Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Русе, 09.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 13 април 2022 г. в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ДИАНА КАЛОЯНОВА-ХРИСТОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
63 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от ППК
„Надежда-Ряхово“, с адрес в гр. Русе, чрез адв. М., против решение № 76/27.01.2022 г., постановено по а.н.д. №
2062/2021
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
наказателно постановление № 18-001786/30.08.2021 г. на директора на
„Инспекция по труда” - гр. Русе с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ й е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба и в о.с.з. се излагат
доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че
АУАН е бил издаден след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, съдът е направил
погрешна квалификация на влезлите в сила дадени задължителни предписания, не е
съобразена целта на налагане на административното наказание, доколкото за едно
и също нарушение са издадени множество наказателни постановления. Иска се
отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по
съществото на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират се
разноски.
Ответникът по касационната жалба – Държавна
инспекция по труда - Русе, чрез юрк. С., оспорва касационната жалба като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за нейната неоснователност и оставяне в сила решението на
въззивната инстанция.
От фактическа страна е било установено, че
през м. ноември 2020 г. работници от кооперацията подали сигнал в дирекция
“Инспекция по труда“, че от дълго време не им е изплащано трудовото
възнаграждение. Била извършена проверка на кооперацията, като за същата бил
съставен протокол и в т. 160
от него било дадено задължително предписание работодателят да изплати трудовото
възнаграждение на работник за месец януари 2020 г. в срок най-късно до
04.02.2021 г. Препис от протокола бил връчен лично на жалбоподателя в
качеството му на председател на кооперацията. На 21.01.2021 г. жалбоподателят е
поискал удължаване на срока на предписанията, което му било разрешено с писмо
изх. 21003270/22.01.2021г. на ДИТ, като срокът за изпълнение на предписанията
бил удължен до 25.02.2021 г. вкл. Доколкото дадените задължителни предписания
(ПАМ по см. на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ), вкл. и това по т. 160 били влезли в
сила, като необжалвани на 18.03.2021 г. по работни места, в периода от
05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. била извършена последваща проверка на
кооперацията, която установила, че даденото в т. 160 предписание не било
изпълнено, т.е. трудовото възнаграждение на работника за месец януари 2020 г.
отново не било изплатено в предписания срок. За констатираното нарушение главен
инспектор в ДИТ - гр. Русе съставил АУАН против кооперацията, а въз основа на
него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по
чл.415, ал. 1 от Кодекса на труда му наложил административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
За да потвърди наказателното постановление
съдът изложил от правна страна, че трудовото възнаграждение на конкретния
работник било начислено съобразно ведомостите за заплати за месец януари, но
все още не било изплатено, вкл. и към момента на последващата проверка от
05.04.2021 г., за което бил даден нов срок до 01.07.2021 г., респ. бил
осъществен съставът на нарушението. Не били представени и писмени
доказателства, опровергаващи извършването на нарушението.
Посочено е, че даденото задължително
предписание е индивидуален административен акт, който поради неоспорване от
адресата му е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който е породил
целените с него правни последици, включително ангажиране на
административнонаказателна отговорност за адресата на акта.
Извършеното нарушение не е възприето от съда
като маловажно доколкото са дадени общо 191 задължителни предписания за
неизплатени трудови възнаграждения на всички работници на кооперацията за почти
цялата 2020 г.
Решението на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени по мотиви,
различни от изложените в касационната жалба.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 160 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати начисленото възнаграждение за м. януари 2020 г. на П. Г. П., ЕГН **********.
Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане на работодателя
този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено
от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от административният орган.
Посоченото предписание, обективирано в
Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе не е обжалвано и е
влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение
на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване
на трудовото законодателство, е съставен АУАН № 18-001786/16.08.2021 г., срещу
който няма постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –
разпитан е актосъставителят Р. Д. Р., който е дал показания във връзка с
извършената проверка и установяването на нарушението. П. Г. П. е свидетелствал,
че за процесния период не помни дали е получил трудовото си възнаграждение.
В
съдебно заседание на 13.04.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН процесуалният представител на касатора е представил
писмени доказателства за заплащането на трудовото възнаграждение на П. за
процесния период – януари 2020 г. Представени са две справки от Банка ДСК, от
която е видно че на работника П. Г. П. трудовото възнаграждение за месец януари
2020 г. е било изплатено на два пъти – на 07.02.2020 г. и 06.03.2020 г. с
основание „работна заплата – аванс – януари“. Посочени са причините, поради
които касаторът се е снабдил с това доказателство на 01.02.2022 г. – банката е
отказвала да изготви същите поради повреда в информационната си система.
Следва
да се посочи, че тези доказателства не са били ангажирани от кооперацията нито
в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
дирене пред районния съд.
Въззивната
инстанция е обсъдила свидетелските показания на П., но не е ценила същите
поради факта, че той не си е спомнял дали е получавал процесната сума, а също е
посочено, че и писмени доказателства не са били представени в тази насока.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 270, ал. 3 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя -
на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Т.е.,
изплащането на трудовото възнаграждение се доказва с писмени доказателства, а
не с гласни.
При
съобразяване в съвкупност на новопредставените писмени доказателства
касационният съд приема, че не е налице неизпълнение на задължително
предписание, дадено от съответните контролни органи, поради което не са налице
и материалноправните предпоставки за издаване на АУАН, респ. и НП.
При
така изложените обстоятелства, касационният състав не намира за необходимо да
излага мотиви по останалите посочени от жалбоподателя касационни основания, тъй
като предвид представените писмени доказателства изходът от касационният
съдебен спор няма да е различен.
По делото искане за присъждане на разноски е
направено от двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН,
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според
чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. По делото касационният жалбоподател е представил списък на разноските,
като претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат. Касационният
ответник не е релевирал възражение относно размера на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че в полза на Производствено потребителна
кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК ********* следва да присъди сума в
размер на 300 (триста) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 76/27.01.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 2062/2021 г. по описа на Районен съд – Русе
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001786/30.08.2021 г. на директора на
„Инспекция по труда” - гр. Русе
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на
Производствено производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле,
обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, възнаграждение за един адвокат в касационното
производство в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.