Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 257

гр. Пловдив, 18.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

                                                                         ПЕТКО МИНЕВ

 

при участието на секретаря ГЕРГАНА СПАСОВА, в присъствието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ  като разгледа ВНАХД № 1973 по описа за 2019г. докладвано от съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение, постановено по НАХД № 757/2018г., РС – Карлово, 2 н.с., е признал обв. А.Б.А. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В тежест на обвиняемия са присъдени разноските по делото в размер на 164,22 лева, направени в досъдебното производство, както и в размер на 275,00 лв. разноски по делото, направени в съдебното производство. КРС е постановил вещественото доказателство – 1бр. СД, съдържащо видеозаписи, да се унищожи като вещ без стойност.

Решението е обжалвано от защитника на обв. А.Б.А. - адв. А.П.. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието поради липса на хулигански подбуди за нанасяне на телесната повреда от обвиняемия. Защитата прави възражения и по приетата от КРС фактическа обстановка, като се прави самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обв. А. да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата на обвиняемия за неоснователна и предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено  като правилно и законосъобразно.

        КРС след като е обсъдил събраните по делото доказателства и е взел предвид доводите на страните, е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А.Б.А., ЕГН **********  е роден на *** г. в гр. П., живущ ***. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, работи като ***. Обвиняемият А. е женен и не е осъждан. Той е бил освобождаван от наказателна отговорност по НОХД № 184/2000г. по описа на КРС, като с влязла в сила присъда на 19.10.2000г. за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. Според справка от ТД на НАП Пловдив за събирането на глобата не е било образувано изпълнително производство, сроковете по чл. 82 ал. 1 б. „а“ от ЗАНН и по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК са изтекли и освобождаването от наказателна отговорност е със заличени последици. Бил е осъждан по НОХД № 166/2007г. по описа на КРС, с влязло в сила на 12.07.2007г. определение за одобряване на споразумение, за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, като за същото на основание чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК, е реабилитиран по право, считано от 13.07.2010г.

Обвиняемият А. и пострадалият Ю.М. имали бизнес отношения от м. септември 2017 г., които преустановили, тъй като се появили неразбирателства помежду им, свързани с финансовите им отношения. Неуредените взаимоотношения между двамата довели и до влошаване на взаимоотношенията помежду им.

Пострадалият Ю.М. живеел заедно със съпругата си О.М.М.и дъщеря си в гр. К., ул. ***, като на първия етаж се помещавала сладкарница „***“, собственост на майката на свидетелката О.М., а на вторият етаж живеело семейството на пострадалия М.. Около 17 ч. на 14.04.2018 г. обвиняемият А. търсил Ю.М. в семейната сладкарница, но не го открил. Вечерта на 14.04.2018 г., около 20:00 часа Ю.М., свидетелката О.М., детето им и свидетелката К.Я.М. били на двора на сладкарница „***“, когато дошъл обвиняемият А.. В този момент пострадалият М. бил седнал на маса в двора на сладкарницата. За да влезе в двора на заведението, обвиняемият използвал сила, тъй като външната врата вече била затворена. Още с влизането си в двора на сладкарницата, обвиняемият се насочил към пострадалия А. и започнал да му нанася множество удари с ръце в областта на главата и тялото. През това време Ю.М. бил седнал и дори не успял да се изправи, докато А. му нанасял ударите.  Свидетелката О.М.М.се опитала да преустанови действията на А., но била избутана от него. Докато нанасял удари по главата на Ю.М., обвиняемият А. го обиждал, наричайки го „***“, „***“, заплашвал го, че „ще го убие“. Ударите на Ю.М. били нанесени в присъствието на посочените свидетели, както и в присъствието на малолетното му дете – на година и осем месеца, към онзи момент.

Според заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза на Ю.М. М. са били причинени контузия на главата с кръвонасядане в дясната половина на лицето и охлузвания в областта на лявата ушна мида. Травматичните увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да бъдат получени по начина и време, така както съобщавал пострадалия. Тези травматични увреждания поотделно, както и в своята съвкупност са причинили болка и страдание без разстройство на здравето.

От заключението на изготвената по делото съдебно- видеотехническа идентификационна  експертиза по отношение на видеофайловете върху приобщеното по делото СD – R, се установява, че предоставените за изследване видеоматериали са цифрови презаписи от оригинални файлове на записан върху твърдия диск на видоохранителна система видеозапис. Върху същите не са установени следи от манипулация/намеса при записаната информация. Качеството на записите позволява с достатъчна степен на категоричност да се направи извод, че има тъждество между условно обозначените лице 1 и лице 2, както и между тях и лицето А.Б.А.. В обстоятелствената част на протокола за извършване на експертизата се съдържат и снимкови кадри, онагледяващи действията на заснетите лица.

Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на депозираните в съдебното и досъдебното производство гласни и писмени доказателства и приетите съдебни експертизи.

КРС е приел, че с действията си обв. А.Б.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 пр. 1-во, във вр. с чл. 130, ал. 2  от НК, тъй като на 14.04.2018 г. по хулигански подбуди е причинил на Ю.М. М. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с кръвонасядане в дясната половина на лицето и охлузване в областта на лявата ушна мида, като по своя характер това увреждане е причинило болка и страдание без разстройство на здравето. КРС е приел, че деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл. Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 78а, ал. 1 от НК, освободил е обв. А. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. КРС се е произнесъл по вещественото доказателство и е присъдил разноските за експертизи в тежест на обвиняемия.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на решението, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата на защитника на обв. А.Б.А. – адв. А.П. е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото са налице основанията на чл.335, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд на етап насрочване на делото по следните съображения:

На обв. А.А. е повдигнато обвинение за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди на пострадалия Ю.М. М., като в пози смисъл е диспозитива на обвинението, възпроизведен и в предложението по чл. 375 от НПК на прокурора при РП – Карлово за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК. Същевременно във фактическата обстановка на постановлението е посочено че: „Още с влизането си в двора на сладкарницата, обвиняемият се насочил към пострадалия А. и започнал да му нанася множество удари с ръце в областта на главата и тялото“ /л. 1 – лице, абзац 3 от описанието на фактическата обстановка в постановлението на РП – Карлово/. От буквалния прочит на описанието на фактите се установява, че веднъж А. е обвиняем и извършител на нанесената телесна повреда на Ю.М., а втори път – той е описан като пострадал и то именно в изречението, което се описва изпълнителното деяние – нанасянето на ударите. Същевременно в диспозитива се твърди, че А. е не пострадал, а обвиняем. Налице е противоречие между диспозитива и фактическата обстановка в постановлението, което е накърнило правото на защита на обв. А. да разбере в какво престъпление е обвинен, за да реализира правото си на защита. Това нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция, тъй като е допуснато от прокурора в постановлението по чл. 375 от НПК, което очертава рамките на обвинението и предмета на доказване в наказателното производство. Нещо повече – това противоречие във фактическата обстановка е възпроизведено и в мотивите към решението на КРС /л. 101 – гръб, абзац 3 от НАХД № 757/2018г. на КРС/, където във фактическата обстановка съдът е приел, че „…обвиняемият се насочил към пострадалия А. и започнал да му нанася множество удари с ръце в областта на главата и тялото.“. Ето защо Пловдиският окръжен съд намира, че следва да бъде отменено първоинстационното решението и делото да бъде върнато на РС – Карлово на етап насрочване на делото. Първоинстанционният съд следва да прецени дали допуснатите от прокурора противоречия в описанието на фактическата обстановка са основание за връщането на делото на РП – Карлово за тяхното отстраняване. За изчерпателност следва да се посочи, че РС – Карлово, а и наблюдаващият прокурор следва да преценят в контекста на възраженията, направени от защитата и пред въззивната инстанция, налице ли са хулигански подбуди за нанасяне на телесната повреда. Мотивиран отговор на този въпрос може да даде задълбоченият анализ на хронологията на отношенията между обвиняемия и пострадалия и отговора на въпроса налице ли е личен конфликт. С оглед на цитираната от защитата актуална съдебна практика, констатирането или не на личен конфликт, би отговорило и на въпроса изключва ли той в конкретния случай хулиганските подбуди за нанасяне на телесната повреда. Изводите в една или друга насока следва да бъдат съобразени и с особената разпоредба на чл. 161, ал. 1 от НК.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал. 2 вр. чл. 334,  т. 1 от НПК, Пловдивският окръжен съд

 

                           Р  Е  Ш  И  :

                 

                  

ОТМЕНЯ  Решение № 146 от 13.08.2019 год. постановено по  НАХД № 757/2018г. по описа на Районен съд – Карлово, 2 наказателен състав.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Карлово за ново разглеждане и отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                     

 

                

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                    

                                            

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 

                                                                     

 

                                                                  2.