РЕШЕНИЕ № 175
гр.Бургас, 29.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието
на прокурора Иван Иванов, като разгледа докладваното от съдията – докладчик
Ангел Гагашев ВАН дело № 899 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 378 ал.5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест
на Районна прокуратура – Бургас против Решение № 899 от 16.07.2019 г.,
постановено по АНД № 2795/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С атакуваният съдебен
акт, обвиняемият Н.А.И. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 26.06.2019
г., в град Бургас, в ж.к. „****”, до бл. *, вх.*, без надлежно разрешително
съгласно чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. чл. 30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр.
Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), а
именно: коноп (канабис, марихуана), с нетно тегло 6,730 (шест цяло, седемстотин
и тридесет) грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 15,60 % (петнадесет
цяло и шестдесет) процента, на стойност 40,38 (четиридесет лева и 38 ст.),
определена съгласно Постановление № 23 на МС от дата 29.01.1998 година за
определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
като деянието представлява маловажен случай – деяние, представляващо
престъпление по чл. 354А ал. 5, вр. ал. 3, предложение второ, т. 1, предложение
първо от НК, поради което и на основание чл.78А от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 (триста) лева.
Със същият съдебен акт,
обвиняемия И. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
64,78 (шестдесет и четири лева и 78 ст.) лева за изготвена химическа експертиза
на досъдебното производство и 5,00 (пет) лева като държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист. С
обжалваното решение, РС – Бургас отнема в полза на държавата, приложените по
делото веществени доказателства, включително и наркотичното вещество, като
разпорежда последното да бъде унищожено след влизане в сила на решението.
С въззивният протест се
излагат кратки доводи за неправилно приложение на закона при определяне на
размера на административната санкция, наложена на обвиняемия. От въззивния съд
се иска да измени обжалваното първоинстанционно решение, като увеличи размера
на административното наказание „глоба“ до предвидения в чл. 78А от НК минимум
от 1000 (хиляда) лева.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
поддържа въззивния протест. Твърди, че фактите относно авторството на деянието
са безспорно установени, както и че съдът правилно е квалифицирал деятелността
на обвиняемия като престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, поради което правилно
е приложена разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Единственото възражение е
свързано с определянето на размера на това наказание, като прокурорът смята, че
съдът е допуснал нарушение на материалния закон, определяйки размерът на това
наказание под минималния, посочен в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК, а
именно хиляда лева. Моли въззивния съд да измени протестираното решение като
увеличи размера на административното наказание глоба на 1000 лева.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция обвиняемият И. изразява становище за основателност на
въззивния протест.
Бургаският окръжен съд,
след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо
от основанията, посочени от страните и в предмета, и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:
Въззивният протест е
процесуално допустим, доколкото е подаден от прокурор при съответната
прокуратура и с него се иска проверка на подлежащ на въззивен контрол, не
влязъл в сила съдебен акт. Разгледан по същество, въззивният протест се явява основателен.
Предвид
доказателствената съвкупност, събрана при условията на чл. 378 ал.2 от НПК,
настоящият въззивен състав намери за безспорно установена фактическата
обстановка, възприетата в мотивите към решението на първоинстанционния съд, а
именно:
Обвиняемият Н.А.И. е
роден на *** ***, живее в същия град, *** гражданин е, има завършено ****
образование, работи и * в * „****“ – Бургас в ***, ***, ***.
На 26.06.2019 г., по
повод постъпила в 02 РУ – Бургас оперативна информация, че обвиняемият Н.И.
държи в себе си наркотични вещества, свидетелят П. Ж. – началник група „ПКП
Славейков“ към сектор „Криминална полиция“ в същото полицейско управление
организирал проверка на сигнала. За целта, той изпратил на адреса, където живее
И. ***, полицейските служители от 02 РУ – Бургас – свидетелите П.П., А.Т. и Б.
Н.. Тримата били облечени с цивилни дрехи и се позиционирали пред входа на
блока.
Около 16:00 часа на
26.06.2019 г. обвиняемият И. излязъл от
вход * на бл.* в ж.к. „***“ в гр.Бургас и още пред блока бил спрян за
проверка от свидетеля П. П., който му задал въпроса, дали държи в себе си
забранени от закона вещи. И. признал пред него и пред свидетелите Т. и Н., че
държи в бельото си наркотик – марихуана, който бил предназначен за негова лична
употреба. Предвид това изявление, свидетелят П. задържал обвиняемия. Свидетелят
Т. докладвала за случая на свидетеля Ж., а свидетелят Н. уведомил ОД – 24 и
дежурния по управление в 02 РУ – Бургас.
Обвиняемият И. бил
отведен в сградата на това полицейско управление където му бил извършен обиск в
условията на неотложност. В бельото на обвиняемия бил намерен и иззет 1 брой
полиетиленов плик, червен на цвят, който съдържал суха зелена тревна маса.
Същата, при направеният полеви тест, реагирала на марихуана.
Непосредствено след личния
обиск, полицейските служители извършили претърсване и в жилището, обитавано от И.,
но там не били намерени вещи, забранени от закона.
В хода на разследването
била назначена съдебно – химическа експертиза за изследване на намереното в бельото
на И. наркотично вещество. Видно от представеното писмено заключение, обективирано
в протокол № 466 от 28.06.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, в
представения за изследване материал, а именно суха, зелена, тревна маса, представлява
високорисково наркотично вещество марихуана (коноп, канабис) със съдържание на
тетрахидроканабинол в размер на 15,60 %. При изготвяне на експертизата и в
процеса на изследването било изразходвано 0,500 грама от наркотичното вещество.
Предвид показанията на
свидетелите В. Н., А. Т., П. П. и П. Ж., разпитани в досъдебното производство, обясненията
на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство, протокола за обиск в
неотложни случаи и фотоалбума към него, протокола за претърсване и изземване,
писменото заключение по назначената химическата експертиза, свидетелството за
съдимост на обвиняемия и другите относими към предмета на делото писмени
доказателства, въззивният съд намира за правилно установени възприетите от
първоинстанционния съд фактически положения, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателствени материали не са допуснати логически грешки.
Правилно установените
фактически положения, са позволили на първоинстанционният съд да направи
законосъобразни и обосновани правни изводи относно престъпната деятелност на
обвиняемия Н.И., както и правилно да квалифицира извършеното от него деяние
като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 354А
ал. 5, вр. ал. 3, предложение второ, т. 1, предложение първо от НК.
Страните не спорят за
обстоятелството, че на инкриминираната дата обвиняемият И. е държал коноп
(канабис, марихуана), с нетно тегло 6,730 (шест цяло, седемстотин и тридесет)
грама и със съдържание на тетрахидроканабинол 15,60 % (петнадесет цяло и
шестдесет) процента, на стойност 40,38 (четиридесет лева и 38 ст.), определена
съгласно Постановление № 23 на МС от дата 29.01.1998 година за определяне на
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Марихуаната е
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
(НРКРВН), поради което нейното държане е възможно при наличието на специално
разрешително при наличие на условията по чл. 73 ал. 1 от ЗКНВП и реда, посочен
в чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по
чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. Доказателствата по делото сочат, че обвиняемият И. не е
разполагал са такова разрешително, следователно деянието му е съставомерно, от
обективна страна, на престъплението, за което е обвинен.
Наказателната отговорност
на обвиняемия следва да се ангажира и поради доказана съставомерност на
деянието му от субективна страна. И., макар и в твърде млада възраст, е
вменяем, т.е., може да разбира свойството и значението на деянията си и да
ръководи постъпките си. Престъплението е извършено при пряк умисъл, тъй като И.
безспорно е съзнавал, че марихуаната представлява наркотично вещество и
притежаването й е забранено, но въпреки това я държал в себе си. Този извод
следва от анализа на действията на обвиняемия непосредствено преди и по време
на обиска му, както и мястото, където е било открито наркотичното вещество.
Следователно, обвиняемият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните му последици.
Налице са условията за
прилагане на чл. 93 т.9 от НК. Предвид изключително ниската степен на
обществена опасност на обвиняемия, която се извежда от твърде младата му
възраст и необремененото му съдебно минало, а също и предвид ниската степен на
обществена опасност на самото деяние, обусловена от малкото количество
наркотично вещество и ниската му пазарна стойност, без съмнение извършеното от И.
представлява маловажен случай и следва да се квалифицира по ал. 5 на чл. 354А
от НК.
Впрочем, видно от
становищата на страните пред районния съд и пред настоящата въззивна инстанция,
а също и с оглед направените във въззивния протест възражения, страните не
спорят за обективната и субективна съставомерност на деянието, инкриминирано с
предявеното обвинение. Възраженията на прокуратурата са свързани с размера на
определената от районния съд санкция.
Позовавайки се на
установената наказуемост на престъплението по
чл. 354А ал. 5, вр. ал.3 предложение второ, т. 1, предложение първо от
НК и на основание данните за съдимост на дееца, както и липсата на настъпили от
деянието съставомерни имуществени вреди, принципно правилно първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл. 78А от НК, като е освободил И. от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба. Размерът
на определената санкция е 300 лева, като съдът се е позовал на разпоредбата на
чл. 78А ал.5 от НК, приемайки, че щом размерът на административната санкция не
може да надвишава предвиденото
за престъплението в Особената част на НК наказание „глоба“, то по аргумент на
противното не съществува забрана да се определи и по-нисък такъв от минималния,
посочен в чл. 78А ал.1 от НК.
Настоящият въззивен
състав не споделя това разбиране, доколкото същото противоречи на закона и на
установената съдебна практика. Административното наказание глоба може да бъде
определено в размер под минималния праг от 1000 лева, посочен в чл. 78А ал.1 от НК само в случаите, когато в Особената част на НК за конкретното престъпление е
предвидено наказание глоба, чийто максимален размер е под 1000 лева. Този извод
се налага от законодателната уредба на този въпрос, съдържаща се в чл. 78А ал.5
от НК и чл. 379 от НПК, а също и от все още действащото ППВС № 7/198, което
задължава съдилищата, при определяне размера на административното наказание, да
се съобразяват и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. В конкретният случай,
наказанието, предвидено в чл. 354А ал.5, вр. ал.3 от НПК е глоба в максимален
размер до 1000 лева. Следователно, придържайки се към установения от
законодателя модел, размерът на административното наказание, което следва са
наложи на обвиняемия И., не може да бъде по-висок от 1000 лева, тъй като всяко
друго наказание в размер над тази сума, ще бъде незаконосъобразно поради
ограничението, въведено в чл. 78А ал.5 от НК. От друга страна, всяко друго
административно наказание глоба в размер под 1000 лева ще бъде
незаконосъобразно определено, тъй като противоречи на указанията на чл. 27 ал.5
от ЗАНН (към които препраща ППВС № 7/198) да не се определят наказания под
предвидения най-нисък размер на административното наказание глоба (в случая,
указан от разпоредбата на чл. 78А ал.1 от НК). В този смисъл са и Решение № 86
от 28.04.2016 г. на ОС - Бургас по в. а. н. д. № 268/2016 г. Решение № 245 от
10.11.2017 г. на ОС - Бургас по в. а. н. д. № 1038/2017 г., Решение № 23 от
5.02.2018 г. на ОС - Бургас по в. а. н. д. № 1345/2017 г., Решение № 2 от
20.02.2018 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 1209/2017 г., Решение № 152 от
13.08.2018 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 587/2018 г., Решение № 239 от
18.12.2018 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 823/2018 г., Решение № 262 на
САС по в. н. о. х. д. № 380/2012 г., Решение № 139 от 16.05.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. а. н. д. № 307/2018 г., Решение № 44 от 23.04.2018 г. на ВКС по
н. д. № 72/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова).
Предвид горното,
въззивният съд намира, че следва да измени обжалваното съдебно решение като увеличи
размера на наложеното на обвиняемия И. административно наказание от триста лева
на хиляда лева.
По реда на служебната
проверка и с оглед на правомощията си, въззивният съд прецени и процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на обвиняемия, както и на процесуалните права
на страните в производството въобще.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 337 ал.2 т.1, чл. 334 т.3 и т.6 и чл. 338 от НПК, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 899 от
16.07.2019 г., постановено по АНД № 2795/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас, като УВЕЛИЧАВА размера на административното наказание ГЛОБА, наложено
на обвиняемия Н.А.И. с ЕГН ********** на основание чл. 78А ал.1 от НК за
престъпление по чл. 354А ал. 5, вр. ал. 3, предложение второ, т. 1, предложение
първо от НК, от 300 (триста) лева на 1000 (хиляда) лева.
Потвърждава решението в
останалата му част.
Решението е окончателно
и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.