Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1058 03.10.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав,
на дванадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от съдията Русева
административно дело № 694 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на „Кроношпан България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна
промишлена зона, представлявано от управителите А. Н.и Р. Ц., против
предписания, дадени с Констативен протокол № КЧВ-ВД-53/13.09.2021 г., съставен
от инж. В. Д.– гл.експерт при РИОСВ В. Търново, потвърдени с Решение №
14/08.02.2022 г. на министъра на околната среда и водите.
С оспорените предписания
жалбоподателят е задължен да изгради затворено обезшумително съоръжение към
транспортьори и трихтер, разположени между корообелване и дробилка „Леонхард“,
намиращи се на дървесна площадка към инсталация за производство на дървесни
плоскости, с адрес гр. Велико Търново, кв. „Чолаковци“, ул. „Дълга лъка“ № 18,
стопанисвана от жалбоподателя, както и да бъде преустановен процесът на
зареждане на дървесина с щипка, придвижването й през трихтер по транспортьори
до дробилка „Леонхард“ и товаро-разтоварните дейности на територията на
дървесна площадка през часовия диапазон от 23.00 ч. до 07.00 ч. до изграждане на
затворено обезшумително съоръжение към разположените между корообелване и
дробилка „Леонхард“ транспортьори и трихтер, намиращи се на дървесна площадка
към инсталация за производство на дървесни плоскости, с адрес гр. Велико
Търново, кв. „Чолаковци“, ул. „Дълга лъка“ № 18, стопанисвана от жалбоподателя.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването му, постановяването му при
неизяснена фактическа обстановка и при неправилно прилагане на материалния
закон, поради което се моли за отмяната му като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който
поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира
присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – директор на РИОСВ – Велико
Търново, чрез процесуалните си представители ю.к. Д. и ю.к. Г., оспорва жалбата
в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Излага доводи за законосъобразност
на предписанията като издадени при напълно изяснена фактическа обстановка,
подробно мотивирани с излагане на фактически и правни основания на дадените
предписания по т.2, при спазване на административно-производствените правила и
при правилно приложение на материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата,
ангажира доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на
оспореното предписание, в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 АПК и против
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, съгласно Определение №
11066/02.11.2021г., постановено по адм.д.№ 10042/2021г. по описа на Върховен
административен съд. По повод срочността на жалбата, съдът е изложил
съображения в Определение № 826/30.05.2022 г., постановено по настоящото дело.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
От представените по преписката писмени доказателства
се установява, че дружеството-жалбоподател има качеството на оператор по
смисъла на §1, т.43 ДР на ЗООС и като такъв е носител на Комплексно
разрешително № 570-НО-2018г., издадено въз основа на Решение на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околна среда № 570-Н0-И0-А0/2018г.,
поправено с Решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна
среда № 570-Н0-И0-А0-ТГ1/2019г. По силата на комплексното разрешително, на
жалбоподателя е разрешено да изгради и експлоатира инсталация за производство
на дървесни плоскости – т. 6.1 „в“ от Приложение № 4 към ЗООС, включваща линия
за производство на плочи от дървесни частици /ПДЧ/ и линия за производство на
плочи от дървесни влакна /МДФ/. Съгласно
Условие 12.1.1 от комплексното разрешително, дейностите, извършвани на
производствената площадка, следва да се осъществяват по начин, недопускащ
предизвикване на шум в околната среда над граничните стойности на еквивалентно
ниво на шума, както следва: по границите на производствената площадка: дневно
ниво – 70 dB /А/, вечерно ниво - 70 dB /А/, нощно ниво - 70 dB
/А/; в местата на въздействие /в най-близо разположените спрямо промишления
източник урбанизирани територии и извън тях/: дневно ниво – 55 dB /А/; вечерно ниво - 50 dB
/А/; нощно ниво - 45 dB /А/.
Установява се, че във връзка с постъпили сигнали от
граждани за надвишаване нормите на шум по ЗООС /л.129-л.131/ е била извършена
проверка на 18.08.2021 г. на инсталация за производство на дървесни плоскости,
с адрес град Велико Търново, кв. „Чолаковци“, стопанисвана от „Кроношпан
България“ ЕООД, от инженер В. Д.– главен експерт „ОЧАВ и ВФФ“ при РИОСВ –
Велико Търново, в присъствието на инженер Р. – еколог и упълномощено лице на
дружеството, и на Ц.И. – началник на отдел „КД“ при РИОСВ – Велико Търново. За
резултатите от проверката е съставен Протокол за проверка № КУВ-ВД-41 от
18.08.202 1г. /л.127-л.128/, видно от който проверката е била извършена в
изпълнение на график за извършване на мониторинг през 2021 г. на обекти в
региона на РИОСВ – Велико Търново, предвидени за контрол на шум, излъчван от
промишлени източници в околната среда, както и във връзка с постъпилите по-горе
сигнали в РИОСВ – Велико Търново. По време на проверката е било проведено
контролно измерване на нощно ниво на шума по два измерителни контура и в три
места на въздействие, както следва: 1. жилищен блок с адрес град Велико
Търново, ул. „Бяла Бона“ № 15; 2. жилищен блок с адрес: град Велико Търново,
ул. „Георги Бенковски“ № 3, бл. 36; 3. жилищен блок с адрес: град Велико
Търново, ул. „Лазурна“ № 7. Измерването е било проведено от експерт на
Регионална лаборатория – Велико Търново, като е било констатирано, че част от
линия за производство на плочи от дървесни частици /ПДЧ/ е в експлоатация, като
по време на измерването работят дробилни машини, сушилня ПДЧ, преса ПДЧ, шлайф
и разкрой на ПДЧ и съответните аспирационни системи и вентилатори към тях,
които са с установен технологичен режим. Останалите съоръжения на площадката работят
в режим на единични тестови изпитания, сред които и дървесна площадка –
дробилка, подаване на дървесина с шипка, товарно-разтоварни дейности. В
протокола е посочено, че общото натоварване /капацитет/производителност/ по
отношение на източниците на шум по време на измерването е 89 процента и са
изпълнени изискванията на чл. 18 от Наредба № 54/13.12.2010 г. Приложен е и
Протокол № 0384/18.08.2021г. за проведени контролни измервания на нивата на шум
/лист 122-лист 123/, видно от който измерването е било извършено в часовия
диапазон 23.30 часа на 17.08.2021 г. до 03.30 часа на 18.08.2021 г.
Приложен е Протокол за изпитване № 05-0327/25.08.2021
г. на Регионална лаборатория – Велико Търново относно отчитане нощното ниво на
шум на 17.08.2021 г. и 18.08.2021 г. съгласно Протокол за проведени контролни
измервания на нивата на шум № 0384/18.08.2021 г. – за времето от 23.30 часа до
03.30 часа, с 32 измерителни точки, сред които три броя ИТ в място на
въздействие: ИТ 30 МВ1 /град Велико Търново, ж.к. „Чолаковци“, ул. „Бяла Бона“
№ 15/, ИТ 31 МВ2 /град Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа“, ул. „Г. Бенковски“ № 3,
бл. 36/ и ИТ 32 МВ3 /град Велико Търново, ж.к. „Зона Б“, ул. „Лазурна“ № 7/ - л.
119-121. Констатирано е превишаване на еквивалентното ниво на шума над
допустимата стойност, а именно – превишаване на допустимите стойности по
границите на производствената площадка /при ИТ3 е измерено нощно ниво на шум
72,7 dB, при допустими 70 dB /А//, както и в местата на въздействие ИТ30 и ИТ 31,
където е измерена стойност на нощно ниво на шум съответно 47,0 dB и 45,8 45 dB, при
допустимо ниво на нощен шум 45 dB /А/.
В резултат на измерванията, до
дружеството-жалбоподател е била изпратена покана /л.117/ да се яви на
13.09.2021 г. в РИОСВ – Велико Търново за съставяне на констативен протокол и
АУАН.
Въз основа на
протокола за изпитване от 25.08.2021г. на Регионалната лаборатория във Велико Търново
и във връзка с извършеното контролно измерване на показателите за шум, излъчван
в околната среда от 23.30 часа на 17.08.2021г. до 03.30 часа на 18.08.2021г. от
инсталация за производство на дървесни плоскости в град велико Търново, кв.
„Чолаковци“, стопанисвана от „Кроношпан България“ ЕООД, е съставен Констативен протокол №
КЧВ-ВД-53/13.09.2021 г. от инж. В. Д.– главен експерт в направление „ОЧАВ и
ВФФ“ при РИОСВ Бургас. В констативния протокол е посочено, че въз основа на
протокола за изпитване е било установено, че стойностите на еквивалентното ниво
на шум в измервателна точка ИТ3 по контур и в места на въздействие ИТ30, ИТ31
превишават нощното ниво на граничните стойности, определени в Условие 12.1.1 на
Комплексно разрешително № 570-Н0/2018 г., като е установено, че в измервателна
точка ИТ3 по контур е отчетено ниво 72,7 dB /А/ +-0,4, при гранична стойност за нощно еквивалентно ниво на шума 70 dB; в място на въздействие ИТ30 е отчетено ниво 47,0 dB /А/ +-, при гранична стойност за нощно еквивалентно ниво на шума 45 dB /А/, а в място на въздействие ИТ31 е отчетено ниво 45,8 dB /А/ +- при гранична стойност за нощно еквивалентно ниво
на шума 45 dB /А/. Посочено е, че установеното превишение на нощното
ниво на граничните стойности на еквивалентно ниво на шума е по време на извършващо
се зареждане на дървесина с щипка, придвижването й през трихтер по
транспортьора на дробилка „Леонхард“ и товаро-разтоварни дейности на
територията на дървесна площадка към инсталация за производство на дървесни
плоскости, с адрес в гр. Велико Търново, стопанисвана от жалбоподателя.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.123в, т.2 вр.чл.164, ал.1 в
частта „за неизпълнение на изискванията по чл.123в…“ от ЗООС. Съгласно
посочените разпоредби, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията
в комплексното разрешително.
С цел
спазване на изискванията на чл.16, т.1 от ЗЗШОС и Условие 12.1.1. на
комплексното разрешително, на осн.чл.28, ал.2 ЗЗШОС на жалбоподателя са дадени
следните предписания с констативния протокол от 13.09.2021 г.:
1.
Да бъде
изградено затворено обезшумително съоръжение към транспортьори и трихтер,
разположени между корообелване и дробилка „Леонхард“, намиращи се на дървесната
площадка към инсталацията за производство на дървесни плоскости; срок за
изпълнение – 14.03.2022 г.;
2.
Да бъде
преустановен процесът на зареждане на дървесина с щипка, придвижването й през
трихтер по транспортьори до дробилка „Леонхард“ и товаро-разтоварните дейности
на територията на дървесната площадка през часовия диапазон от 23.00 ч. до
07.00 ч. до изграждане на затворено обезшумително съоръжение към разположените
между корообелване и дробилка „Леонхард“ транспортьори и трихтер, намиращи се
на дървесната площадка, за срок до изграждане на затвореното обезшумително
съоръжение по т.1 от предписанието.
Посочените
предписания са издадени от компетентно длъжностно лице, предвид приложената на
л.111-112 от делото Заповед № РД-263/21.05.2021 г на директора на РИОСВ – В.
Търново, с която инж. В. Д.– гл.експерт в РИОСВ – В. Търново, е оправомощена да
осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им
въздействат, като прилага и упражнява контрола по прилагането на ЗООС и ЗЗШОС,
със следните правомощия: да осъществява превантивен, текущ и последващ контрол;
да съставя предупредителни и констативни протоколи; да дава задължителни
предписания; да съставя актове за установяване на административни нарушения.
Така дадените
предписания са били предмет на обжалване по административен ред от страна на
жалбоподателя и са потвърдени с Решение № 14/08.02.2022 г. на министъра на
околната среда и водите /л.60-64/.
За допуснатото
нарушение, описано в констативния протокол от 13.09.2021 г., на жалбоподателя е
съставен АУАН № 40/13.09.2021 г. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено
и НП № 39/22.10.2021 г. /л.190-191/, което не е било обжалвано и е влязло в
законна сила. При това положение, съдът приема, че е недопустимо преразглеждането
на въпроса дали дружеството-жалбоподател е допуснало или не посоченото в АУАН и
в НП административно нарушение, за което е било санкционирано, тъй като с
влязъл в сила стабилен административен акт извършването на посоченото нарушение
е установено безспорно като факт.
По делото е приложена скица от 15.09.2017 г. на СГКК –
Велико Търново за ПИ с идентификатор 10447.517.225 по КККР на гр. Велико
Търново – „за друг вид производствен складов обект“, собственост на
жалбоподателя /л.124/, видно от която измервателна точка ИТ3 се намира на
самата имотна граница с ПИ с идентификатор 10447.517.215, също собственост на
жалбоподателя и представляващ имот, отреден за дърводобивната и
дървообработващата промишленост /скица на л.125/.
Видно от приложения на л.195-196 от делото
Констативен протокол № КЧВ-ВД-03/09.02.2021г., издаден от главен експерт при РИОСВ
Велико Търново, в резултат на извършена извънредна проверка на инсталацията на
жалбоподателя за производство на дървесни плоскости в град Велико Търново и във
връзка с постъпил сигнал от 09.02.2021г. за силен шум, излъчван в околната
среда от дейността на дружеството на площадката, е констатирано, че режимът на
работа на обекта е непрекъснат, в строителство, монтаж и единични тестови
изпитания, като инсталацията попада в обхвата на т. 6.1 /в/ от Приложение № 4
към ЗООС. При извършения оглед е било констатирано, че единичните тестови
изпитания не са били приключили и че част от производствената линия за ПДЧ не е
въведена в експлоатация, като източник на специфичния силен шум е на изход
корообелване до вход дробилка. Соръжението за корообелване, заедно с
прилежащите съоръжения, са в тестови изпитания. В тази връзка, на жалбоподателя
е било предписано да провежда единични тестови изпитания на корообелване и
прилежащите съоръжения, свързващи го с дробилката в часовия диапазон от 08.00
до 20.00 часа в работни дни и от 10.00 часа до 17.00 часа в почивни дни, както
и да предприеме мерки за обезшумяване на прилежащите съоръжения, свързващи
корообелване с дробилка. Срокът и на двете предписания е бил до
въвеждане на съоръженията в експлоатация.
С писмо от 19.03.2021г.
жалбоподателят е уведомил РИОСВ Велико Търново, че при връзката на изхода на
корообелващата машина и входа на дробилната машина вече е монтиран метален
фуниеобразен елемент с пълнеж от вата със звукоизолационни свойства и панели,
заедно с допълнителна шумопоглъщаща завеса при отвора им /л. 197/. Видно от
приложения на л. 198-л. 200 от делото Констативен протокол №
КЧВ-ВД-08/01.04.2021г. на РИОСВ Велико Търново, при извършена проверка на място
е констатирано, че металният фуниеобразен елемент с пълнеж от вата със
звукоизолационни свойства, както и допълнителната шумопоглъщаща завеса,
действително са били монтирани. В тази връзка органът е посочил, че за
ефикасността на приложените мерки ще бъде проведено контролно измерване на
нивата на шум, излъчван в околната среда от този източник, след въвеждането му
в експлоатация /стр. 3 от констативния протокол/. Няма спор по делото, че и към
настоящия момент административният орган не е проверил ефикасността на
приложените от жалбоподателя мерки за контролиране нивата на шума в околната
среда.
Със Заповед №
РД-613/08.08.2013г. на министъра на околната среда и водите /л. 229/ е
утвърдена Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в
околната среда от промишлено предприятие, и определя нивото на шума в мястото
на въздействие, на основание чл. 11, ал. 1, т. 6, б. „д“ от ЗООС и т. 4.5 на
Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № 6 за показателите за шум в
околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на
денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти
от шума върху здравето на населението. Методиката е приложена на л. 229-л. 236
от делото и същата се прилага за определяне на общата звукова мощност при
извършване на цялостна оценка по отношение на шумовото въздействие върху
околната среда от страна на действащо промишлено предприятие, както и при
определяне нивата на шум, излъчвани в околната среда от промишлени източници,
при осъществяване на контролни или собствени периодични измервания, или е
предназначена за използване от експертите от регионалните лаборатории към
Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/, както и за лабораториите извън
системата на МОСВ, акредитирани за провеждане на измервания на шумови
промишлени източници, като измерените и/или изчислените стойности на
показателите за шум следва да бъдат отразени в протокол за изпитване, въз
основа на който експертите от РИОСВ правят оценка на съответствието на
стойностите на нивата на шум с нормативно регламентираните гранични стойности,
дадени в Таблица 2 на Приложение 2 на Наредба № 6/26.06.2006 г. Съгласно
термините и определенията, посочени в методиката, под еквивалентно ниво на шум
следва да се разбира нивото на шум на постоянен, широколентов, неимпулсен шум,
указващ същото въздействие върху човека, както и даден променлив /непостоянен/
шум; същото характеризира нивото на променлив шум в дадена точка в звуковото
поле, което се създава от един или няколко източника. В т. 4.1 от методиката са
посочени условията за приложимостта й, като по делото няма спор между страните,
че условията са били изпълнени, като протоколът за изпитване от 25.08.2021 г. не
е оспорен по делото.
По делото и двете страни са ангажирали
свидетелски показания. Жалбоподателят – за да докаже твърдението си, че
предписаните мерки с констативния протокол от 13.09.2021 г. са реално
неизпълними, и че противоречат на изискванията за пожарна безопасност.
Разпитани са св.Р. – на длъжност еколог,
отговорник по противопожарна безопасност и рисков мениджмънт в „Кроношпан България“
ЕООД, св. С. – строителен инженер в „Кроношпан
България“ ЕООД, и св. И. - директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ Велико
Търново.
Св. Р. заявява, че не е възможно
да бъде изградено затворено обезшумително съоръжение към транспортьори и
трихер, разположени между корообелване и дробилка „Леонхард“, тъй като има метални детектори, улавящи метал в дървесината, които отиват към дробилката и по
технология при тяхното улавяне цялата инсталация спира. Самите метални парчета, засечени от металния детектор, се отстраняват ръчно,
както и ако има метал в дървесните трупи - самите
трупи също се отстраняват ръчно. За да бъде извършено това, трябва да бъде осигурен достъп до
транспортьора, който свърза корообелване и дробилка, за да може след това самата
инсталация, след отстраняване на парчетата метал или дървесните трупи, в които
е установено наличието на метал, да бъде пусната и стартирана отново. На св. Р. не е
известно на други дървесни площадки в цял свят да е налична друг тип инсталация, която да е изцяло закрита, със закрито корообелване и дробилка и пътя между тях. По отношение на
т.2 от предписанието, на свидетеля не е известна друга
техника за
подаване на дървесина за корообелване и за дробене, освен с щипка. Св. Р. заявява също, че считано от м.08.2021г., когато е установено
административното нарушение, са извършени собствени измервания на еквивалентните нива на шум от страна на дружеството
– дневни, вечерни и нощни, и е констатирано, че същите са в норми около производствената площадка и в две точки
на прилежащите жилищни райони, където са извършвани измервания. Протоколите с резултатите от тези
измервания са
представени на РИОСВ –
В. Търново. Според св. Р., достъпът между трихера
и транспортьорите не може да бъде осигурен в по-високо и по-широко хале и помещение, тъй като от противопожарна гледна
точка, дървесина не трябва да се съхранява в закрито пространство поради
опасност от пожар, доколкото при възникване на пожар
много трудно може да се осигури достъп на противопожарни
автомобили за гасенето му, както и защото това ще
ограничи пространството на товароразтоварващата техника, машини и съоръжения. Освен това, до трихтера се складирала дървесина, за да може производственият процес да бъде непрекъснат и да не се чака товаро-разтоварване на дървесина и доставка от
площадката за съхранение на дървесина. Според
противопожарните норми, транспортьорът се използвал за транспортиране на дървесен материал към дробилката и от
противопожарна гледна точка трябва да бъде открит, за да има достъп до дървесината, когато тя е
складирана до самия трихер, където се подава и от където трихтерът я изпраща към транспортьора, който я подава на дробилката. Самата дробилка
„Леохард“ е в закрито помещение по технология, но самото хале е пожаробезопасно.
