РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120105931 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
против ГР. П. ГР., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от ГПК.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на искова молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да
присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2007 г. между „***“ АД и ГР. П. ГР. (кредитополучател) е сключен договор
за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземания № *** (за краткост Договора), по
силата на който банката отпуска на Г. сумата от 12 000 лева, със срок на издължаване 120
месеца. Според Договора кредитът следва да бъде усвоен до 10.01.2008 г. Сумата по кредита
е усвоена на 11.12.2007 г. Кредитът се издължава на месечни анюитетни погасителни
вноски, в съответствие с приложен към Договора погасителен план. Видно от същия
падежът на последната погасителна вноска е 11.12.2017 г. Размерът на всяка една вноска
включва част от главницата и част от възнаградителната лихва. Според чл.9, ал.3 от
Договора банката има право да прехвърли вземането си на трети лица.
В периода 16.01.2008 г. – 31.08.2009 г. по кредита е платена сума в размер на 3091,04
лева, с която са погасени: 40 лева такси; 706,72 лева лихва за просрочие; 1549,71 лева
договорна лихва; 794,61 лева главница.
Ответникът признава във възражението, което депозира против издадена срещу него
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС, че от лятото на 2009 г. е
1
спрял да обслужва кредита.
На 28.09.2012 г. банката (цедент) и ищцовото дружество, цесионер, сключват договор
за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията си по Договора, а именно: 11138,01 главница; 7530,86 лева лихви. Тези вземания
са описани в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Като приложение към
исковата молба ответникът получава уведомление за прехвърляне на вземания, което
изхожда от стария кредитор (банката). Като приложение към исковата молба ответникът
получава и писмо от дружеството ищец, с което също го уведомява, че вече то е кредитор по
Договора.
На 27.05.2021 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
против Г. пред РС – Несебър. По заявлението е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по
описа на РС – Несебър, което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Бургас, пред
който е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на този съд. На 01.07.2021 г. по това
дело е издадена заповед за изпълнение № *** против Г. за следните суми: 3000 лева
главница, част от общо дължима главница в размер на 11308,01 лева; 810,83 лева мораторна
лихва върху претендираната главница за периода от 30.04.2018 г. до 26.05.2021 г.; законната
лихва върху главницата за периода от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането. Тъй като длъжникът депозира възражение против заповедта за изпълнение,
дружеството предявява установителни искове, по които е образувано настоящото
производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икномическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване два установителни
иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.4 от ЗПК (отм.), вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Надлежно е въведено възражение от ответника за погасяване на вземанията по
давност.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Ответникът е надлежно уведомен за цесията, защото получава като приложение към
исковата молба уведомление за прехвърляне на вземането, което изхожда от стария
кредитор. Така банката изпълнява задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По съществото на спора:
Ищецът не твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката или от
самия него. Тъй като предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и настъпва с
волеизявление само на едната от страните, което следва да достигне до насрещната страна
(Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК), то в
тежест на ответника (след като това е негово твърдение) е да докаже, че кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, т.е. че е получил волеизявление или на банката, или на цесионера,
2
че счита кредита за предсрочно изискуем. Това му бе указано с доклада по делото, но не се
събраха доказателства за изменение на Договора в този смисъл.
Не съществува пречка (както нормативна, така и договорна) банката да прехвърли
вземането си на трето лице, независимо, че то не е банкова институция. Съдът не установи
неравноправни клаузи в Договора, които да водят до неговата нищожност.
По възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност:
С Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о. е даден
отговор на материалноправния въпрос „Кой е началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит?“. Съдебният състав приема, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит (какъвто е и процесният) е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Както
в цитираното решение, така и в много други решения на ВКС, се приема, че давностният
срок е 5-годишен, тъй като не се касае за периодично плащане.
Депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, от който
момент се счита и предявена исковата молба (чл.422, ал.1 от ГПК), прекъсва давността –
чл.116, б. „б“ от ЗЗД. Следователно за главницата по вноска с падеж 11.03.2016 г. (съгласно
погасителния план) давността изтича на 11.03.2021 г.
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. след 21.05.2020 г. Следователно давностният срок е спрял да тече в периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“ след дата
11.03.2021 г., поради което давностният срок за главницата по вноска с падеж 11.04.2016 г.
ще изтече на 20.05.2021 г., а заявлението е подадено в съда на 27.05.2021 г., т.е. след
изтичане на давностния срок.
В този смисъл вземането за главница по вноски за периода от 11.03.2009 г. до
11.03.2016 г. е погасено по давност, а вземането за главница по вноски за периода от
11.04.2016 г. до 11.12.2017 г. не е погасено по давност. Видно от погасителния план
размерът на главницата по вноските за периода от 11.04.2016 г. до 11.12.2017 г. е 2989,40
лева, който не е платен от ответника и до който искът се явява основателен. Над него до
претендирания размер от 3000 лева, заявен като част от вземане в общ размер от 11 138,01
лева, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По акцесорния иск за вземане за мораторна лихва:
Вземането за лихва се погасява с 3-годишна давност – аргумент от чл.111, б. „в“ от
ЗЗД. Както вече се посочи обаче, давностният срок е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. –
21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тъй като се претендира лихва за забава за период с начален
момент 30.04.2018 г., то давностният срок не е изтекъл към момента на подаване на
заявлението в съда.
Тук се налага следното уточнение:
Според разпоредбата на чл.6 от Закона до два месеца след отмяната на извънредното
положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции
по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или
трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде
3
обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение. Ищецът е придобил вземането от финансова институция, поради което за
периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не може да начислява лихва за забава върху вземането
за главница. Изрично в заявлението за издаване на заповед за изпълнение дружеството е
посочило, че за периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. лихва не е начислявана, но това не е
отразено в заповедта за изпълнение.
Ето защо лихва за забава се дължи за периода 30.04.2018 г. – 12.03.2020 г. и за
периода 16.07.2020 г. – 26.05.2021 г. върху главница в размер от 2989,40 лева. Размерът й,
изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК, е 829,55 лева, но се претендира по-малка
сума, поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 810,83 лева и отхвърлен за
периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. и за дата 27.05.2021 г., тъй като от същата се дължи
законна лихва.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 76,22 лева
заплатена държавна такса. С оглед изхода от делото му се дължи сума в размер на 76 лева.
За исковото производство дружеството претендира разноски (посочени в списък по
чл.80 от ГПК), изразяващи се в заплатена държавна такса и депозит за възнаграждение за
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. С оглед изхода от делото му се дължи
сума в размер на 273,02 лева.
Ответникът също има право на разноски, които се изчерпват в изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 496 лева, което не е прекомерно с оглед материалния интерес
по делото – аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл пълният размер на
възнаграждението следва да се вземе предвид при изчисляване на дължимите на страната
разноски. С оглед отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер
на 1,38 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ГР. П. ГР., ЕГН – **********, дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 2989,40 лева (две хиляди деветстотин
осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки), неиздължена главница по договор за
потребителски кредит, обезпечен със залог на вземания № ***/11.12.2007 г., ведно със
законната лихва върху признатото вземане от 27.05.2021 г. до окончателното му изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2021
г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатата сума до
претендирания размер от 3000 (три хиляди) лева, който е заявен като част от вземане в общ
размер от 11 138,01 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ГР. П. ГР., ЕГН – **********, дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 810,83 лева (осемстотин и десет лева
и осемдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху признатото вземане за
главница от 2989,40 лева за периода 30.04.2018 г. – 12.03.2020 г. и за периода 16.07.2020 г. –
26.05.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№ ***/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на мораторна лихва за
периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. и за дата 27.05.2021 г.
ОСЪЖДА ГР. П. ГР., ЕГН – **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК – *********, сумата от 76 (седемдесет и шест) лева разноски по ч. гр. дело № ***/2021
г. по описа на БРС и сумата от 273,02 лева (двеста седемдесет и три лева и две стотинки)
разноски по настоящото дело, и двете суми съобразно уважената част от исковете.
4
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на ГР. П. ГР.,
ЕГН – **********, сумата от 1,38 лева (един лева и тридесет и осем стотинки) разноски по
настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)________
Вярно с оригинала! ММ
5