О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 30.11.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 30.11.2020
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря …………. и в
присъствието на прокурора ………… разгледа докладвано от съдия Бишуров АНД № 1114 описа на съда за 2020 год., като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
и чл.144 от АПК и във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв. Е.К. /предишно фамилно име Л./
от ПАК, в качеството на пълномощник на МБАЛ „Х.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от изп. директор
д-р Ц.С. - жалбоподател против НП № 13-676-33 от
13.04.2020 година на изп. директор на ИА „Медицински надзор” - София, изменено
с решение на въззивната инстанция. С подадената молба се иска изменение на
постановеното по делото съдебно решение от въззвната инстанция в частта за
разноските, като бъде отменено присъждането на такива за юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО и в тежест на жалбоподателя. Сочи се, че с
въззивната жалба НП е обжалвано само по размер, т.е. не е била искана неговата
цялостна отмяна, а само изменение и намаляване на размера на имуществената
санкция до предвидения в закона минимум. Твърди се, че понеже със съдебното
решение е удовлетворено изцяло искането на жалбоподателя, то в тази хипотеза не
следва да се присъждат разноски в полза на АНО.
По реда на чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, в който се сочи, че искането за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователно и се излагат съображения за това.
За да се произнесе по формулираното в молбата искане съдът
взе предвид следното:
С Решение № 260092/21.10.2020 год. по горецитираното АНД
ПзРС е изменил издаденото против жалбоподателя НП, подробно цитирано по-горе,
като е намалил размера на наложената имуществена санкция. Осъдил е
жалбоподателя да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО
в размер на 32 лева, изчислени съразмерно, изхождайки от размера на наложената
с НП имуществена санкция и размера на намалената такава, а правното основание
за този подход са били разпоредбите на чл.143 ал.1 и чл.144 от АПК във вр. с
чл.78 ал.3, вр. с ал.1 от ГПК.
Това решение е било съобщено на жалбоподателя, чрез
пълномощника на 23.10.2020г. Срокът за
неговото обжалване е 14-дневен, като за жалбоподателят е изтекъл на 06.11.2020г.
– работен ден. С оглед на това молбата е процесуално допустима, доколкото е
подадена от страна в процеса, като искането за изменение на решението е
направено на 03.11.2020г., т.е. в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока
за обжалване на решението и поради това, че горецитираната норма е субсидиарно
приложима в настоящото АНП по силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 и
чл.144 от АПК.
Искането
обаче е неоснователно.
Според
настоящия съдебен състав, независимо че жалбата против НП е била само относно
размера на наложената имуществена санкция и че със съдебното решение искането в
жалбата е било изцяло удовлетворено, то това не означава, че АНО, който е бил
представляван във въззивната инстанция от юрисконсулт, няма право на присъждане
на разноски. Това е така, защото от страна на АНО са били положени процесуални
усилия обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло, т.е. до размера на наложената
имуществена санкция от 1250 лева. Съдът обаче не е удовлетворил това искане на
АНО, като е намалил размера на санкцията до 500 лева, т.е. уважил е изцяло
искането на жалбоподателя, но това не означава, че върху тази сума от 500 лева
не следва да се изчислят пропорционално разноски в полза на АНО. Това пък е
така, защото в административнонаказателното производство пред въззивната
инстанция, за разлика от гражданското производство, при разглеждането на
въззивни жалби против НП, действа с пълна сила служебното начало, т.е. съдът не
е обвързан от искането на обжалващия. Казано с други думи, когато в такова
производство искането е било само за изменение на НП, респ. намаляване на
размера на санкцията, но съдът съзре материална или процесуална
незаконосъобразност на обжалваното НП, то той е длъжен да го отмени изцяло, а
не само да го измени, както е поискал обжалващия. В такава хипотеза, ако
обжалващият е поискал присъждане на разноски, то съдът ще присъди такива без да
ги изчислява съразмерно на поисканото. С оглед на всичко това и по мнение на настоящия
съдебен състав, щом НП не е било отменено изцяло от съда, а само изменено,
касателно размера на санкцията, то намаленият размер е базата, на която следва
да се изчисли възнаграждение за разноски в полза на АНО.
По тези съображения искането за изменение
на съдебното решение в горния смисъл ще следва да се остави без уважение.
Съобразно разписаното в чл.248
ал.3, изр.2-ро от ГПК, която норма е субсидиарно приложима в АНП, настоящото
определение за оставяне без уважение на искането за изменение на съдебното
решение в частта за разноските ще може да бъде обжалвано по реда, по който
подлежи на обжалване и самото съдебно решение – в 14-дневен срок от съобщението
му при АС-Пазарджик.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на адв. Е.К. от ПАК, в качеството на пълномощник на МБАЛ „Х.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано
от изп. директор д-р Ц.С., за изменение на Решение № №
260092/21.10.2020 год. по АНД № 1114/2020г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок съобщаването му пред Административен съд –
гр.Пазарджик.
За определението да се съобщи на молителя чрез пълномощника
и на АНО.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: