ №*, ет.*, офис
* против Н. Д. И., Д. Н. И., Т. Н. И., М. С. Д., Н. Н. Д., Т. Н. С. и Т. Н. С.-
представлявани от адв. Л.А. от АК-Б., СТ. С. Т., К. Т. Я.,М.Т. Г.,
представлявани от адв. М.Г. от АК-Б. и „А. Т.“ООД, ЕИК*, със седалище гр.
Б., ж.к. „М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.124 от ГПК- за установяване право на собственост на
ищците спрямо ответниците при квоти: 1/12 ид.част за първата ищца и по
1/36 ид.ч. за всеки от останалите ищци в поземлени имоти с идентификатори
14
№№ 07079.658.38, 07079.658.27 и 07079.8.381 по КККР на гр. Б., по
наследяване от общия им наследодател Т. Т., поч. 06.06.1976г., както и в
ЧАСТТА, присъждаща на Н. Д. И., Д. Н. И., Т. Н. И., М.С. Д., Н. Н. Д., Т. Н.
С. и Т. Н. СТ.-представлявани от адв. Л.А. от АК-Бургас, С. С. Т., К. Т.
Я.,М.Т. Г., представлявани от адв. М.Г. о АК-Бургас съдебно- деловодни
разноски за производството по делото пред Бургаски окръжен съд и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. И., Д. Н. И., Т. Н.
И., М. Ст. Д., Н. Н. Д., ТР. Н. С. и Т. Н. С.-представлявани от адв. Л.А. от АК-
Б, С. С. Т., К. Т. Я.,М.Т. Г., представлявани от адв. М.Г. от АК-Б. и „А.
Т.“ООД, ЕИК* със седалище гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл.*, вх*, ет.*, ап.*, че М. АТ.
СТ. от гр.Бургас е собственик на 1/12 ид.ч., а П. С. Г. с ЕГН **********, М.
С. С. с ЕГН ********** и А. С. Г. с ЕГН **********- всички от гр.Б. са
собственици на по 1/36 ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори №№
07079.658.38, 07079.658.27 и 07079.8.381 по КККР на гр. Б., по наследяване
от общия на всички гореизброени лица наследодател Т. Т.,бивш жител на
гр.Б., поч. 06.06.1976г.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 от ГПК като документи с невярно
съдържание следните констативни нотариални актове:КНА №139,т.18,дело
10734 от 20.10.1997г. на Нотариус К. К. при РС-Бургас;КНА№140,т.18,дело
10735 от 20.10.97г. на Нотариус К.К.,КНА №141,том 18,дело 10737 от
20.10.1997г. на Нотариус К. К.и КНА №148, том І,рег.№ 1067, дело
№221/22.03.99г. на Нотариус Д. Р..
ОТМЕНЯ Определение №260992/14.09.21г. по гр.д.№1783/2019г. по
описа на БОС(поправено с Решение 260554 от 16.11.21г.за ЯФГ)В ЧАСТТА,
изменяща присъдените с Решение №229/18.06.21г. по гр.д.№1783/19г. по
описа на БОС разноски на ответниците по гр.д.№1783/2019г.
ПОТВЪРЖДАВА горното Определение №260992/14.09.21г. по гр.д.
№1783/ 2019г. по описа на БОС В ЧАСТТА, ПРИСЪЖДАЩА на М. А. СТ.,
П. С. Г., М. С. С., и А. С. Г.- всички от гр.Б. сумата 6207 лв. като съдебно-
деловодни разноски за производството по гр.д.№1783/19г. на БОС.
ОСЪЖДА Н. Д. И., Д. Н. И., Т. Н. И., М. С. Д., Н. Н. Д., Т. Н. С. и Т. Н.
С.-представлявани от адв. Л.А. от АК-Б., С. С. Т., К. Т. Я.,М.Т. Г.,
представлявани от адв. М.Г. от АК-Бургас да заплатят на М. А. С., П. С. Г.,
М. С. С., и А. С. Г.- всички от гр.Бургас общо допълнителната сума от
4547,89лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в
производството по делото в двете инстанции.
ОСЪЖДА М. А. С., П. С. Г., М. С. С., и А. С. Г.- всички от гр.Бургас, да
заплатят допълнителна държавна такса за разглеждането на въззивната им
жалба в производството по в.гр.д.№5/22г. по описа на БАС, в размер на
24,78лв. по сметка на Апелативен съд-Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16