Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 11.02.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 27.10. 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията
БОНЧЕВА
т.дело № 206 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл. 430 ТЗ, съединени в условията на евентуалност с осъдителни искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 05.08.2016 г. „Б."
ЕАД е отпуснала на кредитополучателя С.Р.Д. с ЕГН **********, кредит за текущо
потребление в първоначален размер от 44000,00 (четиридесети четири хиляди) лв.,
с падежна дата за издължаване на месечните вноски - 21-во число на месеца, при
лихва и условия, подробно описани в договора за кредит. Кредитополучателят С.Р.Д.
не е обслужвал редовно отпуснатия кредит и е изпаднал в забава /просрочие/.
Кредитът е станал изискуем предсрочно, поради забава в плащанията на дължими
вноски, поради което Банката е пристъпила към обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Сочи се, че е била изпратена Нотариална покана Peг. № 2630, том 1. № 171 на нотариус Ив. Г. с peг. № 440 на Нот. камара, ведно със съответното уведомление и
разписка до
кредитополучателя за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем (в
т.ч. неизплатената главница, договорна лихва, наказателна лихва) поради забава
в погасяване на задълженията и че ще се пристъпи към събиране на вземането по
съдебен ред. Твърди се, че задълженото лице - кредитополучател С.Р.Д. е
уведомен за горепосоченото по надлежен начин и по допустим в закона ред на 23.11.2017 г. чрез залепване - чл.47,
ал.5 от ГПК. Уведомлението е
връчено с нотариална покана чрез нотариус Иван Г. с per. № 440 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - К..
Ищецът посочва, че
поради неплащане на дължимите месечни погасителни вноски и на основание т.18.1,
т.18.2, т. 19.1 и т.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на „Б." ЕАД и уведомяване на кредитополучателя за предсрочната
изискуемост, кредитът е преобразуван в предсрочно изискуем на 06.12.2017г. Съгласно т.18 от ТР № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. 4/2013г., ОСГТК, моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е моментът, в който волеизявлението на
Банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита, е достигнало до
длъжника-кредитополучател. Към деня на предсрочната изискуемост (06.12.2017г.),
както е посочено в извлечението от счетоводната книга от 12.12.2017г. на
банката, са допуснати 11 броя непогасени месечни вноски с падежна дата- 21-во
число до датата на изискуемостта, а именно:
- падежна дата
21.01.2017г. с непогасена месечна вноска - 106,00 лв.
- падежна дата
21.02.2017г. с непогасена месечна вноска - 501,42 лв.
- падежна дата
21.03.2017г. с непогасена месечна вноска - 501,42 лв.
- падежна дата
21.04.2017г. с непогасена месечна вноска - 501,42 лв.
- падежна дата
21.05.2017г. с непогасена месечна вноска - 518,30 лв.
- падежна дата
21.06.2017г. с непогасена месечна вноска - 518,30 лв.
- падежна дата
21.07.2017г. с непогасена месечна вноска - 518,30 лв.
- падежна дата
21.08.2017г. с непогасена месечна вноска - 517,38 лв.
- падежна дата
21.09.2017г. с непогасена месечна вноска - 517,38 лв.
- падежна дата
21.10.2017г. с непогасена месечна вноска - 649,06 лв.
- падежна дата
21.11.2017г. с непогасена месечна вноска - 649,06 лв.
Сочи се, че към датата
на извлечението от счетоводните книги - 12.12.2017г., са допуснати 324 дни
забава.
На 12.12.2017г.„Б."
ЕАД е подала заявление по чл.417 от ГПК на основание извлечение от счетоводните
книги и представени документи, като е образувано ч.гр. дело №3473/2017г. по
описа на Районен съд К.. Въз основа на издадени от Районен съд К. Заповед за
незабавно изпълнение №2284/13.12.2017г. по ч.г.д. № 3473/2017г. на PC-К. и
изп. лист от 13.12.2017г., е образувано изпълнително производство срещу
ответника - кредитополучател под № 582/2018г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Р.М. за 2018г., с per. № 868 по регистъра на
КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Стара Загора.
Ищецът заявява, че на
06.02.2019г. е получил съобщение от Районен съд К. за връчена ЗНИ по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК на С.Р.Д. с ЕГН **********.
Сочи, че Банката, като
изправна страна, е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит,
като е предоставила искания кредит в размер от 44000 (четиридесет и четири
хиляди) лв. на кредитополучателя, а последният е нарушил т.18.1 и т.18.2 от
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, като е
допуснал забава в плащанията на дължими вноски единадесет поредни месеца.
Съгласно чл.20а от ЗЗД, сключеният между страните договор има силата на закон
за тези, които са го сключили. Неизпълнението на задължението по кредитния
договор ангажира отговорността на С.Р.Д. с ЕГН **********.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо С.Р.Д., че към 12.12.2017г. -
датата на подаване в Районен съд К. на заявлението по чл.417 от ГПК, дължи на
кредитора „Б." ЕАД сумата от общо 45 984, 05 лв., от които: главница – 42 414,
09 лв., договорна лихва от 21.12.2016г. до 11.12.2017 г. включително – 3 294, 97
лв., наказателна лихва от 21.01.2017 г.
до 11.12.2017 г. включително - 154, 99 лв., дължими такси и разноски –
120,00 лв., ведно със законна лихва от 12.12.2017 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното изплащане на вземането, на
основание извлечение от счетоводната книга на „Б." ЕАД при Финансов център
К. към 12.12.2017 г. за задълженията на кредитополучателя, произтичащи от
неизпълнение на Договор за кредит от 05.08.2016 г.
Моли да му бъдат
присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
3473/2017 г. на PC-К., а именно: 919,68 лв. - държавна такса и 150,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Моли да му бъдат
присъдени и направените разноски в настоящото съдебно производство -
доплатената държавна такса в размер на 2%, както юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предявените
искове не следва да бъдат уважавани и следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни или недопустими, моли съда да допусне до разглеждане осъдителните
искове, като
осъди ответника С.Р.Д. с
ЕГН ********** да
заплати на „Б." ЕАД - като кредитор посочените суми, а именно: просрочена
главница - 42414,09 лв., договорна лихва от 21.12.2016г. до 11.12.2017г.
включително – 3 294,97 лв., наказателна лихва от 21.01.2017г. до 11.12.2017г.
включително - 154,99 лв., дължими такси и разноски - 120,00 лв., ведно със
законна лихва от 12.12.2017г. върху главницата от датата на подаване на
настоящата искова молба, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит от
05.08.2016 г.
Посочва, че към датата
на предявяване на настоящите искове е допусната забава в плащанията на дължими
вноски единадесет поредни месеца по отпуснатия кредит, като това поражда право,
на основание т.18, т.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на „Б." ЕАД, Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем с
подаване на настоящата молба.
Счита, че съединяването
на посочените искове при условията на евентуалност е допустимо с оглед
задължителните указания на ВКС, дадени в т.11, б.„б" от ТР от
18.06.2014г., постановено по тълк.д. №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата претенция се обосновава на различно основание от това на посочените
по-горе установителни искове, поради факта, че твърди настъпване на предсрочна
изискуемост на неплатения остатък от вземането на Банката по процесният договор
към момента на връчване на исковата молба на ответника.
Моли да му бъдат
присъдени и направените разноски в настоящото съдебно производство, в това
число заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез особеният си
представител адв. М.С., счита, че всички обективно съединени искове са
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Счита за
неоснователни и обективно съединените осъдителни искове, като сочи, че
предявените установителен и осъдителен иск относно главницата в размер на
42414,09 лв. са неоснователни най-напред защото липсват каквито и да било данни
или доказателства, които да установяват, че на ответника действително е била
предоставена каквато и да било сума. Договорът за заем е реален и задължението
за връщане на заетата сума възниква едва след като тя бъде реално предадена на
получателя. При несъществуване на главното задължение, не са налице основания
за уважаване и на акцесорните искове относно лихви и разноски.
Посочва, че
всички установителни искове ще са неоснователни, а този за главницата -
частично неоснователен, дори ако се установи валидно предоставен на ответника
заем. Счита, че към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем и исковете по чл. 422 ГПК могат
да бъдат уважени само за вноските по главницата с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо. Позовава се на Тълкувателно решение
№8/02.04.2019 година, постановено по тълкувателно дело №8/2017 година по описа
на Върховен касационен съд, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии.
Относно липсата на валидно обявена предсрочна изискуемост преди издаване на
заповедта за незабавно изпълнение, моли съда да съобрази т.18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година
по описа на Върховен касационен съд, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегии. В настоящия случай, макар нотариалната покана да е връчена по правилата
на ГПК, не можела да послужи като уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като не съдържала информация относно просрочените
вноски, общия размер на задължението, което С.Д. не е погасил, включващо
главница и непогасена договорна лихва, размер на обезщетението за забава на
просрочените плащания. В този смисъл сочи Определение № 656/14.07.2016 година,
постановено по търговско дело № 2609/2016 година по описа на Върховен
касационен съд, Първо търговско отделение. Сочи, че със задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдебна
практика, ВКС многократно е имал случай да се произнесе относно съдържанието на
извлечението от счетоводните книги, обуславящо прилагането на чл.417, т.2 ГПК,
а именно, че това съдържание следва да е ясно и недвусмислено, така, че да не
се налага тълкуването му. В същата степен счита, че това е валидно и за
уведомлението.
В отговора
на исковата молба се посочва, че дори да се установи, че ответникът е получил
заемната сума, то всички осъдителни искове ще са частично неоснователни, защото
ищецът не е обявил валидно предсрочна изискуемост на кредита и с подаването на
исковата молба. Посочва се, че исковата молба и доказателствата към нея са
връчени на назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото - по аргумент от чл.29, ал.3 във
връзка с чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, няма да
произведе ефект. При липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени единствено вноските с настъпил падеж
към датата на подаване на исковата молба.
Сочи, че
предявените искове относно договорна лихва и наказателна лихва са неоснователни
и поради нищожност на клаузите, на които ищецът основава претендирането им.
Начисляването и претендирането на договорната и наказателната лихва от ищеца се
основават на сключения между страните договор за кредит и на Общите условия на
банката за предоставяне на кредити за текущо потребление - чл.7.1. и следващите
и чл.18.2. Посочените текстове от Общите условия представляват, според
ответника, неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от Закона за защита на
потребителите, тъй като създават възможност за едната от страните по договора -
банката, да изменя едностранно условията на договора относно лихвения процент,
с който се олихвява кредита и дължимите такси. Нито в договора, нито в Общите
условия е предвидена ясно определена методология за едностранното изменение на
лихвения процент. Според ответника, нормативната уредба изисква изрично в
условията за предоставяне на банковата услуга да бъдат посочени както
методиката /метода/ за изчисляване на съответната лихва, така и предпоставките
за нейната промяна през времетраене на договора. Посочените две кумулативни
изисквания е необходимо да са определени по недвусмислен начин, за да не
подвеждат потребителите.
Ответникът,
чрез особеният си представител заявява, че искът, с който се претендира да бъде
признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 120 лв., представляващи
дължими такси п разноски, е неоснователен и заради това, че не е посочено, нито
се установяват, основанието за тяхното претендиране и начинът, по който са
определени. Също така в чл.58, ал.2 от ЗКИ изрично е посочено, че разходите по
кредита трябва да бъдат изрично и изчерпателно определени с договора за кредит.
В настоящия случай е нарушено императивното изискване на цитираната разпоредба,
тъй като в договора за кредит се съдържа обща препратка към тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „Б.“ ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиента. Според ответника, изложеното в исковата молба и приложените към нея
документи не съдържат никаква информация относно основанието за начисляване на
претендираните банкови такси и разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно е установено, че между „Б." ЕАД и С.Р.Д. е сключен договор
за текущо потребление от 05.08.2016 г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя сума в размер на 44 000 лв. с падежна
дата за издължаване на месечните вноски - 21-во число на месеца, при лихва и
условия, подробно описани в договора за кредит. Сумата на Договора за
банков кредит се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,65% годишно
или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.331%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана префиренциална
надбавка в размер на 6,319%. При нарушаване на Условията,
Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката в
размер на 13,119%.
Ищецът е изпратил на С.Р.Д. нотариална покана Peг. № 2630, том 1. № 171 на нотариус Ив. Г. с per. № 440 на Нот. камара, ведно със съответното уведомление и
разписка до
кредитополучателя за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем (в
т.ч. неизплатената главница, договорна лихва, наказателна лихва) поради забава
в погасяване на задълженията и го е уведомил, че ще се пристъпи към събиране на
вземането по съдебен ред. Нотариалната покана е връчена на С.Р.Д. на 23.11.2017 г. чрез залепване на
уведомление по чл.47, ал.5 от
ГПК.
Видно от приложеното ч.
гр. д. № 3473/2017 г. по описа на Районен съд – К., „Б." ЕАД е подала
заявление по чл.417 от ГПК на основание извлечение от счетоводните книги и
представени документи, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №2284/13.12.2017 г. и изпълнителен лист за следните
суми: просрочена главница – 42 414, 09 лв., договорна лихва в размер на 3
294,97 лв. от 21.12.2016 г. до 11.12.2017 г., наказателна лихва в размер на 154, 99 лв. от
21.01.2017 г. до 11.12.2017 г. и дължими такси и разноски – 120 лв., ведно със
законна лихва от 12.12.2017г. върху главницата от датата на подаване на
заявлението.
Заповедта за изпълнение
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е дал указания на
„Б." ЕАД да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Поради това, „Б." ЕАД е предявила настоящите установителни искове.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото е назначена и приета съдебно – икономическа експертиза. От заключението й се установява следното:
Целият размер на разрешения банков кредит от 44 000 лв. е усвоен на
05.08.2016г., с банков превод по сметка на ответника С.Р.Д. с ЕГН **********, № 02 0000000020487927
в Б..
Сумата на Договора за банков кредит се олихвява с променлив лихвен процент
в размер на 6,65% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR 0.331%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,319%.
При нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката в размер на 13,119%.
Според експертизата, от представеното извлечение от счетоводните регистри
на „Б.” ЕАД е видно, че за погасяване на кредита са постъпили следните вноски:
главница - 1 585,91 лв., платена от ответника, остатък за погасяване 44 000,00
- 1 585,91= 42 414,09 лв.
Лихва -1 325,50 лв.
Санкционна лихва върху главница - 37,08 лв.
Или, видно от заключението, общият размер на погасените задължения по кредита
до 12.12.2017г. е 2 911,41 лв.
Видно от експертизата, плащането на
договорените месечни вноски за погасяване на кредита е преустановено към
21.01.2017г. Към 12.12.2017г. неплатените падежирали вноски са 11 /единадесет/
на брой и с общ размер 5498.04 лв. Задължението на ответника към 12.12.2017 г.
е в размер на 45984,05, от които: главница в размер на 42 414,09 лв., договорена лихва в
размер на 3 294,97 лв., санкционираща
лихва в размер на 154,99 лв. и заемни такси в размер на 120 лв.
Видно от експертизата, на 06.12.2017г. кредитът е
класифициран като предсрочно изискуем. Към деня на предсрочната
изискуемост (06.12.2017г.), съгласно
извлечението от счетоводната книга на банката от 12.12.2017 г., са допуснати 11
броя непогасени месечни вноски с падежна дата 21-во число до датата на
изискуемостта, както следва: падежна дата 21.01.2017 г. с непогасена месечна
вноска - 106,00 лв., падежна дата 21.02.2017 г. с непогасена месечна вноска -
501,42 лв., падежна дата 21.03.2017 г. с непогасена месечна вноска - 501,42 лв.,
падежна дата 21.04.2017 г. с непогасена месечна вноска - 501,42 лв., падежна
дата 21.05.2017 г. с непогасена месечна вноска - 518,30 лв., падежна дата
21.06.2017 г. с непогасена месечна вноска - 518,30 лв., падежна дата 21.07.2017
г. с непогасена месечна вноска - 518,30 лв., падежна дата 21.08.2017 г. с
непогасена месечна вноска - 517,38 лв., падежна дата 21.09.2017 г. с непогасена
месечна вноска - 517,38 лв., падежна дата 21.10.2017 г. с непогасена месечна
вноска - 649,06 лв., падежна дата 21.11.2017 г. с непогасена месечна вноска -
649,06 лв. или обща сума 5 498,04 лв.
Според експертизата, към датата на извлечението от счетоводните книги -
12.12.2017г., са допуснати 324 дни забава за сумата от 5 498.04 лв.
Неплатените падежирали вноски по кредита до 12.12.2017 г. (датата на
подаване на заявлението в съда) са 11 на брой и с общ размер 5
498.04 лв.
Видно от експертизата, задължението на клиента към 12.12.2017 г. е в размер
на 45 984,05 лв., както следва:главница - 42 414,09 лв., договорена лихва - 3
294,97 лв., санкционираща лихва - 154,99 лв., заемни такси -120 лв.
Видно от експертизата, относно размера на дължимите суми към „Б.“ЕАД към момента на подаване на исковата молба
06.03.2019 г. и към датата на получаване на исковата молба, информация от „Б.“ЕАД
не е предоставена.
Според експертизата, в счетоводните регистри на „Б.” ЕАД са осчетоводени
следните вземания от кредитополучателя към 31.12.2017 г.: общ размер на
неиздължената главница - 42 414,09 лв., общ размер на неиздължените
възнаградителни лихви за периода от договорна лихва от 21.12.2016г. до
11.12.2017 г. включително - 3 294,97 лв.,
общ размер на наказателна лихва от 21.01.2017г. до 11.12.2017г.
включително - 154,99 лв., дължими такси и разноски -12.12.2017г. - 120 лв. за
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от неизпълнение на Договор за
кредит от 05.08.2016 г.
В отговор с изх. № 2303-10-00696/21.05.2020г. на „Б.” ЕАД, С.Р.Д. дължи
лихва за забава в размер на 3 449,96лв. Лихвата за забава е начислена и дължима
от клиента, съгласно т.18.1/При забава на плащането на месечната вноска,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка
в размер на 10 процентни пункта. При погасяване на дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата от кредитополучателя, надбавката не се прилага /от Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от
договор за кредит, сключен между ответника и „Б.“ ЕАД на 05.08.2016г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е установено, че между страните е сключен договор за кредит за
текущо потребление, по който „Б.“ ЕАД е
изпълнила задълженията си, като е предоставила на С.Р. сумата от 44 000
лв., с краен срок на погасяване на кредита – 05.08.2026 г. Така сключеният
договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, поради което за възникналото правоотношение приложение
намира Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в
редакцията му, изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), действащ към момента
на сключване на сделката.
Безспорно е установено,
че е налице просрочие при погасяване на кредита, поради което за „Б.“ ЕАД е възникнало правото по т.19.1 и
т. 19.2 от Общите условия към договор
за текущо потребление от 05.08.2016 г. да обяви предсрочната изискуемост
на всички вземания.
Съгласно т. 18 на
ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на
една или повече вноски. Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото
право от банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление
да е достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В настоящия случай преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът е изпратил
нотариална покана от 16.10.2017 г. с рeг. № 2630, том 1. № 171 на нотариус Ив. Г. с peг. № 440 на Нот. камара с район на действие Районен съд - К. до С.Р.Д..
Видно от представените доказателства, нотариалната покана е връчена при
стриктно спазване на условията на чл. 47 и сл. от ГПК, на 23.11.2017 г. Поради
това, съдът приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит е била обявена
на длъжника надлежно на 23.11.2017 г.
Относно възраженията за
нищожност на клаузи от договора, изложени в отговора на исковата молба, съдът
намира, че процесният договор попада в приложното поле ЗЗП, тъй като
кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който не е предназначен за
търговска или професионална дейност и е потребител на финансова услуга по см.
на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар. "тълкувателна приложимост"
на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б"/, според която
националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с
директивите, дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril
1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число
потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и
клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за
наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Спецификата на кредитирането като потребителски продукт
е отчетена от законодателя, чрез специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната
клауза, съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП. В настоящия случай
липсва конкретизация на приложима хипотеза от чл. 143 от ЗЗП.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП е обявена за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. За да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на
критериите на закона, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената. Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително
изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал
възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.
В случая оспорените
договорни клаузи касаят предвидените варианти за увеличение на лихвения процент
по кредита, в зависимост от стойността на лихвения индекс СОФИБОР и при
отпадане на преференциалния лихвен процент. В настоящия случай не са ангажирани
твърдения, както и доказателства кредиторът да се е възползвал от правото си
едностранно да увеличи лихвения процент при приложение на първия вариант, а
именно в зависимост от стойността на лихвения индекс СОФИБОР. Не се установява
от заключението на съдебно икономическата експертиза размерът на
възнаградителната лихва да е увеличаван от банката при условията на чл. 7. 1 и
следващите от ОУ. Освен това, видно от текста на договора, Общите условия и
погасителния план, изрично са посочени размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със
законовите изисквания, обективиран е и механизма на изменението им в зависимост
от обективни фактори, като липсва основание оспорените разпоредби да се счетат
за неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, съобразно формулировката на чл. 143 от ЗЗП.
Видно от клаузата на
чл.8 от договора, както и чл.7. 6 и следващите от ОУ, изменение на лихвения
процент се предвижда при нарушаване условията на кредита, при което отпада
правото за ползване на преференциален процент. При така установената зависимост
между нарушаване условията на договора и отпадане на преференциалните условия,
което от своя страна води до увеличаване на лихвения процент, се налага изводът,
че клаузата не може да бъде определена като позволяваща на търговеца да извърши
едностранна промяна. Промяната е обусловена именно от действията на
кредитополучателя, което опровергава тезата за неравноправния характер на
клаузата. Освен това не са изложени твърдения за конкретно увеличение на
лихвения процент при приложение на горепосочената клауза и не са ангажирани
доказателства в този смисъл. Въз основа на изложеното, съдът намира за
неоснователни възраженията за нищожност на оспорените договорни клаузи.
Видно от
заключението на съдебно – икономическата експертиза задълженията на С.Р.Д. по
процесния договор към 12.12.2017 г. е както следва: главница - 42 414,09 лв.; договорна лихва - 3294, 97 лв. за периода 21.12.2016 г. до 11.12.2017 г.;
санкционираща лихва - 154, 99 лв. за периода 21.01.2017г. до 11.12.2017г. и
заемни такси -120 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
154 от ГПК, ответникът следва да установи, че е изпълнил задължението си за
заплащане дължимите суми по кредит за текущо потребление от 05.08.2016
г., но доказателства в тази насока не са представени.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да признае за установено по
отношение на С.Р.Д. съществуването на вземане на „Б.“ ЕАД по договор за текущо потребление от 05.08.2016 г. за сумата от общо 45 984, 05
лв., от които: главница – 42414,09 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 3 294, 97 лв. от 21.12.2016 г. до
11.12.2017 г., наказателна лихва в размер на 154, 99 лв. от 21.01.2017 г. до 11.12.2017 г. и дължими такси и
разноски в размер на 120 лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 2284/13.12.2017 г. и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3473/2017 г. по описа на Районен съд – К..
По отговорността за разноски:
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответникът
следва да заплати на „Б.“ ЕАД направените по ч. гр. д. № 3473/2017 г. по описа на
Районен съд – К. разноски за държавна такса в размер на 919, 68 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Ответникът С.Р.Д. следва
да заплати на „Б.“ ЕАД разноските,
направени в настоящото производство, както следва: държавна такса в размер на 919,
68 лв. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.; възнаграждение за
особен представител в размер 1 910 лв.; възнаграждение за вещо лице в размер на
600 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.Д.
с ЕГН **********, адрес ***, съществуването на вземане на „Б.“
ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., община *** за сумата от общо 45 984, 05
лв., от които: главница – 42 414, 09 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 3 294, 97 лв. от 21.12.2016 г. до
11.12.2017 г., наказателна лихва в размер на 154, 99 лв. от 21.01.2017 г. до 11.12.2017 г. и дължими такси и
разноски в размер на 120 лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 2284/13.12.2017 г. и
изпълнителен лист по ч. гр. д. №3473/2017 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.Р.Д. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Б.“
ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., община *** направените по ч. гр. д. № 3473/2017 г.
по описа на Районен съд – К. разноски за държавна такса в размер на 919, 68 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА С.Р.Д. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Б.“
ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., община *** направени в настоящото производство
разноски за държавна такса в размер на 919, 68 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.; възнаграждение за особен представител в размер 1 910 лв.; възнаграждение
за вещо лице в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: