№ 1172
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.08.2021 г. по гр.дело № 74359/2019 г., СРС, І ГО, 171 с-
в е признал за установено по предявения от ВЛ. М. Т., ЕГН ********** чрез
адвокат С. срещу „К. И.И. БГ” ЕАД, ЕИК *******, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, че ВЛ. М. Т., ЕГН ********** не
дължи на „К. И.И. БГ” ЕАД, следните суми: 1587-представляваща главница
по сключен договор за потребителски К. № PLUS -01613939 от 14.10.2011г.,
сумата в размер на 516,41 лева-договорна лихва за периода 04.05.2012г.-
05.03.2013г., сумата в размер на 259,32-лихва за забава за периода
05.06.2012г.-03.01.2014г., сумата в размер на 47,25 лева -държавна такса,
както и сумата в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 05.08.2014 г. по ч.гр.д. №
3340/2014 г. по описа на СРС, 49 състав. Осъдил е „К. И.И. БГ” ЕАД, ЕИК
******* да заплати на ВЛ. М. Т., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
ГПК разноски в размер от 501 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „К. И.И. БГ”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
1
бул.“*******1, Бизнес център ******* чрез пълномощника юрисконсулт
Н.В., със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******1, Бизнес център „******* с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че поради наличие на висящо
изпълнително производство по изп. дело № 1790/2014 г. следва да се приложи
ППВС № 3/18.11.1980 . и да се приеме, че от образуването на тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отменено цитираното постановление,
давност относно процесното вземане не е текла, тъй като в периода е било
налично действащо изпълнително дело, а тълкувателното решение действа за
в бъдеще. Ето защо, петгодишният период за изтичането на погасителната
давност би бил 26.06.2015 г.-26.06.2020 г., в който период, ако изпълнителни
действия за прекъсване на давността не бяха предприемани, погасителната
давност е следвало да се приеме, че е изтекла относно вземането. От
представените по делото писмени доказателства е видно, че след 26.06.2015 г.
са предприемани изпълнителни действия, включително с новообразуваното
на 21.02.2020г. изпълнително дело № 50/2020 г. по описа на ЧСИ А.Б..
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъде отхвърлен предявения иск. Претендира присъждане на разноски за
настоящето производдство, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Въззиваемият ВЛ. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул.“*******, вх. „Б“, ет.******, чрез адвокат К.С. от САК, с адрес за
съобщение: гр.София, ул. „******* № 14, партер оспорва въззивната жалба.
Счита, че последното предприето валидно изпълнително действие е извършено на 31.10.2014г.,
когато са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки с искане за налагане на запор
върху банкови сметки, открити на името на ищеца. От който момент започва да тече давността, с
която се погасява самото вземане, която е 5 годишна и изтича в конкретния случай на 31.10.2019 г.
и на тази дата вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност. След тази дата
вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3340/2014 г.
по описа на СРС, 49 състав не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Моли
процесното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
2
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Ищецът ВЛ. М. Т., ЕГН ********** е предявил срещу „К. И.И. БГ”
ЕАД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ВЛ. М. Т. не дължи на „К. И.И. БГ” ЕАД следните суми:1587
лв., представляваща главница по сключен договор за потребителски К. №
PLUS -01613939 от 14.10.2011г., сумата в размер на 516,41 лева-договорна
лихва за периода 04.05.2012г.-05.03.2013г. сумата в размер на 259,32-лихва за
забава за периода 05.06.2012г.-03.01.2014г., сумата в размер на 47,25 лева -
държавна такса, както и сумата в размер на 100 лева- юрисконсултско
възнагражданеие, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.08.2014 г.
по ч.гр.д. № 3340/2014 г. по описа на СРС, 49 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 05.08.2014г. е
образувано изпълнително дело № 20148500401790 на ЧСИ А.Б. по молба на
първоначалния взискател „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от 29.10.2014г. На 08.03.2017г .
при ЧСИ А.Б. е постъпила молба от „К. И.И. БГ” ЕАД, с която ответното
дружество е депозирало договор за цесия между него и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и
моли да бъде конституиран като взискател по процесното изпълнително дело.
Ищецът твърди, че задълженията, претендирани с процесния изпълнителен
лист се явяват погасени по давност към датата на предявяване на иска, тъй
като е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят е
бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на
дълга.
Ответникът „К. И.И. БГ” ЕАД, ЕИК ******* е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни.
По делото е безспорно, че във връзка със Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 04.02.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 3340/2014 г. на СРС, 49
състав е издаден ИЛ от 05.08.2014 г., съобразно който длъжникът/ищец е
3
осъден да заплати на ответника следните суми: 1587 лв., представляваща
главница по сключен договор за потребителски К. № PLUS -01613939 от
14.10.2011г., сумата в размер на 516,41 лева-договорна лихва за периода
04.05.2012г.-05.03.2013г. сумата в размер на 259,32-лихва за забава за периода
05.06.2012г.-03.01.2014г., сумата в размер на 47,25 лева -държавна такса,
както и сумата в размер на 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Спорният въпрос е дали вземането за посочените суми, за които суми е
издадена ИЛ от 05.08.2014 г. по ч.гр.д. № 3340/2014 г. на СРС, 49 състав е
погасено по давност след влизането в сила на заповедта за изпълнение.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна
сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
4
Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в
сила на заповедта, т.е. след 05.08.2014 г. По делото липсват данни, от които
да се установи датата на влизане в сила на ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
3340/2014 г. на СРС, 49 състав. ИЛ е издаден на 05.08.2014 г., поради което
следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила най-късно на 05.08.2014 г.
Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се
твърди, че същият е упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК/или
423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 05.08.2014 г. е започнала
да тече давност за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде
и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло от волята на
К.ора/. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до
приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния
процес не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и
занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.
10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на К.ор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис
и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и
т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които
не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
5
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело №
20148500401790 по описа на ЧСИ А.Б., се установява, че то е образувано
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 03.12.2013 г. Делото е образувано по
молба на първоначалния взискател „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като в молбата
взискателят на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложил изцяло на ЧСИ да
предприеме необходимите изпълнителни действия срещу длъжника за
принудително изпълнение на посочените задължения.
На 07.11.2014 г. е наложен запор върху сметките на длъжника, като са
били изпратени запорни съобщения, които прекъсват погасителната давност
на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, който предписва, че давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
следва да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г., когато е
обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС.
На 08.03.2017 г. е постъпила молба от „К. И.И. БГ” ЕАД, с която
ответното дружество е депозирало договор за цесия между него и „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД и моли да бъде конституиран като взискател по процесното
изпълнително дело. Отново на основание чл.18 от ЗЧСИ новият взискател е
възложил изцяло на ЧСИ да предприеме необходимите изпълнителни
действия срещу длъжника за принудително изпълнение на посочените
6
задължения.
Били наложени запори на 18.05.2017 г., на 27.06.2018 г.-запор върху
трудовото възнаграждение, връчено на 10.07. 2018 г., като считано от тази
дата до момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело на 19.12.2019 г., и
съответно до приключване на устните състезания по него на 13.05.2021г.,
давностният срок по отношение на процесиите вземания не е изтекъл и
същите не са погасени по давност.
На основание чл.271, ал.1, пр.II. ГПК процесното решение следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове.
На ответника се следват разноски за първата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззиваемият
следва да заплати на въззивника направените разноски за настоящата
инстанция в общ размер от 150,50 лв., от които 50,50 лв. държавна такса и
100 лв.юрисконсултско възнаграждение.
СГС констатира, че в диспозитива на решението е допусната ОФГ, като
е посочена друга главница от 2927 лв. по друг договор, поради което делото
следва да бъде върнато на СРС за поправка по реда на чл.247 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 11.08.2021 г. по гр.дело № 74359/2019 г. на СРС, І ГО,
171 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 439, ал.1 ГПК от ВЛ. М. Т., ЕГН ********** срещу „К. И.И.
БГ” ЕАД, ЕИК *******, за признаване за установено, че ВЛ. М. Т., ЕГН
********** не дължи на „К. И.И. БГ” ЕАД, следните суми: 1587-
представляваща главница по сключен договор за потребителски К. № PLUS -
01613939 от 14.10.2011г., сумата в размер на 516,41 лева-договорна лихва за
периода 04.05.2012г.-05.03.2013г., сумата в размер на 259,32-лихва за забава
за периода 05.06.2012г.-03.01.2014г., сумата в размер на 47,25 лева -държавна
7
такса, както и сумата в размер на 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение., както и в частта на присъдените разноски.
ОСЪЖДА ВЛ. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“*******,
вх. „Б“, ет.******, чрез адвокат К.С. от САК, с адрес за съобщение: гр.София,
ул. „******* № 14, партер да заплати на „К. И.И. БГ” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******1, Бизнес център
******* чрез пълномощника юрисконсулт Н.В., със съдебен адрес: гр.София,
бул.“*******1, Бизнес център „******* направените разноски за първата
инстанция в размер на 100 лв., а за въззивната инстанция в размер общо на
150,50 лв.
Връща делото на СРС за поправка на ОФГ по реда на чл.247 ГПК
съобразно мотивната част на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8