Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1045
гр.
Пловдив, 31.5.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 29.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2995/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на АУГУСТА-91 АД против Наказателно постановление
№ 418267- F461940, издадено от Началник на отдел Оперативни дейности
–Пловдив в ЦУ на НАП, с което на АУГУСТА-91 АД е наложена имуществена санкция в
размер на 800 лева.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Сочи се, че по делото не е извършено обективно и
всестранно разследване. Възразява се, че материалния закон е неправилно
приложен, доколкото от контролните органи не било отправено изрично искане за приключване
на сметката и издаване на фискален бон.
Счита се, че дадената правна квалификация на нарушението е погрешна. Навежда се
довод, че НП е неправилно предявено. В условията на евентуалност се моли за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП фактическата
обстановка по делото е описана по следния начин:
При извършена проверка на
26.11.2018 г. в 17:24 ч. на обект - ресторант, находящ се в гр. Хисаря, хотел
„Аугуста" бул. „Гурко" № 3, стопанисван от „Аугуста-91" АД с ЕИК
********* се констатира, че „Аугуста-91" АД в качеството му на задължено
лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведените в експлоатация за обекта 4 бр. фискални
устройства, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
За извършената контролна покупка
на 1 бр. безалкохолно, 1 бр. минерална вода, 1 бр. кашкавал пане, 1 бр.
панирано сирене камембер, 1бр. броколи с четири сирена, 1 бр. пържен шаран с
картофи соте, всичко на обща стойност - 35,89 лева, платени в брой на лицето М.И.К. - *****, от М.Г. -
проверяващ, преди легитимацията
и не е издаден фискален бон в момента
на плащането от въведените в експлоатация и работещи в обекта фискални
устройства - „Datecs FP 550-05 DV" с ИН на ФУ DT 339969 и ФП 02696241,
„Datecs FP 550*- KL" с ИН на ФУ DT 277652 и ФП 02277652, „Datecs FP 550 -
KL" с ИН на ФУ DT 277673 и ФП 02277673, „Datecs FP 550-05 DV" с ИН на
ФУ DT 339956 и ФП 02696232 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н -18/13.12.2006 г.
За извършената покупка е издаден
служебен бон с № 0067150 от 26.11.2018 г. в 17:24:16 ч. от фискално устройство
с ИН на ФУ DT 339969 и ФП 02696241, след което са изведени 4 бр. текущи отчети
по видове плащания по оператори.
След легитимация на органите по
приходите е издаден фискален бон за гореописаната покупка с № 0034610 0001 от
26.11.2018 г. в 18:44:14 ч. от фискално устройство с ИН на ФУ DT 277673 и ФП
02277673.
Съдът намира, че
приетото за установено в АУАН и НП изцяло кореспондира на осъществилото се в
действителността, доколкото се потвърждава от приложените по делото писмени
доказателства /Протокол за извършена проверка, фискални бонове и служебни бонове
в оригинал и разпечатка от служебни бонове / така и от разпита на актосъставителя, който в съдебно
заседание категорично потвърди констатациите от АУАН. Следва да се отбележи и
че от жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, с които да се оборят
приетите за установени по-горе констатации.
Неоснователен е
доводът за допуснато нарушение на чл. 52, ал.4 ЗАНН. Според настоящия състав в
резултат от активността на контролния орган се събрани всички възможни
доказателства, които да установят фактическите признаци на нарушението.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ ОПР -17/ 17.05.2018 се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на
АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е
открито в деня на извършване на проверката, който съвпада и с деня на
извършване на самото нарушение- 26.11.2018, АУАН е издаден на 18.12.2018г., а НП - на 13.3.2019
г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така
и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми.
Неоснователно е
възражението за пороци при връчване на НП, доколкото от приложеното по делото
търговско пълномощно се установява, че НП е връчено на надлежен представител на
дружеството. Освен това следва да се отбележи, че дори и да бяха налице пороци
при връчване на НП, те не могат сами
по себе си да обусловят отмяната му, доколкото редовността на
връчването на НП е от значение единствено за преценка спазване сроковете за
обжалването му. В случая съдът е счел, че подадената жалба е в срок, поради
което и правата на жалбоподателя не са нарушени.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка е дадена изцяло законосъобразна
правна квалификация на допуснатото нарушение.
От
описаните в АУАН и НП факти следва, че нарушените от жалбоподателя норми са
именно чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006, вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС.
Изцяло
неоснователни са възраженията, отправени с жалбата, че деянието е
несъставомерно. От показанията на актосъставителя се установи по един несъмнен
начин, че по време на контролната покупка е направена поръчка, поискана е сметката, на масата са били
оставени парите за заплащане на сметката. При кумулативното наличие на
тези обстоятелства жалбоподателят е бил безусловно задължен да издаде фискален
бон към издадения от него служебен бон. Следва да се подчертае, че задължението за издаване на фискален бон
следва от изричната разпоредба на закона и по никакъв начин не е обусловено от волята, още по-малко
от поискване от страна на клиента.
Следва да
се отбележи и че издаването на фискален
бон един час по-късно, след като
контролните органи са се били вече легитимирали и са започнали
комплексната проверка по-никакъв не отстранява
довършеното вече нарушение.
Приложена е
правилната санкционна норма на чл. 185, ал.1 ЗДДС, предвиждаща, че за нарушения
на чл. 118 ЗДДС на юридически лица се налага имуществена санкция от 500 до
2000.
Съдът
намира и че правилно е индивидуализиран размера на имуществената санкция, а
именно ориентиран към минимума-800 лева, доколкото този размер изцяло
кореспондира на съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени, факта, че конкретното нарушение е
извършено за първи път. Като отегчаващо обстоятелство съдът цени факта, че
видно от представената от въззиваемата страна справка, на наказаното лице вече
4 пъти е отправяно предупреждение за различни нарушения на данъчното
законодателство. Като отегчаващо обстоятелство съдът цени и издаденото и влязло
в сила НП за нарушение на ЗКПО, което е индиция, че допуснатото нарушение не е
инцидентна проява в дейността на жалбоподателя.
Съдът
намира, че определения размер на имуществената санкция кореспондира и с данните
за имущественото състояние на жалбоподателя, което е видно от информацията от
търговския регистър за внесения капитал на дружеството.
Следва
да се посочи, че размера на имуществената санкция кореспондира и на размера на
сумата, за която не е издаден фискален бон, като в най-актуалната практика на административен
съд Пловдив се наблюдава тенденция за потвърждаване на имуществени санкции в сходен
или по-голям размер за нарушения състоящи се в неиздаване на фискален бон за
контролни покупки на стойност до 16 лева, докато в настоящия случай сумата, за
която не е издаден фискален бон е доста по-голяма-35, 89 лева.
Така Решение № 133 от 18.01.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3564 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
269 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3501 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1665 от 13.10.2017 г. по н. д. № 1887
/ 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът,
че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е
по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен
вид нарушения, по следните аргументи:
На първо място от жалбоподателя,
нито са изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви
обективни причини, поради които е пропуснат срокът за изпълнение на
законоустановеното задължение, а наличието на такива обективни причини
съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Така изрично Решение
№ 2683 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 829 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 434 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Не може да доведе до извод за
малозначителност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път.
Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил
по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно
нарушението от тези, при които това се повтаря, при които нарушението се наказва по чл. 185,
ал.5 с имуществена санкция от 6000 до 20000.
Не може да се приеме, че случаят
е маловажен и поради сравнително високия размер на сумата, за която не е издаден
фискален бон. В тази връзка следва да се посочи, че в практиката на Административен
съд Пловдив се приема, че не е налице маловажен случай при неиздаване на
фискални бонове за сумите от 3,50
лева, 1 лев, 2.00 лева, 16 лева.
Така Решение № 2631 от 11.12.2018
г. по к. адм. н. д. № 2888 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2683 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 829 от 11.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 434 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Не може да се приеме, че се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност и личността на нарушителя от
типичното за този вид нарушения. Касае се за юридическо лице, чиято отговорност
е обективна, безвиновна, което 4 пъти
е предупреждавано за извършени нарушения на ЗДДС и веднъж е
санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за нарушение на
данъчното законодателство.
В този смисъл следва да се посочи
и че съгласно Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г.
на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 456 от 22.03.2017 г.
по к. адм. н. д. № 2763 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд, Решение
№ 2112 от 10.11.2016 г. по к. адм. н. д. № 1820 / 2016 г. на XXI състав на
Административен съд, Решение № 1797 от 11.10.2016 г. по н. д. № 1645 / 2016 г.
на XXIII състав на Административен съд – Пловдив наличието на предходни нарушения, за които лицето е предупредено по
реда на чл. 28 ЗАНН само по-себе си изключва маловажността на деянието.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 418267- F461940, издадено от
Началник на отдел Оперативни дейности –Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
АУГУСТА-91 АД е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.