Решение по дело №10555/2017 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           4262                          Година 10.12.2018                                    Град  ПЛОВДИВ

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                     XIII граждански състав

На шестнадесети ноември                                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ  ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 10555 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:            

                 Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

     С влязло в сила Решение № 71 от 08.01.2018 г., постановено по гр. дело № 10555/2017 г. по описа на ХІІІ граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Е.Г.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си А.. К.В.Г.,***, офис 9, от една страна и Х.Т.Д. ЕГН **********,***, от друга, на съсобствени недвижими имоти: Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м. и Селскостопанска постройка с площ 17 кв.м., отразена по скица ПМС, построени в дворно място от 700 кв.м. находящо се в с. *, общ. *, обл. Пловдив, съставляващо УПИ IX – 555, в кв. 77 по плана на с. *, с административен адрес: с. *. ул. «*К.» №........, одобрен със Заповед № */*77 г., при граници и съседи: улица, УПИ X 554, УПИ ХІІІ – 555, УПИ III – 553, ведно с прилежащите части от дворното място, ПРИ КВОТИ: 5/6(пет шести) идеални части за Е.Г.Г. и 1/6(една шеста) идеални части за Х.Т.Д..

            Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

            I.По извършване на делбата:

             От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл.203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем.

            От всеки от съделителите Е.Г.Г. и Х.Т.Д. е предявена претенция за възлагане на процесния недвижим имот Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м., с правно основание чл.349 от ГПК и съдът е приел същата за разглеждане в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Право на възлагане по чл.349,ал.2 ГПК, има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./-Р 257/2001г.,І ГО,Бюлетин бр.4/2001г. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо - т.8 от ТР №1/2004г., т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349, ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 ГПК/чл.288,ал.1 ГПК/отм./. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.

Видно от доказателствата по делото идеалните части от имот представляващ Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м. е придобит от съделителя Е.Г. чрез покупко-продажба в режим на СИО, т.е. хипотезата на възлагане на този имот е неприложима по отношение на нея.

По отношение на съделителят Х.Т.Д., идеалните части от имот представляващ Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м. са придобити по наследство, но видно от събраните по делото доказателства, беше установено, че същия е собственик на пристройката към съществуващата жилищна сграда с площ  от 65,50 кв. м. и РЗП от 1* кв.м., която не е предмет на производството по делба, а същата е със статут на жилищна сграда.

Установи се, че към момента на откриване на наследството Х.Д. е живял в процесния имот, за който иска възлагане. Не се установи да е налице втората предпоставка, а именно да не притежава друго жилище. За уважаване на претенцията за възлагане по чл.349 ал.2 от ГПК, е необходимо да са налице  комулативно и двете предпоставки.

            С оглед направеното искане на съделителят Х.Д. за разпределяне на имотите, съдът намира следното:

            За да пристъпи към разпределяне на допуснатите до делба имоти съдът следва да установи, че са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял.

 Имотите, чиято делба е допусната, следва да се разпределят така, че всеки от съделителите да получи дял в натура, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно. Основен принцип е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството, който се пада на съответния съделител. Друг критерий е извършването на подобрения в някой от имотите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл.69, ал.2 ЗН, приложимо и при делбата на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове - решение №300/27.06.2011г. по гр.д.№1040/2010г. на ВКС, І ГО.

            Към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС №7/*73г., т.5: когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна стойност; жребието е невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител. При разпределянето по чл.353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им - решение №100/27.07.2015г. по гр.д.№6463/2014г. на Първо ГО на ВКС и решение №91/20.06.2017г. по гр.д.№4*8/20*г., Първо ГО на ВКС.

Видно от събраните доказателства, се установява, че са налице две сгради за двама съделители с като стойността на всяка сграда е близка до стойността на дяловете на двамата съделители.

Не се доказа от никоя от страните да е извършвала подобрения в някоя от двете сгради. Установи се единствено, че съделителят Х.Д. е живял в имота представляващ Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м. до 2009 г., като след  като е построил пристройката, станала негова лична собственост, същия е престанал да ползва тази сграда. За същото свидетелства свидетеля А... Т.Д..

Ето защо съдът намира, че следва да извърши делбата чрез разпределение по квоти, като всеки съделител получи реален дял съобразно квотата си в съсобствеността.

            Съобразявайки изложените принципи, съдът намира, че най-справедливо и законосъобразно разпределението се извършва по следния начин:

Е.Г.Г.  да получи в дял Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м. с обща стойност на дела в размер на 20 765, 00 лева, съгласно заключението на вещото лице В.Р. от ....

Х.Т.Д. да получи в дял Селскостопанска постройка с площ 17 кв.м., отразена по скица ПМС, с обща стойност на дела в размер на 1 300,00 лева, съгласно заключението на вещото лице В.Р. от ...

Определената пазарна цена на имотите съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно  стойността на дяловете си  държавна такса в размер на 4% по сметка на ПРС, или Е.Г.Г. 735,48 лева, а  Х.Т.Д. 52,00 лева.

ІІ. Уравнение на дяловете:

Е.Г.Г.  следва да изплати на Х.Т.Д. сумата от 2 3*,00 лева. за уравнение на дела му.

ІІІ. По претенцията по сметки с правно основание чл. * ал.2 от ЗС:

По претенцията по сметки предявена от Е.Г.Г. против Х.Т.Д..

Е.Г. е претендирала от Х.Д. заплащане на сума в размер на 1 090,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 5/6 ид.ч. от съсобствения имот Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м. за периода от 25.06.2017 г. – 22.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане.

Правото на обезщетение срещу ползването на собствената на ищеца част от процесния имот произтича от чл. *, ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

За да е налице основание за определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. *, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.

Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.* ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.

 

 

Представена е Покана от съделителя Е.Г. до съделителя Х.Д. връчена му на ...., с която е поискано да бъде заплащано на ищеца ежемесечно обезщетение  в размер на 200,00 лева, представляващо левовата равностойност на пазарния наем на притежаваните от нея 5/6 ид.ч. от процесния имот. Същата не е оспорена от ответната страна.

В обяснения по чл..... съделителя Х.Д. е заявил, че след като е получил покана от ищцата й предал ключа за жилищната сграда и не е заключвал с катинари.

По делото са събрани гласни доказателства на двете страни. Единствено в показанията на с... И... И... се споменава за това, че Е. е имала проблеми с влизането в имота, за което с... И... е бил викан в полицията. Сщият твърди, че това се е случило през ...

С оглед на горното съдът намира, че се доказаха предпоставките на претенцията.

От заключението на вещото лице В.Р. от ......беше определен размера на средния месечен пазарен наем за 5/6 ид.ч. от Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м. за процесния период 25.06.2017 г. – 22.05.2018 г. – 926,50 лева.

С оглед на горното съдът намира, че следва да уважи претенцията на Е.Г., като бъде осъден Х.Д. да й заплати сумата в размер на 926,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 5/6 ид.ч. от съсобствения имот за периода от 25.06.2017 г. – 22.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, като до пълната претендирана сума в размер на 1 090,00 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

По претенцията по сметки предявена от Х.Т.Д. против Е.Г.Г..

Х.Д. е претендирал от Е.Г. заплащане на сума в размер на 1 100,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от съсобствения имот Селскостопанска постройка с площ 17 кв.м., отразена по скица ПМС за периода от 21.06.2017 г. – 22.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане.

За да е налице основание за определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. *, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.

В обяснения по чл..... от ГПК с... Е.Г. е заявил, че вратата на оградата за стопанската постройка не се заключва. Затваряла се с едно телче и не бил ограничен достъпа на Х.Д. до нея.

В молбата си Х.Д. е заявил, че не е изпращал покана до Е.Г. за това да му бъде даден достъп до сградата.

Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.

С оглед липсата на доказателство за такова писмено поискване съдът намира, че не се доказа една от предпоставките на претенцията – писмено поискване.

Не се събраха доказателства и за това Е.Г. да е ползвала сама стопанската постройка, като да е възпрепяствала Х.Д. да ползва своите идеални части от нея.

С оглед на горното съдът намира, че следва да отхвърли претенцията на Х.Д. с която е претендирал от Е.Г. заплащане на сума в размер на 1 100,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от съсобствения имот Селскостопанска постройка с площ 17 кв.м., отразена по скица ПМС за периода от 21.06.2017 г. – 22.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, като неоснователна и недоказана.

            III. По разноските:

            С оглед обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно ищци и ответници, съдът намира, че разноските следва да останат за страните така както са ги направили.       

           Предвид уважената претенция по сметки на съделителя Е.Г., съдът намира, че следва да осъди съделителя Х.Д. да му заплати направени по делото разноски. По делото ищцовата страна е представила договор за правна помощ, в който не е посочена частта от възнаграждението за претенцията по сметки, затова съдът не може да присъди възнаграждение.

           Следва да бъде осъден Х.Т. заплати държавна такса по сметка на съда по отношение на уважената претенция по сметки в размер на 50,00 лева, както следва да бъде осъден да заплати държавна такса за отхвърлента претенция в размер на 50,00 лева, или следва да заплати общо 100,00 лева за държавна такса.

            Водим от горното  съдът

 

Р Е Ш И:

 

           РАЗПРЕДЕЛЯ  на основание член 353 от ГПК, в дял на Е.Г.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си А.. К.В.Г.,***, офис 9, Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м.

           Обща стойност на дела 20 765, 00 лева

           РАЗПРЕДЕЛЯ  на основание член 353 от ГПК, в дял на Х.Т.Д. ЕГН **********,***, чрез А.. М.И., Селскостопанска постройка с площ 17 кв.м., отразена по скица ПМС.

           Обща стойност на дела 1 300, 00 лева

           ОСЪЖДА Е.Г.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез п.... си А.. К.В.Г.,***, офис ..., да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 735,48(седемстотин тридесет и пет лева и 48 ст.) лева.

           ОСЪЖДА Х.Т.Д. ЕГН **********,***, чрез А.. М.И., да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 52,00(петдесет и два) лева.

ОСЪЖДА Е.Г.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез п... А.. К.В.Г.,***, офис..., да заплати на Х.Т.Д. ЕГН **********,***, чрез А.. М.И., сумата от 2 3*,00(две хиляди триста седемдесет и осем)лева за уравнение на дела му.

ОСЪЖДА Х.Т.Д. ЕГН **********,***, чрез А.. М.И., да заплати на Е.Г.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез п... си А.. К.В.Г.,***, офис ...., сумата в размер на 926,50(деветстотин двадесет и шест лева и 50 ст.) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 5/6 ид.ч. от Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м., ведно със законна лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, като до пълната претендирана сума в размер на 1 090,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ  претенция по сметки предявена от Х.Т.Д. ЕГН **********,***, чрез А.. М.И., против Е.Г.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез п... си А.. К.В.Г.,***, офис ... с която е поискал да му заплати сума в размер на 1 100,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от съсобствения имот: Селскостопанска постройка с площ 17 кв.м., отразена по скица ПМС за периода от 21.06.2017 г. – 22.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА Х.Т.Д. ЕГН **********,***, чрез А.. М.И., да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху двата иска по претенции по сметки, в размер на 100,00(сто) лева.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

Вярно с оригинала.

М.Х.