№ 172
гр. П., 03.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П. в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Мария П. Петрова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Анна Д. С.а
и прокурора М. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600143 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият Ю. А. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Й. Д. с
пълномощно по делото.
Обвиняемият Л. Е., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Н. - А.
и адв. М. с пълномощно по делото.
За Апелативна прокуратура гр. П. се явява прокурор Д..
В залата се явява и преводачът от турски на български и обратно Г. М. Р.
с установена по делото самоличност.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д. (за обв. Б.): Да се даде ход на делото.
Адв. М. (за обв. Е.): Да се даде ход на делото.
Адв. Н. (за обв. Е.): Да се даде ход на делото.
Обв. Б. – Да се гледа делото.
Обв. Е. – Да се гледа делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма пречка за даване ход на делото
и като се запозна с приложените класифицирани материали намира, че не са
налице основания за разглеждането му при закрити врати.
1
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частните жалби – на адв. Д.,
защитник на обв. Б., частната жалба на адв. М., защитник на Л. Е. и частната
жалба на адв. Н., защитник на обв. Е. срещу определението на ПОС,
постановено на 21.03.2025 по ЧНД № 445/2024 г, по описа на същия съд, с
което са били оставени без уважение молбите на двамата обвиняеми за
изменение на действащата спрямо тях най-тежка мярка за неотклонение. И в
двете жалби се твърди незаконосъобразност на съдебния акт.
В жалбите се твърди незаконосъобразност на съдебния акт и за
отсъстващи основания за продължаване на мярката за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Докладва се, че съобразно определението на предходния съдебен
състав на ПАС е изискано от ОП да представи справка, която според защитата,
направила искането, е послужила като основание за образуване на делото.
СТРАНИТЕ – Запознати сме.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Не правя отводи. Нямам доказателствени искания.
Адв. Д. (за обв. Б.): Не правя отводи. Нямам доказателствени искания.
Адв. М. (за обв. Е.): Не правя отводи. Нямам доказателствени искания.
Адв. Н. (за обв. Е.): Нямаме доказателствени искания. Поддържам
жалбата. Не правя отводи.
Адв. Д. (за обв. Б.): Запознах се с представените материали. Да се
приемат.
Адв. М. (за обв. Е.): Да се приемат.
Адв. Н. (за обв. Е.): Да се приемат.
Обв. Б. – Съгласен съм адвоката ми.
Обв. Е. – Съгласен съм с адвоката ми.
Съдът с оглед изразеното от страните и приложените по делото
доказателства намира същото за изяснено, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми съдии, моля да оставите жалбите без уважение,
респ. да потвърдите определението на ПОС. Считам същото за правилно,
обосновано и законосъобразно. Съдът е направил преценка на всички
обстоятелства свързани със законността на задържането и е достигнал до един
правилен, обоснован и законосъобразен извод, че и към момента единствено
адекватната мярка за неотклонение, съгласно целите на чл. 57 от НПК, е само
такава - задържане под стража. Доказателствата по делото са напълно
достатъчни, за да отговорят на критериите за обосновано предположение, че и
двамата обвиняеми са извършили престъплението, за което е повдигнато
обвинение. Направен е един анализ на доказателствата и е прието, че същите
покриват този критерий. Изискванията на защитата за това, че считат в своите
жалби, че липсва това обосновано предположение, подозрение не могат да
бъдат споделени, тъй като критериите, които е поставил законодателят не са
еднакви с тези, за произнасянето на една присъда. Достатъчно е да е налице в
случая едно обосновано предположение, едно подозрение, доколкото един
страничен наблюдател обективно да остане с впечатление, че лицата са
съпричастни към извършване на престъплението. Такива обстоятелства са
налице. Мога да цитирам доказателствата като разпит на единия обвиняем –
Р.Я., който потвърждава, че Й., прозвището се отнася за Ю. Б., като
потвърждава показанията си касателно неговото участие за обв. Е.. За обв. Я.
си спомня, че е чувал за лицата М.К. и Б. да ги споменава във връзка с
работата по престъпната дейност. Разпитът на З.Р.Д., която същата
потвърждава участието на обв. Б., на обв. Я. и обв. Е.. За Е. тя знае от Б., който
на място в следствения арест си е дал точно нейно описание, както и на
описание на управлявания от него лек автомобил.
По отношение на другите изискуеми от закона характеристики за
наличие на опасност от укриване и извършване на друго престъпление.
По отношение на обв. Е.. Считам, че е налице христоматиен пример за
100% опасност да се укрие, ако бъде с друга мярка, различна от задържане
под стража, че това е равнозначно на отклоняване от наказателно преследване.
3
Този човек нищо не го задържа в България. От доказателствата по делото и
един обективен прочит става ясно, че същият, ако може да бъде така наречен
емисар на наркоканал и след като дейността е била пресечена от
правоохранителните органи, няма нещо, което да го задържа на територията
на страната. Защитата е направила опит формално да бъде регистриран на
някакъв адрес на територията на страната. В никакъв случай този адрес няма
как да ги задължи да стои на територията на страната и да чака да бъде
вкаран в затвора. Практиката е еднозначна. Такива хора напускат страната и
повече никога не могат да бъдат осигурени за нуждите на наказателното
производство. Не такива са целите на мерките за неотклонение. Затова считам,
че окръжният съд правилно в своето определение е оставил без уважение
искането за промяна на мярката за неотклонение. Делото е на 2 месеца, става
въпрос за една мащабна престъпна дейност, свързана с наркоканали, които
изискват една сериозна работа от органите на ДП. По случая се работи
активно, като всяка друга мярка различна от задържане под стража за тези
двама обвиняеми ще възпрепятстват участието им, специално за обв. Е..
Същият с положителност, а и такава е практиката в такива случаи, ще се
отклони от наказателно преследване.
По отношение на опасността да бъде извършено друго престъпление. По
отношение на обв. Б., който всъщност тук е бил едно отговорно лице в тази
дейност и е координирал също други обвиняеми в тази дейност, същият ако
бъде с мярка различна от задържане под стража считам, че е налице опасност
да извърши и престъпление, защото още предстоят разпит на други свидетели,
предстои една дейност по разследването, която би могла да бъде
възпрепятствана от този обвиняем, чрез въздействие върху свидетеля, а и
също няма пречка той да продължи престъпната си дейност, за която е бил
уличен и му е било повдигнато обвинение. Считам, че до настоящия момент
съдебните състави, които са преценявали изискванията на закона за вземане на
мерките за неотклонение и достигнали до извода, че адекватни мерки са
именно задържане под стража, и към настоящия момент това обосновано
подозрение не е разколебано и към настоящия момент са налице изискуемите
от закона хипотези на чл. 63 ал. 1, чл. 57 НПК, като са съобразени
изискванията на чл. 56, ал. 3 от НПК, като единствено адекватни са тези
мерки задържане под стража. Всякакви други мерки не са съответни с целите
на мерките за неотклонение. Поради което, моля да оставите без уважение
4
жалбите и потвърдите определението на ПОС като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Адв. Н. (за обв. Е.): Уважаеми апелативни съдии, ефективен и
обективен контрол за законосъобразност на задържането на доверителя ми - за
това апелирам пред настоящата инстанция, доколкото такъв не беше
осъществен от първоинстанционния съд в инициираното от нас производство
по чл. 65 НПК. Затова моля да обърнете внимание на доказателствения
анализ, въз основа на който П.ският окръжен съд е формирал убеждението си
за наличието на обосновано предположение за участието на доверителя ми в
ОПГ, подсилен сериозно за лидерската му роля, свързана и с осигуряване на
наркотични вещества. Този анализ е базиран на споделяеми изводи на
инстанциите в производствата по чл. 64 НПК, но не и на доказателствата по
делото. Веднъж първоинстанционният съд споделя становището, че от всички
приобщени по делото доказателства ставало ясно, че се касае за създадена
стройна организация, свързана с държане, съхранение и последващо
транспортирането извън територията на страната на наркотични вещества в
значителни количества, а после, че именно доверителят ми е организирал
пресечените опити за трафик на наркотици, и в конкретика, че подобен извод
се извежда от обясненията на обвиняемите А. и Я., както спомена днес
прокурорът, и показанията на свидетелите Х., М., Д., А. и Д..
Първоинстанционният съд обаче не даде качествен отговор на нито едно
от възраженията на защитата за това къде в сочените доказателствени
източници се съдържат доказателства за съществуването на такава стройна
организация, при наличието на престъпна структура. Защото моят доверител е
обвинен не за участие в незаконен трафик на наркотици, а за участие в ОПГ,
което е формално престъпление и фактическите данни, които следва да се
установят за неговото доказване, са коренно различни от тези за установяване
на извършването на конкретно престъпно деяние.
До момента нито една от инстанциите в производствата по чл. 64 и в
това по чл. 65 от НПК не даде отговор на въпроса как и с какви
доказателствени средства и способи е установено наличието на функционална
специализация на звена и образуването на йерархични връзки за обслужване
на обща престъпна дейност, както и какви са доказателствата за
разпределение на роли и задачи, независимо и извън контекста на отделните
5
престъпни деяния, за които говори прокуратурата, защото съществуването на
престъпните задължения изобщо не се определя от тяхното извършване.
Обикновено това е деяние, което предхожда определена престъпна дейност,
която би могла да бъде цел на сдружението, която би могла да бъде
извършвана по поръчение в изпълнение на решения на тази ОПГ, или
самостоятелно по инициатива на някои от членовете, която дейност може
въобще да не се отнася до целите на ОПГ. Вместо това първоинстанционният
съд е изложил аргументи срещу доводи, които защитата не е въвеждала, като
бездействие на органите на разследването, или пък необходимо доказване на
обвинението по безспорен и категоричен начин. Такова твърдение от страна
на защитата не е правено, а и няма защо, при положение че на всички са ясни
предпоставките на чл. 65 НПК.
Всъщност твърдения за съществуването на ОПГ се откриват само в
оперативните справки на ДАНС, възпроизведени в показанията на свидетеля с
тайна самоличност № 15, който също е служител на ДАНС.
Моля да разгледате доказателствата извън оперативните данни и извън
показанията на този свидетел, той като категорично неговият разпит не е
годен източник на доказателства, защото той възпроизвежда придобити от
него оперативни данни с неясен източник и няма как те да бъдат процесуално
годно средство за доказване нито на обосновано предположение, нито на
бъдеща вина. Също така, по повод изисканата и постъпила днес оперативна
справка, защо пожелахме същата да бъде приобщена? Не ни беше ясно кой е
бил законният повод и къде прокуратурата е намерила достатъчно данни, за да
образува това производство. Запознахме се със справката. Установихме, че
съдържанието й е почти идентично със съдържанието на оперативната
справка от 31.01.2025 г., с разликата, че от справката, за която беше отложено
делото днес, става ясно, че дейността на лицата, които са осъществили опита
за незаконен трафик на наркотици, е била проследявана по оперативен път,
чрез използване на оперативни СРС. Не в рамките на наказателния процес.
Тези оперативни СРС и възпроизвеждането им, което дали е достоверно, няма
как да разберем, на резултата от тях в разпит на свидетел не могат да бъдат
годен доказателствен източник.
В тази връзка в т. 6 на л. 38 ДП се намира постановление на ОП П. за
разделяне на делото. В това постановление прокурорите са отделили в
6
отделно производство, копирали са всички материали по делото, с оглед
неустановените членове на ОПГ. Първо ние не знаем коя е групата и дали
такава група съществува. Не знаем какъв е броят на нейните членове, не знаем
нищо за нейната структура и организация. Но знаем, че има още.
Обърнете внимание на диспозитива на постановлението, в което към
новото дело се отделят материали „повече от 14 оперативни справки и
оперативни материали“, а към настоящото производство има само 4. Отделно
от това по делото има и протоколи за присъединяване на ВДС, в резултата на
експлоатираните оперативни СРС, които също не … към секретните
материали по делото. Тук само мога да гадая каква е причината, поради която
прокуратурата само частично представя събраните по делото доказателства, и
отново да потвърдим, че макар че оперативните ВДС не могат да
представляват годно доказателствено средство, тъй като не са събрани по реда
на НПК. Вероятно от тяхното съдържание бихме се убедили, че
интерпретираната в оперативните справки информация изобщо не съответства
на тази, придобита чрез оперативните СРС. Целта очевидно е да се правят
внушения за някаква много опасно група, която обаче не съществува в
кориците по делото.
Отделно от това никъде в останалите доказателствени източници, към
които препраща първоинстанционният съд, не се съдържа дори индиция за
участие на доверителя ми в престъпен сговор, още по-малко в такъв с
характеристики на престъпно сдружение.
Прави впечатление пространният анализ, направен от
първоинстанционния съд, на показанията на свид. Х., със заключение, че
същите са богат източник на информация и не се пораждало никакво
съмнение за достоверността им. Подобен подход е недопустим, доколкото е в
явно противоречие с принципа, заложен в чл. 14 ал. 2 НПК, и сочи на явна
предубеденост на съдебния състав, произнесъл обжалваното определение, тъй
като няма как доказателствата да имат предварителна стойност.
Моля да обърнете внимание на разсъждението на първата инстанция
относно представените от защитата писмени доказателства, свързани с
адресната регистрация на доверителя ми, които бяха определени като
„формален документ“, съставен без негово участие, с поставяне на въпроса от
кого и с каква цел бил съставен и определен от съда като инкриминиран.
7
Незабавно след това определение, службите на ДАНС представиха
оперативна справка, в която много конспиративно е описан начинът, по който
защитата, в мое лице, се е снабдила с тези документи и целите, за които ги е
представила. В предходното съдебно заседание се запознахме с тази справка
на ДАНС и с постъпилата т.н. оперативна информация. За мен, като адвокат, е
непонятно кое е наложило използване на силова структура за проверка на
автентичността на представени документи, което може да се установи
посредством елементарна справка в сектор Миграция при ОД МВР П.. Каква
оперативна информация може да представлява тази регистрация, при
положение че същите документи бяха представени от защитата още във
въззивното производство по чл. 64 НПК преди повече от 2 месеца и те бяха
обсъдени в определението на Апелативен съд П.. Акцентира се в тази
оперативна справка, че регистрацията била извършена в отсъствието на
доверителя, тъй като бил задържан. Разбира се, че обвиняемият Е. не е
присъствал, но при елементарно познаване на законовия регламент,
оперативните служби щяха да знаят, че присъствието му не е необходимо.
Отделен е въпросът, че изводите в заключителната част на тази оперативна
справка представляват някаква форма на анализ на риска от укриване, който
единствено е от компетентността на съда.
За мен не остава съмнение, че това е някакъв недотам успешен опит за
„респектиране“ на адвокати и създаване на внушения, с методи, неприсъщи за
правомощията и компетентността на ДАНС и в нарушение на ЗА. Този въпрос
ще бъде поставен и на компетентните за това институции, но ние питаме това
ли е разбирането на българското правосъдие за справедлив процес, базиран на
оперативни данни, с неустановени източници, съмнителна достоверност,
съдържащи изцяло предположения и внушения за някакви вероятни факти, а
не основан да доказателства и то събрани по съответния процесуален ред.
Изцяло несъстоятелен е доводът на първоинстанционния съд, че за
целите на производствата, в които се разглеждат МНО, следва да са налице
достатъчно данни, а не достатъчно доказателства, което е в явно противоречие
и с нормата на чл. 63, и с чл. 219 НПК, а пък съвсем не кореспондира с
практиката на ЕСПЧ. Никъде в материалите от разследването не се откриват
доказателства за свързаност на разпределение с общостратегическа цел, то е
извън конкретно извършвани престъпления, както и отговор на въпроса каква
8
е тази цел на ОПГ. Обърнете внимание на инкриминирания период, заложен в
повдигнатото обвинение – 6 месеца. Какво твърди прокуратурата? Че някакви
хора са се събрали, организирали са два трафика и после са се разпуснали.
Това са характеристиките на обикновен престъпен сговор.
В тази насока са и събраните до момента доказателства по делото, на
които се позовава първата инстанция, и на които погрешно се извежда
съществуването на престъпно сдружение, за каквото доказателства по делото
няма, а и правната конструкция на обвинението, съпоставена с
доказателствата по делото, не разкрива потенциал за такова доказване.
Чух доводите на прокурора, че понеже доверителят ми е турски
гражданин, той непременно ще се укрие. Очевидно е, че не се споделя от
П.ската прокуратура разбирането на ЕС и на повечето европейски държави,
каквато тенденция и указания са дадени в едно изследване от 2024 г., към
съответните законодателства, че е недопустимо никой съд да прави извод за
съществуване на риск от укриване само и единствено поради обстоятелството,
че съответното лице е чужд гражданин и няма трайно установени социални
или икономически връзки с територията на държавата, в която е задържан.
Такива препоръки са ни дадени в доклад, финансиран от ЕК.
Всичко това, което казах, обяснява ситуацията, в която се намираме в
момента. Имаме разкрити престъпления, за тях са образувани ДП, обединени
са към едно дело, образувано единствено и само на оперативна справка. Да
една оперативна справка може да даде насока за едно бъдещо разследване, но
моят доверител е задържан докато и ако прокуратурата събере доказателства
за това, което твърди служителят на ДАНС в оперативната справка. Това със
сигурност не са целите на МНО и считам, че продължаващото задържане на
доверителя ми се основава на абстрактни аргументи, без да са налице
доказателства за неговата съпричастност към престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Ето защо моля да отмените атакуваното определение на П.ския окръжен
съд, като изцяло незаконосъобразно, и да оставите доверителя ми без МНО.
Ако прецените, че обосновано предположение съществува в някаква степен,
моля да измените мярката му в по-лека.
Адв. М. (за обв. Е.): Уважаеми апелативни съдии, ще бъда кратък след
изложението на адв. Н..
9
Теорията на системите казва база без надстройка е възможно да
съществува, надстройка без база не. В нашия случай базата се явява
обоснованото предположение за авторство на деянието, за което е повдигнато
обвинение.
Считам, че прокуратурата и досегашните съдебни инстанции доста
превратно тълкуват семантичното съдържание на разпитите на свидетелите. А
именно разпитите на свид. З. Д. според мен опровергават обоснованото
предположение, а не го подкрепят. Считам, че другото е просто неразбиране
на съдържанието на текста.
Що се касае до тези на обв. Я., първо, по силата на всички норми, това
представлява оговор. Второ, самата информационно стойност на тези
показания са чул, дочул, едни такива предполагащи фрази, без никаква
конкретика. Нито той самият говори за това да е възприел някаква престъпна
дейност или да е чул някакъв разговор в насока уговаряне на престъпни
деяния в смисъла, в който се твърди, че има образувана група от
прокуратурата.
Показанията на свид. Х. съм ги коментирал на няколко пъти, няма да се
спирам на тях. Само ще кажа, че същите са дадени от непълнолетна девойка, с
особени отношения с един от обвиняемите, и начинът на добиването им е
доста странен, часът, в който е разпитвана, всички тези аргументи сме ги
изложили вече.
Свид. М. не дава никакви данни за престъпна дейност.
Тоест, всичко са едни предположения, съмнения, може би и това е и
лексиката, която се използва в коментираните от адв. Н. оперативни справки.
Един страничен извод, пряко свързан с предмета на настоящото
производство – въпросните справки, особено в светлината на прословутата
оперативна справка от 26.03, която коментира адресната регистрация на обв.
Е., считам, че ако се прочете внимателно, ще се направят изводи за лека
недобросъвестност от страна на оперативните служби. Вижда се езикът, в
който се описват някакви законни, абсолютно стандартни процедури се
опитват да бъдат представени на съда, като едва ли не тангентиращи с
престъпна дейност, извършена от защитата. Смея да твърдя, че аз присъствах
там и трябваше да бъда споменат в тази справка, не знам защо са ме
10
пропуснали. Това ни носи един генерален извод, а именно за желание
собствената оперативна дейност на службите да бъде верифицирана без
наказателен процес и именно тогава, когато тя се е провалила, защото няма
никакви данни относно клиента ми. Също така разколебава добросъвестността
на оперативните служби. Съответно другите техни справки, които са доста
витиевато написани, отново трябва да бъдат преценявани с една голяма доза
скепсис.
Считам че обоснованото предположение е силно разколебано, да не
кажа отсъстващо. Тъй като то е базата, съответните две надстройки, а именно
опасността от извършване на ново престъпление и опасността обвиняемият да
се укрие въобще не съществуват. Ние твърдим, че той не е извършил никакво
престъпление, няма такива данни, съответно за ново престъпление няма как
да се говори в съответния случай.
Що се отнася до опасността от укриване, подкрепям изцяло доводите на
адв. Н., като считам, че това, че единственият мотив в тази насока, че е турски
гражданин не е състоятелен по ред причини и в цялата тази наша деятелност
да осигурим адрес, на който той може да бъде открит, е именно да се
демонстрира на съда, че клиентът ни няма намерение да се укрива, а да
участва активно в процеса и да изчисти името си, тъй като това е доста тежко
обвинение, което оставя едно петно в биографията му. Той е неосъждан,
семеен е, с три деца. За съжаление нямаме документи, които да ви представим,
предвид на това, че той е задържан и е трудна комуникацията.
Считам, че всяка една по-лека мярка, дори бих си позволил
освобождаването му без мярка, тъй като за мен продължава да липсва
обосновано предположение за авторство на деянието, би била адекватна за
настоящия казус, но в никакъв случай Задържане под стража.
Само ще завърша с това, че делото не е на 2 месеца. Оперативната
работа на ДАНС е започнала доста отдавна. Освен това, преди образуване на
сл.д. № 12 по описа на ОСлО П., същото разследване е водено под друга
номенклатура, а именно ДП № 4 по описа на ОП П., като там делото е
образувано и водено от наблюдаващите прокурори, които самостоятелно са
извършвали действия по разследването. В никакъв случай за това дело не
може да се каже, че е на 2 месеца. Ако имаше някакви съществени
доказателства, които действително да уличават подзащитния ни във
11
вмененото му престъпление, те отдавна биха били представени. Самият факт,
че оперативните служби се опитват да имитират деятелност пак на
прословутата справка, касаеща адресната регистрация, показва тяхното
безсилие и тангентира с опит на фабрикуване, а не откриване на
доказателства, т.е. нови обстоятелства, които евентуално биха подкрепили
обвинителната теза.
Обвиняемият Л. Е. /за лична защита/: Съгласен съм. Няма какво да
добавя.
Адв. Д. (за обв. Б.): Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
жалбата на моя доверител Б., тъй като ние намираме, че първоинстанционния
акт, с който беше отказано да бъде отменена мярката за неотклонение е
неправилен и незаконосъобразен по съображения, които ще изложа накратко и
няма да повтарям това, което наблегнаха колегите. Поддържам техните
аргументи относно изисквания за наличие на състав на престъплението по чл.
321 НК и в тази насока да обърна внимание на онова, което ние считаме за
опорочаване на първоинстанционния акт.
На първо място искам да обърна внимание на обстоятелствата, че това
дело е образувано по едни оперативни данни, като прокуратурата и
разследващите органи, заедно с участието на оперативните служи се опитват
да валидират оперативните мероприятия, които са извършили без същите да
са със съответното разрешение от съда. И от там поддържам становището за
негодност на доказателствата, събрани със свидетелите под прикритие. Тъй
като се акцентира на две свидетелки, които са ключови и са разпитани пред
съдия, искам да обърна вашето внимание, че тези свидетелки не внасят нито
едно доказателство за наличието на ОПГ. Те говорят, че са срещали двамата
обвиняеми безспорно, че там са хапвали, че са пийвали, но не може да каже
нищо по отношение на това какво са разговаряли, когато са посещавали
нейното заведение. Същата извежда едно предположение, че предполага, че се
занимавали с незаконна дейност. Това дава основание в справката си, вкл. и за
другите срещи, които са правили двамата обвиняеми да правят извода, че са
правили трафик на наркотици през територията на България. Такива
доказателства няма.
Същото се отнася и за свидетелката Х.. Да не говорим, че в тази насока
следва да обърнете внимание начина по който се провежда това производство,
12
защото начина по който е разпитана тази свидетелка кореспондира и с начина
на разпита на свидетелката З. Д.. Искам да обърна внимание на този разпит,
който е започнал в 9,30 и е завършил в 11 часа. В 11 часа е започнал втори
неин разпит и е дала други показания, което поставя сериозно под съмнение
по какъв начин е дала тези показания. Дали няма осъществен определен
натиск. е като този на З. . Започнал е в 9 30 и е завършил в 11 часа. Тази
свидетелка е неграмотна. Разпита е завършен в 11 часа, но трябва да се чете
от свиетел, да е посочено, че свидетелят е чел и съответно четеното е
продължило след 11 часа. Ето така се провежда разпита на всички лица в това
производство.
Няма нито едно доказателство за участие на дов. ми в ОПГ. Опитват се
да създадат доказателства, че има оперативни данни, и то само от служители
на ДАНС.
По отношение на наличните опасности, аз съм цитирал ТР № 1 на ОС на
НК на ВКС, което е регламентирало изискванията за да са налице двете
опасности. Прокурорът днес наведе на довод, че имало опасност моят
доверител да извърши престъпление, свързано с правосъдието, т.е. намеква, че
може по някакъв начин да повлияе на обективното разследване, като се
твърди, че има за разпити други свидетели. Но доверителят ми нито знае кого
ще разпитват, нито има намерение да се вмества в разпитите, които ще се
извършват на определени свидетели от разследващите органи. В тази насока
искам да кажа, че свид. Х. се е опитала да се свърже със съпругата на
доверителя ми, но аз съм предупредил да не осъществяват никакви контакти
със свидетелите по делото, защото искаме обективно разследване и по
никакъв начин да не влияем на досъдебната фаза по събиране на
доказателствата. Опасността се извлича от това дали лицето има криминални
регистрации, дали има нарушение на закона и има ли осъдителни присъди.
Това са единствените доказателства, на които насочва ВКС, че могат да се
ценят като опасности. Всичко друго е измислено. Интензивността на
престъплението, тежестта на престъплението, интензивността на
разследването нямат никакво отношение към този извод. И ако ние сме
правова държава трябва да се съобразяваме с това решение.
По отношение опасността да се укрие. Правят се изводи от
първоинстанционния съд, които са недопустими. На първо място той е
13
свидетелства относно един разпит, който е извършил същия съдия, който в
мотивите си изцяло свидетелства и гарантира, че разпита е извършен законно.
Ние не се съмняваме в поведението на съда и начина по който го е извършил,
но мисля, че един съдия не може да свидетелства, като излага мотиви за
интимните отношения . За да пренебрегне семейното състояние на доверителя
ми приема, че не може да обсъжда въпроса, че е семеен и има деца, защото
като имал някакви отношения с Х.. Кой съд се занимава с интимните
отношения и какво общо има това с отглеждане на децата.
Затова считам, че постановеното определение е необосновано и
незаконосъобразно, още повече така, както каза колежката ми са наведени
доводи, които ние не сме правили, а същевременно съдът без да се усамоти
четеше от написан от написан текст своите мотиви, което говори, че
предварително се е подготвила, в което няма нищо общо, но са подготвени
преди да чуят нашите мотиви. Затова ще ви моля да наложите по-лека мярка
на доверителя ми. В този смисъл моля за вашето произнасяне.
Обв. Б. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.
Обв. Б.: Искам по-лека мярка.
Обв. Е.: Желая най-леката мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
Образувано е по въззивни частни жалби на адв. Й. Д., в качеството му
на защитник на обв. Ю. А. Б., на адм. М. и адв. Д. Н.- А. в качеството на
защитници на обв. Л. Е., срещу определението от 24.03.2025г. по ЧНД №
745/2025г. на П.ския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането
на всеки от двамата обвиняеми за изменение на взетата спрямо тях по ДП
№12/25 г. по описа на ОСлО при ОП - П. мярка за неотклонение „задържане
14
под стража“ в по - лека.
В жалбите се навеждат идентични оплаквания за незаконосъобразност
на съдебния акт. Възразява се, че първостепенният съд не е изпълнил
задължението си да провери дали и към настоящия момент на разследване е
налице обосновано предположение за авторството на деянието, като по
недопустим начин: 1. Се е позовавал на изразеното от предходните съдебни
състави в производството по чл. 64 от НПК, без да извърши собствена
проверка за основанията на чл. 63 от НПК и 2. Обсъждал е ненаведени от
защитата възражения. Твърди се липса на основанията на чл. 63 ал. 1 от НПК
за продължаващо действие на най- тежката мярка за неотклонение, защото
отсъства обосновано предположение за съпричастността на обвиняемите към
престъплението, за което са придобили това процесуално качество. Изразяват
становище и за отсъствие на реална опасност от укриване или извършване на
друго престъпление. Формулирано е искане за отмяна на определението на
окръжния съд и постановяването на ново, с което да се уважи искането за
изменение на мярката за неотклонение на всеки от обвиняемите Ю. А. Б. и Л.
Е. от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Прокурорът от АП – П. намира жалбите за неоснователни и предлага
определението на окръжния съд да се потвърди като обосновано и
законосъобразно.
Пред въззивния съд частните жалби жалба се поддържат изцяло от адв.
Й. Д., обв. Ю. А. Б., адв. Д. Н.- А., адв. М., обв. Л. Е.. Излагат се множество
възражения за недопустима процесуална легитимност на част от приложените
по делото доказателства, както и на относимо към факти по делото
съдържание, което притежават други доказателства. Отправят се множество
упреци към дейността на окръжния съд.
П.ският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, с направените оплаквания в частните жалби и в днешното
съдебно заседание, приема за установено следното:
Частните жалби са допустими. Депозирани са от легитимирана страна, в
предвидения за това срок.
В тях се съдържат идентични оплаквания, което позволява общото им
15
обсъждане.
Наведеното при преходния състав на съда възражение за непълнота на
представените на съда материали е основателно. И предходния състав на АС-
П. е приел за необходимо да се изиска допълнителна информация от
прокуратурата за наличието на евентуални неприложени документи. Такива
са постъпили. Това формира еднопосочен извод, че за нуждите на настоящето
производство пред съда не са предоставени всички приложени по делото
доказателства. Принципът за справедливост на наказателното преследване,
установен в чл. 6 от КЗПЧОС, е удовлетворен само в случаите, в които
въпросът не само за виновността, но и за допустимостта на ограниченията,
изводими от задържането е изследван в пълнота. Ето защо съдебната практика
последователно приема, че в производствата по чл. 64 и чл. 65 от НПК на
съда следва да бъдат предоставени всички налични към съответния
процесуален момент доказателства. Това в случая не е било сторено.
Следва да се констатира, че макар и значителни по обем/обособени в 15
тома/, доказателствените материали не съдържат надлежен опис на
съдържимото в отделните томове. Документи в обем над 200 листа са
описани в съответния том с два реда, в т. 7 протоколите за множество съдебно-
следствени действия и изискани документи са описани по начин, лишен от
всякаква информативност. Надлежният опис на събраните в хода на
разследването материали обезпечава:1. Възможността към момента на
съдебното произнасяне и във всеки следващ момент да се провери доколко за
нуждите на съответното производство са били предоставени на съда всички
събрани по делото доказателства и реда, по който това е сторено; 2.
Възможността обвиняемите и защитниците им да могат да аргументират
възраженията си, основани на конкретни доказателствени източници; 3.
Възможността на съда да отговори на отправените искания и възражения,
аргументирайки се кое от доказателствата по делото формира извод за
основателност, респ. неоснователност на съответното искане.
Преобладаваща част от номерацията на отделните томове е
противоречива- всеки и с два различни посочени номера. Кой е последно
поставеният е неясно.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за нужно да
укаже на прокурора след връщане на делото приложените в 15-те тома
16
материали да бъдат надлежно описани.
Основателна се възразява срещу начина, по който контролираният съд е
формирал вътрешното си убеждение за въпросите, предмет на обсъждане в
производството по чл. 65 от НПК. Внимателният прочит на съдебния акт сочи
неоснователността на наведените възражения окръжният съд да е отхвърлил,
позовавайки се на изразеното от предходните състави на съдия и въззивния
съд в производството по чл. 64 от НПК.
Последователно и непротиворечиво е възприето в съдебната практика
виждането, че производството по чл. 65 от НПК няма контролен характер
спрямо производството по чл. 64 от НПК. Сезиран с молба за изменение на
вече взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, съдът е длъжен
отново да подложи на анализ доказателствената съвкупност в този по- късен
процесуален момент и сам да изследва обстоятелствата по чл. 63 от НПК-
наличието на обосновано предположение, надградено или разколебано при
проведеното разследване, опасността от извършване на друго престъпление
и/или от укриване и нейния интензитет, годността на по- лека по вид мярка за
неотклонение да постигне целите по чл. 57 от НПК. Посоченият алгоритъм
окръжният съд не е спазил.
Не са лишени от основание и възраженията на защитата относно
процесуалната годност на част от приложените по делото доказателства,
поставени в основата както на прокурорската теза/ оскъдно поднесена за
факти и доказателства, които ги установяват и в производството по чл. 64 от
НПК, и в настоящето/, така и на възприетото от окръжния съд.
Внимателният прочит на заявеното от свидетеля със защитена
самоличност № 15 установява той изцяло да възпроизвежда не собствени
възприятия, а факти, станали му известни по оперативен път. Оперативната
информация е значима за изграждането на следствени версии и задаване
насоки на разследването. Тя не притежава характеристиките на годно по
смисъла на НПК доказателство, защото по правило е събрана по
нерегламентиран в процесуалния закон начин. Нейният произход, източници
и способи на добиване остават неизвестни и недостъпни, поради което е
невъзможно извършването на проверка за надеждност, достоверност,
изчерпателност и доброволност при предоставянето й. Тази информация
следва да бъде изключена от доказателствената съвкупност.
17
Извън принципната недопустимост на обсъжданите показания следва да
се отбележи още, че в практиката си ЕСПЧ /по делото Van M. and others v. N./
е обсъждал запазването в тайна на самоличността на полицейски служител,
разпитван като свидетел. Прието е, че това може да става в изключителни
случаи, защото полицейските служители са свързани с прокурора и са част от
изпълнителната власт. Наред с това правото на защита е ограничено в
несъвместима с изискванията на чл. 6 степен, ако решението на съда се
основава единствено или в решаваща степен върху показанията на свидетел,
когото обвиняемият не е имал възможност да разпита или да изиска да бъде
разпитан в хода на разследването или в съдебното следствие.
С оскъдна информативна стойност са важните според обвинението и
първостепенния съд показания на свид. Х. и свид. М.. Внимателният прочит
на тези източници на гласни доказателствени средства сочи от тях по
процесуално допустим начин да се установява познанството на двамата
обвиняеми и съвместните им посещения на заведения за обществено хранене.
Свидетелката М. не заявява никакви известни й факти за деятелност на който
и да е от тях, относима към разследваната по делото.
За разлика от нея св. Х. сочи обв. Б. да й е споделял многократно
множество факти за извършвана от него, от обв. Л. Е. и от непривлечената
като обвиняем и неразпитана като свидетел М. Г.ева/„К.“/ широкомащабна
дейност по транспортиране на наркотици към и от страната, залавяне на
приносителите им и т.н. Тези показания неправилно са възприети от окръжния
съд като „богат източник на информация“. Оспорването от защитата на
допустимостта им е основателно. С тях се цели замяната на отсъстващи по
делото първични доказателства за относими към разследваната деятелност
взаимоотношения между двамата обвиняеми. Въпреки отсъстващата в НПК
забрана за използване на производни доказателства, съдебната практика
последователно отстоява само три допустими изключения: 1. като средство за
разкриване на първични доказателства; 2. за проверка на първичните
доказателства и 3. за замяна на първичните доказателства, ако последните се
окажат недостъпни. Нито една от трите хипотези не е налице. По делото не са
налице първични доказателства, че срещите между двамата обвиняеми са
били с цел обсъждане транспортирането или каквато и да е друга дейност
касателно наркотични вещества. Упражненото от обвиняемите Б. и Е. право на
18
мълчание не формира извод за недостъпност на обясненията им като
възможен източник на доказателства. Това им право не може да бъде
заобикаляно чрез свидетели, „преразказващи“ такива изявления на
обвиняемите. В допустимата им събр. НПК част показанията на св. Х. /както и
от други разнородни доказателствени източници/ установяват познанство
между Б. и Е., посещения на питейни заведения, срещи със жени.
В обобщение- показанията на свидетелките Х. и М. сочат обвиняемите
Б. и Е. да са се познавали и срещали в тяхно присъствие. Процесуално
допустима доказателствена стойност при тези срещи да са уговаряни или
реализирани действия, свързани с наркотични вещества, вкл. и да са били част
от ОПГ за престъпления с предмет такива вещества, коментираните
показания не притежават.
С отсъстваща доказателствена стойност са още приложените по
делото писмени доказателства с гриф “Поверително“-справки, съдържащи
класифицирана информация. Видно е, че те включват обобщен анализ на
данни, получени при ОИМ, респ., при прилагани СРС. Ако по делото са
прилагани СРС, все още да не са изготвени дължимите ВДС/и до настоящия
момент в нито една от пледоариите си представител на държавното обвинение
не е твърдял, че по делото ще има и ВДС/. Но, преразказ на съдържанието им
наред с анализ на придобитото чрез ОИМ, е непризнато от НПК
доказателствено средство.
Следва да се констатира, че и органите на досъдебното производство
не са възприели напълно съдържанието на обсъжданите справки. В тях е
отразено информацията от ОИМ, ОТМ и СРС да установява обв. Е. като
организатор на ОПГ, а той е привлечен като обвиняем за членуване в такава
група.
С отсъстваща доказателствена стойност за разследваното
престъпление е справката със същия гриф, установяваща действия на
защитника на обв. Е. досежно регистрирането му на адрес в страната. Същите
са реализирани от защитника след като обвиняемият е бил задържан, а според
адвоката- с неукоримата цел да се обезпечи възможността спрямо този
обвиняем да е приложима мярка за неотклонение „домашен арест“. За
предоставяне на необходимите документи пред компетентните държавни
органи има надлежен регламент и не е ясно защо е следвало с гриф
19
„поверително“ да е информацията за действията, реализирани от защитника в
тази насока.
В множество решения на ЕСПЧ са обсъждани специфични аспекти на
правото на справедлив процес, гарантирано в чл. 6 на ЕКЗПЧОС. Фактор,
който трябва да се вземе предвид при оценката на цялостната справедливост
на наказателното производство, е "правната рамка, уреждаща досъдебното
производство и допустимостта на доказателства по време на съдебния процес,
и дали е спазена" /Решение от 8.03.2018 г. на ЕСПЧ по делото Димитър Митев
срещу България, по жалба № 34779/2009/. Ето защо преценката за
допустимост на отделните доказателствени източници, в изпълнение и на
изискването на чл. 105, ал. 2 от НПК, е дължима във всеки процесуален
стадий. Изводите на съда и в настоящето производство следва да бъдат
формирани само на базата на надлежни доказателства, събрани по реда и със
способите на НПК.
Наведените от защитата в тази насока възражения са били игнорирани
от първостепенния съд, но настоящият ги приема за основателни и не ползва
коментираните по- горе свидетелски показания и справки при изграждането на
вътрешното си убеждение.
При анализа на доказателствата, събрани при съблюдаване на
процесуалния регламент, се формира извод, че и към настоящия етап на
разследване доказателствата по делото очертават до степен на обосновано
предположение наличието на структурно, трайно сдружение между повече от
три лица, които в условията на координираност и разпределение на ролите са
имали за цел реализиране на престъпления по чл. 354а от НК. В подкрепа на
този извод са както обясненията на част от обвиняемите, депозирани вкл. при
проведени по реда на чл. 222 от НПК разпити, така и показанията на
свидетели, описващи кой от обвиняемите каква роля е имал, включително: за
наемане на помещение в гр. П.; за закупуване на автомобил, ползван за
пренасяне през граница на наркотични вещества; за организиране на
допълнителни тапицерски услуги за прикриване на обособения в автомобила
тайник; използването на други автомобили-основни и съпътстващи, с които
са били реализирани предварително организираните пренасяния през
границата на страната ни в посока Турция на наркотични вещества/ останали
20
във фазата на опита/; лицата, склонявали извършителите към престъпления
към 242 от НК; лицата, заплашвали усърдно и решително вече заловените
транспортиращи след освобождаването им, с цел да не съобщават
подробности за реализираната дейност и т.н. Съвкупният анализ на
изводимото от отделните доказателствени източници и към актуалния
процесуален момент формира подозрението за реализиране на разследваното
по делото престъпление. Макар инкриминираната престъпна дейност по чл.
321 от НК, с оглед спецификата й, по начало да не предполага създаването на
престъпната група да бъде афиширано, нито изисква гласност и обществена
легитимация на сдружението, то наличието на такова „сдружение“ е
доказателствено установено по делото.
По отношение на обв. Б. са налице достатъчно доказателствени
източници, които да го съотнасят към коментираното престъпно сдружение.
Обоснованото предположение за него, като активен участник, е налице. Факти
за разнородни негови действия насочени към организиране превозването на
наркотични вещества, срещи с лицата, натоварени да ги пренесат през
границата, последваща грижа за задържаните при нереализираната докрай
контрабанда на наркотици – поемане на разходите на близките им за
посещенията им в ареста и за адвокатското представителство се съдържат и в
свидетелските показания, и в обясненията на други обвиняеми.
Налице е и опасност от извършване на престъпление, при това с висок
интензитет. Спецификата при осъществяване на инкриминираната по делото
деятелност, нейната интензивност, степен на организираност и
конспиративност, разпределянето на ролите между отделните участници,
някои от които са и упражнявали принуда спрямо разпитвани по делото
свидетели с цел затаяване на факти, са все обстоятелства, които формират
този извод. И към настоящия момент тази опасност не може да бъде
преодоляна с по- лека от действащата мярка за неотклонение. Частната жалба,
съдържаща искане в тази насока, е неоснователна.
Що се касае до обв. Л. Е., настоящият състав на съда констатира
отсъствие на доказателства, формиращи подозрението той да е съпричастен
към разследваното престъпление. Твърдения за такава негова деятелност се
съдържат само в показанията на защитен свидетел №15 и св. Х., в
приложените справки с гриф „Поверително“. Становището си, че те
21
противоречат на процесуалния регламент, установен в чл. 105, ал. 2 от НПК,
съдът вече изложи.
Анализът на заявеното от разпитаните по делото свидетели и
обвиняеми сочи те да са знаели, че: е турски гражданин от кюрдски произход;
е пребивавал в затвор в Турция; посещава често България, при което
афиширал: 1. намерение да проучи възможностите за развиване на легален
бизнес тук- автосалон и 2. желание за интимни контакти с лица от женски пол.
Доказателствено подкрепено по делото е познанството му с обв. Б., с обв. С.М.
и срещите му с тях. Данни за целта на срещите и съдържанието на
провежданите при тях разговори не са налице.
След изключване от доказателствената съвкупност на
доказателствата, за които регламентът на НПК не е спазен / на които се
позовава обвинението и са ценени от контролирания съд/ се формира извод за
отсъствие по делото на годна информация за естеството на провежданите
между тримата обвиняеми: Б., М. и Л. Е. разговори. Нито депозиралите
обяснения обвиняеми, нито свидетелите, разпитани с оглед ангажираността
им към пренасяне през границата на България с Турция на наркотични
вещества, не сочат този обвиняем да им е познат и да е участвал в
коментираната деятелност. Отсъстват и доказателства, установяващи го както
като лице, имащо намерение да участва в престъпления с предмет наркотични
вещества, така и като част от престъпното сдружение, сформирано от
останалите обвиняеми по делото, част от което е обв. Б.. Конкретни негови
действия, които да се съотнасят към разследваното престъпление не се
установяват. Изводът на окръжния съд за обосновано предположение обв. Л. Е.
да е съпричастен към разследваната деятелност е формиран при
непълноценен анализ на доказателствата по делото, като не е отчетено, че
сочените от прокурора и кредитирани от съда нито заедно, нито поотделно са
допустим източник на доказателства.
Следва да се констатира и отсъствието на убедителна теза на
държавното обвинение както в производството по чл. 64 от НПК, така и в
настоящето, която да сочи кои от доказателствата по делото формират
обоснованото предположение за участието на който и да е от обвиняемите.
Налице общо заявено твърдение, че то се извлича от показания на свидетели и
обяснения на обвиняеми. И докато за обв. Б. това предположение се извежда
22
от необсъдените от прокурора, но приложени по делото доказателства, за обв.
Е. такъв извод не може да се формира. Показанията на защитения
свидетел№15 и на св. Х. вече бяха обсъдени с оглед процесуалната им
пригодност. В сочените днес обяснения на обв. Р.Я. се съдържа единствено
твърдение, че е чул името на обв. Е. да се изрича в разговор между обв. М. и
обв. Б., които при това се спогледали смутено- субективна негова оценка,
несъдържаща подкрепящ обвинението потенциал. Разнородният
доказателствен материал за деятелността на останалите обвиняеми по делото е
без значение, след като не очертава никаква деятелност и на обв. Е. извън
твърдените негови посещения в страната, срещи в заведения, общувания със
жени. Естеството на тези срещи не може да се предполага, а от такова
предположение да се извежда евентуално противоправно поведение.
Тъй като наличието на обосновано предположение за участието на
обвиняемия в разследваното престъпление по силата на чл. 56, ал. 1 от НПК е
задължително условие за допустимо действие на всяка мярка за процесуална
принуда, отсъствието на такова предположение формира извод за
недопустимост такава да бъде прилагана. Определението на ОС-П. в тази част
е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Обв. Л. Е. следва да бъде
освободен без да му бъде определяна мярка за неотклонение.
Воден от горното, П.ският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на П.ския окръжен съд постановено на
21.03.2025 г. по ЧНД № 745/2025 г. по описа на съда в частта, в която е
оставено без уважение искането на обвиняемия Л. Е. за изменение на мярката
му за неотклонение „Задържане под стража“, взета по сл. дело № 12/2025 г. по
описа на ОСО при ОП П., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Задържане под стража“ взета
спрямо обвиняемия Л. Е. по сл. дело № 12/2025 г. по описа на ОСО при ОП П.
и НЕ ВЗЕМА друга мярка за неотклонение.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
23
Обв. Е.: Не желая писмен превод на протоколното определение на ПАС.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача Г. М. Р. в размер на 250 лева,
за което се издаде РКО.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,57 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
24