№ 812
гр. Варна, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20223100100209 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът ИЛ. М. М., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Д.Н.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призовани.
Представяват се от прокурор М.С., приет от съда от днес.
Вещото лице Д. Б. П., редовно призована, явява се лично.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Прокурор С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
Адв. Н.: Няма да правя уточнения и допълнения на исковата молба.
Прокурор С.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата молба.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца ИЛ. М. М.
против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и
страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес притеснения,
неспокойство, безсъние и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение в извършването на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство по ДП № 269/2020г. по описа на 4 РПУ при ОД на МВР – Варна, пр.преписка
№ 9258/2020г. по описа на РП-Варна, е завършило с прекратяване на наказателното
производство, както и от факта на наложената му мярка за неотклонение – „Задържане под
стража“ и „Подписка“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г.
до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата молба ищецът твърди, че на 05.06.2020г. е бил задържан за 24 часа от органите на
МВР на работното му място в Агрополихим-Девня, като задържането му било продължено
до 72 часа с прокурорско постановление. По образуваното ДП № 229/2020г. ищецът бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК и
спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение на
съда от 08.06.2020г. С определение от 12.06.2020г. по ВНЧД № 550/2020г. по описа на ВОС
взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е отменена без да е взета друга
такава.
На 04.07.2021г. бил повторно привлечен като обвиняем по ДП № 269/2020г. по описа
на 4 РПУ при ОД на МВР – Варна, пр.преписка № 9258/2020г. по описа на РП-Варна за
извършени престъпления по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.144а, ал.1 от НК – закана за 1
убийство на Г.А.М., задържан под стража по реда на ЗМВР, а на 07.07.2020г. спрямо него
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ЧНД № 2632/2020г. по описа
на ВРС.
С постановление на прокурор материалите по ДП № 229/2020г. били присъединени
по ДП № 269/2020г. по описа на 4 РПУ при ОД на МВР – Варна, което се водело за
престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. С постановление на прокурор по пр.пр.№
9258/2020г. на РП-Варна от 31.08.2020г. била изменена мярката за неотклонение на ищеца
от „Задържане под стража“ в „Подписка“. С постановление по същата преписка от
23.08.2021г. ДП № 269/2020г. било прекратено и влязло в сила по отношение на ищеца на
13.10.2021г.
Излага, че проведеното срещу него наказателно преследване е продължило 14 месеца
/от 05.06.2020г. до 23.08.2021г., взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ е продължила 67 дни /от 05.06.2020г. до 12.06.2020г. и от 04.07.2021г. до
31.08.2021г., а мярката „Подписка“ - около 1 година / от 31.08.2020г. до 23.08.2020г./.
Твърди, че в следствие на проведеното срещу него наказателно производство се е
променил психичния му статус – от весел и жизнерадостен човек станал притеснен,
несигурен, подтиснат затворен в себе си. Не можел да общува свободно с околните,
прекратил контакти с близките си хора, не можел да спи и да се храни пълноценно, бил в
непрекъснато състояние на тревожност. Зачестили случаите на повишено кръвно налягане и
повишени стойности на кръвната захар, каквито до момента нямал. Наложило се да проведе
консултация с психиатър, който констатирал симптоми на разстройство в адаптацията,
тревожно-депресивен синдром с елементи на посттравматично стресово разстройство и
предписал медикаментозно лечение. Посочва, че същите са влошили психическото му
състояние, изпитвал страх и усещане за липса на справедливост, тъй като е обвинен в
извършване на престъпление, което не е извършил.
2
Твърди, че наказателното преследване добило публичност както сред хората в
квартала, в който живее, така и сред колегите му в Агрополихим-Девня, като голяма част от
тях се отдръпнали от него възприемайки го като престъпник. Влошили се отношенията на
работното му място като възникнали страхове от опетняване на името му в обществото, а
също и отношенията със съпругата му Н.Д. Н.а, тъй като у нея се породили съмнения, че е
насилник.
Моли съда да уважи предявения иск и да присъди претендираното обезщетение в
размер на 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху него считано от 13.10.2021г. до окончателното им изплащане. Претендира и за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез
Окръжна Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди.
Оспорва исковете по размер поради недоказаност и противоречие с принципите за
справедливо обезщетяване на причинените вреди, които не са надвишили по интензитет и
обем обичайните в подобни случаи, още повече че наказателното производство е
приключило на фаза досъдебно производство.
