Разпореждане по дело №102/2024 на Административен съд - Силистра

Правото на оспорване е упражнено редовно, в срока от чл.149 ал.1 АПК, във връзка с чл.65 ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (Обн.ДВ,бр.27/19г.,посл.изм.ДВ,бр.50/2022г.) - ППЗХУ, видно от Известие за доставяне от 03.04.2024г., удостоверяващо, че Решение №19-РД 06-0004/27.03.2024г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) гр.Силистра, е връчено на сезиралата го Т. Т. Н. от [населено място], с жалба против Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/ 468/ФП/27.02.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Тутракан. Жалбата по административен ред (чл.81 и сл. АПК) също е подадена в преклузивния нормативен срок, видно от записаната дата на връчване на заповедта, в обособено каре на хартиения носител на самата нея - 06.03.2024г., а е постъпила при непосредствено по-горестоящия административен орган, с вх.№1904-94Т-00-0503/15.03.2024г. Съгласно регламентацията от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и препра-щащия към общия ред по АПК, чл.65 ал.5 ППЗХУ, обжалването по админи-стративен ред на правопораждащия индивидуален административен акт, не е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол, но е налице свобода на избор за оспорващата от регулацията на чл. 148 АПК.Същата е решила да обжалва процесната заповед по администрати- вен ред и, в параметрите от чл.98 ал.2 АПК, е сезирала настоящия съд.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 27.02.2024г. на Директора на ДСП гр.Тутракан, с която е отпусната месечна финансова подкрепа на оспорващата по чл.70 т.3 ЗХУ, считано от 01.11.2023г. и в нов размер от 131.50 лева от 01.01.2024г. Настоящият състав приема горното, независимо, че с жалбата, освен искане за отмяна на процесната заповед, е формулирано и искане за отмяна на контролния акт на директора на РДСП-Силистра, който няма самостоятелно значение, извън разпоредените последици с потвърдения акт.

С жалбата се твърди, че молба (заявление-декларация по образец,съгл. чл.21 ал.3 т.1 ЗХУ) за изготвяне на индивидуална оценка, с цел отпускане на месечна финансова подкрепа по смисъла на чл.69 т.1 ЗХУ, оспорващата е подала през м.май.22г., по повод преосвидетелстването ѝ от ТЕЛК-Силистра с Решение №91997/100 от 31.05.2022г. Искането за преосвидетелстване, предвид влошеното ѝ здравословно състояние спрямо констатациите в предходно ЕР на ТЕЛК-Силистра, е подала пред органите на медицинската експертиза през м.септември.2021г., а фактически е била определена дата за това, осем месеца по-късно. Въпреки всичко, останала недоволна от решението на ТЕЛК и го е обжалвала пред НЕЛК, която след отмяната му, е върнала случая за ново разглеждане от ТЕЛК при „МБАЛ Силистра“АД с конкретни указания. С Решение №91144/56 от 21.03.2023г. са определени 78% трайно намалена работоспособност за срок от три години. По повод на това обстоятелство, на 23.03.2023г. е подала ново заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и съответно, отпускане на месечна финансова подкрепа съобразно определената по-висока степен на ТНР.

В тази връзка твърди, че за месеците на прекъсване (неуточнени в жалбата) не ѝ е изплатена финансова помощ, което намира за неправилно, тъй като такава счита, че ѝ се дължи за целия процесен период, обхващащ периодите на преосвидетестване и произнасянията както на ТЕЛК-Силистра, така и на НЕЛК-София, за чиято продължителност, тя нямала вина и не следвало да търпи никакви негативи.

След нова отмяна на обжалваното от нея (второ по ред) решение на ТЕЛК-Силистра, последната се е произнесла с ЕР №90783/33 от 15.02.2024г., определящо 92% ТНР, което е влязло в законна сила. Във връзка с упражняване на правата си по чл.70 т.3 ЗХУ, тъй като финансовата подкрепа се формира от два компонента - степента на увреждане и линията на бедност, която съгласно дефиницията от §1 т.17 ДР ЗХУ, е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото, определен с постановление на Министерския съвет, е подала ново заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка и отпускане на финансова подкрепа, съобразно промененото обстоятелство с установената по-висока ТНР. Релевантни за процесните периоди са ПМС №286/21.09.2022г., определящо от 01.01.2023г. линията на бедност на 504 лева и ПМС №212/02.11.2023г. - определящо същата на 526 лева, считано от 01.01.2024г.

В този контекст е издадена и оспорената по делото Заповед №ЗХУ-ИО/ Д-СС-Т/468/ФП от 27.02.2024г. на ответния орган, с която е отпусната претендираната финансова подкрепа, считано от 01.11.23г. с детерминирани периоди предвид различната линия на бедност през 2023г. и от 01.01.2024г. Оспорва се не размера на подкрепата, а периодите, за които същата е отпусната, с оглед на установената висока степен на трайно намалена работоспособност от 92%. Твърди се, че степента на увреждане е било такова още към м.септември.2022г., когато е поискала преосвидетелстването от ТЕЛК-Силистра, като счита, че няма никаква вина за първоначалното забавяне на насрочване на заседание на ТЕЛК-Силистра (осем месеца след депозиране на молбата ѝ), както и за двукратно неправилното произнасяне на ТЕЛК. Поддържа, че неправилно и без връзка с повдигнатия спор,вкл. пред по-горестоящия административен орган, ответникът се позовавал на чл.112 ал.9 от Закона за здравето (ЗЗдр), който урежда правата на хората с трайно намалена работоспособност през периодите на обжалване на ЕР на органите на медицинската експертиза, но не и началната дата, от която ѝ се дължи финансова подкрепа, при условията на чл.70 т.3 ЗХУ, защото степента на уврежданията ѝ е била такава още при поискване на преосвидетелстването от ТЕЛК-Силистра. В обобщение настоява процесната заповед да бъде отменена с даване на указания на ответника за изплащане на финансова подкрепа за 92% ТНР, считано от първото число на месеца, следващ месеца, в който е настъпилата релевантната промяна,вкл. за прекъснатите периоди, които не са уточнени по време и продължителност.

Видно от Решение №19-РД06-0004/27.03.2024г. на Директора на РДСП гр.Силистра,чиито мотиви съгласно регламентацията от чл.97 ал.1 изр.2 АПК, се смятат за част от мотивите на ответния орган, приложими са били правилата от чл.66 ал.5 т.2 ППЗХУ, свързани с прекратяване на финансовата подкрепа поради промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. В тази връзка били издавани заповеди от директора на ДСП-Тутракан и след преценка на представяните нови ЕР на ТЕЛК-Силистра, отпускана финансова подкрепа, съобразно установените с тях проценти на ТНР, като нямало периоди, за които на оспорващата да не е била определяна такава.Ответният орган се позовава на правилото от чл.67 ал.1 ППЗХУ като твърди, че е процедирал законосъобразно, тъй като месечната финансова подкрепа е била отпускана от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане.Освен това, релевирайки чл.112 ал.9 ЗЗдр твърди, че през периодите на обжалване на решенията на медицинската експертиза, не е било спирано изпълнението на предходните заповеди.

Или, спорът е съсредоточен върху въпроса - от кой момент следва да се приеме наличие на „промяна в обстоятелствата, при които е отпусната“ по разума на чл.66 ал.5 т.2 ППЗХУ,финансовата подкрепа и дължи ли се същата при условията на чл.70 т.3 ЗХУ от момента на поисканото преосвидетелства- не от жалбоподателката?

Съгласно визирания в чл.9 ал.3 АПК принцип на засиленото служебно начало в административното правосъдие и на основание чл.170 ал.2 АПК, доколкото се оспорва индивидуален административен акт, иманентно съдържащ отказ за уважаване на претенцията на жалбоподателката, макар и само в темпорален аспект, съдът УКАЗВА на страните,че правнозначимите факти се установяват съобразно възложената от закона доказателствена тежест:

- ответният административен орган следва да докаже изпълнението на законовите изисквания при постановяването на оспорения акт;

- оспорващата следва да установи твърденията от жалбата, на които основава своите искания,по арг. от чл.154 ал.1,вр. с чл.144 АПК; както и, че са били налице условията за издаване на претендирания акт с поисканото съдържание, съгласно чл.170 ал.2 АПК.

В тази връзка, указва на жалбоподателката,че следва да представи доказателства за датата на подаване на молбата до ТЕЛК гр.Силистра за преосвидетелстването ѝ, което според твърдението в жалбата, било станало през м.септември.2022г., но липсват доказателства за това;

- следва да конкретизира периодите от време, за които твърди, че е било прекъсвано изплащането/отпускането на месечна финансова подкрепа.

Предвид характера на повдигнатия спор (защитава се строго лично право) е очевидно, че други лица не следва да бъдат конституирани по делото, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът

конституира страните по делото:

Жалбоподател: Т. Т. Н. от [населено място], [улица], община [населено място];

Ответник по жалбата: Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Тутракан, с административен адрес: гр.Тутракан, ул.”Трансмариска“ №9.

На ответния орган следва да се предостави възможност, при условията на чл.163 ал.2 АПК, да представи писмен отговор на жалбата, с посочване на доказателства, поради което и на основание чл.157 ал.1 АПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

Насрочва съдебно заседание по административно дело №102/2024г. по описа на Административен съд гр.Силистра на 29.05.2024г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.