Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 14.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 849/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
ищцата Р.М.П. с предявени обективно кумулативно и
евентуално съединени искове срещу „П....” ЕАД, както следва: 1) за признаване
за незаконно уволнението, извършено със Заповед № …………..2019 г. на пълномощника
на изпълнителния член на СД, и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, 2) възстановяване на предишната работа – „у....“, заемана преди
уволнението – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, 3) за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е
полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от …….2019 г. до ………...2020
г. общо в размер на сумата от 12 444 лв. - правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната мораторна лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба – …………...2019 г., до окончателното
ѝ заплащане, 4) За заплащане на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск от 11 работни дни за 2018 г. и 9 работни дни за 2019 г. в
размер на 2 703 лв. (1 486.65 лв. за 2018 г. и 1 216.35 лв. за 2019 г.) ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – ………..2019
г., до окончателното ѝ заплащане – правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, 5)
За заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2019 г. в размер на 2 074
лв., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба – ....2019 г., до окончателното ѝ заплащане – правно
основание чл. 128, ал. 2 КТ, 6) За заплащане на парично обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с размер на
2 074 лв., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба – ....2019 г., до окончателното ѝ заплащане – правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Отправено е
искане за присъждане на разноски.
Ищцата твърди,
че е работила при ответника на длъжността „у....”, като със Заповед № .....2019
г. на пълномощника на изпълнителния член на СД, трудовото правоотношение е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Поддържа, че
процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като реално не е извършено
съкращаване на щата, не е бил извършван и подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Хотелът
не може да работи без управител или лице, което извършва тази дейност. Към
настоящия момент длъжността съществува с променено наименование. Служебните
задължения на ищцата, след уволнението ѝ, се изпълняват от г-н С.... С......
и лице, назначено на длъжност „м.“, като в съдебно заседание е направено
уточнение на исковата молба, че длъжността, която заема е прокурист. Излага
още, че във връчената ѝ заповед липсват данни за дружеството и
длъжностното лице, издало същата, не ѝ е връчено и предизвестие.
В депозирана
писмена защита се излагат сходни съображения. В допълнение към тях се сочи, че
от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели не е установено
намаляване обема на работа. Установено е обаче, че г-н С.... С....... изпълнява
трудовите задължения на ищцата. На следващо място, не е спазена процедурата чл.
328, ал. 1 вр. 326, ал. 2 КТ, тъй като на ищцата не е връчено писмено
предизвестие, което влече като последица незаконосъбразност на уволнението и
неговата отмяна.
Ответникът с
отговора на исковата молба оспорва предявените кумулативно обективно съединени
искове (от 1 до 3, съгласно посоченото по-горе), като поддържа, че процесното
уволнение е законосъобразно. Твърди, че е било налице реално съкращаване на
щата, а именно съществуващата до този момент щатна длъжност „у....“, е била
съкратена със заповед на изпълнителния директор на дружеството. Излага, че
подбор не е извършван, защото работодателят не е упражнил субективното си право
на подбор. В случая такъв не е бил задължителен доколкото липсва друга сходна
длъжност. Единствената, разкриваща близост – „з.-у....“ също е била съкратена.
Неоснователно е твърдението за липса на данни за издалия Заповед № .....2019 г.
Намира, че не съставлява нарушение на трудовото законодателство невръчването на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като в заповедта
е посочено, че на ищцата ще бъде заплатено обезщетение по реда на чл. 220, ал.
2 КТ. Излага, че г-н С.... С..... не заема длъжност по трудово правоотношение,
а е прокурист в дружеството, считано от ……….2019 г. Обхвата на дейностите,
извършвани от прокуриста са различни от тези на служителя „у....“. Искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е неоснователен поради
неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, липса на
причинно-следствена връзка между уволнението и оставането без работа и неговата
недоказаност.
Прави
възражение за прихващане под формата на евентуалност на твърдяното – дължимото
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за оставянето на ищцата без работа при
неспазено предизвестие в размер на 2 074 лв,, с претендираното обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ.
Признава по
основание и размер евентуално съединените искове с правно основание чл. 224,
ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 128, т. 2 КТ. Прави възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на исковете. Твърди,
че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не се е явила да получи
дължимите суми и не е представила банкова сметка, ***. Твърди, че в нарушение
на т. 2 от Заповед № …...2018 г. ищцата е изплащала трудовото си възнаграждение
в дружеството, а не по банков път, поради което последното е поставено в
невъзможност след прекратяване на трудовото правоотношение да заплати
претендираните суми.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти – 1. Съкращаването на длъжността или
на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва,
да е реално; 2. Моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата,
на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3.
Компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и
4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че
се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а
не се премахва самата длъжност.
Не е спорно между страните и от приетите
по делото писмени доказателства – Трудов договор № ………..2018 г. и Допълнително
споразумение № ………….2018 г., се установява, че между тях е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „у....“, считано от ………….2018 г.
От приложения устав на дружеството
ответник и договор за възлагане управлението на търговско дружество „П....“ ЕАД
се установява, че утвърждаване на щатно разписание и сключване, изменение и
прекратяване на трудовите правоотношения с работници и служители е в
компетентността на изпълнителния директор М.... Г..... С пълномощно с
нотариална заверка на подписа от …………2018 г. изпълнителният директор М.... Г....
е упълномощил свид. Т.... М....от името и за сметка на „П....“ ЕАД да сключва,
изменя и прекратява индивидуални трудови правоотношения, извън случаите на чл.
192, ал. 1 КТ с работниците и служителите, както и с други права, подробно
изброени в същото.
Със Заповед № ....2019 г. на
изпълнителния директор на „П....“ ЕАД е изменено щатното разписание на
дружеството, като е съкратена една щатната бройка за длъжността „У....” и една
щатна бройка за длъжността „За....-у....“, считано от ……...2019 г.
По делото са представени длъжностно и
поименно щатно разписание, актуални към …………..2019 г. и длъжностно и поименно
щатно разписание от …………….2019 г., всички утвърдени от изпълнителния директор. При
съпоставката им които се установява, че длъжността „у....” в отдел „Изпълнителен директор” е
била единствена по щатното разписание от ………….2019 г., съответно се е заемала
от ищцата, като по утвърденото щатно разписание от ………..2019 г. вече не
съществува, съответно общата щатна бройка е намалена с една.
Със Заповед № .... на Т.... М....,
пълномощник на изпълнителния изпълнителния директор на ответника, видно от
пълномощно с нотариална заверка на подписа от ………..2018 г., трудовото правоотношение
с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване
на щата. Заповедта е връчена на ищцата на ………...2019 г., като с нея е
разпоредено изплащането на едно брутно трудово възнаграждение на ищцата за
неспазено предизвестие на основани чл. 220, ал. 1 КТ.
Не се спори между страните, че
ответникът не е изпълнил това свое задължение. Въпреки предоставената банкова
сметка ***зания не бяха ангажирани доказателства за извършено плащане.
На заседание на съвета на директорите на
ответното акционерно дружество от ………..2019 г., е взето решение да за
назначаването на С.... М. С..... за прокурист на „П....“ ЕАД и е възложено
изпълнителния директор на дружеството да сключи договор за прокура. Решението е
обективирано в Протокол № …………/19 г. от заседание на съвета на директорите на
„П....“ ЕАД.
На ………...2019 г. между изпълнителния
директор на ответното дружество и С.... С.......... е сключен договор за
прокура, който е вписан в Т……….на ……….2019 г.
Останалите събрани доказателства не са
относими към правилното решаване на делото.
От всичко изложено е видно, че е налице
реално съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „у....“, поради
което ищцата законосъобразно е уволнена. От приложените щатни разписания се
установява, че считано от ………….2019 г., датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, единствената щатна бройка за длъжността „у....“ в ответното
дружество „П....“ ЕАД е закрита. Решението за съкращаване на щата е взето от
компетентния орган, съгласно устава и договора за възлагане управлението на
дружеството – изпълнителния директор М.... Г.....
Не могат да бъдат споделени твърденията
в исковата молба, че в Заповед № .....2019 г. липсват данни за длъжностното
лице, издало заповедта. В същата е посочено, че е издадена от свид. Т.... М....–
пълномощник на изпълнителния член на Съвета на директорите на „П....“ ЕАД. Свид.
Т.... М....е надлежно упълномощен да издаде процесната заповед, видно от
делегираната му представителна власт в приложеното по делото пълномощно с
нотариална заверка на подписа на изпълнителния директор. Няма пречка за подобно
упълномощаване, тъй като за работодателя трудовото правоотношение не е intuitu
personae, освен в хипотезата на чл. 325, ал.1, т. 10 КТ, Кодексът на труда не
съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/
за прекратяване на трудово правоотношение и законодателят допуска налагането на
дисциплинарно уволнениe да бъде
наложено по делегация. Поради това по аргумент за по-силното основание няма
пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на трудовото
правоотношение и при останалите основания, които не оставят толкова трайна
следа в последващите отношения, в които може да участва работникът или
служителят като уволнението поради съкращаване на щата (вж. в този смисъла ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Не намира подкрепа в наличните
доказателства, твърдението, че Заповед № .....2019 г. не е връчена на ищцата. Заповед
№ .....2019 г. е връчена на лично на последната срещу подпис, видно от
документа, като подписът не е оспорен.
Неоснователни са възраженията, че поради
непровеждането на подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ уволнението на ищцата е
незаконосъобразно. Те почиват на невярна интерпретация на разпоредбата. Правото
на подбор е субективно материално право, което се характеризира още като
преобразуващо право и се упражнява от работодателя при конкретни основания за
уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ – закриване на част от предприятието,
съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При една част от тях -
съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от
предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя,
който заема длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от
предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя. При
съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой
еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа,
прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в
намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част
от правото на уволнение. При съкращаване в щата на единствената щатна
длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник
или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг
/други/, заемащ близка или сходна длъжност. Тази преценка се прави и при
основанието „закриване на част от предприятието”, но тогава работодателя решава
дали да уволни работниците и служителите в закриваната част от предприятието
или да извършва подбор между тях и работници и служители в други части на
предприятието, които не се закриват. Ако правото на подбор бъде упражнено,
работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения
подбор (вж. в този смисъл ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, Определение № 369 от
8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 929/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 255 от
11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 194/2014 г., IV г. о., ГК).
В настоящият случай ответникът е
съкратил единствената щатна бройка „у....“, не е упражнил субективното си право
на извършване на подбор, поради което оплакването на служителя в лицето на
ищцата относно порока на уволнението поради неизвършване на такъв е лишено от
основание.
Не могат да бъдат споделени твърденията,
че съкращаването на щата е фиктивно, тъй като длъжността „у....”, заемана от ищцата, е била заета след уволнението
ѝ от г-н С.... С....ов. В съдебната практика е безспорно възприето, че
преценка на идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на
възложената работа. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
инициатива на работодателя "съкращаване на щата" по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. "трансформиране"
на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното
разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на
закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, но
по трудови функции (вж. Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1561/2010 г., IV г. о., ГК и Решение 34 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
5826/2014 г., IV г. о., ГК).
В случая след уволнението на ищцата не е
разкрита нова щатна длъжност, а С.... С...... е сключил договор за прокура с
ответника. Не може да се твърди, че прокуристът изпълнява идентични функции с
тези на управителя на хотел, защото първият не е служител на дружеството и
обемът на правата и задълженията му са определени от Търговския закон, за не от
длъжностна характеристика. Дори да има припокриване на част от тях, тези на
прокуриста са значително по-широки. Известно е, че прокурата е форма на
търговско представителство. Може да бъде дефинирана като упълномощителна сделка
с упълномощител – търговец, и пълномощник физическо лице, наречено прокурист,
като представителната власт на прокуриста се определя от закона и обхваща
всички правни действия и сделки, свързани с упражняване на търговското занятие
на търговеца. Обемът на представителната власт на прокуриста почти се покрива с
търговската дейност на търговеца. Обхваща цялата търговия, като прокуристът има
право да извършва не само обичайните за търговеца сделки, но и онези, които
имат извънреден характер. Ограниченията в представителната власт на прокуриста,
извън уредените в чл. 22, ал. 2 ТЗ, са непротивопоставими на третите лица.
Прокуристът няма работно място, а договорът за прокура не предполага прокуриста
да престира работната си сила на дружеството упълномощител. Същевременно
управителят на хотел е служител на работодателя. Между двете страни –
работодател и служител, се сключва трудов договор, чийто предмет е отдаването
под наем на работната сила на служителя за използването ѝ от
работодателя. Служителят не разполага с представителна власт по закон да
представлява в търговските правоотношения работодателя, като обемът на правата
и задълженията му се определя от трудовия договор и длъжностната
характеристика. От изложеното е видно, че не може да бъде възприета тезата, че
длъжността „у....“ е идентична с възникналата след уволнеието на ищцата прокура.
Обемът на правата и задълженията им е различен, като най-съществена разлика е,
че прокуристът не е в трудовоправоотношение с дружеството. В този смисъл без
правно значение са свидетелските показания на А. К. – бивш служител на
ответника. Ирелевантно е как прокуристът е представен на работниците и
служителите, тъй като работодателят няма задължение да разясни на последните
правната характеристика на договора за прокура и отликите с длъжността „у....“.
Поради изложеното не се споделя твърдението, че извършеното съкращаване на щата
е фиктивно. Нямат правно значение възраженията, че хотелът не може да работи
без управител, тъй като това е организационен въпрос в дискреционната власт на
работодателя, който не подлежи на съдебен контрол.
Не може да опорочи законността на
уволнението неспазеното едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, доколкото ответникът – работодател, е упражнил субективното си
право по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 326, ал. 2 вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, което
му дава възможност прекрати правоотношението преди изтичане срока на
предизвестието.
Поради изложеното уволнението е
законосъобразно, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
неоснователен.
Неоснователността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ води до неоснователност на кумулативно съединените искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на предишната работа – „у....“,
заемана преди уволнението и на иска за заплащане на парично обезщетение за
шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово
правоотношение - в периода от 20.06.2019 г. до 20.01.2020 г. общо в размер на
сумата от 12 444 лв. - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба – ....2019 г., до окончателното ѝ заплащане.
Това е така, защото, за да бъде уважен
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, трябва да се установи, 1.
Незаконността на уволнението; 2. Необходимо е също трудовото правоотношение да
не е имало срочен характер, а в случая първата предпоставка не е налице, тъй
като уволнението е законосъобразно.
За да бъде уважен искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се
установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на
потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с
ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Първата предпоставка не е налице, поради което е безпредметно обсъждането на
останалите.
Поради отхвърляне на главните искове, са
налице условията за разглеждане на съединените при условията на евентуалност
искове.
Евентуално съединеният иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ е основателен. За да бъде уважен същият е
необходимо ищцата да докаже, че е разполагал с неизползван платен годишен
отпуск към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В настоящото
производството е налице признание на иска по основание и размер от ответника. Поради
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск от 11 работни дни за 2018 г. и 9 работни
дни за 2019 г. в размер на 2 703 лв. (1 486.65 лв. за 2018 г. и 1 216.35 лв. за
2019 г.) ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба – ....2019 г., до окончателното ѝ заплащане – правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ
Евентуално съединеният иск с правно основание
чл. 128, ал. 2 КТ е основателен е основателен. В тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил трудово възнаграждение на ищцата за процесния период. В
настоящото производството е налице признание на иска по основание и размер от
ответника. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 2 074 лв. - трудово възнаграждение за месец юни 2019 г., ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – ....2019
г., до окончателното ѝ заплащане.
Евентуално съединеният иск с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ е основателен. В тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение. В настоящото производството е налице признание на
иска по основание и размер от ответника. Поради това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата 2 074 лв. - парично обезщетение за неспазено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната
мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – ....2019 г., до
окончателното ѝ заплащане.
По разноските.
Единственият спорен въпрос във връзка с съединените
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, чл.
128, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ е в чия тежест да бъдат възложени разноските
при уважаването им. Ответникът твърди, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на исковете, като е направил множество опити да плати претендираните
суми, но те останали безуспешни поради непредставяне на банкова сметка ***,
освен това не е настъпил падежът на задълженията. Падежът на задълженията
настъпва с прекратяване на трудовото правоотношение. От този момент вземанията
стават изискуеми, така че възражението е неоснователно. Ответникът в качеството
на работодател не може да черпи позитиви от обстоятелството, че не е изпълнил
административното си задължение да задължи ищцата да представи банкова сметка, ***
ѝ възнаграждение. На следващо място, в хода на ищцата посочи банкова
сметка, ***етникът не ангажира доказателства за осъществяване на плащането,
поради което не са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Предвид
изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството в
размер на 1 500 лв. В полза на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски, тъй като съобразно трайната практика на ВКС, ако главният иск бъде
отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по
делото се определя от изхода по евентуалния иск (вж. Определение №
477/04.11.2016 г. по ч.т.д. № 1218/2016 г. на ВКС, ТК, първо отделение и Определение
№ 284/06.04.2012
г. ч.гр.д. № 238/2012, четвърто ГО и Определение №70/05.02.2018 по дело
№257/2018 на ВКС, ТК, I т.о.). Доколкото съединените при условията на
евентуалност искове са уважени в пълен размер на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Р.М.П.,
ЕГН **********, срещу „П....” ЕАД, ЕИК ....,, представлявано от М.... Г....
1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № .....2019
г. на пълномощника на изпълнителния член на СД, и неговата отмяна – правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 2) възстановяване на предишната
работа – „у....“, заемана преди уволнението – правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ, 3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца,
следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово правоотношение,
а именно за периода от 20.06.2019 г. до 20.01.2020 г. общо в размер на сумата
от 12 444 лв. - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба – ....2019 г., до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА
„П....” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от М.... Г...., ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.П., ЕГН **********,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ 2 703 лв.
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2018 г. - 2019 г., ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – ....2019
г., до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА „П....”
ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от М.... Г...., ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.П., ЕГН **********,
на основание чл. 128, ал. 2 КТ - 2 074
лв. - трудово възнаграждение за месец юни 2019 г., ведно със законната
мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – ....2019 г., до
окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА „П....” ЕАД, ЕИК ...., представлявано от М.... Г...., ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 220, ал.
1 КТ - 2 074 лв. - парично обезщетение за неспазено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната мораторна лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба – ....2019 г., до окончателното
ѝ заплащане.
ОСЪЖДА „П....”
ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от М.... Г...., ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.П., ЕГН **********,
1 500 лв. разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: