РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Кърджали, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140101283 по описа за 2024 година
Производството е образувано по следните искове, предявени от В. Х. П.,
ЕГН **********, чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, представлявано от Д. М. – управител против „Фератум Бълагария“
ЕООД, ЕИК *********, при условията на обективно кумулативно
съединяване, за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски
кредит **** на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради
непосочване в договора на годишния процент на разходите (ГПР) и
компонентите, от които се формира, общата сума дължима от потребителя,
както и невключването на сумата по договора за поръчителство в ГПР, при
условията на евентуалност, на основание чл.146, ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 10 от
ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК за прогласяване на
нищожност на чл. 5 от договора за потребителски кредит, с която клауза е
уговорено обезпечение на задължението чрез поръчителство предоставено от
„Ferratum Bank“ в полза на ответника.
Горните претенции произтичат от твърдението за сключен между
страните Договор за потребителски кредит ***** за сума в размер на 600 лева,
при годишен процент на разходите от 49,66%. Поддържа, че на основание чл. 5
от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Ferratum Bank“ в полза на кредитодателя, като никъде в договора не е
посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция
от свързано на кредитора дружество. След като усвоила заемната сума от 600
лева ищецът разбрал, че са му начислили такса за обезпечение с
поръчителство – услуга предоставена от партньор на ответника в размер на
300 лева. Твърди, че дължимите вноски по договора за поръчителство не са
посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на
1
договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит – в
чл.5.3. от ОУ е посочено, като възможност за повишаване на
кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като
задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност.
С исковата молба се правят доказателствени искания – за задължаване
на дружеството ответник, на основание чл. 190 от ГПК, да представи
преписката по договора, за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за
съдебно удостоверение за снабдяване на документи.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Фератум
Бълагария“ ЕООД, ЕИК *********, с който се изразява становище, че искът на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на чл. 5 от
договора за потребителски кредит, с която клауза е уговорено обезпечение на
задължението чрез поръчителство предоставено от Мултитюд Банк е
неосновател. Излагат се съображения, че твърдяната липса на право на избор
от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за
връщане на кредита, е неоснователна, тъй като според сайта на ответника
потребителят сам избира обезпечението и сключването на договор за гаранция
не е задължително. Считат, че договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което „Фератум Бълагария“ ЕООД не е страна и поради
това, че ищецът е завел искове за прогласяване на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото,
исковете са недопустими. Заявява, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк,
като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за
дължимите такси е подал заявление за кредит. Твърди, че ищецът е бил наясно
от получената преддоговорна информация по имейл, че за сключването на
договора за кредит „Фератум Бълагария“ ЕООД изисква поръчителство, както
и че е получил документи от гаранта Мултитюд Банк включително договор за
поръчителство, след което е потвърдил чрез есемес желанието си да сключи
договора. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК заявява, че
договорът за гаранция е възмездна услуга предоставена от трето лице, а
разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Заявява, че
твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като
обезпечението е резултата от оценка на кредитоспособността по закон.
„Фератум Бълагария“ ЕООД е предоставило необходимата информация за
ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото
да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не изпраща представител. С
молба с вх. ****/23.01.2025 г. неговия процесуален представител заявява, че е
възпрепятстван да се яви съдебно заседание, не възразява да бъде даден ход на
делото. Заявява, че поддържа исковата молба, моли да се приемат
представените писмени доказателства, както и да се даде възможността на
вещото лице да изготви допуснатата ССчЕ. Сочи, че няма доказателствени
искания и взима становище по същество на спора. Представя списък с
разноски по чл. 80 от ГПК с доказателства към него. С молба вх. **** от
17.03.2025 г. адв. М. моли да се даде ход на делото. Заявява, че няма въпроси
към експерта и желае да се приеме заключението. Не сочи доказателства, няма
доказателствени искания. Развива съображения по същество на спора.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД, редовно уведомен, не изпращат
представител. С молба с вх. ****/15.01.2025 г., процесуалния представител на
ответника юрк. Г.Г. заявява, че няма да може да се яви в съдебно заседание,
2
поради служебна ангажираност. Моли да се даде ход на делото. Моли искът да
бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен, като излага подробни
съображения. Заявяват, че нямат възражения по проекта за доклад по делото и
молят същият да бъде приет, като окончателен. Моли да се има в предвид, че
ответното Дружество не е страна по договора за поръчителство и не разполага
с екземпляр от същия. Към молбата си прилагат и Договор с *****. Развива
доводи по същество на спора.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея
искове, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се
на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК съдът приема следното:
С протоколно определение от 24.01.2025 г. съдът е приел за окончателен,
с оглед липсата на възражения от страните, обективирания в Определение №
79/24.01.2025 г. проект за доклад по делото, в които е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване сключването между страните на Договор за
потребителски кредит ***** от 20.08.2018 г., включително Договор за
поръчителство между ищеца и „Ferratum Bank“ за обезпечаване на посочения
договор за кредит с посоченото съдържание, както и предоставянето на
заемната сума.
По делото е изслушано и прието заключение на ССЕ, което съда
кредитира като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице дава
заключение, че ГПР за потребителски кредит, съгласно договорените условия
с Договор за потребителски кредит ***** от 20.08.2018 г., изчислен съобразно
формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит, възлиза на 49,05 %. Вещото лице сочи, че при изчисляване на ГПР е
включена единствено договорената лихва по кредита, като лихвата по кредита
е в размер 71,94 лв. Съгласно заключението на вещото лице, ако при
изчисляване на ГПР, към разходите по кредита се добави и размерът на
договора за поръчителство по чл. 5 от договора за кредит (в размер на 354,06
лв., а не на 300 лв.), ГПР ще възлиза на 5240,48%.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредите е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включено
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство с одобрено от
заемодателя дружество – поръчител. Посоченото възнаграждение следва да
бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг.
чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР
ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
3
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно,
ако в ГПР се включи размерът на уговореното възнаграждение по договора за
поръчителство, с който заемът е обезпечава, размерът би надхвърлил
значително посочения размер на ГПР, като от заключението на приетата и
неоспорена от страните ССчЕ ГПР възлиза на 5240,48%. (при добавяне на
354,06 лв., а не на 300 лв.).
В уговорения годишен процент на разходи по процесните договори за
кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е
обезпечава, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор
за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на уговореното
възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, би
променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по
дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен
правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.
Отделно от това, настоящият състав намира, че клаузата въз основа на
която е сключен процесният договор за поръчителство е неравноправна,
защото изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което с оглед установените
данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата около
„одобряването“ на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит,
води до извода, че със сключване на възмездно поръчителство с одобрено от
4
заемодателя дружество – поръчител не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на „възнаграждение“ за поръчител, свързан с кредитора. Това е още едно
основание, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Невключването цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя
недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия
договор, като последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.
За пълнота следва да се посочи, че поръчителят получава едно
възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които евентуално би платил подлежат на
възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се
освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя, тъй
като последният ще има регресен иск срещу него. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от
една от страните по договора – поръчителят, поради което е налице
самостоятелно основание за недействителност на договора, поради липса на
основание. Съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като сумата, която е
уговорена като възнаграждение, е в размер на половината от сумата по
отпуснатия заем.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
установяване нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е основателен, поради което не следва да се пристъпва към
разглеждане на останалите посочени от ищеца евентуални основания за
недействителност на договора, както и на клаузата на чл. 5 от същия, тъй като
не са се сбъднали условията за това.
По разноските:
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. депозит за съдебно-
счетоводна експертиза.
Претендират се и направените разноски в размер на 1900 лева с ДДС за
платено адвокатско възнагарждение. По отношение на размера на
адвокатското възнагарждение следва да бъде посочено, че същото не е
оспорено по размер от ответника. Представени с доказателства за неговото
плащане от страна на ищеца. Следва да се посочи, че настоящия състав
споделя установената практика в Определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС
по ч. гр. дело № 238/2012 г., IV г. о., Определение № 70 от 5.02.2018 г. на ВКС
по ч. т. дело № 257/2018 г., I т. о., Определение № 477 от 4.11.2016 г. на ВКС
по ч. т. дело № 1218/2016 г., I т. о. и др., съобразно която, когато между
страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове
дължимата държавна такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение.
Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на
предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или по
съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния
5
иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде
отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски
по делото се определя от изхода по евентуалния иск. Именно поради това
доколкото в настоящото производство е уважен главния иск на ищеца, като
съдът не се е произнасял по иска, предявени в условията на евентуалност, то
ответникът дължи само едно възнаграждение на ищеца за направени разноски
за адвокат по първия главен иск. В представения договор за правна защита и
съдействие между ищеца и неговия процесуален представител не е
разграничено дължимото адвокатско възнаграждение по всеки един от двата
иска, поради което настоящият състав намира, че възнаграждението и по двата
иска следва да счита, че е поравно определено, т.е. по 950 лв. с ДДС за всеки
един от тях поотделно. Цената на иска е в размер на 600 лева в какъвто размер
е предоставеният кредит. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение е в размер на 400 лева, респ. 480 лева с ДДС.
Това обосновава основателността на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лева с ДДС.
Отделно от това, настоящият състав приема, че този вид съдебни
производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като
следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. Делото не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една
бланкетна искова молба и две молби по хода на делото. Настоящият състав
счита, че присъденият в случая повече от два пъти на минимално адвокатско
възнаграждение размер на адвокатско възнаграждение от 950 лева съответства
на принципите на пропорционалност и справедливост, както и на
действително извършения обем на работа от процесуалния представител.
Освен това следва да се отбележи, че претенцията за присъждане на
разноски в размер на 1900 лева с ДДС по иск с цена 600 лева представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства,
а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Х. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Кърджали, ****** чрез ЕАД Д. М., представлявано от
адв. Д. М. със служебен адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ №
125 против „Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9,
офис 20, че сключените между страните Договор за потребителски кредит
***** от 20.08.2018 г. е нищожен на основание 26, ал. предл. l от ЗЗД вр. с чл.
22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Фератум Бълагария“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. П.,
6
ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ****** чрез ЕАД Д. М.,
представлявано от адв. Д. М. със служебен адрес гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 125 направените по делото разноски в размер на 50 лв. за
заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
950 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7