Решение по дело №3124/2024 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на Д. А. И. от гр. Варна, [улица], вх. 2, ет. 5, ап. 25, подадена чрез адв. А. Д. от АК-Пловдив, срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000324000234-091-001/30.09.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който са установени негови задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2018г. до 2022г. в общ размер от 53413.00лв. и лихви за просрочие от 23405.32лв. Твърди се , че не са взети предвид двустранните спогодби за избягване на двойно данъчно облагане на лица между Р България и трети страни, включително между ЕС и трети страни , които не членуват в този съюз . Подателят на жалбата счита, че има статут на „морско лице“ по смисъла на §1, т. 54 от ЗДДФЛ . Оспорващият се позовава и на чл. 75 от споменатия нормативен акт. Твърди се също приложимостта към казуса на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане / СИДДО/ с Република Сингапур. Отправеното искане към съда е за цялостна отмяна на обжалвания рев. акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В депозирана по делото уточняваща молба И. конкретизира своето оплакване за несъобразяване с действащи международни спогодби - приходната администрация не е съобразила с действащата СИДДО между Република България и Република Сингапур /л. 15 от делото/.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез проц. представител поддържа жалбата на изложените в нея основания, които възпроизвежда и в депозирани писмени бележки . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прави се възражение по присъждане на разноски на ответника , тъй като е защитаван от юрисконсулт, а не от адвокат.

Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, се представлява от гл. юриск. Д. С. , която излага становище за неоснователност на оспорването поради законосъобразност на постановения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с нарочно определение /л. 22 от делото/. При изследване на нейната основателност съдът установи следното:

Д. А. И. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДФЛ с постоянен адрес в България - гр. Варна, [жк], вх. 5, ет. 1, ап. 4. Семейното положение - до 2016г. е бил женен за Т. Р., с която имат две непълнолетни деца. През 2020г. сключва втори брак с Х. М., с която имат едно непълнолетно дете. През ревизираните данъчни периоди той е съдружник и управител на „Елимеган“ ООД, със адрес на управление гр.Варна, ул. „36-та“ № 13, ет.1, ап.1, като за същите периоди дружеството за посочения период е извършвало дейност. През периода 2020г. - 2022г. Д. И. и съпругата му - Х. М. , са придобили два недвижими имота в гр. Варна.

За ревизирания период 2018г.-2022г. Д. И. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Събраната информация от ИА „Морска администрация“ сочи, че И. има издадена моряшка книжка и свидетелство за правоспособност за работа на море „капитан далечно плаване на кораб над 3000 БТ“. Установеният негов плавателен стаж е обективиран на стр. 2 от РД /стр.347 гръб/.

За ревизирания период 2018г.-2022г. Д. И. е полагал труд на следните кораби:

- за периода 02.03.2018г.-20.07.2020г. на кораб „DENSA WHALE“ под флаг Маршалски острови;

- за периода 21.09.2020г.-19.11.2021г. на кораб ,,FSL HONG KONG“ под флаг Малта;

- за периода 31.05.2022г.-24.09.2022г. на кораб „LIWA - V“ под флаг Либерия.

Корабоплаванията са осъществени въз основа на сключени три индивидуални трудови договора с работодатели /представени от ревизираното лице/:

- Договор от 11.12.2019г. с THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD, регистрирано в Сингапур, относно кораб : 3;

- Договор от 13.08.2021г. с THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD, регистрирано в Сингапур, относно кораб FSL HONG KONG; IMO № 9346732;

- Договор от 29.05.2022г. с BERNHARD SCHULTE SHIPMANAGEMENT ISLE OF MAN LIMITED, регистрирано в Британски острови /относно кораб LIVA-V; IMO №9489039/.

Според събраната информация от банковите сметки на И. се установява, че през ревизираните периоди, същият е получавал единствено доходи от трудовите си правоотношения като моряк, въз основа на посочените по-горе трудови договори.

В табличен вид на стр. 115-17 от РД /стр.339-340/ са описани преведените работни заплати за периода 2018г. - 2022г. от работодателите THOME SHIP MANAGEMENT ТЕ LTD и BERNHARD SCHULTE SHIPMAN AGEMENT ISLE OF MAN LIMITED.

Получените възнаграждения по периоди и размери са както следва:

-за2018г. в общ размер на 62 904.74 USD, или 103 810.18лв.;

-за 2019г. в общ размер на 110 023.61 USD, или 191 266.38лв.;

-за 2020г. в общ размер на 114 416.19 USD, или 196 586.69лв.;.

-за 2021г. в общ размер на 74 969.52 USD, или 124 248.05лв.;

-за 2022г. в общ размер на 49 572.10 USD, или 94 762.07лв.

В писмени обяснения /стр.147-150, 156-157/, ревизираното лице потвърждава, че получените от него доходи /по банков път/, са за извършвана дейност като помощник- капитан на танкер, при корабособственик под чужд флаг на страни, някои от които са членки на ЕС.

За ревизираните периоди Д. И. е бил член на екипажа на кораби, пътуващи под следния флаг:

- за периода 02.03.2018г. - 20.07.2020г. на кораб „DENSA WHALE“ под флаг Маршалски острови. Корабособственик е Whale Tanker Ltd, регистриран в Република Турция. Мениджър на кораба е THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD от Сингапур;

- за периода 21.09.2020г. - 19.11.2021г. на кораб „FSL HONG KONG“ под флаг Малта. Корабособственик е FSL-23PTE LTD регистриран в HONG KONG. Мениджър на кораба е THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD от Сингапур;

- за периода 31.05.2022г. - 24.09.2022г. на кораб „LIWA - V“ под флаг Либерия. Корабособственик е BERNHARD SCHULTE SHIPMAN AGEMENT ISLE OF MAN LIMITED, регистриран във Великобритания.

Началото на административното производство е поставено с издаването на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 11.01.2024г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна с обхват на ревизията данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2022 г.. За ръководител на ревизията е определен гл. инспектор по приходите Д. П. , при срок на ревизията – 3 месеца от връчване на ЗВР, което е станало на 12.02.2024г. / л.1-2 от преписката/.

По искане на И. рев. производство е било спряно за срок от три месеца- до 20.05.2024. , с нарочна заповед от 20.02.2024г. /л. 25/ , връчена на 20.02.2024г. и впоследствие е било възобновено със заповед от 21.05.2024г.

Ревизиращият екип е счел съществуване на условия за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК и е изпратил уведомление на ревизираното лице от 11.07.2024г. / 293-294, 296 , 298/ , получено от И. на 17.07.2024г. / л. 295/.

Жалбоподателят е депозирал декларации по чл.124, ал.3 ДОПК за ревизираните данъчни периоди / л. 299-319/.

След съвкупен анализ на събраните доказателствени източници органите по приходи са счели наличие на предпоставките по чл.122, ал.1 , т.1 и 2 ДОПК, тъй като Д. И. е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ, нает от чуждестранно лице да предоставя работна сила извън територията на България, т.е. на територията на държавите под чийто флаг е плавал съответния кораб. Получените доходи от осъществените корабоплавания въз основа на сключените договори, представляват доходи от трудови правоотношения, т.е. облагаем доход от източника по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Този доход, съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ се декларира от получателя с годишна данъчна декларация и същият е дължим в страната. По отношение на сключените трудови договори Д. И. няма работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, т.к. чуждестранното лице не осъществява стопанска дейност на територията на страната. Доколкото работодателите по сключените трудови договори нямат качеството работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, то за същите не възниква и задължение да определят данък и да го внасят.

Органите по приходи са приели, че получените от жалбоподателя доходи от труд, положен на борда на „FSL HONG KONG“, „DENSA WHALE“ и „LIWA - V“, представляват облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и същите е следвало да бъдат декларирани от лицето с подаване на ГДД по чл. 50 от с.з.

За всяка от ревизираните години органите по приходи са определили годишна данъчна основа за доходи от трудова дейност по чл. 25 от ЗДДФЛ, вр. § 1, т. 26, б. „е“ от ДР на ЗДДФЛ, формирана от размера на получените възнаграждения от жалбоподателя за полаган труд на борда на посочените кораби /„FSL HONG KONG“, „DENSA WHALE“ и „LIWA - V“/, изложено в табличен вид на стр. 17 от РД /стр.339 от адм. преписка/, както следва:

- за 2018г. е определена данъчната основа по чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения с THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD - Сингапур, за положен труд като член на екипажа на кораб „DENSA WHALE“ под флаг Маршалски острови, в размер на 103 810.18 лв.;

- за 2019г. е определена данъчната основа по чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения с THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD - Сингапур, за положен труд като член на екипажа на кораб „DENSA WHALE“ под флаг Маршалски острови, в размер 191266.38лв.;

-за 2020г. :

-е определена данъчната основа по чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения с THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD - Сингапур, за положен труд като член на екипажа на кораб „DENSA WHALE“ под флаг Маршалски острови, в размер на 133798.81 лв. и

- е определена данъчната основа по чл. 25, ал. 3 от ЗДДФЛ за доходите от

трудови правоотношения с THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD - Сингапур, за положен труд като член на екипажа на кораб „FSL HONG KONG“, под флаг Малта /годишна данъчна основа /ГДО/ за доходи като морско лице, която е 10 % от определената ГДО/, в размер на 6 278.79лв.;

- за 2021г. е определена данъчната основа по чл. 25, ал. 3 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения с THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD - Сингапур, за положен труд като член на екипажа на кораб „FSL HONG KONG“, под флаг Малта /годишна данъчна основа /ГДО/ за доходи като морско лице, която е 10 % от определената ГДО/, в размер на 12424.81лв.;

- за 2022 г. :

- е определена данъчната основа по чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения с BERNHARD SCHULTE SHIPMANAGEMENT ISLE OF MAN LIMITED - Великобритания, за положен труд като член на екипажа на кораб „LIWA - V“ под флаг Либерия, в размер на 85665.99лв. и

- е определена данъчната основа по чл. 25, ал. 3 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения с THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD - Сингапур, за положен труд като член на екипажа на кораб ,,FSL HONG KONG“, под флаг Малта /годишна данъчна основа /ГДО/ за доходи като морско лице, която е 10 % от определената ГДО/, в размер на 909.61 лв.

Приходната администрация е установила дължим ДДФЛ за Д. И. както следва: за 2018г. - 10381.00лв., за 2019г. - 19126.00лв., за 2020г. - 14007.00лв., за 2021 г. - 1242.00лв. и за 2022г. - 8657.00лв.

На 27.08.2024г. е бил изготвен ревизионен доклад /РД/- л. 322-347, връчен на РЛ на 11.09.2024 г. / л. 349/.

На 30.09.2024г. е бил издаден обжалвания рев. акт / 352-356/, връчен електронно на 30.09.2024г. / л. 361/ . Последвало е обжалване по административен ред , като с решение № 218/12.12.2024г. директорът на дирекция „ОДОП“-Варна е оставил жалбата на И. без уважение.

Със заповед №Д-10/02.01.2024г. директорът на ТД на НАП-Варна на основание чл.112 ДОПК е определил органите по приходи , които да издават ЗВР, сред които са началниците на сектор „Ревизии“/ л. 32 от делото/ .

Съдът , при извършена проверка по реда на чл.184 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК на представени от ответника електронни носители, установи следното:

1. Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000324000234-020-001 / 11.01.2024 г. е подписана от С. Й. Г. на 11.01.2024 г. в 16:22:12 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на С. Й. Г., както и че електронният подпис е издаден от „StampIT Global Qualified CA” („Информационно обслужване“ АД) и е валиден от 10.02.2023 г. до 10.02.2024 г.

2. Заповед за спиране на възложена ревизия № № Р-03000324000234-023-001 / 20.02.2024 г. от С. Й. Г. на 20.02.2024 г. в 11:37:13 часа. Същата информация е установена и от външен източник-Информационно обслужване. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на С. Й. Г., както и че електронният подпис е издаден от „StampIT Global Qualified CA” („Информационно обслужване“ АД) и е валиден от 08.02.2024 г. до 07.02.2025 г.

3. Заповед за спиране на възложена ревизия № № Р-03000324000234-023-001 / 20.02.2024 г. от С. Й. Г. на 20.02.2024 г. в 11:37:13 часа. Същата информация е установена и от външен източник-Информационно обслужване. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на С. Й. Г., както и че електронният подпис е издаден от „StampIT Global Qualified CA” („Информационно обслужване“ АД) и е валиден от 08.02.2024 г. до 07.02.2025 г.

4. Ревизионен акт № Р-03000324000234-091-001 / 30.09.2024 г. е подписан от Д. Х. П. на 30.09.2024 г. в 11:32:38 часа. Същата информация е установена и от външен източник-Информационно обслужване. При зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Д. Х. П., както и че електронният подпис е издаден от „StampIT Global Qualified CA” („Информационно обслужване“ АД) и е валиден от 19.03.2024 г. до 19.03.2025 г.

Ревизионният акт е подписан и от С. Й. Г. на 30.09.2024 г. в 11:41:00 часа. Същата информация е установена и от външен източник-Информационно обслужване. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на С. Й. Г., както и че електронният подпис е издаден от „StampIT Global Qualified CA” („Информационно обслужване“ АД) и е валиден от 08.02.2024 г. до 07.02.2025 г.

5. Ревизионен доклад № Р-03000324000234-092-001 / 27.08.2024 г е подписан от М. Д. М. на 27.08.2024 г. в 14:45:11часа. Същата информация е установена и от външен източник-Информационно обслужване. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на М. Д. М., както и че електронният подпис е издаден от „StampIT Global Qualified CA” („Информационно обслужване“ АД) и е валиден от 10.04.2024 г. до 10.04.2025 г.

Ревизионният доклад е подписан и от Д. Х. П. на 27.08.2024г. в 14:42:47 часа. Същата информация е установена и от външен източник-Информационно обслужване. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Д. Х. П., както и че електронният подпис е издаден от „StampIT Global Qualified CA” („Информационно обслужване“ АД) и е валиден от 19.03.2024 г. до 19.03.2025 г.

6. Заповед за възобновяване на спряно производство № Р-03000324000234-143-001 / 21.05.2024 г. е подписана от С. Й. Г. на 21.05.2024 г. в 08:57:07 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на С. Й. Г., както и че електронният подпис е издаден от „StampIT Global Qualified CA” („Информационно обслужване“ АД) и е валиден от 08.02.2024 г. до 07.02.2025 г.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Изследвайки компетентността на авторите на РА , съдът констатира , че актът изхожда от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП- Варна , овластен с нарочна заповед по реда на чл.112 ДОПК, който е възложил ревизията , и от гл. инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията по ЗВР .

Според правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. Предвид изложените обстоятелства съдът счита , че това нормативно изискване е спазено . Предвид факта ,че постоянният адрес на РЛ е в гр. Варна , налице е и териториална компетентност на органите по приходи при ТД на НАП по установяване данъчни задължения на Д. И. .

Атакуваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, се обективира в изискуемата писмена форма. Същият съдържа както фактическите основания за установяване на данъчните задължения на РЛ , така и правната аргументация за взетото решение от ревизиращия екип. В разпоредителната част на акта се съдържа пълна информация не само за субекта на данъчните задължения, но за техния вид , размер и периоди.

Събраните доказателствените източници сочат, че ЗВР, РД, РА са подписани с квалифициран електронен подпис . Според новелата на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съгласно последната разпоредба „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

Електронният подпис е приравнен на саморъчен / арг. чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/ . На първата страница на обжалвания РА са посочени с имена и длъжностно качество неговите автори . Ако се приеме, че електронният подпис, положен от издателите , е невалиден, то следва по арг. на чл. 13 , ал. 4 ЗЕДЕУУ да се приеме ,че няма и положен саморъчен подпис т.е. актът не е подписан , а полагането на подпис е част от законовите изисквания за форма на същия предвид правилото на 120, ал.1 , т. 8 ДОПК.

Според решение от 20.02.2024г. на СЕС по дело С-466/2022г. „ ако и доколкото националното право предвижда възможност за оспорване на доказателствена сила на саморъчен подпис, такава възможност трябва да е налице и по отношение на квалифицирания електронен подпис“. Дадената трактовка от Съда на Европейския съюз сочи на извод , че няма забрана за обявяване невалидност на КЕП, приравнен на саморъчен такъв , при уредба в националното законодателство по оспорване доказателствената сила на саморъчен подпис. Подобна възможност съществува в българската прав уредба , но в конкретния случай няма оспорване валидността на КЕП от страна в настоящия съдебен процес. Освен това ответникът представи в хода на съдебното производство доказателства за валидност на същите . В тази връзка и при съществуването на фикцията по „приравняване“ на КЕП със саморъчен подпис съдът приема, че обжалваният рев. акт е издаден в съответствие с изискванията за форма, разписани в чл. 120 , ал.1 от ДОПК, включително и за положен подпис от издателите по т.8 на посочената правна норма.

Атакуваният РА е издаден при спазване на разписаните процесуални правила в ДОПК. Същият обективира волеизявление на органи по приходи с предмет данъчни задължения , попадащи в обхвата на ревизията по ЗВР.

Проведената ревизия е стартирала с издадена ЗВР, надлежно връчана на ревизираното лице. Спазено е изискването на чл.124 ал.1 ДОПК , като рев. екип е уведомил И. за обстоятелствата по чл.122 ал.1 ДОПК , определил му е срок за представяне на доказателства и за вземане на становище.

Правилен е подхода на рев. екип да ползва събрана информация от преходни данъчни проверки и ревизии , тъй като регламентацията на чл. 49 и чл.110 ДОПК допускат подобно процесуално поведение.

Ревизионният доклад е бил надлежно връчен на РЛ , което е могло да упражни процесуалното право на писмено възражение, но не се е възползвало . Оспореният РА е издаден в срока по чл. 119, ал.2 ДОПК. В контекста на гореизложено съдът приема ,че няма допуснати съществени нарушения на разписаната в ДОПК административна процедура.

При изследване материалната законосъобразност на атакувания рев. акт съдът съобрази, че спорът между страните е относно правото, а не за фактите по случая.

Подателят на жалбата счита, че има статут на морско лице , който следва да се отчете при неговото данъчно облагане по ЗДДФЛ , докато органите по приходи считат, че той има подобно правно качество само по отношение на доходите , получени от И. за периода от 21.09.2020г. до 19.11.2021 г. от осъществени плавания на кораб ”FSL HONG KONG" , плаващ под флага на Малта , но не и за доходите от плавания на РЛ на кораб „ DENSA WHALE" , плаващ под флага на Маршалските острови и на кораб "LIWA-V" , плаващ под флага на Либерия. Тези две държави не са членки на Европейския съюз.

В търговското корабоплаване под термина „държава на флага“ се разбира държавата, където е регистриран плавателния съд и под чиято юрисдикция той плава.

В случая само кораб ”FSL HONG KONG" , плаващ под флага на Малта, е регистриран в държава-членка на Европейския съюз, а според даденото легално определение на понятието „ морско лице“ в §1, т. 54 от ЗДДФЛ това е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.

При изложените фактически данни относно плаванията на И. и цитираната правна регулация органите по приходи правилно са приложили материалния закон .

На следващо място, съгласно нормативното предписание на чл. 75 ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

По повод оплакването на И. за неправилно приложение на СИДДО между Република Бългания и Република Сингапур съдът съобрази, че между посочените две държави има действаща такава спогодба, ратифицирана със закон от Народното събрание , приет на 05.11.1997 г.

В чл. 15 от тази спогодба се съдържа правната уредба на данъчно облагане на доходи от трудово правоотношение . В ал. 3 от тази разпоредба е въведено особено правило за моряците – „ Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб или самолет, използван в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази държава, освен ако възнаграждението е получено от местно лице на другата договаряща държава“.

Терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът или самолетът се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава / чл.3, ал.1 ,б. „ з“ от Спогодбата/ .

Д. И. е представил в хода ревизията три трудови договора, по два от които е видно , че негов работодател при плаванията на корабите „DENSA WHALE“ и „FSL HONG KONG е едно и също търговско дружество - „THOME SHIP MANAGEMENT PTE LTD“, регистрирано в Република Сингапур.

Следователно И. / „местно лице“ за България по смисъла на чл. 4, ал.1 , б. б“ от СИДДО между България и Сингапур/, е получил възнаграждение за положен труд на борда на кораб от работодател , регистриран в другата договаряща се държава по спогодбата /Република Сингапур/. При тази правна конструкция жалбоподателят не може да се ползва от облекчението по облагане единствено в едната договоряща се държава.

На следващо място, между България и Либерия няма СИДДО, няма сключена такава спогодба между България и Маршалските острови.

Представеният от И. трети трудов договор е от 29.05.2022г. , сключен между него и „BERNHARD SCHULTE SHIPMANAGEMENT ISLE OF MAN LIMITED“, регистрирано в Британските острови.

Народното събрание със закон е ратифицирало Спогодба между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество, която е в сила от 15.12.2015 г.

Според чл. 14, ал.3 от същата независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава въз основа на положен труд на борда на кораб, самолет или шосейно превозно средство, използвани в международния транспорт (различен от този, положен на борда на кораб, самолет или шосейно превозно средство, използвани единствено в другата договаряща държава), се облага с данък само в първата посочена държава.

В конкретния случай „първата посочена държава“ е Република България , тъй като Д. И. е местно лице на тази договоряща се държава по зададените критерии на чл.4, ал.1 от Спогодбата .

В контекста на изложеното получените доходи от Д. И. с произход трудови възнаграждения през ревизираните периоди подлежат на данъчно облагане по ЗДДФЛ на основание чл. 12 във вр. с чл. 10, ал.1, т.1 и чл. 24, ал.1 от ЗДДФД , както и подлежат на деклариране / арг. чл. 6 във вр. с чл. 50 , ал.1 т.1 от цитирания нормативен акт/.

При безспорен факт на неподадени данъчни декларации от Д. И. по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди е налице хипотезата на чл.122, ал.1 , т.1 от ДОПК, а след като получените от И. доходи не са били декларирани с цел тяхното данъчно облагане, същите имат характер на укрити такива . В та и връзка е налице и предпоставката по чл.122, ал.1 , т.2 ДОПК.

Предвид изложените по-горе съображения , които сочат на извод за събрани в досъдебната фаза на процеса доказателства в насока съществуване на хипотезите по чл.122, ал.1, т. 1 и 2 ДОПК, то в хода на съдебното обжалване действа презумпцията по чл.124, ал.2 от същия кодекс т.е. в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Законодателят е въвел оборома презумпция . Нейното оборване представлява обратно доказване . Обратното доказване според правната теория, за да бъде успешно, следва да е пълно доказване. Д. И. не се справи с тази доказателствена задача, поради което неговата жалба следва да се остави без уважение, респективно атакуваният ревизионен акт следва да бъде потвърден по съдебен ред.

Предвид изхода на правния спор допустимото искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение следва да бъде разгледано. Жалбоподателят счита, че същото следва да се остави без уважение , защото такова се претендира съобразно Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, а в случая адм. орган е бил защитаван от юрисконсулт, а не от адвокат. Според особеното правило на чл.161 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат . Следователно цитираното нормативно правило препраща към Наредбата за възнаграждения за за адвокатска работа . При материален интерес по делото от 76 818.32 лв. дължимото юриск. възнаграждение е 6 795.46 лв.

Мотивиран от изложените съображения , съдът

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. И. от гр. Варна, [улица], вх. 2, ет. 5, ап. 25, срещу ревизионен акт № Р-03000324000234-091-001/30.09.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който са установени негови задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2018г. до 2022г. в общ размер от 53 413.00лв. и лихви за забава от 23 405.32лв.

ОСЪЖДА Д. А. И. от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, ап. 25 с [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 6795.46 лева , представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от неговото съобщаване на страните.