№ 78
гр. В., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В.В.УА
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20241300500088 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 28, ал. 6 ЗЗДет. във вр. с чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 129 от 31.10.2023 г. по гр. д. № 497/2023 г. по описа на
Районен съд-Белоградчик е прекратено настаняването на детето Й. Н. Д.,
роден на 23.04.2012 г. в гр. В., обл. В., с ЕГН **********, в социална услуга
за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс за социални услуги за
деца и семейства (КСУДС) - гр. В. и е настанено в социална услуга от
резидентен тип - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
- гр. Белоградчик, обл. В., ул. „Дядо Божин“ №10, за срок от една година.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от Н. Д. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес : гр. Дунавци, обл. В., ул.
„Драва“ № 16. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на
атакувания съдебен акт.
Жалбоподателката изразява несъгласие с твърденията на ДСП-В., че тя
не можела да се грижи добре за детето. Сочи, че като майка на детето тя го
била отгледала и познава най-добре. Счита, че в центъра детето било под
стрес и от страх казало, че не иска да е при нея.
1
Излага, че ДСП-В. и ДСП-Белоградчик не били изпълнили съдебно
решение №138/19.10.2023г.на Окръжен съд-В. в което било посочено, че
детето е настанено за срок от 6 м. от 04.05.2023г. до 04.11.2023г.
Поддържа, че не била уведомена за разглеждането на делото пред РС-
Белоградчик и същото е гледано в нейно отсъствие.
Посочва, че Административният съд също не бил уважил жалбата ѝ.
Излага, че на 20.09.2023г. била на дело в ОС-В., което също било по
повод на детето. Същият ден детето било преместено от гр.В. в гр.
Белоградчик, за което не била осведомена.
Твърди, че като майка на детето е много грижовна и напълно здрава.
Детето трябвало да е в семейството си, а тя разполагала с всичко необходимо
за неговото отглеждане. Твърди, че баща на детето е П.И.П., който е и неин
съпруг. Сочи, че същият работи в РУ-В. като полицай.
Желае отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за
връщане на детето при нея.
Отправя искане съдът да призове съпругът ѝ П.И.П. - полицай в РУ-В..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна ДИРЕКЦИЯ
„СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” – БЕЛОГРАДЧИК е постъпил отговор по
подадената жалба. По същество оспорва въззивната жалба, като
неоснователна по подробно изложени съображения. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция
въззивницата Н. Д. П. се представлява от адв.И. Д., назначена за процесуален
представител на въззивницата с определение №63/15.02.2024г. по гр.д.
№497/2023г. на РС-Белоградчик, която поддържа жалбата, оспорва отговора
на въззивната жалба и представя Решение №125/28.03.2024г. по ч.н.д.
№342/2024г. на РС-В.. Пледира за отмяна на обжалваното решение с мотив,
че майката-въззивницата желае и има възможност да отглежда детето в
семейна среда
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
ст.юрисконсулт Й. оспорва жалбата и пледира в насока потвърждаване на
обжалваното решение.
По делото е постъпило писмо вх.№1270/18.04.2024г. на ДПБ-Гара
2
Карлуково с приложени две епикризи за Н. Д. П..
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционното дело е образувано по молба от 18.10.2023 г. на
АСП, Дирекция "Социално подпомагане"-Белоградчик по чл. 30 от Закона за
закрила на детето - прекратяване на мярка, и по реда на чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от същия закон - настаняване на дете извън
семейството.
С депозираната молба от Дирекция “Социално подпомагане” - гр.
Белоградчик е отправено искане до съда да бъде прекратено настаняването на
детето Й. Н. Д., роден на 23.04.2012 г. в гр. В., с ЕГН ********** в социална
услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс за социални
услуги за деца и семейства (КСУДС) - гр. В. и същото да бъде настанено за
отглеждане и възпитание в социална услуга от резидентен тип - Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ) - гр.
Белоградчик.
Към молбата са приложени следните доказателства: В подкрепа на
молбата са представени : Социален доклад № СЛ/Д- ВН/1197-022/19.09.2023
г. на Д „СП” - гр. В., Заповед № ЗД/Д-ВН-128 /20.09.2023 г. на Директора на
Д „СП” - гр. В., Социален доклад № СЛ/Д- ВН/1197-021/19.09.2023 г. на Д
„СП” - гр. В., Заповед № ЗД/Д-ВН-127 /20.09.2023 г. на Директора на Д „СП”
- гр. В., Социален Доклад за предприемане на спешна мярка за закрила за
детето на Д „СП“ - Белоградчик, Решение № 572/21.07.2023 г. по гр.д. №
1015/2023 г. по описа на РС - В., Удостоверение за раждане от 18.07.2020 г. на
Община - В..
От приложеното удостоверение за раждане на детето Й. Н. Д.
се установява, че биологичната майка на детето е Н. Д. П., с ЕГН **********,
като за бащата на детето няма посочени данни, видно от същия акт за
3
раждане бащата е неизвестен.
Тези данни за родителите на детето коректно са отразени и в приложените
социални доклади.
От приложените Социални доклади на Д „СП“ - Белоградчик и Д „СП“ -
В., на Отдели „Закрила на детето“ се установява следното: Детето Й. Н. Д., е
роден 23.04.2012 г. и е включено в регистъра за: Деца, нуждаещи се от
специална закрила – деца в риск.
След раждането детето се отглежда в семейна среда от своята майка.
През 2020 г. Й. е бил настанен за срок от шест месеца в приемно
семейство, поради извършено физическо насилие над детето от страна на
майка му, след което е върнат обратно в биологичното му семейство.
През месец март 2021 г. в Отдел „Закрила на детето“ - гр. В. е постъпила
информация, че Й. ще остане без родителски грижи и надзор, поради
предстоящо постъпване на майката в ДПБ - ГАРА КАРЛУКОВО за
извършване на експертиза. Поради това, е предприета мярка за закрила и
същото е настанено в семейството на Н.Р. - леля по майчина линия на детето.
След приключване на лечението на майката, детето отново е реинтегрирано в
биологичното му семейство.
На 02.05.2023 г. в Отдел „Закрила на детето“ при Д „СП“ - В. отново е
постъпила информация от Кмета на гр. Дунавци, че детето Й. Н. Д. ще остане
без родителска грижа, тъй като майката Н. П. ще бъде настанена в ДПБ -
ГАРА КАРЛУКОВО - за лечение, в изпълнение на Решение по ЧНД № 486/
2023 г. на РС - В.. Поради това със Заповед № ЗД/Д-ВН-046/04.05.2023 г. на
Директора на Д «СП» В., детето е настанено в СУ КЦ към КСУДС - гр. В.,
потвърдено с Решение № 572/ 21.07.2023 г. по гр.д. № 20231320101015/2023 г.
на РС – В., това решението е приложено по делото на л.12.
На 20.08.2023 г., майката Н. Д. е посетила О „ЗД“ В. и е депозирала
заявление за реинтеграция на детето в семейството й. Същата е подала
заявление и с направление от 08.08.2023г. е насочена към СУ за оценка и
повишаване на родителски капацитет, като е сключен договор. Сочи се, че
комуникацията с майката е много трудна и тя не оказва никакво съдействие
на социалните работници. Предвид диагнозата й, тя посещава всеки ден О
„ЗД“ - гр. В., разказва недействителни неща, проявява неадекватност в
поведението си и никой не е в състояние да я убеди в нищо.
4
Й. е наясно със заболяването на майка си и винаги след срещите споделя
с ключовия си социален работник неговите притеснения и тревоги, в случай,
че се върне вкъщи при нея.
Видно от Социалните доклади по делото, на този етап психологическата
работа в СУКЦ към КСУДС - гр. В. с детето е изчерпана.
Съгласно приложената Заповед №ЗД/Д-ВН-127 /20.09.2023 г. на
Директора на Д „СП“ - гр. В. настаняването на Й. Н. Д. в социална услуга за
резидентна грижа Кризисен център към Комплекс за социални услуги за деца
и семейства - гр. В., общ. В., обл. В., е прекратено.
Предвид констатираният риск за детето и необходимостта от
осигуряване на сигурна и стабилна семейна среда за запазване живота и
здравето му, със Заповед № ЗД/Д-ВН-128/20.09.2023г. на Директора на Д
„СП“ - гр. В. малолетния Й. Н. Д. е настанен в социална услуга резидентен
тип - ЦНСТДБУ - гр. Белоградчик.
По време на престоя на Й. в Кризисния център са провеждани екипни
срещи между специалисти и е взето решение, че не е в интерес на Й. да бъде
реинтегриран в биологичното семейство на майката и е необходимо спрямо
детето да бъде предприета по - трайна мярка за закрила. Майката не е в
състояние да осигури безопасна среда за отглеждането на Й., поради
заболяването си. Бащата е неизвестен. След настаняването на Й. в Кризисния
център, никой от неговите роднини не е изявил желание да полага грижи за
него, като роднините на майката са в чужбина от дълги години.
Също така в докладите е посочено, че на територията на Д „СП“ - В.,
няма
професионално приемно семейство, отговарящо на профила на детето, както
и няма свободни места в ЦНСТДБУ в с. Ново село, обл. В.. Поради това,
спрямо Й. е предприета мярка за настаняването му в ЦНСТДБУ - гр.
Белоградчик, където ще му бъде осигурена сигурна и стабилна среда за
неговото отглеждане и възпитание. През учебната 2023/ 2024 г., Й. Н. Д. е
записан като ученик VI-ти клас в СУ „Христо Ботев“ - гр. Белоградчик.
От протокола от открито съдебно заседание проведено на 31.10.2023г.
по първоинстанционното дело –гр.д.№497/2023г. на РС-Белоградчик се
установява, че при изслушването му от съда детето Й. е заявил, че желае да
5
остане да живее в социалната услуга - ЦНСТДБУ - гр. Белоградчик, наречена
от него „Центъра“, където се грижели добре за него и се чувствал добре.
Изрично е заявил, че не желае да живее при майка си, като посочва, че тя не
се чувства добре.
С влязло в сила на 19.10.2023г Решение №138/19.10.2023г. по в.гр.д.
№286/2023г. на ОС-В. е потвърдено Решение № 572 от 21.07.2023 г. по гр.д №
1015/2023 г по описа на РС- В., с което Й. Н. Д. с ЕГН: ********** е настанен
в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс
социални услуги за деца и семейства - гр. В. за срок от 6 месеца, считано от
настаняването му със Заповед № ЗД/Д-ВН-046/04.05.2023 г.
С приложеното по настоящото дело Решение №125/28.03.2024г. по
ч.н.д.№342/2024г. на РС-В. жалбоподателката Н. Д. П. е настанена на
задължително лечение в ДПБ-ГАРА КАРЛУКОВО, при форма на лечение –
стационарно за срок от 3 месеца, считано от влизане на решението в сила. С
посоченото решение съдът е приел наличието на способността на лицето
Е.М.О.-експерт здравеопазване към Община-Луковит, за изразяване на
информирано съгласие вместо освидетелстваната П.. Няма данни решението
да е влязло в законна сила, но съдът е постановил, че обжалването на
решението не спира изпълнението му.
От мотивите на посоченото решението се установява, че П. страда от
параноидна шизофрения, епизодично протичане, прогресиращ дефицит,
параноиден синдром. Вследствие на заболяването при Н. П. са налице трайни
психически увреди. Същата проявявала агресивно и неадекватно поведение
към околните, хвърляла предмети по случайни минувачи, скандализирала
околните с неадекватно поведение.
С определение №160 от 25.03.2024 г., постановено по настоящото дело,
ОС-В. служебно е изискал информация от ДПБ-ГАРА КАРЛУКОВО за
наличие на психично заболяване на Н. Д. П., за здравословното състояние,
лечението й, изпълнява ли се предписаната терапия от П., периодите на
хоспитализации, като се представи по делото последна епикриза.
В отговор на посоченото определение по делото е постъпило писмо вх.
№1270/18.04.2024г. на ДПБ-ГАРА КАРЛУКОВО от което се установява, че
към момента Н. Д. П. е на лечение в ДПБ - Карлуково и има три
хоспитализация в това болнично заведение, както следва: 1. ИЗ №90/2021 г.
6
от 24.03.2021 г. до 14.06.2021 г. - настанен на задължително стационарно
лечение с решение №149/06.04.2021 г. на РС - гр. В., по ЧНД №232/2021 г.; 2.
ИЗ №100/2023 г. от 04.05.2023 г. до 18.07.2023 г. настанен на задължително
стационарно лечение с решение №193/11.05.2023 г. на РС - гр. В., по ЧНД
№20231320200486/2023 г.; 3. ИЗ №73/2024 г. от 20.03.2024 г. -лечението
продължава, настанен на задължително стационарно лечение с решение
№125/28.03.2024 г. на РС - гр. В., по ЧНД №20241320200342/2024 г.
Същата е с диагноза: Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с
прогресиращ дефицит, което се подкрепя и от приложените две епикризи за
предходните два престоя в болничното заведение.
Видно от епикриза ИЗ №100/2023 г. от 04.05.2023 г. до 18.07.2023г. в
домашни условия Н. П. не приема редовно поддържащата си терапия от
което става напрегната и конфликтна. Същата е без съзнание за психично
заболяване, не критична към моментното си състояние. Вследствие на
психичното заболяване мисловния процес при същата е със забавен темп и с
параноидни налудности в съдържанието му, а волево е склонна към
импулсивни действия.Памет и интелект-болестно затормозени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен
съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. № 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г.
по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
7
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материалноправни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Съобразявайки в съвкупност представените по делото доказателства,
Окръжен съд-В. напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и
счита, че в интерес на малолетното дете Й. Н. Данчев е прекратяването на
настаняването на детето в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен
център“ към КСУДС - гр. В. и същото следва да бъде настанено в социална
услуга от резидентен тип - ЦНСТДБУ - гр. Белоградчик.
От приложените социални доклади се установява, че на този етап
психологическата работа в СУКЦ към КСУДС - гр. В. с детето е изчерпана,
което обуславя прекратяването на тази социална услуга. От друга страна Й. Н.
Данчев е дете в риск и за да бъдат гарантирани неговото здраве, физическо,
психическо и интелектуално развитие следва да бъде настанено в социална
8
услуга от резидентен тип - ЦНСТДБУ - гр. Белоградчик, където ще бъдат
осигурени добри условия за живот и изцяло задоволени потребностите му.
Твърденията на жалбоподателката П., че детето има баща, който да се
грижи за него останаха недоказани. Следва да се отбележи, че от
приложеното по делото удостоверение за раждане на Й. Н. Данчев, което е
официален свидетелстващ документ, се установява точно обратното, а
именно, че няма данни за баща на детето.
В действителност жалбоподателката Н. Д. П., като майка на детето, има
желание да се грижи за него, но от материалите по делото не се установява
майката да притежава необходимия родителски капацитет. Към настоящият
момент същата е в трайна невъзможност да полага каквито и да било грижи
по отглеждането и възпитанието на детето Й.. По делото безспорно се доказа,
че Н. Д. П. е с увредено психично здраве, диагностицирана по надлежния ред
с диагноза – Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с прогресиращ
дефицит, което се установява от две епикризи и писмо на ДПБ-ГАРА
КАРЛУКОВО. Видно от писмо вх.№1270/18.04.2024г. на ДПБ-ГАРА
КАРЛУКОВО към момента същата за трети път е на задължително 3-
месечно стационарно лечение в ДПБ – Карлуково, считано от 20.03.2024 г. в
изпълнение на решение №125/28.03.2024г., постановено по ЧНД
№20241320200342/2024 г. на РС - гр. В., като към постановяване на
настоящото решение все още не е приключило.
От друга страна, видно от приложените две епикризи, в домашни
условия Н. П. не приема редовно поддържащата си терапия, от което става
напрегната и конфликтна. Същата е без съзнание за психично заболяване, не е
критична към моментното си състояние. Вследствие на психичното
заболяване мисловния процес при същата е със забавен темп и с параноидни
налудности в съдържанието му, а волево е склонна към импулсивни
действия.Памет и интелект-болестно затормозени.
Предвид изложеното по-горе настоящият състав достигна до извода, че
жалбоподателката, като майка не е в състояние да осигури сигурна и
безопасна среда за отглеждане на непълнолетното си дете.
Съдът споделя и направения в социалния доклад извод относно това, че
на този етап рисковете за малолетното дете, довели до настаняването му в
социални услуги за резидентна грижа - „Кризисен център“ към КСУДС - гр.
9
В. и впоследствие ЦНСТДБУ - гр. Белоградчик, не са отпаднали.
При тези данни по делото съдът намира, че най – добрата мярка и в
интерес на детето е настаняването му в социална услуга от резидентен тип -
ЦНСТДБУ - гр.Белоградчик за срок от една година, каквато и е постановена с
първоинстанционното решение.
Доколкото крайните изводите на настоящия въззивен състав съвпадат с
тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивната жалба се
явява неоснователна, а решението на първата инстанция следва да се
потвърди изцяло.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129 от 31.10.2023 г. постановено по гр. д.
№497/2023г. по описа на Районен съд-Белоградчик.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 28, ал. 6 от Закона за
закрила на детето.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10