Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №      

 

гр. С., 19.07. 2019 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав в публично заседание на девети юли през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 998/2019 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. „Б.” бл. 4, вх. Б, ап. 11. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск С.М.А.. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - С." ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането, за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниква задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това, последният изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

През целият период количествата доставена питейна вода били начислявани на ответника служебно по реда на чл. 23 ал. 8 т. 1 от ОУ на ВиК, тъй като имота е бил с повреден индивидуален водомер.

В конкретния случай ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.09.2017 г. - 31.07.2018 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК С." одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, поради което ищцовото дружество претендира както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 5141/2018 г. по описа на РС С.. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.09.2017 г. - 31.07.2018 г., ведно с дължимата мораторна лихва.

Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.

Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.М.А. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - С." ООД - гр. С. сумата от 427,68 лева, от които главница - 411,76 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.09.2017 г. -31.07.2018 г. в имот находящ се в гр. С., кв. „Б.” бл. 4, вх. Б, ап. 11, мораторна лихва 15,92 лева натрупана към дата 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производството разноски.

В предоставения  едномесечен срок от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се счита иска за допустим, но неоснователен. Посочва се, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Сочи се, че такива отчети не са приложени като доказателства по делото. Освен това се прави възражение, че няма доказателства, които по един несъмнен начин да водят до извода, че недвижимия имот, за който се претендират суми за доставена питейна вода в процесния период действително е собственост на ответника. Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. 

     В с.з. ищцовото дружество се представлява от адв. Н.К. ***,  който моли съда да уважи исковете и да му бъдат присъдени разноските по делото, за което представя  списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован се представлява от особен представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за претендираните от ищцовото дружество суми, като неоснователен.

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 01.09.2017 г. до 31.07.2018 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” С. е начислило на ответника по делото С.М.А. сума за изразходвана питейна вода за обект находящ се в гр. С., кв. „Б.” бл. 4, вх. Б, ап. 11, на обща стойност 427,68 лева, от които главница - 411,76 лева и мораторна лихва 15,92 лева натрупана към дата 04.09.2018 г.

През целият период количествата доставена питейна вода са начислявани на ответника служебно по реда на чл. 23 ал. 8 т. 1 от ОУ на ВиК, тъй като имота е бил с повреден индивидуален водомер.

На 26.09.2018 г. „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД е подало заявление до Районен съд – С. с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със Заповед № 2854 от 27.09.2018 г.  постановено по ЧГД № 5141/2018 г., състав на Районен съд – С. е осъдил ответника по настоящото гражданско дело да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата 411,76 лева главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2017 г. до 31.07.2018 г. в имот находящ се в гр. С., кв. „Б.” бл. 4, вх. Б, ап. 11, обезщетение за забава върху главницата в размер на 15,92 лева, начислена към 04.09.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 26.09.2018  г. и разноски в общ размер на 26 лева.

За периода от 01.09.2017 г. до -31.07.2018 г., незаплатената питейна вода е в размер на 411,76 лева,  върху която сума към 04.09.2018  г. е изтекла мораторна лихва в размер на 15,92 лева. 

По делото са събрани гласни доказателства. Видно от показанията на разпитания свидетел А.Г. – инкасатор, той всеки месец минавал на проверка на адреса на ответника. Сварвал е С.А., като й е връчил предписания за подмяна на водомера, тъй като същият бил повреден. Твърди, че след като водомерът не работи, съгласно Наредба 4 се пускат по 5 кубика на човек и на всеки три месеца се завишава с 1 кубик на човека, защото има общ водомер. Сварвал е и друго лице на адрес, О., което не го е допускало в имота.

Приети са като доказателство карнети за отчитане на количествата доставена вода за периода от  18.06.2014 г. до 14.07.2018 г.

На 15.11.2017 г. е връчено предписание на М.Х.С. за отстраняване на неизправност на индивидуален водомер.

От приетото като доказателство удостоверение за декларирани данни от 04.07.2019 г. , издадено от Дирекция МДТ се установява, че С.М.А. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 21.07.2011 г. и е декларирала  1/2 ид. част от жилище  в гр. С., кв. Б. 4- Б- 11.

Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговият размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Видно от приетите по делото писмени доказателства ищцовото дружество за периода от 01.09.2017 г. - 31.07.2018 г., е начислило на ответника по делото С.М.А. сума за изразходвана питейна вода за обект находящ се в гр. С., кв. „Б.” бл. 4, вх. Б, ап. 11, на обща стойност 427,68 лева, от които главница - 411,76 лева и мораторна лихва 15,92 лева натрупана към дата 04.09.2018 г., което се установява от извлечението за дължими суми на абонат. 

Съгласно разпоредбата на  чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К „ С.,   потребители на В и К услуги са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Установи се от приетите по делото доказателства, че ответницата е собственик на 1/2 ид. част от имота до който е доставяна питейна вода. От показанията на разпитания по делото свидетел- инкасатор в ищцовото дружество се установи, че е посещавал адреса и там живеела ответницата. Водомерът е бил повреден и е връчено предписания за смяната му.  За имота са начислявани служебно количества питейна вода, съгласно Наредба № 4- по 5 куб.м. на човек и на всеки три месеца се завишавало с 1 куб.м.  Няма твърдения от страна на ответника, че той не е собственик на имота до който ищцовото дружество е доставяло питейна вода  за посочения в исковата молба период.

Като потребител на питейна вода , доставена от ищцовото дружество до имота, ответницата дължи начислените суми  по приложените с исковата молба фактури. Не е изпълнено предписанието на ищцовото дружество за подмяна на водомера в имота, поради което начислените количества са в съответствие с  нормативната уредба.

Предвид изложеното предявеният установителен иск следва да се уважи изцяло.

 Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството в размер на 75 лв. в исковото и 26 лв. в заповедното производство заплатена д.т., 150 лева внесен депозит за особен представител и 360 лева  адвокатско  възнаграждение. 

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.А. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – С.” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27, сумата 411,76 лева главница за консумирана и неплатена питейна вода за  периода  от 01.09.2017 г. до 31.07.2018 г. за обект в гр. С., кв. „Б.” бл.4 вх.Б ап.11, мораторна лихва за забава в размер на 15,92 лева изтекла към  04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5141/2018 г. на  РС – С. от 27.09.2018 г., до окончателното изплащане. 

 

 ОСЪЖДА С.М.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – С.” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27 направените по делото разноски в размер на 585 лева в исковото и 26 лева в заповедното производство.

 

      Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: