№ 148
гр. Стара Загора, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000116 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260011/18.02.2022 г. постановено по гр. д. №
907/2021 год. по описа на РС – Казанлък, с което е осъден ЗАД „***”АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.**,да заплати на
АЛ. Т. АЛ., ЕГН ********** с адрес: гр. *********** обезщетение по чл. 432,
ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени на 07.12.2018 г.
неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в град Казанлък,
причинено от водачът В.К.Б., при управление на моторно превозно средство -
л.а „***" с per. № *** по отношение, на който автомобил е била сключена и е
действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите със застраховател ЗАД „***"АД, сума в
размер на 25 000 лева (частичен нск от общо сумата от 30 000 лева) за
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.12.2018г. до окончателното и изплащане и
имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в град Казанлък, причинено
от водачът В.К.Б., при управление на моторно превозно средство - л.а „***“ с
per. № *** по отношение, на който автомобил е била сключена и е действала
към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска
1
отговорност" на автомобилистите със застраховател ЗАД „***"АД, сума в
размер на 1859.66 лв. за имуществени вреди - направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2018г. до
окончателното й изплащане и разноски по делото.
Въззивникът "***" АД гр. София счита, че решението е
незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове. Претендира направените разноски.
Въззиваемият АЛ. Т. АЛ. е подал в законоустановения срок писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.З от КЗ
Между страните не е спорно, че на 07.12.2018 г., около 13:30 часа в гр.
Казанлък, на паркинга западно от магазин „Н.“ е реализирано ПТП с
участници л.а. „*** ЗЗОД“ с per. № *** с водач В.К.Б. и л.а. „М.“, управляван
от водача АЛ. Т. АЛ..
От представеното постановление за прекратяване на наказателно
производство от 06.08.2020 г. по пр.пр. № 1047/2019 г. на РП Казанлък се
установява, че водачът В.К.Б. е нарушил правилата за движение по Закон за
движение по пътищата, престъпление по чл. 343, чл. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.
1 от НК, като по този начин е причинил процесното ПТП, при което е
пострадал АЛ. Т. АЛ..
Към датата на ПТП – 07.12.2018 г. е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за
увреждащия л.а „***“ с per. № ***, управляван от водача В.Б. със срок на
валидност една година, считано от 09.02.2018 г. до 09.02.2019 г.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от
06.08.2020 г по ДП № 284 ЗМ 537/2019 г. на РУ Казанлък и по пр.пр. №
1047/2019 г. на РП Казанлък, се установява, че водачът В.К.Б. е нарушил
правилата за движение по Закон за движение по пътищата, престъпление по
2
чл. 343, чл. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като по този начин е причинил
процесното ПТП, при което е пострадал АЛ. Т. АЛ..
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалото лице предявило
претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ***“ АД и
представило всички документи, с които разполага. Претенцията била
получена от застрахователя на дата 06.11.2020 г., видно от обратната разписка
към писмото-претенция. По случая били заведени щети с № 0801-
003287/2020-03 и № 0801-003287/2020-04, но към настоящия момент не било
изплащано обезщетение.
По делото са представени Епикриза ИЗ № 1141/2018 г. от СНБАЛ
„Свети Лазар“ ЕООД, Епикриза ИЗ № 9936 от МБАЛ „Д-р Христо
Стамболски“ - Казанлък, Епикриза ИЗ № 72 от СБРНЦ - Павел Баня,
Епикриза ИЗ № 2698/2019 г. от „МБАЛ Тракия“ ЕООД, гр. Ст.Загора,
Епикриза ИЗ № 3012/2019 г. от „МБАЛ Тракия“ ЕООД, гр. Ст. Загора,
Експертно решение на ТЕЛК № 2411/19.06.2019 г., СМУ № 115-III/2018 г„
амбулаторен лист № 000536/04.03.2021 г., СМЕ № 195/2019 г. ; СМЕ 0
159/2020 г., медицински документи от Районна здравноосигурителна каса-
Ст.Загора, Фактура № **********/08.01.2019 г.. Фактура №
**********/26.02.2019 г. от МБАЛ „Тракия“ ЕООД, Фискални бонове,
Фактура № **********/20.02.2019 г., Фактура № **********/26.02.2019 г.,
Фактура № **********/26.02.2019 г., Фактура № **********/05.03.2019 г., в
които са отразени следните увреждания - на междупрешлените дискове в
поления отдел на гръбначния стълб L4 - L5 с радикулопатия L5 в ляво, диабет
с усложнения - диабетна полиневропатия, силни болки в лявата седалищна
област и левия крак с изтръпване и слабост на същия и затруднена походка; в
последствие счупване на бедрената шийка и тазобедрена става при битов
инцидент, настъпил поради затрудненото му движение, като му била
извършена операция - тотална смяна на тазобедрената става. Бил
освидетелстван с 80 % степен на увреждане.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено,
се установява, че травмата от настъпилото ПТП на пострадалия е
предизвикала отваряне на патологичния цикъл, заложено от хроничните
заболявалия на пострадалото лице. Започнало е усложнение последователно в
3
ендокриното заболяване и се е задействала нервно хормоналната система.
Обострило се и диабетното заболяване. Качила се е кръвната захар, не е била
овладяна в дома, като бил приет в спешен център. Пострадалият имал травма
в областта на таза, кръста в лявата тазобедрена става, като предходните
заболявалия са били усложнени - дискови хернии и проемни в прешлените,
като всички са били отново възбудени, след тласъка от кинетичната енергия,
и е бил приет в болница. Травмата, която е в зоната на лумбалния отдел на
гръбначния стълб е предизвикала неврологична симптоматика, добавила се е
към наличната, а от там движението на лицето в областта на кръста и на левия
крак се е затруднило. Поради тази ограниченост и проблеми на движението
на крайниците настъпва битов инцидент, лицето не е извършило
рефлекторната защита и паднало и си е счупило крака. Според вещото лице
пострадалият към момента не е възстановен и е препоръчително да обмисли
оперативно лечение в областта на лумбалния отдел. Според вещото лице
направените разходи за лечение са в пряка връзка с настъпилите телесни
повреди, в следствие на ПТП.
От заключението на АТЕ се установява следния механизъм на ПГП: На
07.12.2018 г., около 13:30 ч. в гр. Казанлък, по ул. „***“, западно от магазин
„Н.“, на паркомясто е паркирал лек автомобил „***“ с peг. № ***, управляван
от В.Б.. По същото време по ул. „***“ от юг на север се е движил лек
автомобил „***“ с per. № ***, управляван от А.А.. Водачът на паркиралия лек
автомобил „***“ с per. № *** - В.Б., предприел маневра на заден ход за
излизане от паркомясто, за да навлезе по ул. „***“, но в този момент лек
авюмибил „***“ с per. № СТ 52 41 РА, управляван от А.А., преминал зад
паркираните автомобили южно от мястото, където водачът Бобонков излязъл
от паркомястото и настъпило удар между двата автомобила и ПГП с
последици, описани в делото. ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието, при условията на нормална видимост при облачно време, на
сух асфалтов път, равнинен участък от пътя. Сблъсъкът между двата
автомобила е челно страничен - екцентричен. Мястото на удара се намирал на
около 6.50 м. северно от ориентир: Югозападния ъгъл на постройката на
магазин „Н.“ и на около 1.00 м. западно от ориентир 2 -проекцията на
ориентира на източния край на пътното платно на ул. „***“. Лек автомобил
„***“ с per. № *** се е движил напречно на пътното платно на ул. „***“ и
скоростта му на движение не е била по-висока от 8.00-10.00 км/ч. Лек
4
автомобил „***“ с per. № *** се е движил надлъжно на пътното платно на ул.
„***“ и скоростта му на движение не е била по-висока от 25.00-30.00 км/ч.
Опасността от настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка е
възникнала за двамата водачи, от момента, когато водачът на л.а. „***“ е
предприел маневрата за излизане от паркомястото, за да навлезе по ул. „***“.
От техническа гледна точка водачът на л.а. „***“ се е движил в
предназначената от него пътна лента, като водачът на л.а. „***“ - му отнел
предимството на движение. Водачът на л.а. „***“ е нямал възможност да
избегне настъпването на ПТП. Водачът на л.а. „***“ е имал възможност да
избегне настъпване на ПТП. При сблъсъкът пострадалият А.А. е бил с
поставен обезопасителен колан.
Разпитаната по делото свидетелка М.В.Д., съседка на пострадалия,
съобщава, че видяла пострадалия към края на 2018 г., като си мислила, че е
получил инсулт, тъй като си замятал краката. След известно време го видяла,
бил паднал пред „Л.”, счупил си тазобедрената става. Преди инцидента бил
физически здрав, ходил на лов, 20 пъти се качвал до дома си по стълбищата.
След ПТП- то не можел да си свали бутилката минерална вода, не бил този
човек, който познавала. 4-5 дни след инцидента го видяла, че куца, като й
обяснил, че бил блъснат. Видели се пред блока, в който живеели, като преди
сам А. почиствал около блока. Вече ходил само с бастун, който му се
отразявал психически зле. Не бил същият човек. Бил изплашен, говорил само
за катастрофата, повръщал, когато се случило това. Имал диабет преди
инцидента.
Разпитаният по делото свидетел Николай Минчев Няголов, съсед на
пострадалия, твърди, че през 2018 г. забелязал, че А. се придвижва с бастун,
тогава разбрал, че е претърпял ПТП. Преди това бил жизнен. Вече не бил
същият човек. Бил трудно подвижен, с бастун, бил ловец, а вече не ходил на
лов. Според него бил претърпял уплаха. Не е знаел дали има друго заболяване
преди катастрофата.
Разпитаният свидетел В.К.Б., заявява, че си спомня следното за
инцидента: тръгнал да излиза на заден ход, като покрай него е имало коли и
не виждал какво става около него. Излязъл леко назад и л.а. „М.“ го ударил в
дясната задна страна, където е резервоарът. Пътният участък бил сух, било по
обяд. Светло. Звъннал на полицията, били поударени, но не може да
5
гарантира за А.А.. Л.а. „М.“ бил ударен в предна дясна част и имало щети -
счупени калници, а л.а. „***“ - в задна дясна част - щетите били счупена
броня, фар.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди пред ответното застрахователно дружество, получена на 06.11.2019 г.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
6
По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на ищецът
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установява, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на л.а. „***“, който е предприел маневрата за излизане от
паркомястото, за да навлезе по ул. „***“. От техническа гледна точка водачът
на л.а. „***“ се е движил в предназначената от него пътна лента, като водачът
на л.а. „***“ - му отнел предимството на движение. Водачът на л.а. „***“ е
нямал възможност да избегне настъпването на ПТП. Водачът на л.а. „***“ е
имал възможност да избегне настъпване на ПТП. При сблъсъкът
пострадалият А.А. е бил с поставен обезопасителен колан.
Според чл. 40 от Закона за движение по пътищата, преди да започне
движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението като е длъжен
непрекъснато при извършване на маневрата да наблюдава пътя зад
превозното средство, а при невъзможност следва да осигури лица, което да
сигнализира за опасности.
Съдът приема с оглед фактите, че водачът на МПС-то е нарушил
разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, тъй като очевидно не е съобразил пътната
обстановка зад превозното средство.
С това си поведение водачът на л.а. „***“ виновно е нарушил чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а. „***“ са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и
следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
7
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От заключението по СМЕ и събраните гласни доказателства с установява,
че е предизвикала отваряне на патологичния цикъл, заложено от хроничните
заболявалия на пострадалото лице. Започнало е усложнение последователно в
ендокриното заболяване и се е задействала нервно хормоналната система.
Обострило се и диабетното заболяване. Качила се е кръвната захар, не е била
овладяна в дома, като бил приет в спешен център. Пострадалият имал травма
в областта на таза, кръста в лявата тазобедрена става, като предходните
заболявалия са били усложнени - дискови хернии и промени в прешлените,
като всички са били отново възбудени, след тласъка от кинетичната енергия,
и е бил приет в болница. Травмата, която е в зоната на лумбалния отдел на
гръбначния стълб е предизвикала неврологична симптоматика, добавила се е
към наличната, а от там движението на лицето в областта на кръста и на левия
крак се е затруднило. Поради тази ограниченост и проблеми на движението
на крайниците настъпва битов инцидент, лицето не е извършило
рефлекторната защита и паднало и си е счупило крака. Според вещото лице
пострадалият към момента не е възстановен и е препоръчително да обмисли
оперативно лечение в областта на лумбалния отдел. Според вещото лице
направените разходи за лечение са в пряка връзка с настъпилите телесни
повреди, в следствие на ПТП.
С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените
множество травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни
болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален
8
характер, като обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 25 000
лева.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на
две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да са
налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
Възражението, че пострадалият е допринесъл за получаване на
описаните травматични увреждания, тъй като е бил без поставен
обезопасителен колан са недоказани от ищеца, чиято е доказателствената
9
тежест. Напротив, според заключението на АТЕ А.А. е бил с поставен
обезопасителен колан.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска за обезщетение на имуществени вреди, настоящат инстанция
счита, че същият е основателен в присъдения размер. От заключението на
съдебномедицинска експертиза се установява, че направените разходи за
лечение са в пряка връзка с настъпилите телесни повреди, вследствие на
ПТП, за което са представени фактури.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в тази
му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищецът претендира лихва за забава от 14.12.2018 г. От
представените доказателства се установява, че на 06.11.2020 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че
06.11.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава.
Предвид гореизложеното решението в тази му част следва да бъде
отменено, като се присъди законна лихва от 06.11.2020 г. до окончателното и
изплащане, като за периода от 14.12.2018 г. до 05.11.2020 г. искът за законна
10
лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззивникът следва да заплати на адв. П. К. сумата от 1 602,95 лева с
ДДС адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗА за процесуално
представителство.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260011/18.02.2022 г., постановено по гр. д. №
907/2021 год. по описа на РС – Казанлък в частта, с която е осъден „***”АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.** да заплати на
АЛ. Т. АЛ., ЕГН ********** с адрес: гр. *********** законната лихва,
считано от 14.12.2018 г. до окончателното и изплащане върху сумата от 25
000 лева (частичен иск от общо сумата от 30 000 лева) за неимуществени
вреди - болки и страдания и сумата от 1859.66 лв. за имуществени вреди, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул.** да заплати на АЛ. Т. АЛ., ЕГН ********** с адрес: гр.
*********** законната лихва считано от 06.11.2020 г. до окончателното и
изплащане върху сумата от 25 000 лева (частичен иск от общо сумата от 30
000 лева) за неимуществени вреди - болки и страдания и сумата от 1859.66 лв.
за имуществени вреди, вследствие настъпило на 07.12.2018 г. ПТП в гр.
Казанлък, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва върху сумата от 25 000
лева (частичен иск от общо сумата от 30 000 лева) за неимуществени вреди -
болки и страдания и сумата от 1859.66 лв. за имуществени вреди за периода
14.12.2018 г. до 05.11.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011/18.02.2022 г., постановено по гр.
д. № 907/2021 год. по описа на РС – Казанлък в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗАД”***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на адв. П. К., САК, сумата от 1 602,95 лева с
включено ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12