Посочва, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е взета със съдебен акт,
поради което отговорността за неблагоприятното и въздействие върху ищеца не е само на
Прокуратурата, както и че именно на ответника е била инициативата за изменението й в
най-леката - „Подписка“.
Излага, че до извършване на процесуално-следствени действия спрямо ищеца и до
привличането му в качеството на обвиняем се е стигнало поради показанията на
„пострадалата“ Г.М., че е изнасилена, проведената СМЕ и отказът на ищеца да даде
показания, с което се е забавило разкриването на обективната истина. На това основание
счита, че е приложима хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, при която е налице изключителна вина
на пострадалия, поради което обезщетение не се дължи.
Оспорва ищецът да е претърпял вреди свързани с накърняване на доброто му име в
обществото, поради това че Прокуратурата е съдействала за разгласяване на прекратеното
срещу ищеца наказателно производство поради липса на престъпление.
Излага се, че досъдебното производство се е развило в разумен срок съобразен с
фактическата и правна сложност на спора.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си за претърпени от него неимуществени
вреди /стрес, психически болки и страдания, негативни душевни преживявания,
дискомфорт, притеснения, неспокойство, безсъние/ от посочения вид и произход и размер -
вреди от незаконосъобразно повдигнатото обвинение и вреди от налаганите мерки за
неотклонение, които са резултат и са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните
действия на ответника – че е образувано наказателно производство и ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем, както и че воденото срещу ищеца наказателно производство по ДП
№ 269/2020г. на 4 РПУ при ОД на МВР – Варна е прекратено.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си, които изключват претенциите на
ищеца.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изисканото и постъпило ДП № 269/2020г. по описа на 4 РПУ
при ОД на МВР – Варна, пр.преписка № 9258/2020г. по описа на РП-Варна.
3
Адв. Н.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и указаната с него
доказателствена тежест. Да се приеме изисканото и постъпило дело.
Твърдя, че доверителя ми не е бездействал по отношение на повдигнатите обвинения,
а е давал обяснения по образуваното досъдебно производство, които са налични в кориците
на ДП № 269/2020 г.
Прокурор С.: Искът е допустим. Оспорвам същия по съображенията, изложени в
отговора. Нямам възражения по доклада на делото и указаната доказателствена тежест. Да
се приеме изисканото и постъпило дело.
Обясненията, които колегата сочи са на база на проверка, те не са процесуално годно
средство по смисъла на НПК. Не говорим за протокол за разпит, в зависимост от какво
качество и тези обяснения нямат доказателствена стойност.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, както следва: адвокатско
Пълномощно от 12.01.2022 г.; Психиатрично освидетелстване амб. № 624/17.09.2020 г.-3л.;
Постановление за привличане на обвиняем от 05.06.2020 г.-2л.; Искане пр. № 7655/2020 г. по
описа на Районна прокуратура – Варна-2л.; Протокол от о.с.з. на 08.06.2020 г. по ЧНД №
2136/2020 г.-6л.; Протокол № 440/12.06.2020 г. по ВЧНД № 550/2020 г. по описа на ВОС-6л.;
Постановление за привличане на обвиняем от 04.07.2020 г.-2л.; Протокол № 1110/07.07.2020
г. по ЧНД 2632/2020 г. по описа на ВРС-10л.; Протокол № 31/15.07.2020 г. по ВЧНД №
714/2020 г. по описа на ВОС-9л.; Постановление № 9258/31.08.2020 г.-4л.; Постановление
пр. № 9258/23.08.2021 г.-13л.; Удостоверение за граждански брак № 030271/01.10.1988 г.;
Вносна бележка за плащане от/към бюджета от 14.02.2022 г.; писмо пр. № 9258/2020 г. от
17.02.2022 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба копия на писмени доказателства, а именно: Постановление № 11506/2021 г.
от 23.02.2022 г.; Постановление пр. № 11506/2021 г. от 24.08.2021 г.-2л.; Разпечатка от
„Прессъобщения“ на Апелативна прокуратура – Варна от 10.03.2022 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, изисканото и постъпило ДП
№ 269/2020г. по описа на 4 РПУ при ОД на МВР – Варна, пр.преписка № 9258/2020г. по
описа на РП-Варна – 5 тома /Том 1 – съдържащ от лист 1 до лист 93 , Том 2 – съдържащ от
лист 1 до лист 246, Том 3 – съдържащ от лист 1 до лист 100, Том 4 /копия/ – съдържащ от
лист 1 до лист 249 и Том 5 – съдържащ от лист 1 до лист 111 и преписка 7655/2020 г./.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че заключението с вх. № 10882/09.05.2022 г., по допуснатата
съдебно – психологична – психиатрична експертиза е извън срока по чл. 199 от ГПК.
Адв. Н.: Не възразявам днес да бъде изслушано заключението на вещото лице.
Прокурор С.: Не възразявам днес да бъде изслушано заключението на вещото лице.
4
Предвид изявленията на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата
самоличност.
Вещо лице Д. Б. П.: 58 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебно – психологична –
психиатрична експертиза.
Вещото лице П.: Продължителността на времето на психотравмата при ищеца
според данните от делото може да се локализира по време на воденето на цялото
наказателно производството – около година и няколко месеца. Преди това няма данни той
да е имал нарушено функциониране, да е изпитвал тази тревожност, тази напрегнатост,
нарушения на съня, т.е може да се изведе пряка връзка между настъпилата психотравма и
воденото наказателно производство. Едно от най- тежките психотравматични преживявания
е загубата са социален статус и на унижение. В случая те и двата са налице. Актуална
психотравма има. Тя е била много по- интензивна по време на воденето на наказателното
производство. В момента мога да кажа, ако така могат да се нарекат въобще остатъци, които
обаче са показателни за едно по- сериозно разстройство, каквото е посттравматичното
стресово разстройство. Това означава, че те все още се появяват достатъчно често и с
достатъчна интензивност въпреки, че не покриват всички критерии за разстройството.
Симптомите, които се проявяват в момента в известна степен нарушават функционирането.
Те нарушават съня, все още не са до края възстановени социалните връзки въпреки, че
ищецът е с добра активност – работна и социална. Първо е имало психотравма, а след това
преминаване към посттавматично стресово разстройство по време на цялото производство.
В момента има остатъчни прояви на това разстройство. В конкретния случай мисля, че по
време на задържането и престоя в ареста са били най- интензивни негативните
преживявания, като след това са налице последствията. Престоят в ареста, тази неизвестност
за това какво предстои, обвинението в престъпление, което според него той не е извършил
са причина за травматичните преживявания. Това блокира и работната му активност. Той за
период от време не работи, което също на психическо ниво е загуба и е психотравматично.
Според мен ищецът по- скоро не е психогенен тип и по- скоро не биха му се отразили
толкова лесно травматични събития. Това е свързано с т. нар. „резилианс“ – психична
устойчивост и неустойчивост. Аз мисля, че той има едни много адекватни стратегии за
справяне в такива ситуации. Освен това има подкрепата на семейството си, което също е
един много, много значителен фактор и по време на самия процес и по време на
възстановяването.
Вещото лице, на въпроси на адв. Н.:
Вещото лице П.: Последиците от настъпИ. вреденосен резултат бих казала, че се
компенсират с неговата социална активност, с подкрепата на семейството и с това, че
работи. Той няма нужда от медикаментозна терапия. Добър вариант е в такива случаи да
има известен курс на психотерапевтично лечение с цел да се преодолее наличната
симптоматика към момента, която пак казвам, че не е толкова интензивна, че да покрива
5
изцяло критериите на посттравматично стресово разстройство, но така или иначе тя
предизвиква тревожност в ищеца. Имаме нарушения на съня, има тези внезапни стряскания
при вида на полицейска кола, т.е при някаква провокация, които макар и за кратки периоди
от време предизвикват у него интензивни тревожни преживявания. Въпросът за периода на
пълно възстановяване на ищеца е един доста сложен въпрос, тъй като той зависи от цялата
подкрепяща социална среда, каквато в случая е налична – подкрепата на семейството,
работна заетост, възтановените, макар и може би не напълно връзки с познати, съседи и
приятели и начина, по който те го приемат в момента. Следващото, от което зависи са
личностовите характеристики, а тук нямаме данни за акцентуирана личностова структура.
Това са по- изострени черти на характера, които могат да нарушават функционирането, т.е
по определен по- специфичен начин ние приемаме нещата, които ни се случват. Съответно
реакциите ни могат да бъдат даже извън нормите. В случая това го няма. Поради това точен
период не би могъл да бъде казан, но е факт, че ищеца се възстановява.
Вещото лице, на въпроси на прокурор С.:
Вещото лице П.: Аз говоря за повишено напрежение, тревожност, телесни реакции и
нарушение на съня. В случая тези реакции се появяват след задържането и се наблюдават по
време на целия наказателен процес. Преди това няма данни за подобни преживявания.
Питате ме дали е възможно именно тези нарушения на съня и получаване на безпокойство
да бъдат свързани с натовареното ежедневие, в което живеем или са чисти в резултат на
преживяването. Мисля, че тези реакции са чисти в резултат на преживяването въпреки, че
нито един от нас не живее изолирано от преживяванията си и пребивава в ежедневието и
съответно носи негативите и позитивите. Мисля, че това не може напълно да бъде
диференцирано.
Ищецът е посещавал психиатър веднъж и е диагностициран с разстройство в
адаптацията и тревожно- депресивен синдром. Това потвърждавам и аз, но не е в тази
интензивност, която е била наблюдавана към момента на консултацията с психиатър, но все
още присъстват тези симптоми.
Адв. Н.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Прокурор С.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебно – психологичната – психиатрична експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 10882/09.05.2022 г. на вещото лице Д. Б. П..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Д. Б. П. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 250 /двеста и петдесет/ лева на 302.25
/триста и два и 0.25/ лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Д. Б.
П. намира, че депозита за възнаграждение на вещото лице следва да бъде изменен от сумата
250 /двеста и петдесет/ лева на 302.25 /триста и два и 0.25/ лева, поради което
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за вещото лице в размер на 302.25 /триста и два и
0.25/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на първоначално внесения депозит в
размер на 250 лева /изд. РКО за 250 лв./.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът по делото в петдневен срок от днес да довнесе сумата от
52.25 /петдесет и два и 0.25/ лева, сума представляваща увеличен размер за възнаграждение
на вещото лице.
УКАЗВА на ищецът да представи доказателства за довнесен депозит в размер на
52.25 лв.
След допълнителното внасяне ще бъде издаден разходен касов ордер на вещото лице
Д. Б. П..
Адв. Н.: Моля да се приеме експертизата в своята цялост и във връзка със зададените
допълнителни въпроси.
Прокурор С.: Следва да се приеме експертизата ведно и с отговорите, които са
записани в протокола.
Адв. Н.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит. Това
са синът и дъщерята на моят доверител.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М.И.М.,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
М.И.М. – 32 г., неженен, осъждан, но не за лъжесвидетелстване, български
гражданин, без дела със страните по спора. Син на ищеца ИЛ. М. М.. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят М.: Син съм на ищеца ИЛ. М. М..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Н.:
7
Свидетелят М.: След задържането на баща ми, е видимо, че той стана по- асоциален.
Затворил се е в себе си. Освен на работа, вкъщи и до нас до двора абсолютно никъде не
ходи. Видимо е, че го няма желанието му за живот. Така е още от освобождаването му след
първото задържане. Първото му задържане беше през месец юни 2020 г. Не мога да кажа
точно кога го освободиха. Аз тогава бях на кораб извън страната. Роден съм на 17- ти юни и
ден или два преди рождения ми ден го освободиха и това беше най- големият подарък,
който някога съм получавал за рождения си ден. Тогава се чухме и се видяхме на камерата.
Аз се прибрах около половин месец след това. Когато говорихме през камерата, аз се радвах,
че най- после са видели истината и са го освободили, а той не спираше да плаче. После като
се видехме постоянно очите му или се насълзяваха, или си плачеше „като малко дете“. И до
ден днешен е така. Баща ми по- скоро не е плачлив. Той е чувствителен, но като всеки мъж
трябва да се скрие от децата си и от жена си и да не показва слабост, както съм възпитан и
аз. Обаче сега нещо не му се получава и не успява да се скрие. Още, когато баща ми излезе
мислех, че ми се струва, но той си заекваше, а той никога не е имал говорен дефект. Тогава
беше започнал да заеква от причинения силен стрес. Притесненията му бяха майка да не го
остави и ние да не се отдръпнем от него като деца заради това, в което го обвиняват. Аз го
убеждавах, че ние със сестра ми за миг не сме си помисляли, че той може да извърши нещо
подобно. Аз и сестра ми мисля, че за миг не сме се отдръпнали. Майка е логично да се
отдръпне след такова нещо, говоря заради самата изневяра. Като всяка жена нея я заболя
изневярата. Това беше проблемът между тях, че баща ми й е изневерил. Те други проблеми
не са имали. Тя не допускаше, че баща ми може да е извършил, каквото и да е като
наранявания и всички други глупости, които са описани. Просто фактът на изневярата я
стресира. Тя не вярваше, че той е извършил престъпление и насилие, а че въобще е
погледнал настрани. Като насилник никой от семейството не го е приел. Той мравка не може
да убие. Категорично никой не е смятал, че е възможно той да извърши насилие. През
цялото време лично аз съм съдействал на следователите от Аспарухово, които май не си
свършиха много добре работата. Звънял съм на разследващите. Обиколил съм целия
маршрут, по който са го обвинявали. Отбелязал съм всички адреси, на които има камери.
Целият маршрут съм го описал и съм им казал да отидат да искат записи. Има камера на
фризьорския салон, срещу този имот, на който уж е прескачал огради и се е викало. Най-
вероятно тогава се е видяло, че няма такъв „филм“, в който го обвиняват. Реално аз свърших
работата на следователите. Баща ми допусна, че може да бъде осъден, защото втори път го
задържат за два месеца. Аз не можех да повярвам какво се случва. Някой пуска някакви
обвинения и този човек изчезва за два месеца от лицето на земята. Той се притесняваше дали
ние ще се отдръпнем и жена му ще го остави. Все едно „играта загрубява“. Когато сме
ходили при него на свиждане постоянно питаше майка ми как е, какво казва майка ми, какво
казва тя. Второто, за което се притесняваше, беше да не го уволнят от работа. Тези бяха
двете основни притеснения. Когато беше в ареста ми сподели, че му е минавало през акъла
да се самоубие, защото не издържа на напрежението. Там се е запознал с момченца на
възрастта на сестра ми и са завързали някакви приятелства. Той им е станал като баща за
този период. Мисля, че два пъти със сестра ми ходиха да купят плодове, зеленчуци и цигари.
Баща ми не е пушач и пари за цигари е абсурд да даде. Той купуваше цигари на момчетата в
ареста, защото казваше, че няма кой да им занесе нищо. По- скоро не е започнал да се
подобрява и да се възвръща такъв, какъвто беше. Мисля, че му се отрази доста и е започнал
доста да си пийва, което преди не се е случвало. Аз все му обяснявам, че не трябва да намира
утеха в алкохола. Това негово състояние е на психична основа. Постоянно се оплаква, че не
може да спи и сънува кошмари. Аз съм ходил да го посрещам веднага след като се върна на
работа. Той естествено не беше готов, но за да не го уволнят, защото малко му остава до
пенсия и се върна на работа. Смените му бяха дневна – нощна, два дни почива. След
дневната смяна в 8 часа като си дойде вкъщи аз отивам да го посрещна, за да види мен, а не
патрулка, защото споделя, че се притеснява да не види пак бялата патрулка пред вкъщи да го
8
викат за нещо. Все едно, както той ме е посрещал от училище, когато бях малък, сега аз го
посрещах. Преди случилото се постоянно беше в парка и караше колело. Сега колелото е в
гаража и прашлясва. Ходеше на плаж, а сега въобще не говори, че идва сезона. Преди
постоянно това говореше, че идва лятото и ще се ходи на плаж и ходеше там всеки ден, само
като е дневна смяна не можеше, а сега въобще не го говори. Сега все казва, че нищо не му
пречи, примирен е. Няма стимул за живот, няма го живеца в него. Хората естествено, че
повярваха на това, което се говореше за баща ми. Забелязваше се как хората се завъртат и го
коментират. Ние сме от кв. „Аспарухово“, който не е толкова голям и нещата се разчуват.
Веднага стана въпрос, че става въпрос за И.. Майка също е споделяла, че хората шушукат и
се обръщат. Не мога да кажа дали след случилото се баща ми е загубил приятели от
близкото му обкръжение. На работа има някаква промяна в колегите. След случилото се
въпросния му колега Живко, с когото са в една смяна на работа е станал по- заядлив с баща
ми. Най- вероятно и го бъзикат, ако е споделил. Баща ми е казвал, че го бъзикат, все пак са
само мъже. Както казах, след като баща ми излезе от ареста ми сподели, че е имал
намерение да се самоубие във връзка с повдигнатото обвинение. Всеки път като ходихме,
той беше все по- слаб и по- слаб. Нямаше апетит и не му се ядеше. Преди беше сто и
няколко килограма, а в ареста беше към 80. Видимо лицето му беше изпито и беше слаб.
Ние отивахме да го видим и той беше по- зле от последния път. През две седмици се ходеше
при него на свиждане и всеки път беше с по- малко килограми. Постоянно казваше, че от
тъмнината зрението му се е нарушило. Скоро бяха на преглед с майка и му изписаха нови
диоптри. Това е от тъмнината в ареста. Все като излезеше повтаряше, че не вижда. Сега
малко е възстановил килограмите си. На първото задържане на баща ми в 4 РПУ в
Аспарухово вдигнал кръвно, прилошало му и са извикали линейка, а той има проблем с
кръвното. Видимо е че човекът не е същия. Просто е станал като „бавно развиващ“. Не се
вслушва като му говориш внимателно. Не е същия човек. Няма я светлината за живот. Има
малка внучка, но не вижда стимул да продължава напред. Постоянно му се говори, че всичко
е минало и всичко е приключило, а той повтаря „Ти не знаеш през какво минах. Не го
пожелавам на никой“. Мисля, че още след като го освободиха след първото задържане
потърси психологическа помощ. Още тогава се притеснихме много. Видяхме го, че заеква и
че не са добре нещата и с майка и със сестра ми ходиха на лекар. Мисля, че баща ми доста
приемаше лекарства за сън. Сега мисля, че се поизчисти проблемът му със заекването.
Заекването продължи повече от година, докато вървеше наказателното производство. Не
мога да кажа точният срок на заекването, но продължи доста време.
Свидетелят, на въпроси на Прокурор С.:
Свидетелят М.: Знам, че срещу жената, която даде показания срещу баща ми се води
наказателно производство, защото съм свидетелствал. Не знам как баща ми приема това, че
се води наказателно производство срещу нея, не сме говорили по този въпрос. Не съм
запознат, че в пресата е излязло опровержение, че баща ми не е извършител на деянието. Аз
го търся това нещо. Към този момент със сигурност отношенията между майка ми и баща
ми не са възстановени напълно, както бяха преди случилото се. Баща ми не е доволен от
настоящите взаимоотношения с майка ми. Той я обича супер много. Аз не съм чувал да й
повиши тон, а да не говорим да й посегне или да я лиши от нещо материално.
Адв. Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Прокурор С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: П.И. М.,
ЕГН **********.
9
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
П.И. М. – 26 г., неомъжена, неосъждана, български гражданин, без дела със страните
по спора. Дъщеря на ищеца ИЛ. М. М.. Предупредена за наказателната отговорност в случай
на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелката М.: Дъщеря съм на ищеца ИЛ. М. М..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Н.:
Свидетелката М.: От момента на задържането на баща ми наблюдавам драстична
промяна в поведението му. До ден днешен баща ми сънува кошмари, като визирам ареста и
преживяванията там. Заекванията намаляха, но бяха доста продължителни. Веднага след
като баща ми излезе от ареста, не съм сигурна дали след първия или втория път започна да
заеква. Преди това не е имал такъв проблем. Заекването му не беше нещо драстично, не му
пречеше да се изказва, но беше видимо. Един ден от стрес беше забравил къде си е паркирал
колата и вечерта беше нощна смяна. Вечерта негов колега ми се обади и ми каза, че баща ми
имал страх да отиде в районното дори само да подаде молба от страна на невинен човек, за
да пусне колата си за издирване. Страх го е да се прибира от работа от страх „Да не го чака
бялата Астра пред блока“. Към момента още го има този проблем, тъй като аз го питам
периодично, но не натрапчиво и често. След случилото се баща ми има промяна в
социалната среда. Той се беше затворил. Хората от квартала гледаха със съвсем друго око на
него, като на убиец. Аз не съм присъствала на реакции на външни хора спрямо баща ми.
Разбирах, че има промяна спрямо него, защото хора постоянно ми писаха в социалната
мрежа дали това е вярно за баща ми. Аз не съм казала пред него, но съседи ги е страх да се
возят с него в асансьора и това го знам, защото ми писаха. Новината за баща ми излезе в
много новини и много сайтове и хората го четат. Съседите сами ми казваха, че категорично
избягват да се качват с баща ми в асансьора. Баща ми беше заобикалян. Това съм го
виждала, защото както вървим по една права алея, просто хората го гледаха на една страна.
Аз не живея с баща ми, но със сигурност се гледа с такова око на него. Напоследък не знам
баща ми да има проблем със съседи. Има хора, които вярват и такива, които не вярват на
написаното. Тези, които вярват в тази теза, знам че продължават да не го поздравяват и го
заобикалят. Аз също бих реагирала така, ако някой ми каже подобно нещо за човек. Както
казах, заекването на баща ми намаля и към момента няма този проблем. По принцип баща
ми е по- странен. Той е добър човек, но не си личи толкова за хората, които не го познават.
Дълго време беше затворен и избягваше да говорим по темата, дали от неудобство, дали от
страх. Със сигурност и той си го е изживял по някакъв начин. Ходеше сам из парка. Той
знаеше по какъв начин се гледа на него. Има си мъже съседи, които се събират пред блока,
но той не ходеше при тях. Той ходеше само в парка. Сега се повъзстанови, по- спокоен е.
Стресът не е минал, но не е постоянен, ежесекунден и предполагам, че е отминал. Знам, че
по повод на обвинението искаха да махнат баща ми от работа. Имаше колеги, които го
подкрепяха, но на по- висока инстанция искаха да го махнат от работа. Докато баща ми
беше в ареста, аз и брат ми постоянно контактувахме с хората, с които баща ми работи на
смяна. Те ни питаха какво става с баща ми и те ни уведомяваха какво се случва с техните
шефове. Казаха ни, че искат да махнат баща ми. Когато нямаше дела и чакахме седмица, две
10
да посочат дати и ние не знаехме какво ще стане на делото, съответно отвръщахме на
колегите, че не знаем какво ще стане, дали ще пуснат баща ми. Хората ни казаха, че не знаят
докога ще държат баща ми на работа поради обвиненията и поради това, че не ходи на
работа. Баща ми се притесняваше да не си изгуби работата и в моментите, когато не беше в
ареста ходеше на работа. Сега продължава да работи. След случилото се имаше известна
хладина в отношенията между майка ми и баща ми. Ние не живеем с тях, но в семейство,
което е било добре и винаги сплотено такива неща се усещат. Майка ми и баща ми винаги са
били много благи и усмихнати един към друг, а след случилото е имало моменти, в които не
си говорят, имало е по- хладни отговори. Това охлаждане беше по повод изцяло и само на
случилото се. Мама охладня. Както казват в църквата, мъжа и жената не са роднини, но
дъщерята и бащата са. Аз и брат ми никога не сме имали такива съмнения. Докато не се
докаже на мама може би й е минало през главата и се е почувствала предадена от тези
обвинения, които чу по негов адрес. В един момент се чудеше дали е така. Фактът на
изневяра е факт. Когато си бил цял живот с един човек, в един момент се почувства
предадена, че е погледнал настрани. Чувстваше се „предадена от другарчето“. Майка ми се
притесняваше и от повдигнатите срещу баща ми обвинения. Аз бях през цялото време с нея
и както имаше хладина, тя не е лош човек и не искаше този човек да лежи в затвора невинен.
Тати разбираше всичко в ареста от нас на свижданията – в какво е обвинен и какво се случва
навън. Той изобщо не знаеше защо е там. Този контакт се е състоял, но само той, без
абсолютно нищо друго. Баща ми беше много учуден и в същото време изплашен като малко
дете, какво се случва, защо е там и докога ще е там.
Свидетелят, на въпроси на Прокурор С.:
Свидетелката М.: Не знам, че Прокуратурата е излязла с информация, че баща ми е
невинен. По принцип баща ми е емоционален и добричък човек. Аз приличам на него и мога
да кажа, че е много жалостив. В известен смисъл отношенията му с мама са подобрени.
Може би има нещо в главата на мама, което тя не казва на нас като деца, но да отношенията
им са подобрени. Видимо от мен настоящите отношения между майка ми и баща ми, баща
ми ги възприема добре. Предполагам, че той като осъзнат възрастен човек е наясно от тези
последствия и отношенията. Според мен на баща ми му тежи хладината на мама.
Адв. Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Нямам други доказателствени
искания. Представям договор за правна помощ. Претендирам адвокатско възнаграждение.
Прокурор С.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Нямам други доказателствени
искания. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който е посочен, тъй
като настоящото дело не се явява с правна и фактическа сложност.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Н.: Моля да уважите изцяло предявените искове. Считаме, че от събраните
факти и обстоятелства по делото категорично се установява една травма, която е с начало
момента на задържането на ищеца И.М. и очевидно продължаваща и към настоящия
момент. Съобразно събраните гласни свидетелски показания и направеното заключение,
11
прието в днешното съдебно заседание. Считаме, че тази травма, която е установена и
квалифицирана, както и посттравматично стресово разстройство е без давност във времето.
Към настоящия момент данните за актуалността на установените, квалифицирани травми са
налице.
По отношение на отговора на исковата молба, даден от ответника в лицето на
Държавното обвинение, искаме да изразим своето становище по отношение на възраженията
на задържането, че Прокуратурата, съответно не е ръководно решаващия орган във връзка
със задържането, като следва да обърнем внимание на чл. 64 от НПК, че мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебното производство се взима от съответния
първоинстанционен съд по искане на Прокуратурата. В тази връзка първоинстанционния
съд следва да вземе изключително и само визираните в чл. 63, ал. 1 от НПК основания, а
именно: дали е налице обосновано предположение за извършено престъпление, което да се
наказва с лишаване от свобода или с по- тежко наказание. Съответно за обвиняемия да
съществува реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Очевидно
повдигнатите обвинения са били необосновани предвид крайния акт на Прокуратурата и
осъществената Държавна репресия е осъществила този вредоносен резултат, на който ние
сме свидетели към настоящия момент.
По отношение на другото възражение на Прокуратурата, че едва ли не ищецът си е
самопричинил факти и обстоятелства, на които реално в момента ние сме свидетели и
визираното в чл. 5 от ЗОДОВ изключване на отговорност, искаме да обърнем внимание, че
обвиняемия към момента на досъдебното производство, предвид предоставените и на
Прокуратурата, които те изразиха възражения за приемане на тези писмени обяснения.
Обвиняемия е дал писмени обяснения, като категорично още в първия ден на неговото
задържане пред органите на МВР е дал категорично обяснения в какво се дължи неговата
връзка с въпросното лице, къде се е намирал, къде е присъствал и абсолютно всичко като
факти и обстоятелства. Считаме за несъстоятелно да се твърди от ответника в лицето на
Държавното обвинение, че това би допринесло за неговото утежняване в наказателния
процес. Считаме за несъставомерно въпросното твърдение, тъй като в чл. 55 от НПК
изрично Законодателя е дал възможността и правата на обвиняемия какви права има той и
съответно да дава или да отказва такива обяснения. Считаме, че не могат да се черпят
положителни факти и обстоятелства от въпросното правомерно поведение, съобразно НПК.
С оглед гореизложеното, моля за писмени бележки.
Моля да уважите исковата претенция в своята цялост.
Моля за присъждане на разноски.
Прокурор С.: Поддържам доводите, изложени в отговора, като считам, че те имат
значение при взимането на Вашето решение и следва да бъдат обсъдени от Вас.
Относно днешното съдебно заседание искам да акцентирам няколко неща.
Относно заключението на СПЕ, чух вещото лице, което каза /не претендирам за
абсолютна точност на цитати/, че това е един човек, който сравнително твърдо стои на
земята, че реагира правилно на ситуации и т.н., но в залата се установи, че той е много
чувствителен човек. Освен това се установи, че все още на този етап не са преодолени
взаимоотношенията между него и съпругата му, които са в резултата на неговото поведение.
Казвам го не да „бъркам в раните на човека“. Казвам го дотолкова, доколкото аз зададох
въпроси на вещото лице възможно ли е тези симптоми, тази симптоматика като неспокоен
съд, безсъние и др. да са в резултат на други житейски фактори. Тя не го изключи по
категоричен начин, но ето в нейното обсъждане липсваше това, а това е същественото –
взаимоотношенията между съпруга и съпругата. Считам, че експертизата не е категорична и
безспорна, че част от симптоматиката, проявяващата се сега е именно и само в резултата на
12
преживяното по време на задържането в ареста.
Относно чл. 64 от НК – съда само решава дали да задържи или да не задържи някой
под стража, ние правим искането. Такива са били наличните доказателства към него момент.
Не напразно Прокуратурата след това, да вярно, някой ще каже какво значение след това, но
е сторила това да направи съобщение, че човекът не е виновен, че е набеден, че в момента
тече наказателно производство срещу лицето, което го е набедило в престъпление. Това са
действия, които са отговорни действия и показват, че няма някакво личностно отношение
към ищеца, а Прокуратурата изпълнява своите функции, вменени в законодателството.
Както казах в момента се води наказателно производство за набеждаване срещу лицето,
което е набедило ищеца в престъпление и съм приложил към отговора доказателство в тази
връзка.
В този смисъл считам, че така предявения иск е завишен. Да, вярно няма критерии,
няма кантар за човешките страдания, мъка и притеснения, но критерият за справедливост
следва да бъде отчетен въз основа на всички налични, събрани в хода на настоящото
производство доказателства, че за някой от нещата с поведението си ищецът също е
допринесъл.
С оглед казаното, правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Не е налице правна и фактическа сложност на казуса, който протича в едно
съдебно заседание.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 13.06.2022 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищеца в 7- дневен срок от
изготвяне на протокола да депозира писмени бележки по съществото на спора.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:54 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13