Определение по дело №2105/2019 на Окръжен съд - Пловдив

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2008

04.10.2019г.

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, десети състав на Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

                                                                                                    Христо Иванов                                                                                                                            

                                                                          

като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в. ч. гр. д. №2105/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Подадено е възражение по реда на чл. 423 от ГПК от С.Д. Н., с ЕГН ********** с адрес: ***– длъжник по ч.гр.д. № 3535/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което е издадена заповед № 3439/2018 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.04.2018 г. в полза на кредитора му „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Длъжникът излага твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, тъй като е била връчена на негов роднина- баба със задължение да я предаде. Твърди предаването да не е своевременно изпълнено –поради това ,че  старческите изменения на деветдесетгодишната родственица не са позволили навременното предаване на съобщенеито. Моли за приемане на възражението. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на възражението от кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД чрез юрк. Р.. Оспорва като неоснователно възражението на длъжника, като твърди недоказване на нито една от предпоставките по чл. 423 ал. 1 ГПК. Моли възражението да не се приема. Не претендира разноски.

Окръжен съд Пловдив при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е насочено срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред.

Въззивният съд като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира молбата за неоснователна поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в изчерпателно изброени хипотези. За да бъде прието възражението следва да са налице две предпоставки: една обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е осъществено някое от основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е налице дори и една от двете предпоставки, същият не следва да приема възражението. За тяхното наличие съдът се произнася с крайния акт и по същество на искането /така Определение № 232/19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 2210/2015 г. на ВКС, I ГО/.

В настоящия случай не е налице първата от двете посочени предпоставки, а именно длъжникът да е спазил едномесечният срок от узнаване за заповедта за изпълнение. В подаденото възражение пред Окръжен съд е посочено, че датата на узнаване за заповедта е 15.06.2019 г., но за спазване на посочения срок не са посочени каквото и да е доказателства. Ангажиране на доказателства досежно спазването на преклузивния срок по чл. 423 ал.1 ГПК е изцяло в тежест на длъжника, като поради липсата на такива, не може да се приеме, че предвидената предпоставка за приемане на възражението е реализирана. Както вече беше посочено касае се за въпрос по същество на спора, като съдът следва да се произнесе по спазването на срока със своя краен акт. Отделно от това, от представения амбулаторен лист, касаещ здравословното състояние на С. К. М. (баба на длъжницата и получател на съобщението на Заповедта за изпълнение) е видно, че пациентката е в задоволително общо състояние. Освен това, този удостоверителен документ е с дата-04.07.2019г., което означава,че не би могъл да има удостоверителна стойност за паметови разстройства на пациентката за период, предшестващ настоящия момент с повече от година.  Поради изложеното подаденото от длъжника възражение не следва да бъде приемано.

Така мотивиран, съдът:

 

ОПРЕДЕЛИ:

           

            НЕ ПРИЕМА възражение  по реда на чл. 423 от ГПК от С.Д. Н., с ЕГН **********– длъжник по ч.гр.д. № 3535/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което е издадена заповед № 3439/2018 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.04.2018 г.         

             Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: