Решение по дело №1262/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20224520201262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201262 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Баумакс България“ ООД, представлявано от управителите Ц.К.
и З.З. до Районен съд- Русе против наказателно постановление № ЛВК - 03 от 06.07.2022г.
издадено от Главния Директор на Главна Дирекция „Надзор на пазара“ при ДАМТН. С
жалбата се моли съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Наказаното дружество, редовно призовано изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата.
АНО, редовно призован, не изпраща процесуален представител, но е постъпило
писмено становище от редовно упълномощен такъв с което се предлага на съда да остави
жалбата без уважение.
РРП, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 09.03.2022г. служители на РОНП-СЦБ към ДАМТН извършили проверка в
търговски обект – магазин 256 Русе, находящ се в гр.Русе, бул.“Липник“ №131, стопанисван
от „Баумакс България“ ООД. В хода на проверката, извършена в присъствие на заместник -
управителя на магазина, е установено, че в търговския обект се предлага за продажба
следния продукт: OIL FILLED RADIATOR (маслен радиатор), марка Homa, модел HF-
1101BT, баркод 3800139288242, сериен номер **********, с обявени на табелката на уреда
технически характеристики: 2500W, 220-240V~50/60Hz; продуктът е черен на цвят, с 11
1
ребра, 3 степени на отопление 1000/1500/2000W, с LED дисплей и дистанционно
управление, WiFi функция за отдалечено управление (контрол); върху опаковката е
отпечатано: order № PN21YX554, 1004875/HF-1101BT, производител и вносител „Кетен“
ООД, гр.София, бул.“Владимир Вазов“ № 39, ет.7; продуктът е с нанесена маркировка „СЕ“
и се предлага на цена 139.00 лв. за брой, като налични при проверката са 12 бр. Провереният
продукт представлява ел.уред за отопление с вграден радио-модул, проектиран да излъчва и
приема радиовълни с цел радиокомуникация, с което да позволи на потребителите да
извършват от разстояние управление, мониторинг и контрол чрез безжична връзка и попада
в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
радиосъоръженията (НСИОСР), приета на основание чл.7, ал.1 ЗТИП, въвеждаща в
българското законодателство разпоредбите на Директива 2014/53/ЕС на ЕП и на Съвета от
април 2014г. Установено е, че провереният продукт се предлага без да се придружава от ЕС
декларация за съответствие или опростена ЕС декларация за съответствие, в която е посочен
интернет адресът, на който е достъпен пълният текст на ЕС декларацията за съответствие,
изискваща се съгласно чл.17, ал.7 НСИОСР.
Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол №
026911/09.03.2022г. (л.32 от делото) и Данни за проверен продукт № 037120/09.03.2022г.
(л.33), които са надлежно връчени на представител на жалбоподателя.
С писмо № 81-02-137/10.03.2022г. на ДАМТН е изпратена покана до жалбоподателя
за явяване на 04.04.2022г. за съставяне на АУАН. Поканата е получена на 11.03.2022г.
(л.л.25-26). На определената дата не се е явил представител на търговското дружество.
За констатираното нарушение св.Л. К. съставила АУАН № ЛВК-03/04.04.2022г., в
който актосъставителят приел, че дружеството жалбоподател, в качеството си на търговец
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на ЗТИП, предлага описания по-горе продукт без да се
придружава от ЕС декларация за съответствие, в нарушение на чл. 4б, т. 3 от ЗТИП, вр. чл.
17, ал.7 от НСИОСИ и чл.44, т.5 от същата Наредба. АУАН е връчен и подписан от
пълномощник на дружеството- жалбоподател без възражения. В срока и по реда на чл.44,
ал.1 ЗАНН са постъпили писмени възражения срещу акта – писмо вх. № 81-02-137-
(3)/09.06.2022г.
Въз основа на съставения АУАН АНО издал обжалваното наказателно постановление,
с което на дружеството било наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение по чл.4б т.3 вр. чл. 52в ЗТИП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящето производство доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентни органи (арг.
чл.54, ал.1 ЗТИП във вр. с Заповед №А-604/07.10.2021г. и чл.54, ал.2 ЗТИП).
2
Спазени са изискуемата от закона форма и съществените процесуални правила при
провеждане на административно наказателното производство.

АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП са отразени датата и мястото на
нарушението. Последното е описано подробно, намерили са отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
Посочена е конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган, и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Деянието е описано по начин напълно
позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите за осъществили се
факти от обективната действителност, така и с дадената от страна на наказващия орган
правна квалификация на тези факти. Не е нарушено правото на защита на дружеството
жалбоподател - да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано, да организира
защитата си като представи възражения както по фактите, така и по правото, което то е
сторило. Наказващият орган се е запознал и е обсъдил постъпилите възражения, с което не е
допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя. Съдът не установява
съществени процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното
производство.
Съдът намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Фактите са
правилно установени и не се оспорват от жалбоподателя. Безспорно е, че процесният
продукт, притежаващ характеристики на „радиосъоръжение“ по см. на НСИОСР се е
предлагал за продажба без да се придружава от ЕС декларация за съответствие. Този факт се
установява категорично от писмените доказателства и свидетелските показания. Налице е
неизпълнение на административно правно задължение по чл.4б, т.3 ЗТИП във вр. с чл.17,
ал.7 НСИОСР и чл.44, т.5 НСИОСР, което съставлява административно нарушение и се
санкционира по чл.52в ЗТИП.
В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на наказателното
постановление, а именно: нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното
административно наказателно производство и на материалния закон. В подкрепа на
твърденията се навеждат доводи за незаконосъобразно ангажиране на административно
наказателната отговорност на дружеството поради неправилно тълкуване на релевантните
правни норми относно субекта на нарушението и квалифициране на проверявания продукт
като „радиосъоръжение“. Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са нарушени чл.53
ЗАНН и правилата за определяне размера на административно наказателната санкция.
Излага доводи за приложение на чл.28 ЗАНН.
Тези възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без
уважение по следните съображения :
3
Съдът намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя разминаване между
текстовото описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Изрично в АУАН
и НП са посочени правно релевантните факти (предлаган за продажба продукт-
радиосъоръжение, липса на ЕС декларация за съответствие) и правната квалификация на
нарушението - по чл. 4б, т. 3 ЗТИП, във вр. с конкретни разпоредби от НСИОСР (приета на
основание чл. 7, ал.1 ЗТИП), в която съгласно чл. 17, ал.7 изрично е въведено изискването
всяко радиосъоръжение да се придружава от ЕС декларация за съответствие или от
опростена ЕС декларация за съответствие.
Не е основателно и възражението във връзка с класифицирането на процесния
продукт като „радиосъоръжение“.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че продуктът
представлява отоплителен уред с вграден радио-модул, проектиран да излъчва и приема
радиовълни с цел радиокомуникация, с което да позволи на потребителите да извършват от
разстояние управление, мониторинг и контрол чрез WiFi безжична връзка. Изброените
технически характеристики на продукта сочат, че той притежава белезите и дават основание
той да бъде определен като „радиосъоръжение“ по см. на пар.1, ал.1, т.20 от ДР на
НСИОСР: "Радиосъоръжение" е електрически или електронен продукт, който е проектиран
да излъчва и/или да приема радиовълни с цел радиокомуникация и/или радиоопределяне,
или електрически или електронен продукт, който трябва да бъде докомплектуван с
принадлежност, като например антена, така че да излъчва и/или да приема радиовълни за
целите на радиокомуникация и/или радиоопределяне. В този смисъл е подробното
обяснение на свидетеля – актосъставител в съдебно заседание на 18.10.2022г.
Не е основателно и възражението във връзка с определяне субекта на нарушението,
респ. смесване на понятията производител, вносител, дистрибутор, търговец.
Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е
ангажирана в качеството му на търговец по см. на § 1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП и не е налице
неяснота в това отношение. Приетата за нарушена разпоредба на чл. 4б, т. 3 НП, касае
задължение на търговците, поради което неоснователни се явяват твърденията, че
дружеството не може да бъде субект на това нарушение.
Съгласно чл.4б, т.3 ЗТИП търговците са длъжни да предлагат само продукти, които
съгласно изискванията на наредбите по чл.7, ал.1 ЗТИП и/или на мерките по прилагането по
чл.26а са: „т.3. с декларация за съответствие в случаите, когато се изисква декларацията да
придружава продукта“. В чл.17, ал.7 от НСИОСР е предвидено, че всяко радиосъоръжение
се придружава от ЕС декларацията за съответствие или от опростена ЕС декларация за
съответствие, в която е посочен интернет адресът, на който е достъпен пълният текст на ЕС
декларацията за съответствие при спазване на изискванията по ал. 4. А чл.44, т.5 НСИОСР
задължава дистрибуторът да се увери преди да предостави радиосъоръжението на пазара, че
то е придружено от копие от ЕС декларацията за съответствие или от опростената ЕС
декларация за съответствие съгласно чл. 17.
4
Дружеството има качеството на "търговец" по см. на § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на ЗТИП,
съгласно която разпоредба търговец е всяко физическо или юридическо лице, участващо в
процеса на реализация на продуктите, което ги предлага безплатно или срещу заплащане,
след като те вече са били пуснати на пазара, но отговаря и на понятието "дистрибутор" по
см. на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на НСИОСР, тъй като е юридическо лице, което участва във
веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя
радиосъоръжение на пазара. Доколкото по делото е безспорно, че процесното
радиосъоръжение е произведено и внесено от други правни субекти, то за жалбоподателя в
качеството му на търговец е възникнало административно правно задължение по чл.4б, т.3
ЗТИП, вр. с чл.17, ал.7 НСИОСР. Като не е изпълнило това свое задължение и е предлагало
стоки (радиосъоръжения) без да са придружени от ЕС декларация за съответствие,
дружеството е осъществило административно нарушение по чл. 4б, т. 3 ЗТИП, вр. чл.17, ал.7
и чл. 44, т. 5 НСИОСР.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради
което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на
административното нарушение от субективна страна.
Не е основателно и възражението относно размера на наложената санкция.
Разпоредбата на чл.52в ЗТИП предвижда налагане на имуществена санкция от 250 лв. до
1000 лв. В конкретния случай е определена имуществена санкция малко над законовия
минимум. Наказващият орган е изложил в НП съображения относно избора на конкретния
размер на санкцията (500 лв.). Мотивирал се е с предходно санкциониране на
жалбоподателя за нарушения по чл.4, т.3 и т.4 ЗТИП. Съдът намира, че не е допуснато
нарушение при определяне на размера на имуществената санкция и той съответства на
обществената опасност на нарушението и на нарушителя.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По делото не се установиха смекчаващи
обстоятелства, които да водят до извод, че нарушението представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Липсват твърдения от страна на
жалбоподателя за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на
разноски и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата 80 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, вр. с чл. 63, ал.9 ЗАНН и
чл.63д, ал.4 ЗАНН‚ съдът

5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ЛВК-03/06.07.2022 г. на Главен
директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" при ДАМТН, с което на „БАУМАКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Кремиковци“, бул.“Владимир Вазов“ № 83, за нарушение на чл.4б, т.3 от ЗТИП и на
основание чл.52в от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.

ОСЪЖДА „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Кремиковци“, бул.“Владимир Вазов“ № 83, да заплати на
ДАМТН - София сумата 80 лв. (осемдесет лева) разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на АНО и жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.


Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6