Р Е Ш
Е Н И Е
№ 136
гр.
Шумен, 04.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в
публичното съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Председател:К.Моллов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.ХаджиИ.
при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ. В.гр.дело №303 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №30 от 11.01.2012г. по гр.д.№2164/2011г., Районен съд-гр.Шумен
е отхвърлил предявеният от М.Г.М. и Р.Г.М.,*** установителен иск за собственост по давност на
поземлен имот №... с площ 1.300дка, находящ се в мест.”...”
в землището на с.В., община Ш., ЕКАТТЕ ...,
представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, при граници: на запад – имот №000319 нива, на север-имот №000244 полски път, на изток-имот
№000321 нива и на юг – УПИ ІІІ-36 от кв.3 по регулационния план на населеното
място, като неоснователен и недоказан.
С допълнително
решение №232/20.03.2012г. по същото
дело, е оставил без уважение искането на
ищците за произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск, а
именно в случай, че от доказателствата
по дело се окаже, че не е налице приложена регулация, следваща тази, с която
първоначално е образуван парцел ІІІ-126, при което да не са били налице условия
за обособяване на имот №..., да признае за установено по отношение на ответника
Община Шумен, че ищците М.Г.М. и Р.Г.М. са собственици по давност на реална част с площ
1.300 дка от поземлен имот пл. №126, с площ от 2.600 дка, за който е
отреден парцел ІІІ от кв.10 на действащия регулационен план на с.В., при граници на тази част: на запад – 30 м с парцел
ІІ-127, на север –път, на изток – 28 м с парцел ІV-125 и на юг – останалата част
с площ 1300 кв.м от същия парцел ІІІ-126.
Недоволни
от постановеното решение останали ищците. Излагат, че същото било постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила –чл.6, ал.2
и чл.7, ал.1 от ГПК и материалния закон
– чл.29 от ЗСГ/отм./, чл.39, ал.1 от ЗПИНМ/отм./, чл.86 от ЗС и §1 от ЗД на ЗС. Решението се
явявало и необосновано - в мотивите не били обсъдени възраженията на ищците за
нищожност на решение №34-19/28.02.2011г. на ОСЗ-Шумен
поради противоречието му със закона и за непротивопоставимост
на решението, поради неучастието им в процедурата по издаването му. Претендират
отмяната на решението, съответно постановяване на друго такова, с който да бъде
уважена заявената претенция.
Ищците останали
недоволни и от постановеното допълнително решение, като в жалбата си от
09.04.2012г. излагат съображения за неговата недопустимост и неправилност.
Молят за обезсилването или отмяната му.
Въззиваемата страна не взема становище по депозираните
жалби.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства,
намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от нотариален акт №....
на нотариус с рег.№..., П.Ж.А. и Г.А.И. продали на
ищците М.Г.М. и Р.Г.М. следния недвижим имот: УПИ от 1300кв.м., представляващ
имот №ІІІ-36 от кв.3 по плана на с.В., Ш. обл., ведно с построените в имота жилищна сграда и
стопански постройки с подобрения и насаждения, при граници: улица, имот №ІІ-35
и имот №ІV-37. С нотариален акт №.... на ШРС, А. М. А. е бил признат за
собственик по давностно владение, наследство и отказ от наследство на следния
недвижим имот: жилищна сграда и стопански постройки с подобрения и насаждения и
застроено и незастроено дворно място от 1300кв.м., представляващо парцел
ІІІ-126 в кв.10 по плана на с.В., при граници: от север-дв.пл.№126, от изток-парцел
V-125, от юг-улица и от запад-парцел
ІІ-127.
Съгласно удостоверение за
наследници №3400/16.11.2010г. и №3399/16.11.2010г., съпрузите М.А.Б. и Г.Г. са
починали на 21.12.1967г., съответно на 10.01.1990г. и са оставили за
наследници низходящи от първа степен-дъщеря-С.Т.А. и синове Г.М.А. и А. М. А.. Последният
е починал на 15.12.2001г. и е оставил за свои наследници по закон: съпруга-П.Ж.А./починала
на 17.07.2009г./ и дъщеря-Г.А.И.. Съответно,
съгласно удостоверение за наследници №0671884/02.11.2006г., на 15.08.1995г. е
починал Г.М.А. и също е оставил наследници: съпруга-Ж.
Г.М./поч. на 25.04.2004г./, син-М.Г.М.
и дъщеря-К. Г.М.. Съгласно удостоверение за сключен
граждански брак №021625, ищците по делото са съпрузи, считано от 28.08.1977г..
По делото е представено
удостоверение за характеристики на имот в замлището
на с.В., ЕКАТТЕ... изх.№....
, издадено от Общинска служба по земеделие-гр.Ш., че
в картата на възстановената собственост на с.В.,
ЕКАТТЕ... фигурира имот №..., начин за трайно ползване-нива,
площ 1300дка, ІІІ кат., разстояние до път-327м., собственост-земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ. Представена е и заповед №1281/26.08.1968г., издадена от ОНС-гр.Коларовтрад/Шумен/, на основание §70, т.1 от
Правилника за прилагане на закона за плановото изграждане на населените места и
§60, т.1 от него, с която е одобрено изключването на част от квартали, сред
които и част от кв.10.
Съгласно заключението на
назначената по делото СТЕ, изготвено след запознаване материалите по делото,
справка в община Шумен по ДРП на с.В., справка в ОСЗ-Шумен по картата на възстановената собственост землище с.В., след оглед на место и контролни замервания, първият
ДРП на с.В. бил приет през 1927г. със заповед
№2645/30.09.1927г., а кадастралния план - с Указ №408 от 21.09.1927г.. В
кадастралния план било отразено дворище пл.№126, за което е образуван УПИ
ІІІ-126 в кв.10 с площ 2600кв.м., като регулационните граници съвпадали с
имотните. В разписния лист към плана, дворището било записано на името на М. А.. Със заповед №1281 от 26.08.1963г- на
председателя на ОНС, била изключена от границите на населеното място, част от
кв.10, в това число и част от УПИ ІІІ-126 с площ от 1300кв.м. и същата
придобила статут на земеделска земя. Със заповед №505 от 18.06.1995г. на кмета
на община Х. бил одобрен нов план, в който същото дворище било отразено с
пл.№36 с площ 2600кв.м., за което е образуван УПИ ІІІ-36 в кв.10 с площ
1300кв.м. Съгласно този план, северната част от дворище пл.№126 остава извън
урбанизираната граница на населеното място. В разписния лист към плана,
дворището, съответно УПИ било записано на името на М. А., като последното било зачерктнато и записано А. М. А.-собственик с нотариален акт
№..... Дворище пл.№36 по плана от 1995г. било идентично с дворище пл.№126 по
плана от 1927г.. УПИ ІІІ-36 по плана от 1995г. бил идентичен с УПИ ІІІ-126 по
плана от 1963г.. Съгласно плана за земеразделяне, обнародван в ДВ бр.109 от
21.11.1997г., частите от имотите от кв.10, които били извън регулация, били
отразени като един имот с №000259. Впоследствие, след съдебни спорове за
съседен имот, планът бил изменен и процесният имот е
отразен с №..., записан като общински. На място нямало материализирана ограда
по регулационната граница, която да разделя имот №... и УПИ ІІІ-36 на две.
Реституционни претенции по отношение на имот №... в ОСЗ-Ш. не били заявявани.
С решение №744/23.10.2007г. по гр.д.№1165/2007г. на ШРС, влязло в законна сила на
20.02.2008г., е отхвърлен предявеният от ищеца М.Г.М. иск с правно основание
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на наследниците на М.А.Б., правото на
възстановяване на собствеността върху нива от 1300кв.м., ІІІкат., находяща се в
мест.”...” в землището на с.В..,
представляваща имот №.....
С протоколно решение №34-19/28.02.2011г. на комисия при ОСЗ-Ш. е
допълнено протоколно решение №206-19/18.11.2008г., одобрено със заповед
№РД-27-128/26.11.2008г. в Приложение №1 към раздел 1, т.1 с пропуснат имот,
както следва: земя-общинска
собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, община Ш., землище В., ЕКАТТЕ...
– имот №320 от 1.3дка, начин за трайно ползване-нива,
ІІ кат. мест.”...”. Със заповед №РД
27-30/02.03.2011г. на директора на ОДЗ-Шумен соченото
протоколно решение е било одобрено.
През 2010г. ищците са депозирали молба-декларация
чрез кмета на община Шумен до нотариус с район на действие ШРС, с искане за извършване
на обстоятелствена проверка за признаване собствеността им върху процесния имот-нива №... с площ
1.3дка в с.В., Шуменска обл.,
която притежавали по наследство. Съответното длъжностно лице при община Шумен е
отразило в декларацията, че имот №... в землището на с.В.
, мест.”...” бил отбелязан като земя по чл.19 от
ЗСПЗЗ и същият не може да бъде предмет на обстоятелствена проверка.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи: Заявен
е положителен установителен иск за собственост-ищците
твърдят, че се явяват собственици на поземлен имот №... с площ от 1.3дка,
находящ се в мест.-“...” в землището на с.В., община Шумен, ЕКАТТЕ..., представляващ земеделска
земя, с начин на трайно ползване-нива, на конкретно придобивно основание – давностно
владение.
Досежно допустимостта на иска: Налице е правен интерес от завеждане на
настоящия установителен иск за собственост, което обуславя и неговата
допустимост. Ответната страна, по повод искане за извършване на обстоятелствена
проверка и снабдяване с констативен нотариален акт, е посочила, че имотът се
явява общинска собственост.
По съществото на спора: Съгласно
разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от
страните носи тежестта да докаже факта,
от който извлича претендираната, изгодна за себе си
правна последица. Тъй като в настоящия случай ищците твърдят съществуването на
конкретни факти, тежестта на
доказване е върху тях - те следва да
докажат, че са придобили право на собственост върху процесния
имот.. Същите сочат като основание за придобиването му давностно владение –
били упражнявали фактическа власт върху него от 21.01.2005г. до момента,
съответно присъединявали владението на преките праводатели
П.Ж.А. и Г.А.И./продавачи по сделката, оформена с нотариален акт №.... / , осъществено през периода
15.12.2001г.-21.01.2005г., както и на техния праводател
А. М. А., осъществено през периода 20.12.1967г.-15.12.2001г..
По делото се установи, че със заповед
№1281/26.08.1963г. процесният имот, тогава
представляващ 1300кв.м.-част от УПИ ІІІ-126, на основание Постановление №216/08.11.1961г. и §70, т.1 от ППЗПИНМ-“когато това се налага
от обществен интерес във връзка с целите на градоустройството”, е бил изключен
от регулационния план и предназначението му е било променено – на земеделска
земя. Със соченото постановление е предвидено да се изключат от строителната
част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят нормативите
за неподходящата регулационна площ на населеното място. Или съдът приема, че е
променен само статутът на земята, като
липсват каквито и да е данни имотът да е включен в ТКЗС и да е станал част от кооперативното земеползване.
Ответната страна, сочеща, че процесният имот се явява
нейна собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, съответно че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, е тази,
която следва да докаже, че са налице пречки или забрани за придобиване на имота по давност, но
последната не ангажира доказателства в тази насока.
Така доколкото по делото не се установи имотът да е одържавен или отнет по някакъв начин, то
не може да се приеме, че същият подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, съответно по отношение на него не е
налице забрана за придобиването му по давност/р-е №21
от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/2009г., ІІг.о./.
За да се
приеме, че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС
придобивна давност, необходимо е това лице да е упражнявало фактическа власт
върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността и след
изтичане на срока да се е позовало на тази давност, като законът допуска и
възможност за присъединяване на владение при условията на чл.82 от ЗС.
Ищците сочат като основание за придобиването на имот №... давностно владение – били упражнявали фактическа власт върху него от 21.01.2005г. до момента, съответно заявяват, че присъединяват владението на преките праводатели П.Ж.А. и Г.А.И./продавачи по сделката, оформена с нотариален акт №.... / , осъществено през периода 15.12.2001г.-21.01.2005г., както и на техния праводател А. М. А., осъществено през периода 20.12.1967г.-15.12.2001г..
Безспорно от 21.01.2005г. до датата на завеждане на настоящата искова молба-08.06.2011г. не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен срок, необходим за придобиване на недвижим имот по давност. Предвид това и ищците сочат присъединяването на предходни владения - това на праводателите им П.Ж.А. и Г.А.И./продавачи по сделката, оформена с нотариален акт №.... / , осъществено през периода 15.12.2001г.-21.01.2005г., което събрано с осъщественото владение от М./до датата на завеждане на иска/ отново е по-малко от 10години, както и осъщественото от праводателя на продавачките А. М. А., през периода 20.12.1967г.-15.12.2001г..
Възможността
на присъединявана е обусловена от наличието на определени предпоставки, едни от
които са общи за двете разновидности/ присъединяване на владение на универсален
праводател и на частен праводател/:да
се касае за владение на чужд имот, владението на сегашния и предходния владелец
да се намират в съотношение на непосредствено предхождане, между владението на
предходния владелец и между това на сегашния да няма прекъсване поради установяване
владение от трето лице за повече от 6 месеца; всички владения, които се
присъединяват към последното, следва да съответстват по съдържание на
осъществяваното при всяко едно от тях фактическо господство на един и същ вид
вещно право върху владения чужд имот. Налице са и специални предпоставки, като
за присъединяването на владение при универсално правоприемство това е да е
настъпил юридическия факт, който по силата на закона води до универсално
правоприемство между досегашния владелец и новия/смърт
на наследодателя и приемане на наследството по закон или завещание, вливане,
сливане на юридическите лица/, а при присъединяване на владението при частно правоприемство-да е налице акт за прехвърляне на имота от
досегашния владелец - несобственик върху новия и
да се извърши предаване на имота. Или, във втория случай, за да може
частният правоприемник да присъедини владението на праводателя
си, самото правоприемство следва да е действително/договорът
за прехвърляне на имота следва да е действителен, включително и да е сключен в
предвидената в закона форма за действителност/виж в
този смисъл р-е №958 от 15.12.2009г. по гр.д.№2246/2008г., Іг.о./.
Предвид
изложеното, безспорно са налице предпоставки за присъединяване владението на
универсалния праводател А. А. към това на
наследниците му по закон П.и Г. А.. Установи се, от
показанията на разпитаните свидетели Н.Р. и Г.И., че процесният
имот се е владял от А. А. от 1967г. до смъртта му на 15.12.2001г.,
а в последствие от наследниците му до
21.01.2005г.. Не са установи наличието на предпоставките обаче, за
присъединяване владението на последните към това на ищците. Както бе посочено по-горе, при
присъединяване на владение при частно правоприемство е необходимо наличието на
акт за прехвърляне на имота, а такъв между лицата за процесния
имот липсва. С нотариален акт №.... на нотариус с рег.№...,
П.Ж.А. и Г.А.И. са продали на ищците М.Г.М. и Р.Г.М. само УПИ от 1300кв.м.,
представляващ имот №ІІІ-36 от кв.3 по плана на с.В.,
Ш. обл., ведно с построените в имота жилищна сграда и
стопански постройки с подобрения и насаждения, при граници: улица, имот №ІІ-35
и имот №ІV-37, не и процесния, като в този смисъл е и
изложеното от ищците в исковата молба. Предвид това и доколкото липсва акт за
прехвърляне на спорния поземлен имот №..., без значение се явява
обстоятелството предали ли са им или не последните и владението върху същия.
Между ищците от една страна и П.и Г.И., от друга, не може да се осъществи
присъединяване на владение при универсално правоприемство, защото не са налице
предпоставките за осъществяване на такова /едните не се явяват универсални
правоприемници на другите/.
Предвид изложеното и доколкото не се установи
да е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на процесния
имот по давност, то претенцията се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение в този смисъл, като правилно, следва да
бъде потвърдено, макар и не по изложените мотиви.
Що се
касае до изложените възражения на ищците за нищожност на решение
№34-19/28.02.2011г. на ОСЗ-Шумен поради
противоречието му със закона и за непротивопоставимост
на решението, поради неучастието им в процедурата по издаването му, то същите
се явяват ирелевантни за настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.
Легитимацията на ответника не е предмет на спора по предявен положителен
установителен иск за собственост, тъй като в производството по него ищецът
следва да установи по несъмнен начин претендираното
от него материално право, което в случая въззивният
съд е приел за неосъществено със
събраните доказателства.
По
отношение на жалбата срещу допълнителното решение: С решение №232 от
20.03.2012г. е оставено без уважение искането на ищците за произнасяне на съда
по предявен в условията на евентуалност иск, а именно в случай, че от доказателствата по дело се
окаже, че не е налице приложена регулация, следваща тази, с която първоначално
е образуван парцел ІІІ-126, при което да не са били налице условия за
обособяване на имот №..., да признае за установено по отношение на ответника
Община Шумен, че ищците М.Г.М. и Р.Г.М.
са собственици по давност на реална част с площ 1.300 дка
от поземлен имот пл. №126, с площ от 2.600 дка, за
който е отреден парцел ІІІ от кв.10 на
действащия регулационен план на с.В..
Съдът намира, че
същото се явява правилно, по следните съображения:
Доколкото с исковата молба е
заявена установителна претенция за собственост на един имот на едно единствено
правно основание, то заявената претенция е една. Различният начин на описание
на имота, по сегашен или предходен регулационен план не води до извод за
предявяване на два иска при условията на евентуалност. Още повече, че съгласно
константната практика индивидуализирането на спорния имот следва да
бъде извършено по действуващия план и кадастър. Предвид изложеното, доколкото
на практика е предявен един иск, не са налице предпоставки за съда да се
произнесе с допълнително решение по евентуален такъв.
Водим
от горното и на основание чл.272,
Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №30 от 11.01.2012г. по гр.д.№2164/2011г.
на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение №232/20.03.2012г. по гр.д.№2164/2011г.
на ШРС.
На
основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.