№ 18603
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110104606 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [ЮЛ] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против В. Й. К..
По отношение на заявените вземане за сумата 71,60 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ], вземане за сумата 132,96 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ] и такси по Тарифата на кредитора за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проВ.
налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1.
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на [НАСЕЛЕНО МЯСТО]; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на [НАСЕЛЕНО МЯСТО].
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр.
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че
по отношение на уговорените цени на допълнителни услуги и разходи за извънсъдебно
събиране на вземането е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите
също така са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител.
1
Видно от представения договор за потребителски кредит [ЮЛ] № [НОМЕР], в същия е
предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 250 лв.
при главница по кредита – 250 лв. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от
представените Общи условия на [ЮЛ] към договор за потребителски кредит /ОУ/ се
установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 –
клиентът закупил допълнителна услуга [ЮЛ] получава приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга [ЮЛ] и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за
отпускане на кредит. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга [ЮЛ],
получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3, като за извършената промяна е
предвидено да се подписва анекс към договора. Следователно допълнителните услуги се
явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането
на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2
ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има
предвид, че услугата [ЮЛ] касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се
отнася до услугата [ЮЛ], с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 необходимост от сключване анекс към договора
за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да
се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че
допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват
по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда
на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Що се отнася до таксите за извънсъдебно събиране на вземанията, следва да се посочи, че
същите се явяват уговорени в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото
действията на кредитора по събиране на вземанията се явяват такива по управление на
кредита. При изпадане на длъжника в забава съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата в размер на законната лихва /ал. 2/. Следователно и договарянето на
2
допълнителни такси в полза на кредитора за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения по кредита се явява в противоречие с цитираните императивни норми,
установени в закрила на потребителя по договора за кредит.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата 71,60 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ], вземане за сумата
132,96 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ] и такси
по Тарифата на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева.
Искането за разноски следва да бъде частично отхвърлено, като съдът съобрази
съотношението между уважената и отхвърлената част на заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № [НОМЕР]/30.01.2023 г., подадено от [ЮЛ] за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. Й. К. за сумата 71,60 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ], за сумата 132,96 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ] и за вземане за такси
по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, а в частта за
разноските за сумата над 13,95 лева до сумата от 25 лева - държавна такса и за сумата над
27,89 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя, подадена в
едноседмичен срок от връчване на препис до Софийски градски съд чрез Софийски районен
съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които съдът е
отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3