МОТИВИ
към
Присъда № 260000/25.01.2021 г. по НОХД № 1601/2019 г. по описа на Добричкия
районен съд
На 27.12.2019 г. Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла
за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно
производство № 1094/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР - гр. Добрич, по който на
същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против Б.Н.В.
ЕГН ********** ***, за извършено от него престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. „А”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че:
На 25.10.2018
г. в гр. Добрич по околовръстен път II-97
на кръстовището с ул. „Хан Тервел“, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. ***, е нарушил правилата за движение,
предвидени в чл. 50, ал. 1 ЗДвП /На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство/, като при наличие на пътен знак Б-2 не с пропуснал
движещия се по околовръстен път II-97
товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на „А.
Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С.и с управител Г.Н.М. ***, и по
непредпазливост е причинил на „А. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.значителни
имуществени вреди в размер на 12 400 лева.
Преди даване ход на
разпоредителното заседание, представляващият ощетеното
юридическо лице „А. Л.“ ЕООД, направи искане за конституиране като „граждански
ищец“ срещу подсъдимия за възстановяване на имуществени вреди, причинени от
подсъдимия за сумата от 9 174,06 лева.
Съдът, като взе предвид, че
молбата на ощетеното юридическо лице /ОЮЛ/ е предявена своевременно и на
основание чл. 84 и сл. от НПК с отделно определение прие за съвместно
разглеждане предявения от ощетеното юридическо лице „А. Л.“ ЕООД,
представлявано от Г.Н.М. ***, граждански иск срещу подсъдимия Б.Н.В. в размер
на 9 174,06 лева, представляващи обезщетение за причинените от описаното в
обвинителния акт деяние по чл. 343, ал. 1, б. „А“, във вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3-то от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.10.2018
г. до окончателно изплащане на сумата.
С определение, съдът конституира ОЮЛ в качеството на граждански ищец в процеса.
В разпоредително заседание,
съдът, след като изслуша страните се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което прие, че:
1. Делото е подсъдно на
Районен съд – Добрич;
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия и на пострадалите;
4. Не са налице основания
за разглеждане на делото по особените
правила.
5. Няма основания делото да се разглежда при закрити
врати, да се привлича резервен съдия или съдебен
заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;
6. Не са налице основания
за вземане на мярка за неотклонение спрямо подсъдимия.
7. По отношение на направените искания за събиране на нови доказателства, съдът ще се произнесе след изслушване на всички свидетели и приобщаване на доказателствата по делото в хода на съдебното следствие.
8. На основание чл. 252, ал.
1 от НПК съдът определи, че следва да отсрочи
делото в едномесечен срок с
призоваване на всички свидетели и вещи лица от обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ДРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването
на вмененото му престъпление, за което да му бъде наложено наказание „Пробация“ в
рамките на една година, с първите задължителни две пробационни мерки, както и
наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ в рамките
на една година.
Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение,
като не отрича участието си в пътно-транспортното произшествие, но не се
признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия пледира за признаването му за
невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение, като излага доводи, че
действително пострадалият се е движил на път с предимство, а
подсъдимият се е изнесъл от стоп линията и е навлязъл в платното за движение,
като се е установил върху част от платното за движение на пострадалия. Там
автомобилът на подсъдимия е останал около 10-15 секунди, изчаквайки да преминат
автомобилите. Защитникът посочил още, че на практика това е един паркиран
автомобил, стоящ около 10-15 секунди на част от платното, по което се е движил
пострадалия. Именно за това, подсъдимият не е отнел предимството на
пострадалия, защото видно от определението за предимство в Закона за движението
по пътищата, това е „правото на един участник в движение да премине пред друг
при дадено място на пътното плътно“. В случая автомобилът на подсъдимия не се е
движил и не е отнел правото на пострадалия. Просто се явява една опасност на
пътя, заела една част от лентата за движение на пострадалия, която опасност
пострадалият е могъл да избегне, ако е управлявал автомобила с допустимата за
даденото място скорост. Подсъдимият е изчаквал и от двете страни автомобилите,
за да не пречи. Това не означава, че пострадалият в този случай не е имал
възможност да заобиколи и подсъдимия, след като е бил
спрял на платното за движение.
Излагат се доводи, че определената с експертиза скорост на
движение на пострадалия с около 85,86 км/ч. при самия сблъсък с автомобила на
подсъдимия не е реалната скорост, с която пострадалият се е движил преди самото
ПТП, а така също и към неговия момент. Видно от самите показания на
пострадалия, същият е бил намалил скоростта си непосредствено преди
кръстовището, което означава, че се е движил с по-голяма скорост преди да
намали скоростта на 85,86 км/ч. Самият водач е бил с диоптър очила, като не е възможно
да се чете и да се управлява автомобил с едни и същи очила, това също е дало
отражение на реалното възприемане на пътната обстановка от самия пострадал.
Относно гражданският иск е изразил становище,
че не следва да бъде уважаван, защото пострадалият е получил и обезщетение и от
застрахователната компания на подсъдимия. Вярно е, че между пострадалият и
застрахователната компания няма сключено споразумение, няма и направено
възражение от страна на пострадалия при получената сума от застрахователя. Това
означава, че се е съгласил с така получената сума от застрахователя и не е
възразил. В случая налице е едно мълчаливо съгласие на пострадалия относно
направеното обезщетение, но в даден момент е решил да вземе обезщетение и от
наказателното дело. Счита, че гражданският иск е неоснователен.
Алтернативното му искане е при признаване на
подсъдимия за виновен съдът да приеме, че деянието е извършено при съпричиняване от страна на пострадалия и да наложи
справедливо наказание, като намали предявения граждански иск на 50%. Тъй като
не е осъждан и е с чисто съдебно минало, алтернативното искане е налагане на „Пробация“ в минималния размер, а именно шест месеца, с
веднъж седмично среща с пробационния служител. По
отношение „лишаването от право да управлява моторно превозно средство“, със
срок три месеца от дата на отнемане свидетелството за правоуправление.
По пренията подсъдимият се придържа към казаното от
защитника му.
На дадената му последна дума подсъдимият моли за
справедлива присъда.
След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 25.10.2018 г., около 17.00 ч., подс. Б.Н.В.
управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***по
ул. „Хан Тервел“ в гр. Добрич. В автомобила заедно с него пътували още св. Г.Н.Т.,
който седял на предната седалка до шофьора, св. С.Г.Г.
и св. Р.К. Д., които били на задната седалка съответно зад шофьора и зад св. Т..
При наближаване на Т-образно кръстовище на ул. „Хан
Тервел“ с околовръстен път II-97 подс. В. подал ляв пътепоказател, тъй като
имал намерение да направи маневра завой на ляво и същевременно спрял автомобила,
тъй като имало поставен знак Б-2 „Спри. Пропусни движещите се по пътя с
предимство.“ Околовръстният път II-97
бил път с предимство.
В същото време по околовръстния път в посока от гр.
Варна за гр. С.се движел товарен автомобил „*** ***“ с peг. № ***,
собственост на „А. *** c управител св. Г.Н.М.. Товарният автомобил бил
управляван от св. А.Р. ***, който пътувал сам в автомобила.
Наближавайки кръстовището между околовръстния път и
ул. „Хан Тервел“, товарният автомобил „*** ***“ с рег. № *** се движил със
скорост от около 85 км. ч.
Подсъдимият е спрял в района на действие на знак Стоп,
но тъй като е нямал видимост, е придвижил автомобила напред, изчакал е
неустановено време да се освободи пътят с предимство и е предприел навлизане в
платното за движение по околовръстния път II-97. Така обаче е отнел предимството на движещия се по този път т. а. „*** ***“ с рег. № ***, управляван от
св. Н..
При създалата се ситуация, когато
автомобилът на подсъдимия марка „***“,
модел „***“ с рег. № ***е бил навлязъл с 2.25 м.
от предната си част в платното за движение на автомобила, управляван от св. Н.
– марка „*** ***“ с рег. № *** по околовръстния път II-97 в
резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на двата автомобила,
последвал удар между предната лява странична част на л. а. „***“ модел „***“ с
рег. № ***и предната част на товарния автомобил „*** ***“ с рег. № ***.
В следствие на възникналите моментни сили, в резултат
на скоростите и посоките на движение на двата автомобила, техните маси и вида
на удара, л. а. „***“ модел „***“ с регл № ***се
придвижил в дясно на разстояние около 13,50 м., като се завъртял около
вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка под ъгъл около 270°, след
което се установил в покой.
В същото време т. а. „*** ***“ с рег. № *** продължил
движението си в посока гр. Силистра, изминавайки разстояние около 51,60 метра и
се установил в покой.
В следствие на произшествието подс. Б.В. е получил
счупване на ключицата на дясната ръка, а свидетелите Г.Н.Т., С. Г. Г. и Р.К. Д.,
както и св. А.Н. - водач на другия автомобил, получили увреждания, сочещи на
причинени леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
При извършения оглед на кормилната система, окачването на
предния и задния мост, ходовата част и спирачната система и на двата автомобила
не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които
биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди по
автомобилите са настъпили при удара между тях.
В следствие на възникналото пътно-транспортно
произшествие са били нанесени повреди по т. а. „*** ***“ с рег. № ***, водещи
до невъзможност същия да бъде приведен отново в изправност, като пазарната му
стойност е определена на 12 400 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по
делото доказателства. Гласните такива могат да бъдат
разделени на две групи – от една страна са показанията на свидетеля А.Р.Н., а
от друга страна са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.Н.Т.,
С.Г.Г. и Р.К. Д..
Така
формираните условно две групи гласни доказателства са ангажирани с
взаимоизключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да
опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:
Съдът намира,
че следва да кредитира показанията на свидетеля Н. с едно изключение, а именно,
че се е намирал на „на 1 секунда“ от другия автомобил, когато той е потеглил „и стана
белята“. Доколкото това твърдение не се подкрепя от останалите събрани
доказателства, вкл. заключението по АТЕ, съдът го намира за недостоверно и
дължащо се на внезапността на настъпилото ПТП, което
се е случило и на неправилната преценка у свидетеля в резултат на динамиката на
събитията. В останалата им част показанията на св. Н. са еднопосочни,
логични, взаимодопълващи се и кореспондиращи с
останалите, събрани в хода на съдебното дирене доказателства.
С показанията
си свидетелят Н. възпроизвежда факти и обстоятелства, на които същият е бил
очевидец. От показанията му се установява по безспорен и категоричен начин, че
на процесната дата подсъдимият е управлявал л. а. марка „***“, модел „***“ с
рег. № ***по ул. „Хан Тервел“ в гр. Добрич. Св. Н. е посочил, че е видял
управляваният от подсъдимия автомобил да спира на кръстовището с Околовръстния
път II-97, след което
изненадващо за свидетеля е навлязъл в коридора на движение на управлявания от
св. Н. автомобил и е последвал удар. Съдът кредитира показанията на св. Н.,
доколкото същите се потвърждават и от приобщените по надлежния ред към
доказателствата по делото протокол за оглед на местопроизшествие, скица,
заключение по първоначално изготвените Автотехнически
експертизи и Комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза. Няма основания да не се дава вяра на тези показания, нито
да се счита, че същите не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са
изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите
мотиви, тъй като същите възпроизвеждат преки и
непосредствени впечатления относно действията на подс. В..
Съдът кредитира показанията на
втората група свидетели в частта относно обстоятелствата около времето, мястото
и начинът на извършване на вмененото на подсъдимия престъпление. И тримата
свидетели - Г.Н.Т., С.Г.Г.
и Р.К. Д., пътували в колата на подсъдимия, сочат, че той е управлявал
МПС по ул. „Хан Тервел“ и е искал да предприеме завой на ляво, за да се включи
в движението по Околовръстния път.
И тримата свидетели сочат, че
подс. В. е спрял на знак „Стоп“, след което понеже не е имал видимост, се е
придвижил с автомобила си напред и там е престоял различно, според тримата
свидетели време, докато пътят се освободи. Св. Т., който е седял на седалката
до шофьора, е посочил, че след като е спрял на знака, понеже е нямал видимост
подс. В. е преместил колата леко напред и докато изчаквал 5-10 минути, били
ударени. От своя страна св Г., който е седял на мястото
зад шофьора, е посочил, че след като е спрял на знак Стоп, подс. В. преминал
напред и са изчаквали общо около 20 минути, докато автомобилите преминат от
ляво и от дясно. Св. Д. пък, който е седял на задната седалка зад пасажерското
място заявил, че на знака са стояли две минути, не помни какво е станало после,
но не е усетил Б. да мести колата напред след стопа.
Съдът не кредитира показанията на
тези свидетели в частта, в която описват престоя на автомобила в района на
процесното кръстовище, доколкото показанията им са взаимно противоречиви сами
по себе си, а и противоречат на житейската логика. Това е така, защото и
тримата свидетели дават различни показания относно продължителността на престоя
на управлявания от подсъдимия автомобил /5-10 минути за св. Т., 20 минути за
св. Г. и 2 минути за св. Д./, мястото на този престой /при второто спиране за
по-добра видимост, според св. Т., общо за престоя на знак Стоп и след
преминаването напред за св. Г. и само на знака за св. Д./, както и дали изобщо
е имало преместване напред с оглед по-добра видимост /според показанията на св.
Д., който не е усетил преместване на колата напред след знака/.
Ето защо, по горните съображения
съдът не кредитира показанията на тези свидетели в цитираната по-горе част. Без
да се изключва обстоятелството, че същите противоречат на житейската логика
/изчакване в рамките на 10-20 минути е изключително дълго време/, следва да се
отчете и факта, че тези твърдения противоречат и на обясненията на подсъдимия.
Основно средство за защита на
подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на
обвиняемия /подсъдимия/ са не само доказателствено средство, но и средство на
защита, което той упражнява по свое усмотрение. Подсъдимият В. дава обяснения
по повдигнатото му обвинение, като твърди, че на 25.10.2018 г. е управлявал
собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като
приближавайки кръстовището на ул. „Хан Тервел“ с Околовръстния път е спял на
знак Стоп. Нямал е видимост и се е изнесъл 1 метър след знака, престоял 10-15
секунди, изчаквайки да преминат автомобилите в двете посоки, поне 10 коли и
камиони. Видял е приближаващия се автомобил, управляван от св. Н., който бил на
около 500 метра и предприел маневрата, след което последвал удара.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия отчасти относно датата и мястото на ПТП, както и че той е управлявал
процесния автомобил. Относно твърденията, че се е изнесъл 1 метър след знака и
е престоял 10-15 секунди, изчаквайки да преминат автомобилите в двете посоки,
поне 10 коли и камиони, съдът ги приема като защитна версия, продиктувана от
желание да избегне наказателна репресия за извършеното от него престъпление.
Защитната теза на подсъдимия е
била проверена чрез изготвянето на допълнителна АТЕ, видно от заключението по която
експертът е посочил, че и когато е налице, и когато не е налице престой на лекия
автомобил „*** ***” с рег. № ***на знака „стоп“ от
10-15 секунди и ако водачът на товарния автомобил „***“ с рег. № *** е реагирал своевременно и е предприел
спиране след потеглянето на лекият автомобил от стоп линията, в момента на
навлизането му в платното за движение по път II-97, водачът на товарния автомобил не е имал техническата
възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото
на удара с лекият автомобил, както при скоростта с която се е движил, така и
при скорост на движение 60 км/ч.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има
право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го
е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията
му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината
на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда
непосредствено.
Ето защо, съдът намира
обясненията на подс. В. за недостоверни в обсъдената част и като израз на
защитната му позиция относно вмененото му престъпление, тъй като същите се
оборват по категоричен начин от гласните
доказателства, обективирани посредством показанията на св. Н. и от заключенията
по изготвените АТЕ.
С оглед изложената
защитна теза от подсъдимия, че същият, спирайки на знак Стоп, не е имал
видимост и е преместил колата напред, за да си осигури такава, в хода на
съдебното следствие беше изготвена допълнителна АТЕ.
Видно от заключението, в момента на удара с товарния
автомобил „****** 2.0 **” с рег.
№ ***, предната част на лекия автомобил „***” с
рег. № *** е заемала 2,25 м. от дясната част на платното за
движение на път II-97, предната броня се е намирала на разстояние
2.25 м. в ляво от десният край на платното за движение на път II-97 по посока гр. Силистра, а предният ляв габарит -
на разстояние 6.36 м., измерено от западният ъгъл на средния разделителен
остров, намиращ се в края на ул. „Хан Тервел”.
При удара между двата автомобила прекият
контакт се е осъществил между 1,16 м. от предната /челната/ дясна част на
товарния автомобил „****** 2.0 *” с рег.
№ *** и 1,16 м. от предната лява странична част на лекия автомобил „***” с рег. № ***. В момента на удара товарният автомобил „**“ с рег. № *** е бил
така разположен върху платното за движение, че дясната странична част на купето
му се е намирала на разстояние около 1.09 м. в ляво от десния край на платното
за движение, а лявата странична част на купето му се е намирала на разстояние
около 0.74 м. в дясно от осевата линия.
Непосредствено преди произшествието и в момента на
удара с лекия автомобил „***" с рег. № *** товарният
автомобил „***“
с рег. № *** се е движел със скорост около 85.86 км/ч,
При
скорост на движение 85.86 км/ч.. опасната зона на спиране на товарния автомобил
„***“ с
рег. № *** е имала дължина около 71.09 м.. а при скорост на движение 60 км/ч.,
тя е следвало да има дължина около 41.74 м.
В
цитираната част /задачи от 1 до 5/ съдът кредитира изцяло заключението по
назначената в съдебната фаза на процеса АТЕ, като в останалата й част същата
представлява проверка на твърденията на св. Н. /задача 6/ и на подс. В. /задача
7 и 8/ и предвид приетата от съда фактическа обстановка, съдът я оставя без
разглеждане.
Съобразно
заключението по изготвената допълнителна АТЕ, независимо обаче дали е налице
или не престой на лекия автомобил „***” с рег. № *** на
знака „СТОП" от 10-15 секунди и ако водачът на товарния автомобил „****** **“ с рег. № *** е реагирал своевременно и е
предприел спиране след потеглянето на лекия автомобил от стоп линията, в
момента на навлизането му в платното за движение по път II-97, той,
водачът на товарния автомобил не е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с лекия
автомобил, както при скоростта, с която се е движил, така и при скорост на
движение от 60 км/ч.
В т. см.
съдът не приема защитната теза на процесуалния представител на подсъдимия, че
навлизайки в платното за движение на товарния автомобил, управляван от св. Н.,
лекият автомобил, управляван от подсъдимия се е превърнал в препятствие на
пътя, което е следвало да бъде заобиколено от св. Н..
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по делото гласни
доказателства. Гласните
доказателства, ценени спрямо изложените съображения, са еднопосочни, безпротиворечиви
и взаимодопълващи се и кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Протокол
за оглед на ПТП от 25.10.2018 г. ведно със скица на произшествието и снимков
материал; Справка за съдимост рег. № 2120/27.08.2019 г.; Справка за нарушител
/водач за лицето Б.Н.В.; Характеристика на Б.Н.В. от 03.09.2019 г.;
Застрахователна полица на „А. Л.“ ЕООД с № BG
/23/118001436126 ведно с контролен талон за застраховка „ГО“; Контролен талон №
6197690 и свидетелство за управление на МПС на А.Р.Н.; Свидетелство за
управление на МПС на Б.Н.В. и свидетелство за регистрация част II; Застрахователна полица „ГО“ №BG/02/118001784721 от 19.06.2018
г.; Застрахователна полица„ГО“№BG/02/118001784721от 19.06.2018г.-промяна
на собственост; Съдебна автотехническа експертиза от
27.10.2018г.; Съдебна автотехническа експертиза от
26.05.2019 г.; Съдебна автотехническа експертиза от
07.06.2019 г.; Съдебно медицинска експертиза по писмени данни с № 205/2018 г.;
Протокол за химическа експертиза № 1630/26.10.2018 г.; Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби № 940/025.10.2018 г.; Протокол за
химическа експертиза № 1631/26.10.2018 г.; Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби № 941/025.10.2018 г.; Епикриза
от „МБАЛ-Добрич“АД на Г.Н.Т. ведно с препис от
ИЗ; 2 бр. фишове от Спешно отделение при „МБАЛ-Добрич“АД на Б.Н.В. ведно с
образни изследвания и листи за преглед; Справка от Агенция „Пътна
инфраструктура“ с рег.№ 24-00-228/07.11.2018 г. ведно с 2 бр. скици; приложени
по ДП № 1094/2018 г. по описа на Първо РУ Добрич Справка УИС на ПРБ към
19.12.2019 г.; Справка от ОД на МВР с рег.№ 357000-5557/15.07.2020 г.
ведно с фотоалбум от ПТП; Справка от Община гр. Добрич с рег.
№11-03-931/29.10.2020 г.; Съдебно автотехническа
експертиза от 16.11.2020 г.; Справка с рег.№ 11-00-45/17.11.2020 г. от Агенция
„ Пътна Инфраструктура“ ОПУ-Добрич; Справка от ЗД Бул Инс
с изх.№ ОК-98905/16.02.2021 г. за изплатено обезщетение; Справка от ЗД Бул Инс с изх.№ ОК-207642/13.04.2021 г. за изплатено
обезщетение; Съдебно автотехническа експертиза от
01.09.2021 г.; Справка за съдимост с рег. №5207/27.09.2021 г.; Справка от ОП -
Добрич с рег. №2401/2021 г./01.10.2021 г.; Справка от ОД на МВР – Добрич с рег.
№851000-13505/30.09.2021 г.; Характеристични данни за лицето Б.Н.В. от
05.10.2021 г.; Справка от ТР за актуално състояние на „А. Л.“ ЕООД към 11.11.2021 г.
Изложената фактическа обстановка при горния анализ на
събраните доказателства води съда до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Б.Н.В. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава,
предвиден и наказуем по чл. 343,
ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, предл, 3-то
от НК, тъй като на 25.10.2018 г. в гр. Добрич по околовръстен път II-97 на кръстовището с ул. „Хан Тервел“, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. ***, е нарушил правилата за движение,
предвидени в чл. 50, ал. 1 ЗДвП /На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство/, като при наличие на пътен знак Б-2 не с пропуснал
движещия се по околовръстен път II-97
товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на „А.
Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С.и с управител Г.Н.М. ***, и по
непредпазливост е причинил на „А. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.значителни
имуществени вреди в размер на 12 400 лева.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на
възведения престъпен състав. Съдържащите се в писмените и гласни доказателства
данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното
деяние. Гласните доказателства, обективирани в показанията и на двете групи, цитирани
по-горе, са безпротиворечиви, че именно подсъдимият е управлявал въпросното МПС.
Релевантни за наказателната отговорност, както и за
определяне на гражданските последици от деянието са само онези нарушения на
правилата за движение по пътищата, допуснати от подсъдимия, които се намират в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици.
Съдът намира, че подсъдимият, управлявайки лек автомобил марка „***“, модел „***“
с рег. *** е нарушил следните правила за движение по пътищата, а
именно: чл. 50, ал. 1 ЗДвП – „На кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“.
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият, след като е бил спрял,
изнасяйки автомобила си след района на действие на знак "Б2" "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", е потеглил отново, без да
пропусне пътно превозно средство, движещо се с предимство и е предприел маневра
завой на ляво, преминавайки през кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, и като водач на пътно превозно средство не
е пропуснал пътно превозно средство, което се движи по пътя с предимство.
Този
правен извод се извежда както от събраните гласни доказателства, кредитирани от
съда при гореописания анализ, така и от приобщените по надлежния ред заключения
по изготвените в хода на разследването и в хода на съдебното следствие Авто-технически експертизи.
Анализът
на събраните доказателства в хода на производството мотивира съда да приеме за
безспорно установено, че пряката причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат е именно неспазването на правилата за предимство от подс. В.,
а не превишената скорост на управлявания от св. Н. автомобил. В тази връзка от
заключението по назначената АТЕ се установява, че независимо дали е налице или
не престой на лекия автомобил „***” с рег. № *** на
знака „СТОП" от 10-15 секунди и ако водачът на товарния автомобил „****** *“ с рег. № *** е реагирал своевременно и е
предприел спиране след потеглянето на лекия автомобил от стоп линията, в
момента на навлизането му в платното за движение по път II-97, той,
водачът на товарния автомобил не е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с лекия
автомобил, както при скоростта, с която се е движил, така и при скорост на
движение от 60 км/ч.
Подсъдимият,
като вменяем е субект на престъплението по
предявеното обвинение и при управление на МПС, е допуснал нарушение на
правилата за движение и с това виновно е причинил съставомерни последици по
непредпазливост – значителни
материални вреди на управлявания от св. Н. товарен автомобил, собственост на „А.
Л.“ ЕООД.
Съгласно Постановление № 1 от 17.1.1983 г. по н.д. № 8/82
г. на Пленума на ВС “значителни материални вреди” са налице, когато паричната
им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към
момента на извършване на деянието. В размера на значителните имуществени вреди
се включват всички разходи, необходими за пълното възстановяване на повреденото
имущество, изчислено по държавни цени на дребно, а когато се касае до моторно
превозно средство – по цени за ремонт, извършен в държавен сервиз. Когато е
унищожено превозно средство, което не подлежи на възстановяване, вредите се
определят по държавни цени на дребно, като се спаднат овехтяването и стойността
на частите, които могат да бъдат използвани от собственика. Ако унищоженото
превозно средство няма определена цена на дребно, следва да се изисква
определяне на такава цена от компетентните държавни органи. Съгласно така
дадените указания, които са задължителни за съдилищата, при определяне на
вредата по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, ако моторното превозно средство
подлежи на възстановяване /какъвто е конкретният случай/ в размера на вредите
се включват всички разходи, необходими за пълното му възстановяване.
Размерът на вредата, който в случая е решаващо съставомерно обстоятелство се определя на база действително
причинени повреди, като разход за ремонт и възстановяване на моторното превозно
средство, ако то не е унищожено и подлежи на възстановяване. Минималната
работна заплата към 25.10.2018 г. е била 510 лева, като причинените повреди по
товарния автомобил са в размер на 12 400 лева, който размер надхвърля 24 пъти
минималната работна заплата.
От
обективна страна е налице нарушаване правилата за движение, визирани в
цитираната по-горе разпоредба на ЗДвП, което нарушение е в причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
От
субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК в нейната
разновидност „несъзнавана непредпазливост – небрежност“, тъй като подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед движението с навлизане в кръстовище с намалена видимост,
при която е възприел движещият се по пътя с предимство автомобил и не му
осигурил предимството на преминаване, както и при наличния стаж като водач на
МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
От така
събраните доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен
правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. е осъществил
състава на престъпление по чл. 343, ал.
1, буква „А“, вр. чл. 342. ал.
1 от НК и го призна за
виновен в това, че на 25.10.2018 г. в гр. Добрич по околовръстен път II-97 на кръстовището с ул.
„Хан Тервел“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег. ***, е нарушил правилата за
движение, предвидени в чл. 50, ал. 1 ЗДвП /На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство/, като при наличие на пътен знак Б-2 не с
пропуснал движещия се по околовръстен път II-97 товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
собственост на „А. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С.и с управител Г.Н.М.
***, и по непредпазливост е причинил на „А. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.значителни
имуществени вреди в размер на 12 400 лева.
Причините
за извършване на престъплението могат да се определят като незачитане в
достатъчна степен правилата за безопасност на движението и недостатъчна
концентрация на вниманието при управление на МПС
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Б.Н.В. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, безработен, живущ ***,
ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства – неосъждан към датата на извършване на деянието, добри
характеристични данни и наличието на сравнително малко установени предходни
нарушения по ЗДвП, за които е бил санкциониран.
Като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът прецени и факта, че е осъществено деяние, придобило
напоследък широко разпространение в обществото ни. Няма спор, че извършеното от
В. престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира,
че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието.
Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба,
когато става въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за
броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или
по-леки травми хора. Жертви на тези престъпление, макар и косвено, винаги са и
близките на пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано
имат крайно негативна обществена оценка.
Иначе казано -
подсъдимият е извършил деяние с висока степен на обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на
наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят
принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и цеЛ.ъобразност. Тези принципи се
прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
От правната
теория е известно, че обществената опасност на дееца, на първо място се
проявява в самото деяние, но и съществува отделно като личностова
характеристика на дееца, което също влиза в предмета на доказване в
наказателния процес – личен статус, семейно положение, обстоятелства, при които
е извършено деянието и не на последно място – съдебното минало.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление е лишаване от свобода до една година или пробация.
Изложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че за извършеното от В. деяние,
относимо и справедливо ще бъде налагането му на наказание пробация, като с
оглед личността на подсъдимия следва да бъдат определени следните пробационни
мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок
от шест месеца;
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
При приложение разпоредбата на чл. 343 г във вр. чл. 343,
ал. 1, б. А, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство” за срок от шест месеца. Същото
се явява определено над предвидения в закона минимум предвид данните за
личността на дееца, наличието на предходни нарушения на правилата за движение
по пътищата и липсата на критично отношение към извършеното.
Съдът намира, че така определените наказание ще изиграе
своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
По отношение
на гражданския иск:
Фактът, че подсъдимият е осъществил вмененото му
престъпление налага основателността на предявената гражданско-правна претенция,
поради което, съдът с присъдата си осъди подсъдимия Б.Н.В. ЕГН ********** да
заплати на „А. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С.и с управител Г.Н.М. *** сумата
от 9 174,06 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му с деянието имуществени вреди, предмет на предявения граждански иск, както и сумата от 366.96 лева по сметка на Районен съд – Добрич,
представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата, съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски, както следва: 805,44
лева по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич и 2 437,20 лева по сметка на ДРС.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си!
Районен
съдия:
17.03.2022
г. /Галя
Митева /