РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105820 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Арменска Апостолическа Православна Света църква“
срещу „Арменска Апостолическа Православна църква - Бургас“, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева, представляваща годишна вноска за 2018
г., дължима на основание чл. 4 ал. 4.4. от Устава на ААПСЦ от 2018 г., ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се, че на основание чл. 4 ал. 4.4. от действащия към 03.02.2018 г. Устав на
ААПСЦ, ответникът дължи на ищеца годишна вноска в размер от 12000 лева за
календарната 2018 г., платима до края на 2018 г. и определена въз основа на решение,
обективирано в Протокол № 1/03.02.2018 г. на Епархийския съвет, на база представените на
последния отчети за приходите и разходите, и нетните приходи на ответника. Поддържа се,
че в периода от 10.08.2018 г. до 23.11.2018 г. ответникът е заплатил на ищеца сума в общ
размер 10000 лева, без да посочи кои свои задължения погасява, поради което ищецът е
прихванал изпълнението по реда на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД за погасяване на задължения на
ответника за годишна вноска за 2017 г. в размер от 5000 лева, а с останалите 5000 лева са
погасени част от задълженията му за 2018 г., като към настоящия момент непогасени са
останали задължения за годишна вноска за 2018 г. в размер от 7000 лева.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си
представител е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че твърдяното в исковата молба решение,
1
обективирано в Протокол № 1/03.02.2018 г. на Епархийския съвет не е породило действие,
доколкото към момента на приемането му е действал Устав на Арменската Апостолическа
Православна Църква в България от 1951 г., а в последния не е предвиден орган и ред за
определяне на конкретен размер на годишна вноска. В условията на евентуалност са
наведени твърдения, че дори Уставът от 2018 г. да е действал от или преди 03.02.2018 г., то
процесното решение е взето от некомпетентен орган при нередовно свикано събрание,
доколкото по чл. 4.4. от Устава от 2018 г. решенията се вземат от Епархийския съвет и
Председателите на църковните настоятелства, а последните не са участвали при взимането
на решенията обективирани в Протокол № 1/03.02.2018 г. Поддържа се, че заплатените през
2017 г. и 2018 г. суми не са заплатени от ответника на основание взето решение на
Епархийския съвет, а въз основа на взето решение от църковното настоятелство. Отделно от
това, се сочи, че неправилно е определен размера на годишната вноска като 10% са
начислени не върху нетните приходи, а върху приходите на църковното настоятелство, като
погрешно тези приходи не са намалени с ДДС, целеви дарения и прочее.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба. Депозира писмена защита от 18.03.2022 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба. Депозира писмена защита от 21.03.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени Устав на Арменската Апостолическа Православна църква в
България от 1951 г. и Устав на епархията на Арменската Апостолическа Православна Света
църква в България от 2018 г., вписан с Решение № 9/27.06.2018 г. по гр. д. № 1677/2003 г. на
Софийски градски съд.
От представения по делото Протокол № 1/03.02.2018 г. на Епархийския съвет на
Арменската Апостолическа Православна църква в, материализираното в последния решение
по т. 4 е определена годишна вноска за цялата 2018 г. в размер от 10 % от нетните приходи
за централно настоятелства в множество градове, включително ответника.
Видно от справката за приходите на ответника за 2017 г. е, че същите възлизат в общ
размер от 82611,60 лева, формирани от наеми, такси и продажба на свещи.
От представения по делото отчет на АЦН Бургас за 2018 г. се установява, че
приходите от наеми /94922 лева/, свещи /7152 лева/, дарения и такси /8307 лева/, и други
приходи /4206 лева/ е в общ размер 114587 лева, а разходите в общ размер от 113620 лева.
С неоспорения от страните доклад е обявено за безспорно, а и от представените по
делото извлечения от разплащателна сметка /л. 45 – л. 54 от делото/ се установява, че в
периода от 10.08.2018 г. до 23.11.2018 г. ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер
10000 лева по банков път с основание „отчисления“.
Не е спорно, а и от представените по делото два броя ПДИ е видно, че ищецът е
канил двукратно ответника да заплати остатъка от задълженията си за 2018 г., произтичащи
от чл. 4 т. 4.4. и чл. 13 т. 13.10 от Устава от 2018 г.
Представени по делото са протоколи от 14.12.2016 г. и от 01.02.2018 г., подписани от
председателя на ответника, в които е обективирано решение за заплащане на сумата от 1000
лева за покриване на разходите на ищеца в месеците, в които за самия ответник не са налице
„сериозни разходи“.
От заключението по възложената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено въз
2
основа на представена от ищеца информация се установява, че с плащания на ответника са
погасени задължения към ищеца за 2017 г. и частично задължения за 2018 г., като към
момента на изготвяне на заключението непогасени според записванията на ищеца остават
задължения за 2018 г. в размер от 7000 лева.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят М. К. /член на Епархийския съвет/, от
чийто показания се установява, че решението, материализирано в протокола от 03.02. 2018 г.
за определяне на размера на вноската за 2018 г. на църковните настоятелства е прието по
стария устав, в който няма определен критерий за определяне размера на вноската, затова
като критерий е използван 10 % от приходите, за което няма изразено изрично съгласие от
църковните настоятелства.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят М. М. /член на църковно
настоятелство гр. Бургас/, от чийто показания се установява, че в началото на всяка година
ответникът на свое заседание взема решение за определяне размера на сумите, които ще
превежда на Епархийския съвет, в зависимост от разходите, които ответникът има към трети
лица. По този ред се определят приблизително равни суми, които се превеждат на ищеца. До
приемане на устава от 2018 г. всяка енория определя сама за себе си и съобразно бюджета си
размера на сумите, които ще превежда към ищеца. Сумите превеждани от ответника към
ищеца в периода от 10.08.2018 г. до 23.11.2018 г. са по решение взето на заседание на
ответника, като последният не е взимал решение да заплаща вноска в размер от 10 % от
приходите си.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят С. К., от чийто показания се
установява, че същият е бил член на църковно настоятелство гр. Бургас в периода от 2004 г.
до 2017 г. Свидетелят заявява, че размерът на отчисленията, които се правят за Епархийския
съвет се определя от всяко отделно църковно настоятелство според това, което същото може
да отдели от финансовите си средства. Първоначално е определена сума в размер от 2000
лева на година, тъй като при ищецът е имало архиерей, чийто разходи е следвало да бъдат
покрити. От 2015 г. няма архиерей, поради което сумата е намаляла, а впоследствие е взето
решение да не се прави вноска, тъй като са били необходими разходи на църковното
настоятелство за свещеник.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 4 ал. 4.4. от Устава на
ААПСЦ от 2018 г.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки валидно облигационно правоотношение между страните, породило
твърдяните в исковата молба парични задължения за годишна вноска за 2018 г. в тежест на
ответника, в претендираните от ищеца размери, включително редовно свикано събрание, на
което от компетентен орган са взети валидни решения, породили задължения за годишна
вноска, както и механизма за определяне размера на вноската на ответника. В тежест на
ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
В Закона за вероизповеданията не съществува разпоредба, която да регламентира
задължение за годишна вноска на църковните настоятелства, каквото настоятелство е
ответникът по делото. Следователно такова задължение може да бъде предвидено от ищеца
в приетия от него устав, който бидейки многостранна сделка е основание за дължимост на
годишна вноска от настоятелствата.
По делото се установява, че задължението за вноска за 2018 г. на църковните
настоятелства, включително ответното има правопораждащо основание чл. 34 б. „а“ от
Устав на Арменската Апостолическа Православна църква в България от 1951 г. /Устав от
3
1951 г./, тоест основанието е в устава преди приемането на новия Устав от 2018 г.
Установява се и че конкретния размер за вноската на ответника за 2018 г. е определен с
протоколно решение от 03.02.2018 г., постановено при действието на Устава от 1951 г.
Липсва последващо решение, взето по реда на новия Устав от 2018 г., с което да е определен
размер на задължението за вноска на ответника само за периода от влизане в сила на новия
устав до края на 2018 г., от което решение да може да се предположи, че задължението за
вноска за 2018 г. за периода от началото на 2018 г. до приемането на новия устав е основано
на Устава от 1951 г., а за периода от приемането на новия устав до края на 2018 г. е
основано на Устав от 2018 г. Ищецът не е навел и твърдения в тази насока. Напротив,
посочил е, че целият дължим размер на задължението за вноска е определен с протоколно
решение от 03.02.2018 г. и неговият падеж е краят на 2018 г., доколкото се касае до годишна
вноска. От изложеното се налага изводът, че с решението от 03.02.2018 г. вноската за 2018
г., дължима на основание Устав от 1951 г., е определен в цялостния си дължим от ответника
размер – както за периода от началото на 2018 г. до влизане в сила на новия устав, така и от
влизане в сила на новия устав до края на 2018 г. Следователно, на основание новоприетия
Устав от 2018 г. възникват задълженията за вноски за 2019 г. и следващите години. За
последните ще бъде приложим и предвиденият в Устав от 2018 г. ред за определяне на
размера на задължението за вноска.
В случая, съдът е сезиран с искане за присъждане на парична сума, основана на
представения по делото Устав на епархията на Арменската Апостолическа Православна
Света църква в България от 2018 г. /Устав от 2018 г./. В исковата молба, включително в
нейния петитум ищецът е поддържал становището, че претендираното парично вземане е
основано на Устава от 2018 г. Впоследствие, в първото по делото съдебно заседание,
ищецът е потвърдил, че процесното вземане се претендира на основание Устава от 2018 г.
чрез неоспорване на доклада по делото. Обстоятелството, че ищецът предявява вземането на
основание Устава от 2018 г. личи и от представената по делото покана за доброволно
изпълнение от 10.05.2019 г. /л. 58/, на която ищецът се позовава в исковата молба, от която е
видно, че ответникът е поканен да изпълни задължението си по чл. 4 т. 4.4. и чл. 13 т. 13.10
от Устава от 2018 г. в размер от 7000 лева.
Предвид изложеното по – горе и като съобрази, че процесната сума се претендира от
ищеца на основание правна сделка, каквато е уставът на ищеца, произвела действие през
м.06.2018 г., а задължението за вноска за 2018 г. /доколкото изобщо са осъществени
предпоставките за дължимост на такова въз основа на Устава от 1951 г./ е породено и
произтича от друго правно основание, а именно правна сделка от 1951 г., настоящият състав
приема, че предявеният от ищеца иск на основание сделка от 2018 г., тоест Устав от 2018 г. е
неоснователен на предявеното основание. В контекста на горното и доколкото в хода на
настоящото производство основанието на иска не е изменено по реда на чл. 214 ал. 1 от
ГПК, съдът не разполага с правомощие да присъди претендираната с иска сума на основание
различно от заявеното с исковата молба, тоест на основание различно от Устава от 2018 г.
Такова решение на съда би било недопустимо, доколкото би било налице произнасяне по
различен фактически състав от заявения с исковата молба и отразен в неоспорения от
страните доклад по делото, съобразно който ответникът е организирал защитата си. В тази
връзка неоснователно е твърдението на ищеца, изложено в представената по делото писмена
защита от 18.03.2022 г., според което към датата на завеждане на иска, Уставът от 2018 г. е
бил вече влязъл в сила и следователно следва да бъде приложен за уреждане на
отношенията между страните по делото. Изложеното в писмената защита становище е
неоснователно, тъй като задължението за вноска за 2018 г. е породено от Устава от 1951 г., а
новият Устав от 2018 г. няма обратно действие, тоест не преурежда с обратна сила
отношенията на страните по делото касателно задължението на църковните настоятелства за
годишна вноска за 2018 г.
Мотивиран от горното, съдът приема, че предявеният иск за главница, ведно с
законна лихва от предявяването му в съда до окончателното изплащане е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
4
Настоящото решение не представлява процесуална пречка за заявяване на претенция
за същата сума на правилното основание.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото съдебно - деловодни разноски. По делото са представени
доказателства за сторени от ответника разноски, както следва: сумата от 2000 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 2000 лева, представляваща направени по делото съдебно
– деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Арменска Апостолическа Православна Света църква“,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** срещу „Арменска Апостолическа
Православна църква - Бургас“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева, представляваща
годишна вноска за 2018 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда -
17.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД, вр.
чл. 4 ал. 4.4. от Устава на ААПСЦ от 2018 г.
ОСЪЖДА „Арменска Апостолическа Православна Света църква“, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., *** да заплати на „Арменска Апостолическа
Православна църква - Бургас“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б., ***,
сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща направени по делото съдебно –
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______/п/________________
5