№ 55
гр. Айтос , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20202110100603 по описа за 2020 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК
Производството е образувано по ИМ, подадена от ищцата Д. Т. Н. ЕГН **********, чрез
адв. Л.Д.- БAK, със съдебен адрес: ***, срещу ответниците СТ. Г. Т. ,ЕГН **********, Г. ИВ. Т. ,
ЕГН **********, М. ИВ. М., ЕГН **********, Т. ИВ. М., ЕГН **********, М. Б. Д., ЕГН
**********, М. Т. ЕЛ., ЕГН **********, СТ. Т. Т., ЕГН **********, С. Г. ЯН., ЕГН **********,
Т. Г. Т., ЕГН **********, всички чрез адв. Ж.А., със съдебен адрес: *** и СТ. Б. ХР. , ЕГН
**********, М. Б. Д., ЕГН **********, СТ. СТ. К., ЕГН **********, всички чрез адв. З.Б., със
съдебен адрес: ***. Твърди се, че нa 17.08.2018 г. лицата З. Т.а Ч. с ЕГН ***, представлявана от Д.
Т. Н., Г. ИВ. Т. - лично и в качеството си на пълномощник на: М. ИВ. М., Т. ИВ. М., СТ. СТ. К., М.
Б. Д., СТ. Б. ХР., М. Т. ЕЛ., СТ. Т. Т., С. Г. ЯН. и Т. Г. Т., участвали като продавачи в нотариално
производство, приключило с НА за покупко-продажба №31, том IV, peг.№ 4913, дело №518 от
2018 г. на нотариус Б.Д. с рег. №324 от HК, вписан в CB - А. с вх. per.№2795 от 17.08.2018 г., Акт
№155, том 9, дело №1309/2018 г.. Cочи се, че с описания НА продавачите, посочени в акта като
„всички наследници на Т. Н. А., б. ж. на гр. А., починал на 11.12.2016 г." продали на СТ. Г. Т.,
множество недв. имоти, находящи се в землището на с. Л., о6щ. Р., обл. Б., между които и
процесната нива с площ от 3.044 кв.м., ЕКАТТЕ 44690, VI категория, в местността"Горните лозя",
съставляваща поземлен имот № 005360 пo плана за земеразделяне, при граници(съседи);
поземлени имоти №000074 полски път на община Р., №005359 нива на община Р., №000072
полски път на община Р., №005361 лозе на С.Г.Б., №000072 полски път на община Р., №005364
нива на Х.А.Д. и №005362 нива на насл. на М.И.Х., с идентификатор 44690.5.360, с. Л., общ. Р.,
обл. Б. по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-235/29.6.2020г. на Изп. директор на АГКК, с адрес
на ПИ: местност Горните лозя, площ 3043 кв.м., трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 6, номер по предх.план –
005360, при съседи: 44690.5.3, 44690.5.361, 44690.5.364, 44690.5.8, 44690.5.359, 44690.5.362.
Описаният имот бил собственост на Т. А. нeпocpeдствeнo преди смъртта му. Поддържа, че след
смъртта на А. оставеното от него недвижимо и движимо имущество се наследявало съобразно ЗН,
както и че пo силата на чл. 8, aл. 4 ЗН единствен наследник на А. била леля мy З. Ч., а всички
останали продавачи no посочения НА не били законни наследници на А. и никога не са
придобивали собственост и/или сьсобственост нa основание наследствено правоприемство от
починалото лице. Счита, че с посочения НА били прехвърлили права на купувача, които не са
1
притежавали продавачите, като в грубо нарушение нa закона били конституирани като продавачи
в нотариалното производство без да са били правоимащи. Поддържа, че всичките останали десет
продавачи с изключение на Ч., която продала 1/11(или 3/33) ид, ч. от описания имот, са продали
10/11(или 30/33) ид. ч. от чужда недвижима вещ/или всеки един от тях no 1/11(или 3/33) ид. ч. от
имота/, като продажбата на тези 10/11(или 30/33) ид. ч. не пораждала вещно-транслативно
действие и същите 10/11(или 30/33) ид. ч. от имота останали в патримониума на Ч. нa основание
наследствено правоприемство от А.. Твърди се, че Ч. починала на 05.09.2018 г., като оставила
трима законни наследници: ищцата Н., М. Т.а Г. с ЕГН *** и К. Д. А. с ЕГН ***, респ. тези
наследници наследявали npu равни квоти останалите в патримониума на Ч. 10/11 (30/33 ) ид. ч. от
описания имот, или всеки от наследниците на Ч. наследявал и поради това ставал собственик на
10/33 ид. ч. от процесния ПИ. Предвид изложеното предявява положителен установителен иск и
моли да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 10/33 ид. ч. от
процесния ПИ на основание наследствено правоприемство от З. Ч.. Претендира разноски.
В срока за отговор са постъпили ОИМ с идентично съдържание. Навеждат се доводи, че
искът е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди се, че ищцата не е страна по
атакуваната сделка и в т.см. няма право на иск, носител на това право били страните по сделката.
Поддържат, че волята на продавачите била да се разпоредят изцяло със собствеността върху
процесния имот. Евентуално се поддържа, че Ч. се разпоредила със собствеността върху имота в
пълен обем по силата на сделката, поради което ищцата не придобивала права от своята
наследодателка, т.к. те били придобити от купувача по силата на сделката. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на иска, т.к. ответниците, както и майката на ищцата били
законните наследници на А., установяващо се от удостоверението за наследници на А.. Излага се,
че ищцата участвала в сделката като пълномощник на майка си и щом е имала възражения относно
собствеността на страните е следвало да ги предяви по време на нот.производство. Сочат, че Ч.
като страна по сделката изразила съгласие за сключване на същата, както и че ищцата (като
пълномощник) получила цената по сделката в пълен размер по банковата си сметка без да прави
възражения. Считат, че в НА не били посочени квотите на продавачите в съсобствеността, а и
предвид волята на Ч., обективирана в даденото пълномощно на дъщеря й, обуславяло извод за
разпореждане изцяло с притежаваните от Ч. права върху имотите, наследени от А., т.е. Ч. се
разпоредила с всички свои права, които е притежавала, сключвайки процесната сделка. Твърдят,
че ищцата към момента на НА признала правата на останалите продавачи в съсобствеността,
породена от наследяването, както и че Ч. получила пълна защита на правата си като страна по
сделката. Считат, че купувача по НА действал добросъвестно, придобивайки всички права по
обективираната в него сделка. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът намира
следното:
По делото е приложено удостоверение за наследници, от което е видно, че З. Т.а Ч. с ЕГН
***, е починала на 05.9.2018 г., а като наследници са посочени нейните дъщери - ищцата Д.Н., М.
Г. и К. А..
Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата, че е бил сключен
договор за продажба на процесния имот на 17.08.2018 г. между продавачите З. Ч. (чрез
пълномощника Д.Н.), Г.Т. - лично и като пълномощник на М.М., Т.М., С.К., М.Д., С.Х., М.Е., С.Т.,
С.Я. и Т.Т. (всички посочени като наследници на Т. А., починал на 11.12.2016 г.) и купувача С.Т.,
като сделката е обективирана в НА №31, том IV, peг.№ 4913, дело №518 от 2018 г. на нотариус
Б.Д. с рег. №324 от HК. Същите лица (продавачите) са посочени като собственици на процесния
имот в удостоверение за данъчна оценка изх.№**********/30.7.2018г. на общ. Р.. При изповядване
по нот.ред на сделката от 17.8.2018 г. Ч. е действала чрез пълномощник – ищцата Н., по силата на
пълномощно 07.08.2018 г. с нот.заверка на подписа (рег.№3240) и на съдържанието (рег.№3241).
2
По делото са приложени множество удостоверения за наследници (изх.№ 3469/10.8.2018г.,
№3024/18.7.2018г., №02-ГС-2293/27.6.2019г., №132/8.1.2018г., № 598/28.6.2021г., №
2140/25.6.2021г. - всички с идентично съдържание, от които е видно, че Т. Н. А., ЕГН ***, е
починал на 11.12.2016 г., а в тях като негови законни наследници са посочени лицата: З. Ч. (леля по
бащина линия), М.М. и Т.М. (първи братовчеди – деца на леля по бащина линия), С.К. (съпруга на
чичо по бащина линия), М.Д. и С.Х. (първи братовчеди – деца на чичо по бащина линия), Г.Т.
(първи братовчед – дете на вуйчо по майчина линия), М.Е. и С.Т. (деца на починалия Т. И. Т. –
първи братовчед, дете на вуйчо по майчина линия), Т. Г. Т. и С.Я. (първи братовчеди – деца на
вуйчо по майчина линия). Родствените връзки на посочените лица с наследодателя А. са отразени
по посочения начин в удостоверенията за наследници на Т.А. и в представените като
доказателства удостоверения за наследници № 2065/14.5.2018г. на В. Н. Т. (брат на наследодателя
А.), № 2066/14.5.2018 г. на Н. Т. А. (баща на наследодателя А.) № 2063/14.5.2018 г. на Е. Т.а А.а
(майка на наследодателя А.). Родството на наследодателя А. с посочените лица (продавачи по
сделката от 17.8.2018 г.) се установява по идентичен начин и от представеното удостоверение за
родствени връзки № 512/31.5.2021г. на Т.А., както и удостоверения за родствени връзки №
316/6.4.2021г. на Т. А., №317/6.4.2021г. на Н. А., №318/6.4.2021г. на Е. А.а.
С писмена декларация от 28.09.2018 г. ищцата Н. и Г.Т. са декларирали, че остойностеното
към този момент наследствено имущество на наследодателя А. възлиза на 247 860,64 лв., както и
че всеки от тях се задължава да изплати дяловете на посочените в декларацията наследници на А.,
като всеки от дяловете е по 22 000 лв. - за всяко от посочените в декларацията лица срещу подпис.
Не се спори между страните , че наследодателят А. е бил собственик на процесния имот,
установяващо се и от представения КНА № 45/16.12.1999г.
Други относими доказателства не бяха представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
По предявения установителен иск за собственост, с оглед въведените оспорвания на
правото на собственост на ищцата по отношение на процесния имот, то същата следваше при
условията на пълно и главно доказване да установи правото си на собственост въз основа на
въведеното придобивно основание – наследствено правоприемство. Спорен по делото е въпросът
за кръга на наследниците на наследодателя А.. На първо място следва да се установи кръгът от
законните наследници на починалия. Съдът споделя формираната непротиворечива практика,
според която удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните
актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние, след справка в регистрите на
населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства (вписванията в регистрите на
населението), която може да бъде оборена и верността на съдържанието му да бъде проверена. До
оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена (в т.см. са решение № 1368 от
7.04.2004 г. по гр. д. № 1137/2002 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 100 от 2.03.2011 г. по гр. д. №
1820/2009 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 234 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г. на ВКС, 1 г.
о., решение № 1105 от 7.11.2008 г. по гр. д. № 4398/2007 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 544 от
15.06.2009 г. по гр. д. № 2526/2008 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 93/20.10.2020 г. по гр.д. 136/20г., I
3
г.о.). Съгласно решение №8381/12.7.2021 г. на ВАС, 5чл. с-в, II колегия, „удостоверението за
наследници е официален свидетелстващ документ, чиято основна функция е да удостовери
наследствено качество. Качеството на наследник зависи от степента на родство и сключения брак.
Тази родствена връзка и настъпването на юридическия факт на смъртта води до възникване на
наследствено правоотношение. Удостоверението за наследници доказва наличието на тези факти, а
ЗН признава съществуването на наследственото право според родствената връзка, произтичаща от
кръвната връзка, или от граждански брак. Наследниците по закон са физически лица, намиращи се
в семейноправна връзка с наследодателя, изразяваща се в родство или брак с него. Родството е
връзка, основана на произхода, като роднини по права линия са лицата, произхождащи едно от
друго. В чл. 5 – чл. 8 ЗН са визирани четири реда наследници по закон, като в тях са включени
всички наследници по закон, а не само призованите към наследяване“.
В случая ищцата оспори по чл. 193 ГПК истинността представените удостоверения за
наследници (изх.№ 3469/10.8.2018г., №3024/18.7.2018г., 598/28.6.2021г., № 2140/25.6.2021г.),
успявайки да докаже тяхната неистинност, като при проверката на верността на съдържанието на
официалните свидетелстващи документи материалната им доказателствена сила бе оборена от
представените по делото и посочени по-горе доказателства. В тази връзка следва да се има
предвид следното. По делото безспорно се установи от доказателствата, че А. не е оставил
низходящи, възходящи, съпруга, братя и сестри и техни низходящи (т.е. липсват наследници от
първи, втори и трети ред по см. на чл. 5-чл. 8, ал. 3 ЗН). Доколкото наследодателят А. към момента
на откриване на наследството не е имал наследници от първи, втори и трети ред, то наследяват
роднините по съребрена линия до шеста степен включително (чл. 8, ал.4, изр.1 ЗН), формиращи
четвърти ред. Съгласно чл. 8, ал.4, изр. 2 ЗН по-близкият по степен и низходящият на по-близък по
степен изключват по-далечния по степен. Съобразно дадените указания с ТР № 3/1994 г. на ОСГК
на ВС „текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за
съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези
роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-
далечния по степен с допълнението: и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния
по степен роднина.“ Изрично в мотивите на същото ТР се сочи, че „първи братовчеди и чичо и
леля не могат да наследяват едновременно - наследяват чичото и лелята, а първият братовчед,
макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият му,
както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство“. В случая А. е
имал няколко роднини от трета съребрена линия на родство (две лели и чичо по бащина линия и
двама вуйчовци по майчина линия), но към 11.12.2016 г. единствено жива е била З. Ч., водещо до
извода, че на осн. чл. 8, ал. 4 ЗН единствен законен наследник на починалия А. в случая е била
именно Ч., имаща качеството на роднина по съребрена линия от трета степен. Следователно и на
осн. чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН всички останали лица освен Ч., които са посочени в удостоверения за
наследници изх.№ 598/28.6.2021г., № 2140/25.6.2021г., 3469/10.8.2018г., №3024/18.7.2018г.
(повечето имащи качеството на първи братовчеди, но и на съпруга на чичо по бащина линия – С.К.
и на низходящи на първи братовчед – М.Е. и С.Т., на починалия А. и намиращи се в родство в него
по съребрена линия от четвърта и по-далечна степен), нямат качеството на негови законни
наследници, доколкото не могат да заместят починалите си родители (имащи по-близка степен на
родство с починалия и явяващи се негови чичо и леля по бащина линия и вуйчовци по майчина
линия). Поради изложеното, посочените в удостоверенията за наследници лица освен З. Ч. не са
наследили по закон А.. Доколкото се установи, че Ч. е починала на 5.9.2018 г., то след смъртта й
4
нейни законни наследници се явяват трите и дъщери, като всяка от тях (вкл. и ищцата) наследява
при равни квоти своята майка на осн. чл. 5, ал.1 ЗН. Предявеният иск по чл. 124 ГПК е допустим,
доколкото ищцата твърди да е собственик на ид.ч. от процесния имот по силата на наследствено
правоприемство, поради което следва да се разгледа по същество.
При това положение за разрешаване на настоящия правен спор следва да се провери дали
договора за продажба на процесния имот от 17.08.2018 г. е породил своето типично правно
действие, прехвърляйки в пълен обем собствеността върху вещта в патримониума на купувача
(ответника С.Т.). Съдът намира, че посочената сделка е валидно сключена и не страда от пороци,
обуславящи нейната недействителност, като в тази връзка такива пороци не следва да се обсъждат,
доколкото не са предмет на делото заявените искове от ищцата с ДИМ от 10.2.2021г., недопуснати
за съвместно разглеждане в настоящото производство. Пороци на договора за покупко-продажба
не са заявени и като възражения и доводи от ищцата, поради което съдът не дължи произнасяне.
Казаното (предвид същите съображения) се отнася и до пълномощното от 07.08.2018 г. с
нот.заверка на подписа (рег.№3240) и на съдържанието (рег.№3241), легитимиращо ищцата като
пълномощник на Ч. при изповядване на сделката от 17.08.2018 г., т.е. едностранната
упълномощителна сделка също се явява валидно извършена и не страда от пороци, обуславящи
нейната недействителност по см. на чл. 26 и чл. 27 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД.
При това положение и доколкото Ч. – като продавач, е действала при изповядване на
сделката от 17.08.2018 г. чрез пълномощник (ищцата Н.) следва да се провери обема на
представителната власт на пълномощника и налице ли са ограничения по отношение на учредената
представителна власт от упълномощителя. Предвид установеното по несъмнен начин право на
собственост на Ч. по отношение на процесната вещ (в пълен обем) следва да се изтълкува волята
на упълномощителката, изявена от нея в пълномощното от 7.8.2018 г., респ. дали същата е
учредила представителна власт, по силата на която пълномощника да се разпореди със
собствеността върху целия процесен имот или с ид.части от същия. Отговора на този въпрос се
явява от съществено значение с оглед изхода на спора.
С т. 1 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, се прие, че "за
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на
упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в
полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за
пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това
воля на упълномощителя в пълномощното". В мотивите на ТР е посочено, че "както при всяко
друго волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при
упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно
изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици - възникване на
представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание. От значение за
съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този
акт, с който се учредява доброволното представителство - пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), като
при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 ЗЗД (чл. 44 ЗЗД)."
5
Обемът на представителна власт може да се определи по количествени, временни и
пространствени признаци. За да се преценят рамките на обема на предоставената представителна
власт с процесното пълномощно, е необходимо да бъде установен точния смисъл на
волеизявлението на упълномощителя, както и конкретните правни последици, които той е пожелал
да се породят от това изявление. Обемът на представителната власт на пълномощника се определя
от изявеното от представлявания (чл. 39, ал.1 ЗЗД). Доколкото упълномощаването е едностранна
сделка, от значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на
упълномощителя, обективирана в пълномощното, и на тълкуване подлежи единствено тази
изявена воля (чл. 44 вр. чл. 20 ЗЗД), като се преценяват клаузите във връзка едни с други,
съобразно смисъла, произтичащ от целия акт, неговата цел, обичаите в практиката и
добросъвестността. Преценката се прави във всеки отделен случай въз основа на установените
обстоятелства. В пълномощното от 7.8.2018 г. е записано, че Ч. упълномощава дъщеря си Н. със
следните права: „…като продаде от мое име и моя сметка, при цена и начин на плащане каквито
прецени за добре, съсобствените ми идеални части от следните недвижими имоти придобити по
наследство…“, сред които е посочен и процесният имот. По-нататък в същия документ е изразена
воля пълномощникът „….Да продаде гореописаните недвижими имоти. Да получи продажната
цена в брой или по банков път…“, „…да извършва всякакви други действия от мое име и за моя
сметка, във връзка с продажбата на недвижимия имот, описан подробно в настоящото
пълномощно.“ Изрично е отбелязано в процесното пълномощно и че „при съмнение за обема на
правата на упълномощения… всички негови клаузи да се тълкуват изцяло в полза на
упълномощения…“. Волята на упълномощителката, тълкувана съобразно чл. 20 ЗЗД вр. чл. 44
ЗЗД, обуславя извода, че Ч. е желаела да се разпореди с пълния обем от права, които е притежавала
по наследство от А., т.е. към момента на извършване на упълномощаването волята на Ч. е била да
се разпореди изцяло с придобитите права по отношение на имотите, описани в пълномощното,
сред които е и процесният. В случая от съдържанието на процесното пълномощно съдът приема,
че еднозначно и безпротиворечиво се установява волята на упълномощителката за извършване на
разпоредителната сделка (покупко-продажба) в цялост от страна на пълномощника - с двата
основни и съществени нейни елемента - прехвърлянето на собствеността върху вещта от
пълномощника от името и за сметка на упълномощителя, и получаването на цената от
пълномощника от името и за сметка на продавача. Този извод (че с пълномощното ясно и
еднозначно, макар и по най-общ начин Ч. е изразила воля за извършване на разпореждане със свое
имущество в пълен обем чрез пълномощника) се подкрепя и от разбирането, изложено в ТР №
5/12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, според което, за да е налице упълномощаване с
последиците по чл. 36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо е общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни
правни действия от негово име. За наличие на изразена воля за извършване на продажба на
процесната вещ в пълен обем сочи и факта на представената пред нотариуса по повод извършената
продажба декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от 7.8.2018 г., подписана от Ч.. Не може да се направи
извод (при тълкуване волята на Ч., изявена в пълномощното), че са налице количествени
ограничения в обема на учредената представителна власт по отношение на Н., т.е. че последната е
била упълномощена да се разпореди само и единствено с ид. части от вещта, още повече, че
техният конкретен размер не е индивидуализиран в упълномощителната сделка. За изявената воля
от упълномощителката в посочения по-горе смисъл може да се направи извод и от представената
като доказателство декларация от 28.09.2018 г. Уговорената цена по сделката от 17.8.2018 г. за
прехвърлянето на собствеността върху процесния имот е в размер на 2100 лв., която след
6
приспадане на направени разходи от 290 лв., е била получена напълно от ищцата по банков път в
деня на продажбата (като пълномощник на продавача Ч.). Казаното обуславя извод, че макар в НА
от 17.8.2018 г. да са посочени като продавачи и други лица наред с действителния собственик на
имота (Ч.), то обективираната в него продажбена сделка е породила целеното с нея типично правно
действие и по силата на договора купувачът е придобил в пълен обем правото на собственост
върху процесния имот, договаряйки със собственика на вещта. Понеже Ч. се е разпоредила в пълен
обем с правото си на собственост върху процесния имот на 17.8.2018г., то след смъртта й ищцата
не би могла да придобие права върху същия обект, доколкото наследодателката вече не ги е
притежавала към момента на своята смърт. Дори да са налице неуредени имуществени отношения
между „наследниците“ на Т.А., то същите имат облигационен характер, но те излизат извън
рамките на настоящото производство. Предвид изложеното предявеният установителен иск за
собственост се явява неоснователен и недоказан, а като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на направените оспорвания от ищцата по чл. 193 ГПК. Предвид изложеното
по-горе мотиви оспорванията по чл. 193 ГПК на удостоверения за наследници (изх.№
3469/10.8.2018г., №3024/18.7.2018г., № 598/28.6.2021г., № 2140/25.6.2021г. се явяват основателни,
което обаче не следва да се отразява в диспозитива на решението по реда на чл. 194 ГПК.
Оспорването на истинността на документа по чл. 193, ал. 1 ГПК не означава произнасяне в
диспозитива на решението, а излагане на съображения относно доказване или недоказване на
оспорването на документа, дори и с решението, съгласно предвиденото в чл. 194, ал. 3 ГПК (в
т.см. и решение №270/19.2.2015г. по гр.д. 7175/2013г., IV г.о. на ВКС). Относно данъчната оценка
от 30.7.2018г. на общ. Р. съдът намира, че иск по общия исков ред на осн. чл. 124, ал. 4 ГПК за
оспорване съдържанието на удостоверение за данъчна оценка на имот е недопустим /законът го
забранява/, като удостоверението само удостоверява определената по съответния ред и от
компетентния орган данъчна оценка /така опр. № 153/24.2.2012 г. по ч.гр.д. №583/2011 г. IV г.о. на
ВКС), а освен това обстоятелството, че в нея фигурират посочените лица като наследници на Т.А.
не се ползва с обвързваща доказателствена сила по см. на чл.179 ГПК. Следователно липсва
правен интерес от направеното оспорване по чл. 193 ГПК.
Предвид изхода от спора на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сторените разноски от ответниците СТ.
Г. Т. (в размер на 600 лв.), Г. ИВ. Т. (в размер на 600 лв.) – заплатени адв. възнаграждения, следва
да се възложат на ищцата. Не се установява другите ответници да са сторили разноски в
настоящото производство, поради което такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. Н. ЕГН **********, чрез адв. Л.Д.- БAK, със съдебен
адрес: ***, срещу СТ. Г. Т. ,ЕГН **********, Г. ИВ. Т. , ЕГН **********, М. ИВ. М., ЕГН
**********, Т. ИВ. М., ЕГН **********, М. Б. Д., ЕГН **********, М. Т. ЕЛ., ЕГН **********,
СТ. Т. Т., ЕГН **********, С. Г. ЯН., ЕГН **********, Т. Г. Т., ЕГН **********, всички чрез адв.
Ж.А., със съдебен адрес: ***, и СТ. Б. ХР. , ЕГН **********, М. Б. Д., ЕГН **********, СТ. СТ.
К., ЕГН **********, всички чрез адв. З.Б., със съдебен адрес: ***, положителен установителен иск
по чл.124 ГПК въз основа на наследствено правоприемство за признаване правото на собственост
на ищцата върху 10/33 ид. ч. от нива с площ от 3.044 кв.м., ЕКАТТЕ 44690, VI категория, в
7
местността"Горните лозя", съставляваща поземлен имот № 005360 пo плана за земеразделяне, при
граници(съседи); поземлени имоти №000074 полски път на община Р., №005359 нива на община
Р., №000072 полски път на община Р., №005361 лозе на С.Г.Б., №000072 полски път на община Р.,
№005364 нива на Х.А.Д. и №005362 нива на насл. на М.И.Х., с идентификатор 44690.5.360, с. Л.,
общ. Р., обл. Б. по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-235/29.6.2020г. на Изп. директор на
АГКК, с адрес на ПИ: местност Горните лозя, площ 3043 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 6, номер по
предх.план – 005360, при съседи: 44690.5.3, 44690.5.361, 44690.5.364, 44690.5.8, 44690.5.359,
44690.5.362.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Т. Н. ЕГН **********, чрез адв. Л.Д.- БAK, със
съдебен адрес: ***, да заплати на СТ. Г. Т., ЕГН **********, и на Г. ИВ. Т. , ЕГН **********, чрез
адв. Ж.А., със съдебен адрес: ***, сумата от по 600 лева на всяко от лицата - разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8