Според св. С.
не е възможно да бъде изградено затворено
обезшумително съоръжение в частта към транспортьори и трихер, разположени между
корообелване и дробилка „Леонхард“, тъй като това няма
да отговаря на противопожарните изисквания и норми и няма да може да се складира суровината в оперативния обем, с който работи машината. Не е възможно и частично решение, касаещо
само този отсек между двете сгради. Св. С. сочи други
мерки, които дружеството е предприело с цел спазване нормите за
шума – изграждане на шумозащитна
стена, шумоизолация на дробилката, използване на дървесината на площадката като параван с височина около 6 м. Св. С. заявява, че съоръжението позволя направата на изолация, предвид
това, че самият източник на шум е в затворено помещение. Отчитайки дебелината
на стената от 120 мм, са монтирали допълнителна конструкция
от минерална вата и шумопоглъщащи панели. Ефективността
на така направената шумоизолация е доказана чрез собствени
измервания –
преди и след въпросните СМР. Според изследването, основният шумоизточник не са сградите, където са разположени машините и
съоръженията, или свързващият транспортьор, а дробилката. Според св. С., възможно е хипотетично да бъде изградено хале с по-голяма височина и ширина, но това не е приложимо в
случая, защото ще доведе до намаляване на производствения обем. Към
настоящия момент съоръженията,
транспортьорите и трихтера още не са въведени в експлоатация, а са в
период на изпитване.
Св. И., на
който се предяви скица №15-450204 от
15.09.2017г. на СГКК – В. Търново, отразяваща
имота, в който се намира дървесна площадка, посочва, че на площадката има дробилна
инсталация, корообелване, съхранява се сурова дървесина, отпадъци от дървесина.
Между дробилката и корообелването има трихер и транспортьори, които свързват
двете инсталации, и дъмпове за съхранение на смляна, раздробена дървесина. На същата скица е посочена измервателна точка ИТ3, в която е установено превишение. Срещу ИТ3 са разположени
трихтерът и транспортьорите, свързващи корообелването с
дробилката.
Свидетелят И. сочи, че не се извършва
самостоятелно измерване на всеки отделен източник на шум,
тъй като няма да бъдат спазени изискванията на Наредбата и методиката, с който
да бъдат обхванати всички източници на шум, чието натоварване трябва да бъде
над 70 %.
Според свидетеля, поставянето на трихер и
транспортьор и товаро-разтоварните дейности в затворено обезшумено помещение би било ефективно, тъй като местоположението на
предприятието и на въпросната площадка,
където се извършват тези дейности, е в ниската част на града, а местата на
въздействия или мястото на въздействие, където е отчетено превишение на нормите
на нощните нива на шум, се намира във високата част на града и ако бъдат
предприети такива действия за изграждане на затворено помещение, ще бъде
ограничено разпространението на шум във височина. Други предприятия, които се занимават с
подобна дейност, също използват щипки за подаване на
дървесината, като свидетелят И. не назовава друга технология за това. Посочва,
че при жалбоподателя не са извършвани контролни
замервания на
шума след август 2021г. и поради това ефективността на предприетите от предприятието мерки
за ограничаване на шума не е била установена все още.
При така установените факти, съдът достигна
до следните правни изводи:
Посочените предписания представляват
индивидуален административен акт, издаден на осн.чл.28, ал.2 ЗЗШОС, който подлежи на обжалване по
реда на АПК.
Същият е издаден в предписаната от закона писмена форма, от материално и териториално
компетентен орган - гл.експерт В. Д.при РИОСВ – В Търново, който е оправомощен да осъществява
текущ
контрол по спазване изискванията на ЗООС и ЗЗШОС съгласно представената по
делото Заповед № РД-263/21.05.2021 г. на директора на РИОСВ – В. Търново. По
тези причини, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден от компетентен орган и в нужната писмена форма.
Предписанията са обективирани в КП №
КЧВ-ВД-53/13.09.2021 г. на РИОСВ - В.Търново, който препраща към резултатите,
обективирани в протокол от изпитване от 25.08.2021 г., в който именно са
отразени допуснатите отклонения от нощното ниво на шум в посочените
измервателни точки /2 точки на въздействие и една – по границата на
производствената проладка/ на дати 17.08.2021 г. и 18.08.2021 г., между 23.30
ч. и 03.30 ч.
В мотивите на оспорения индивидуален административен
акт са изложени фактически обстоятелства, сочещи неизпълнение на Условие 12.1.1
от комплексното разрешително,
представляващи административно нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, за което на
дружеството жалбоподател е съставен АУАН, а впоследствие е наложена и имуществена
санкция в размер на 10 000 лева с наказателно
постановление, което е влязло в сила, като този факт не е спорен по делото.
В КП от 13.09.2021 г. е
посочена целта на предписанията – спазване изискванията на чл.16, т.1 ЗЗШОС и Условие
12.1.1. от комплексното разрешително. Съгласно разпоредбата на чл.16, т.1
ЗЗШОС, физическите, юридическите лица и едноличните търговци осъществяват дейността си по начин, който не допуска
предизвикване на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени
сгради, както и в помещенията на сгради със смесено предназначение над
граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5.
Предписанията са издадени
на осн.чл.28, ал.2 ЗЗШОС, съгласно която разпоредба по време на извършването на текущия контрол длъжностни
лица, определени от органите по чл. 17 - 22, съставят
констативни протоколи или актове, като в
протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се
дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорни органи и лица
за изпълнението им.
Предписанията са издадени при съществено нарушение на
административно-производствените правила и по-конкретно - на разпоредбата на
чл.35 АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
В мотивите на оспорения акт липсва анализ и обосновка на
така предписаните мерки. Не става ясно кой точно е източникът на шума в случая,
тъй като в КП от 13.09.2021 г. е записано, че установеното превишение на
нощното ниво на граничните стойности на еквивалентно ниво на шума е
констатирано по време на извършващо се зареждане на дървесина с щипка, придвижването
й през трихтер по транспортьори до дробилка „Леонхард“ и товаро-разтоварни
дейности на територията на дървесната площадка към инсталация за производство
на дървесни плоскости. Не става ясно коя от всички гореизброени дейности
генерира ниво на шум над допустимите стойности, респ. дали така дадените
предписания и по-конкретно - посоченото в т.1 от констативния протокол, биха
били ефективни. С предписанието по т.1 е задължен жалбоподателят да изгради
затворено обезшумително съоръжение към транспортьори и трихтер, разположени
между корообелване и дробилка „Леонхард“, намиращи се на дървесна площадка към
инсталация за производство на дървесни плоскости, с адрес гр. Велико Търново,
кв. „Чолаковци“, ул. „Дълга лъка“ № 18, стопанисвана от жалбоподателя, като никъде
в оспорения акт не са посочени мотиви защо органът счита, че по този начин
проблемът с надвишаване допустимите нива на шум би бил разрешен. От
доказателствата по делото става ясно, че органът не е изследвал изобщо въпроса
както осносно конкретния източник на шум /измерените нива на шум са общи за
няколко източници на шум/, така и не е изследвал въпросът дали чрез така
предписаните мерки би се ограничило нивото на шум и би се свело до допустимите
норми. Според разпита на св. С., основният източник на шум в случая е самата
дробилка, а не транспортьора и трихтера. Ответникът не е ангажирал
доказателства, за да обори тези твърдения. От друга страна, от доказателствата
по делото /разпит на св. Р. и св. С./, също неоспорени по делото, безспорно се
установи, че е невъзможно от практическа гледна точка изпълнение на
предписанието по т.1, тъй като това би противоречало както на самата
технология, на заложените производствени показатели и мощности, така и на
изискванията за пожарна безопасност. Ответникът не е ангажирал по делото
никакви доказателства, за да обоснове, че изпълнението на предписаната мярка по
т.1 е практически възможно, дори напротив – както става ясно и от разпита на
свидетелите в с.з. на 12.09.2022 г. и от задаваните от страна на процесуалните
представители на ответника въпроси към тях, този въпрос е останал неизяснен за
органа.
Освен това, по делото има събрани безспорни
доказателства, че въпросната част от производствената площадка на
жалбоподателя, включваща линията за производство на ПДЧ частици и в частност –
корообелване, трихтер, транспортьор и дробилка, е все още в период на изпитване
и не е въведена в експлоатация. Именно в тази връзка са и дадените с предходния
констативен протокол от 09.02.2021 г. предписания /л.196/, съгласно които до
въвеждането на тези съоръжения в експлоатация, жалбоподателят е бил задължен да
предприеме мерки за обезшумяване на прилежащите съоръжения, свързващи
корообелване с дробилка. Това задължение безспорно е било изпълнено и за
изпълнението РИОСВ – В. Търново са били надлежно уведомени с писмо, като са
констатирали изпълнението на мерките и на място, видно от констативния протокол
от 01.04.2021 г. /л.199/. С последния нови предписания не са дадени, а
същевременно органът е посочил, че за ефикасността на така приложените от
дружеството мерки ще бъде проведено контролно измерване на нивата на шум след
въвеждането в експлоатация на този източник. Няма спор по делото, че това до
момента не е сторено, следователно ответникът е постановил оспорения административен
акт, без да изясни фактите по делото и без да установи дали предприетите от
жалбоподателя мерки за ограничаване нивото на шум са ефикасни, респ. без да
установи, провери и докаже, че предписаните мерки по т.1, а оттам - и по т.2 от
констативния протокол от 13.09.2021 г., са практически осъществими и биха дали
резултат.
Неизследването на всички
факти и обстоятелства от значение за случая и неизлагането на мотиви в пълнота
представляват самостоятелно основание за отмяна на мерките по т.1 и по т.2 от
констативния протокол от 13.09.2021 г. като незаконосъобразни, тъй като са
довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и препятстват съдебния контрол за законосъобразността на акта в посочената част.
С оглед на горното, жалбата
се явява основателна и следва да бъде уважена, като обжалваните предписания по
т.1 и т.2 от констативния протокол от 13.09.2021 г. бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Предвид този изход на спора, на основание чл.143, ал.1
от АПК вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.144 АПК и предвид своевременно направеното
искане от жалбоподатгеля за присъждане на разноски, ответникът следва да му
заплати сумата от общо 150 лв., от която сумата от 50 лв. – заплатена по
жалбата държавна такса, и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ предписание по т.1 и по т.2 от Констативен
протокол № КЧВ-ВД-53/13.09.2021 г., съставен от инж. В. Д.– гл.експерт при
РИОСВ В. Търново, потвърдени с Решение № 14/08.02.2022 г. на министъра на
околната среда и водите.
ОСЪЖДА РИОСВ – Велико Търново, с адрес гр. велико
Търново, ул. „Никожла Габровски“ № 68, да заплати на Кроношпан България“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна
промишлена зона, представлявано от управителите А. Н.и Р. Ц., разноски в размер
на 150 лв.
Решението
може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: