№ 1594
гр. Варна, 28.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20243100900422 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.420 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, срещу В. Д. В., ЕГН **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване на
вземания за главница и лихви по договор за банков кредит, за които вземания е
издадена заповед за незабавно изпълнение 16079/06.06.2023 г. по ч. гр. д. №
22128/2023 г. по описа на СРС.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор от В. Д. В., чрез адв. Ю. Д.,
в който е инкорпорирано искане за спиране на принудителното изпълнение по
изп. д. № 20238380402933/2023 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. №
838 с твърдения, че ответникът е изплатил изцяло задължението си. В
допълнение, ответната страна излага съображения за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор за банков кредит. Счита по
отношение на солидарните длъжници, че отговорността за всеки от тях
възниква на различно правно основание, поради което задълженията на всеки
от солидарните длъжници следвало да бъдат удостоверени с отделно
извлечение от счетоводните книги, което не било сторено по отношение на
ответника.
Съдът намира, че искането за спиране е допустимо като изходящо от
легитимирана страна в производството.
Актуалната редакция на чл.420, ал.5 ГПК не поставя срок за
отправянето на искането за спиране и при наличие на образувано исково
производство, компетентен да се произнесе е исковият съд. Искането по
чл.420 ГПК има обезпечителен характер, поради което няма пречка да бъде
отправяно нееднократно в производството.
Разгледана по същество, молбата за спиране се преценява от настоящия
съдебен състав като неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК, уважаването на
искането за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело
предполага алтернативното наличие на следните предпоставки: представянето
от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
от ЗЗД /което в случай, че длъжникът е потребител е в размер до 1/3 от
1
вземането/ или наличието на писмени доказателства, обосноваващи извод, че
вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на
договор, сключен с потребител или че неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител / ал. 2/.
В процесния случай, не се твърди и не е представено обезпечение.
С определение №30755/01.09.2023г. по ч.гр.д. №22128/2023г. на СРС е
оставено без уважение искането на В. В. за спиране на изпълнението по чл.420
ГПК, отправено в срока за възражение.
С уточняващата молба от 21.11.2024г. се твърди, че след постановяване
на горното определение на СРС, са налице обстоятелства, които не са били
известни на молителя и не е разполагал с доказателства за това.
При преценка на представените с отговора на исковата молба
документи и с уточняващата молба от 21.11.2024г., настоящият съдебен състав
намира, че липсва основание към настоящия момент да се направи извод за
наличие на предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК за положително произнасяне
по молбата.
Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР №3/2022г.
по т.дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, преценката за това дали се касае за иск
на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане общата легална
дефиниция на понятието „потребител“ в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП или въз
основа на легални определения на същото понятие в други закони – напр.
ЗКНИ /пар.1, т.20/ или ЗПК /чл.9/ и др. Посоченото общо определение
отразява основните характеристики, дадени с транспонираното в ЗЗП
вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на
потребителите в различни сфери на обществения и икономически живот. Тези
характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец
/кредитна институция/, потребителят винаги е физическо лице, целящо
задоволяване на свой личен, а не търговски интерес. Потребителят е винаги и
само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности.
При така изложените обстоятелства и цитирана съдебна практика,
настоящият съдебен състав намира, че предоставеният кредит не е
потребителски и ответникът няма качеството на потребител по смисъла на
чл.113 ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че към момента
на сключване на договора за кредит В. В. е бил управител на дружеството –
главен длъжник и кедитополучател по договора за револвиращ кредит. По
този начин се налага извод, че договорът е сключен от ответника с оглед
търговската му дейност и интерес, а не за задоволяване на лични нужди.
Поради това, доводите за приложимост на потребителска закрила са
неоснователни.
Съдът счита, че представените писмени доказателства към настоящия
момент не могат да обосноват убедителен извод за погасяване на
задължението от ответника към „Уникредит Булбанк“ АД, респективно
неговата недължимост по смисъла на чл.420, ал.2, т.1 ГПК.
Предвид гореизложеното, искането за спиране е неоснователно и
молбата следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника В. Д. В., ЕГН
**********, с адрес: ***********, за спиране на изпълнението по изп. д. №
20238380402933/2023 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838.
Определението може да се обжалва от ответника с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3