Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 324 27.03.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
втори март две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2014 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 39 от Закона за защита на
личните данни (ЗЗЛД) и е образувано по повод постъпила жалба от С.Г.В. с ЕГН **********,
представляван от пълномощника адв. Г.С. ***, със съдебен адрес:***, офис 210, против
отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-00-1033 от 17.11.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, за заличаване на лични данни
по партидата на „Сейф турс“ ЕООД с ЕИК ******** в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, раздел „Актуален учредителен акт“.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се
сочи, че изрично е заявено от жалбоподателя оттегляне на съгласието за
обработване на личните му данни и не е налице някое от изключенията, предвидени
в чл. 17, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. По същество се иска отмяна на отказа.
В писмен отговор ответникът излага подробни доводи за
неоснователност на жалбата.
В съдебното заседание не се явява представител на жалбоподателя,
редовно уведомен. С писмена молба е заявено становище по съществото на спора.
Иска се отмяна на оспорения отказ по изложените в жалбата съображения и
присъждане на направените разноски по делото.
За ответната страна не се явява представител, редовно
уведомен. С писмена молба е заявено становище за неоснователност на жалбата. Претендират
се разноски и се прави възражение за прекомерност на извършените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Оспореният отказ
притежава белезите на индивидуален административен акт- с него е отказано заявеното
от жалбоподателя с искане вх. № 94-00-1033/16.11.2022 г. заличаване на лични
данни в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, с което са засегнати негови законни
интереси (в този смисъл Определение № 8572 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
5343/2020 г., V отд.; Определение № 5917 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2479/2020 г., V отд.).
Съдът, след като се
запозна с доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство е образувано по повод депозирано в Агенцията по вписванията
заявление с вх. № 94-00-1033/16.11.2022 г. от С.Г.В., представляван от
пълномощника адв. Г.С. *** (на л. 15 от делото). Със заявлението, подадено от В.
в качеството му на субект на данни, е направено искане за изтриване/заличаване
на лични данни в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Посочено е, че същият
е едноличен собственик на капитала на „Сейф турс“ ЕООД с ЕИК ********. Изложено е, че в Търговския
регистър по партидата на дружеството е публикуван учредителният акт на
дружеството с лични данни на В.- единен граждански номер и тъй като тези данни
са публично достояние на неограничен кръг от хора, публикуването им създава
опасност за личната му неприкосновеност. Направено е искане за тяхното
заличаване, а ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на
основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, оттегля съгласието си данните да бъдат
обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата
на дружеството.
С оспореното писмо изх.
№ 94-00-1033 от 17.11.2022 г. е отказано заличаване личните данни на заявителя,
поради неизпълнение на изискването, предвидено в нормата на чл. 13, ал. 6, изр.
посл. от ЗТРРЮЛНЦ, за представяне на преписи от актовете, подлежащи на
обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се
изискват по закон, са заличени. Отбелязано е, че агенцията обработва личните
данни на физическите лица във вида, в който същите са представени, и няма право
да извършва действия по вписвания и заличавания извън правомощията ѝ в
рамките на регистърното производство. Указана е възможността да се заяви последващо
обявяване на препис от учредителния акт със заличени лични данни, с подаване на
„искане за отстраняване на грешки и непълноти“ по образец от регистърно
задълженото лице - управител на дружеството.
Според настоящия
съдебен състав жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, овластен
с нормата на чл. 6, ал. 2, т. 10 от Устройствения правилник на Агенцията по
вписванията, в предписаната от закона писмена форма. При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила.
Съгласно чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент
относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), „администратор“ на
лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга
структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за
обработване на лични данни. Според дефиницията, дадена с чл.4, §2 от
Регламента, „обработване“ на лични данни е всяка операция или съвкупност от
операции, извършвани с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване. На основание чл. 3 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията
води и съхранява Търговския регистър; осигурява автоматизирано подаване на
информация за вписаните търговци и свързаните с тях обстоятелства и обявените
актове в ТР; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни,
съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца
или на юридическото лице с нестопанска цел. При тази законова регламентация
следва да се приеме, че Агенцията по вписванията действа като „администратор“
на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламента, независимо от обстоятелството,
че получава актовете и данните от друго лице- заявител по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ.
Според разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията,
представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде
обявена. На основание чл.115, т.3 от ТЗ учредителният акт на едноличното
дружество с ограничена отговорност следва да съдържа името, съответно фирмата и
единния идентификационен код на съдружниците. В разглеждания случай собственик
на капитала на дружеството е физическо лице и следователно, съобразно
цитираната разпоредба, то следва да бъде индивидуализирано само с името си,
което по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ подлежи на обявяване.
Подлежащите на вписване обстоятелства се заявяват по
реда, регламентиран с чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. В ал. 6 на чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено
изискване за прилагане към заявлението на заверени преписи от актовете,
подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен
тези, които се изискват по закон, са заличени. Съгласно ал. 9 на чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ,
когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни,
които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали
съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на
публичен достъп до тях.
Съдът счита, че така въведената законова презумпция
противоречи на разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. “а“ от Регламент
(ЕС) 2016/679 (наричан по- долу Регламента). Според първата от тях „съгласие на
субекта на данните“ е всяко свободно изразено, конкретно, информирано и
недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление
или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него
лични данни да бъдат обработени. Съгласно чл. 6, т. 1, б. „а“ от Регламента
обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо условието
субектът на данните да е дал съгласие за обработване на личните му данни за една
или повече конкретни цели.
В случая не е заявено от жалбоподателя съгласие за
обработване на личните му данни. Обстоятелството, че учредителният акт на
дружеството е предоставен за обявяване без заверен препис със заличени данни,
не представлява „недвусмислено указание“ за волята на същия личните му данни да
бъдат обработени. Задължение на администратора на лични данни е да спазва
забраната, въведена с чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и дори да не е представен препис
от документа със заличени данни, същият е длъжен да ги заличи или преди
обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на
данните. Доколкото съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено,
обработването им е незаконосъобразно по арг. на чл. 6 и чл. 7, т. 2 от
Регламента. Следва да се отбележи, че субектът на данните има право да оттегли дадено
съгласие по всяко време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с
него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът е длъжен да ги изтрие
без ненужно забавяне (чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. “б“, пр.1 от
Регламента). С подаденото заявление вх. № 94-00-1033/16.11.2022 г. изрично е
поискано от жалбоподателя изтриване на личните му данни от обявения учредителен
акт, като е заявено, че дори да е презумптивно прието дадено съгласие за
обработването им, същото се оттегля.
По делото е представено становище на КЗЛД с рег. №
ПНМД-01-116(20) от 01.02.2021 г. (на л. 35 и сл.), според което АВ е
администратор на лични данни, но в конкретния случай е получател на лични данни
от други администратори и въпреки че ги обявява на интернет сайта си, не
разполагала с правомощие да ги заличава. Становището е изготвено по повод друго
съдебно производство и е неотносимо към предмета на настоящия спор, а и изложеното
в него няма задължителен характер за съда. Публикуването на лични данни в
интернет сайт представлява действие по обработване, тъй като е операция с лични
данни- арг. от чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Пред получателя на лични
данни по чл. 4, § 9 от Регламента се разкриват личните данни, а Агенцията по
вписванията обработва такива, включително и чрез публикуване на общодостъпен
интернет сайт. С оглед на това съдът счита, че регламента и не следва да се
взема предвид при формиране на изводите по съществото на спора.
С депозираното от жалбоподателя заявление е поискано
изтриване на лични данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В този
случай администраторът е длъжен да изтрие данните без ненужно забавяне или да
обоснове наличието на някое от изключенията, предвидени с разпоредбата на чл. 17,
т. 3 от Регламента (в този смисъл Решение № 8451/13.07.2021г, постановено по адм.д.
№ 792/21 г. по описа на Върховния административен съд). Това задължение не е
изпълнено от ответника, не са налице и изключенията, предвидени в цитираната
норма. Ето защо съдът приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен и следва
да се отмени, а преписката да се изпрати на ответника за изпълнение на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да
се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1010 лева,
от които 10 лева- заплатена държавна такса за производството и 1000 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение). Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от
жалбоподателя. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от страните с
договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение,
предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер.
В случая минималното възнаграждение съгласно посочената наредба възлиза на 900
лева, а определеното от страните по договора за правна помощ е в размер на 1000
лева и не би могло да се определи като прекомерно, с оглед правната сложност на
заявения спор. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане
по-нисък размер на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-00-1033
от 17.11.2022 г. на Агенция по вписванията, за заличаване на лични данни по
партидата на „Сейф турс“ ЕООД с ЕИК ******** в Търговския регистър и регистъра
на ЮЛНЦ, раздел „Актуален учредителен акт“.
ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни- Агенция
по вписванията за ново произнасяне по заявлението с вх. 94-00-1033/16.11.2022
г., подадено от адв. Г.С. ***, като пълномощник на С.Г.В. с ЕГН **********, за
заличаване на лични данни в публикувания учредителен акт по партидата на „Сейф
турс“ ЕООД с ЕИК ********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър
и регистъра на ЮЛНЦ, съобразно указанията, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на С.Г.В. с
ЕГН ********** сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: