РЕШЕНИЕ
№ 1063
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330105621 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, предявени от С. Б. Й. срещу И. Ж. И..
Ищецът твърди, че по силата на договор от 15.03.2021 г. ответникът е поел
задължение за доставка на сушена люцерна до 01.09.2021 г., за което била платена
сумата от 10000 лева. До датата на падежа и до настоящия момент ответникът бил в
пълно неизпълнение. Иска се осъждането на ищеца за върне сумата 10000 лева, заедно
с 638.89 лева обезщетение за забава. Претендира разноски.
Ответникът, подава отговор на исковата молба, с които взема становище за
неоснователност на претенцията. Твърди, че ищецът не е отправил изявление за
разваляне на договора, като на няколко пъти му доставял различни количества
люцерна. Признава, че към общата сума от 10000 лева следвало да бъдат прибавени и
1780 лева за ремонт на балировачка, която ответникът ползвал, но платен от ищеца.
Била доставена люцерна на обща стойност от 7432.02 лева и след приспадането й
оставала сумата от 4347.98 лева. Твърди, че в уговорения срок и към момента е в
състояние да достави люцерна за останалата част от авансово платената сума, но
ищецът спрял да прави заявки за получаването й. Счита, че неизправна страна е
ищецът и по негова вина останалото количество не е получено. Иска се отхвърляне на
претенцията и присъждането на разноски.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада на делото, обективиран в определение от 30.05.2022 г. като безспорни
са отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за доставка на
люцерна за сумата от 10000 лева за период до 01.09.2021 г., както и че сумата е
получена от ответника. Тези факти се установяват и от представения от ищеца
документ обективиращ правоотношението.
От събраните гласни доказателствени средства и от представените от ответника
документи се установява частичното изпълнение на задълженията на ответника.
Съгласно записванията в приложения лист от тетрадка, ответникът е извършил
доставки на люцерна на стойност 3284 лева, като е било извършено прихващане на
насрещно задължение в размер на 1894 лева, след което общото задължение към ищеца
е посочено в размер на 8486 лева. До тази сума е поставена дата 19.08.2021 г. и е
положен подпис на ответника съгласно показанията на свидетеля М. Д.. От нея не
следва да бъде приспадана сумата от 1988 лева. От ръкописните записвания на двата
приложени листа, представени от ответника, се установява, че тези количества да били
взети предвид при изчисляването на задълженията, но на стойност от 1894 лева. Този
извод следва от изписаната последователност на изчисленията, като изважданията са
направени от общото задължение, както и от това, че количествата приблизително
отговарят на описаните преди това 6 доставки по отношение на сушената люцерна.
Установява се и извършването на още една доставка на 2111 кв.г. Посочената в
документа стойност не може да бъде възприета, защото от събраните доказателства не
се доказва да е била уговорена цена от 0.18 лева за килограм. В предходните
записвания на 6 доставки, послужили като основа за изчисленията на следващата
страница, съдържащи подпис на ищеца, е посочена цена от 0.15 лева за килограм
сушена люцерна и 0.18 лева за килограм „зелена“ люцерна. Поради това съдът намира,
че уговорената между страните цена за сушена люцерна е била в размер на 0.15 лева.
Така цената на последното доставено количество сушена люцерна се равнява на сумата
от 316.65 лева.
При така събраните доказателства съдът намира, че за ответника по делото е
останало непогасено задължение за доставка на сушена люцерна на стойност 8169.35
лева. Други доставки не се доказват.
При тези данни следва да се прецени дали неизпълнението на ответника
обосновава разваляне на договора, съответно дали то е настъпило.
Съгласно Постановление № 3/29.03.1973 г по гр. д. № 2/1973 г. на Пленума на
ВС на РБ основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите по
2
договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали
със сключването на договора. Разясненията са в смисъл, че при споровете във връзка с
неизпълнението на договорите, следва да се изхожда от възможностите за тяхното
изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е
толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното.
В същата насока е и практиката на ВКС, като в Решение № 203 от 30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о. е разяснено, че за да се претендира връщане на
даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на
договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на
пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само
в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната
страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.
В настоящия случай с категоричност се установява, че срокът за изпълнение на
задълженията е изтекъл и че ответникът не е доставил количества съобразно
предплатената от ищеца цена. Предварително не е били отправено изявление за
разваляне на договора, в изискуемата писмена форма, което да е достигнало до
ответника. Такова се прави за първи път с подадената по настоящото дело искова
молба, като се претендират последиците на развалянето. Това процесуално поведение е
допустимо (в този смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС
и Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о.) и следва да
бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, ако са налице
предпоставките по чл. 87 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът предлага изпълнение, но само за
сумата от 4347.98 лева, а не за пълната установена по делото стойност от 8169.35 лева.
При това положение ищецът разполага с правото да откаже предлаганото
частично изпълнение, съгласно чл. 66 ЗЗД. В този смисъл Решение № 386 от 13.05.2003
г. на ВКС по гр. д. № 947/2002 г. За да бъде запазено действието на договора
ответникът длъжник трябва да изпълни или да е готов да изпълни надлежно цялото си
задължение. Само в този случай изпълнението ще бъде точно и ще отговаря на
изискването на чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Предложеното частично изпълнение не може да
запази действието на облигационното правоотношение, защото ищецът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо- чл. 66
ЗЗД.
Ето защо се установява виновно неизпълнение на задълженията на ответника, за
което той отговаря. Неизпълнението е на стойност 3831.37 лева, представляваща
3
разликата между признатото и установеното задължение, което представлява повече от
1/3 от първоначално уговорената цена и е съществено за ищеца кредитор. Поради това
в хода на процеса договорът между страните е развален и настъпването на това
обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Искът е частично основателен до сумата от 8169.35 лева, съгласно изложените
по- горе мотиви за извършени доставки. За разликата следва да бъде отхвърлен, защото
се доказва доставката и приемането на част от люцерната.
Относно обезщетението за забава:
Задължението за връщане на даденото поради отпаднало основание е без
определен срок за изпълнение, поради което ответникът изпада в забава след
получаване на покана, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава не е получавана от ответника
преди подаването на исковата молба, поради което и искът е изцяло неоснователен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
1021.16 лева разноски по делото, съразмерно на уважената част.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 6.96 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. Д. следва да бъде присъдена сумата от 315.11 лева за адв.
възнаграждение., съразмерно на отхвърлената част.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Ж. И., ЕГН **********, да заплати на С. Б. Й., ЕГН **********,
сумата от 8169.35 лева- главница, получена на отпаднало основание поради разваляне
на договор от 15.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда на 18.04.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 8169.35 лева до
10 000 лева и като ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. Й. срещу И. Ж. И. иска за
заплащане на сумата от 638.89 лева- мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до
18.04.2022 г.
ОСЪЖДА И. Ж. И., ЕГН **********, да заплати на С. Б. Й., ЕГН **********,
сумата от 1021.16 лева - разноските по делото.
ОСЪЖДА С. Б. Й., ЕГН **********, да заплати на И. Ж. И., ЕГН **********,
сумата от 6.96 лева - разноските по делото.
4
ОСЪЖДА С. Б. Й., ЕГН **********, да заплати на адв. О. Д., АК-Пловдив, със
служебен адрес – *****, сумата от 315.11 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на И. Ж. И. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5