Р Е Ш Е Н И Е
№ 727, 23.02.2012 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 24.01.2012 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР : Марияна Михайлова.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14946 по описа за 2011 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ДЕВНЯ ЦИМЕНТ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Девня и адрес на управление – Промишлена зона, представляван от изпълнителния
директор Н.П.Ф., твърди, че между него и “Виктория Строй” ООД са съществували
трайни търговски отношения, като ищецът му е продавал цимент по видове, марки,
опаковки и количества съгласно заявки на ответника, който от своя страна се е
задължавал да заплаща цените на доставените му стоки в срок от 45 дни от датата
на издаване на фактурата. Твърди се още, че за периода 27.10.2009 г. -
20.11.2009 г. ищецът е доставил на ответника цимент по фактури както следва: №
...............2009 г. на стойност 9020,16 лв. и № ...............2009 г. на
стойност 4478,76 лв., от която сума след извършено частично прихващане със сума в размер на 463.32 лв. по кредитно
известие № ...............2009 г. е останал незаплатен остатък в размер на
4015,44 лв. Тъй като цените на доставените количества цимент не са били
заплатени в уговорените срокове, ответникът дължи и обезщетения за забава по
периоди и в размери както следва: на вземането по първата фактура за периода
12.12.2009 г. – 08.06.2011 г. в размер на 1389,15 лв. и на вземането по втората
фактура за периода 05.01.2010 г. – 08.06.2011 г. в размер на 590,23 лв. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати горните суми ведно със законната лихва върху всяка
главница от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.06.2011 г., до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът “ВИКТОРИЯ СТРОЙ” ООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Христо Ботев” 126, ет.
2, апартамент десен,
представляван от управителя Т.П.В., както и от пълномощника
му – адвокат С.А., оспорва
предявените искове, като твърди, че фактурите са едностранно съставени от ищеца, като в тях
за отразени количества бетон, които ответникът не е заявявал. Оспорва и начина
на
Продължение на решение по гр. д.
№ 14946/11 г. на ПРС, ІХ гр. с. – стр. 2/4
формиране на продажните цени. По тези съображения пълномощникът
моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и да присъди на
представляваното от него дружество разноските по производството.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
По делото е представено заверено
копие на фактура-дубликат № ...............2009 г. на стойност от 9020.16 лв. с
включен ДДС, в която са описани следните стоки : цимент ІІ/A-L 42-5 R /silos, 25,780 т. с ед. цена от 145 лв.
или на обща стойност 3738.10 лв. без ДДС; цимент ІІ/A-L 42-5 R /silos, 26,060 т. с ед. цена от 145 лв.
или на обща стойност 3778.70 лв. без ДДС. В същата е посочено, че е съставена
въз основа на следните първични документи : Нареждане за експедиция на 25,780
т. насипен цимент № ............2009 г. и Нареждане за експедиция на 26,060 т.
насипен цимент № ............2009 г. /заверени копия на които са приложени към
исковата молба/, като видно от представените заверени копия на товарителници №№
............09 г. и ............09 г. количествата бетон по двете кантарни
бележки са предадени на ответника на 27.10.2009 г.
По делото е представено и
заверено копие на фактура-дубликат № ...............2009 г. на стойност 4478.76
лв. с включен ДДС, в която са описани следните стоки : цимент ІІ/A-L 42-5 R /silos, 25,740 т. с ед. цена от 145 лв.
или на обща стойност 3732.30 лв. без ДДС. В същата е посочено, че е съставена
въз основа на следния първичен документ : Нареждане за експедиция на 25,740 т.
насипен цимент № ............2009 г. /заверено копие на което е приложено към
исковата молба/, като видно от представеното заверено копие на товарителница №
..............09 г. количеството бетон по кантарната бележка е предадено на
ответника на 20.11.2009 г.
Установява се от заключението на
вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
процесните фактури са осчетоводени от страните по делото.
Съобразно установената задължителна
практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК фактурата може да се приеме
като доказателство за възникнало договорна правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване. Пак според същата само по себе си отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника,
включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
В обобщение на горното, въпреки, че процесните фактури
не са подписани от представител на ответника, настоящият състав приема, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения, чиито източници са два договора за продажба на цимент, в
изпълнение на задълженията си по които
ищецът, в качеството му на продавач, е доставил и предал на ответника, в
качеството му на
Продължение на решение по гр. д.
№ 14946/11 г. на ПРС, ІХ гр. с. – стр. 3/4
купувач, стоките описани във фактурите. В разрез с твърденията на ищеца от събраните по
делото доказателства не се установяват уговорки относно момента на плащане на
продажните цени на стоките, поради което в съответствие с чл. 327, ал. 1 ТЗ
следва да се приеме, че те е следвало да бъдат заплатени при предаване на
стоките – съответно на 27.10.09 г. и на 20.11.09 г. До датата на приключване на съдебното дирене
ответникът, в чиято тежест съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да установи факта на
плащане на продажните цени по всяка една фактура, не стори това, поради което
съдът намира, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения, поради което исковете за
реалното им изпълнение следва да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца исковите суми ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 08.06.2011 г., до окончателното им изплащане.
И тъй като се касае за парични
задължения, денят за изпълнение на които е определен и съобразно чл. 294, ал. 1 ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако не е уговорено друго, данни за
каквото няма, то с изтичането му ответникът
е изпаднал в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД и дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата /чл. 86, ал.1 ЗЗД/ - съответно за изпълнение на вземането по фактура-дубликат № ...............2009 г. – на 28.10.2009 г., и за изпълнение на вземането по фактура -дубликат № ...............2009
г. – на 21.11.2009 г., следователно няма пречка исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени за посочените в исковата молба периоди. Според неоспореното заключение на експерта
счетоводител : размерът на претендираното обезщетение за забавено плащане на
вземането по фактура-дубликат № ...............2009 г. за периода 12.12.09 г. –
08.06.2011 г. възлиза на 1378.55 лв., а на вземането по фактура-дубликат № ...............2009 г. за периода 05.01.10 г.
– 08.06.2011 г. се равнява на 585.73 лв., поради което като доказани по
основание и размер исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъдат уважени, като над тези размери до претендираните с исковата молба
съответно от 1389.15 лв. и от 590.23 лв. -същите като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2464.89 лв. разноски по
производството съразмерно на уважените искове /в това число за
заплатена държавна такса по производството в размер на 680.36 лв.; за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1530 лв.; за заплатена държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лв.; за заплатена банкова такса
в размер на 2 лв.; за заплатен депозит в размер на 250 лв./, като без уважение
следва да бъде оставено искането за присъждане на разноски : по ч. гр. д. №
1828/11 г. на ОС – Варна, тъй като същите е следвало да бъдат поискани в
рамките на това производство; както и за образуване на изпълнително дело и за
заплатена такса за вписване на възбрана, тъй като същите не съставляват
разноски по настоящото дело.
На ответника разноски съразмерно на отхвърлените искове
не следва да бъдат присъждани поради липсата на доказателства за извършването
на такива.
По изложените съображения съдът :
Продължение на решение по гр. д.
№ 14946/11 г. на ПРС, ІХ гр. с. – стр. 4/4
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ВИКТОРИЯ СТРОЙ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – бул. “Христо
Ботев” 126, ет. 2, апартамент десен, представлявано от
управителя Т.П.В.,
да заплати на “ДЕВНЯ ЦИМЕНТ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Девня и
адрес на управление – Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор
Н.П.Ф. :
сумата
от 9020.16 /девет хиляди и двадесет лева и шестнадесет стотинки/ лв.,
представляваща продажна цена с включен ДДС по договор за търговска продажба на
цимент, за което е издадена фактура-дубликат № ...............2009 г., както и
сумата 1378.55 /хиляда триста седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2009 г. – 08.06.2011
г., като над уважения до пълния предявен размер от 1389.15 лв. – отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователен;
сумата
от 4015.44 /четири хиляди и петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/
лв., представляваща незаплатен остатък от продажна цена с включен ДДС по
договор за търговска продажба на цимент, за което е издадена фактура-дубликат №
...............2009 г., както и сумата 585.73 /петстотин осемдесет и пет лева и
седемдесет и три стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за периода
05.01.2010 г. – 08.06.2011 г., като над уважения до пълния предявен размер от
590.23 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен;
ведно
със законната лихва върху всяка главница от датата на завеждане на исковата
молба в съда 08.06.2011 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ВИКТОРИЯ СТРОЙ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – бул. “Христо
Ботев” 126, ет. 2, апартамент десен, представлявано от
управителя Т.П.В., да заплати на “ДЕВНЯ ЦИМЕНТ” АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Девня и адрес на управление – Промишлена зона,
представлявано от изпълнителния директор Н.П.Ф., сумата от 2464.89
/две хиляди
четиристотин шестдесет и четири лева
и осемдесет и девет стотинки/ лв. разноски по производството
съразмерно на уважените искове, като оставя без уважение искането за присъждане на разноски за :
заплатена държавна такса в размер на 17 лв. по ч. гр. д. № 1828/11 г. на ОС – Варна; образуване на изпълнително дело в
размер на 66 лв.; заплатена такса за вписване на възбрана в размер на 15 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