Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие (ЗО) Дебелт към Затвора – Бургас, срещу решение № 1159/22.11.2023г., постановено по административно дело № 1658/2023г. на АдмС Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения от касатора срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието иск с цена 20000.00 лева, представляващи обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат на противоправно бездействие на ГДИН, чрез негови служители, да бъде извършено обезпазаритяване в мястото на изтърпяване на наказанието за времето от 07.03.2019г. до 23.08.2023г. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът и ОП Бургас не са подали отговори срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и заедно с назначения му представител адвокат Д., който поддържа касационната жалба на посочените в нея основания.

Ответникът по касация не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на оспореното решение.

А. съд Бургас, ХV-ти касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, състав на АдмС Бургас е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Г. Г. за присъждане на обезщетение в размер на 20000.00 лева, представляващи обезщетение на неимуществени вреди, претърпени през периода от 07.03.2019г. до 23.08.2023г., през който затворническата администрация противоправно бездействала, като не осигурила на ищеца помещения без хлебарки и дървеници, които му причинявали кожни обриви, пречели му да спи в тъмната част на денонощието, а нахапванията и безсънието увреждали психическото му състояние.

Първоинстанционният съд установил, че Г. Г. е постъпил в затвора на 20.12.2018г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като от 07.03.2019г. е бил разпределен да търпи остатъка от наказанието в ЗО „Дебелт“. За периода от 21.06.2022г. до 08.11.2022г. е бил преместен в Затвора Бургас, като след това отново бил върнат в ЗО, където се намира и понастоящем.

Прието е, че дезинсекцията в затворническото общежитие се е извършвала по договор от ангажиран за целта специализиран търговец и със собствени средства, като съдът установил, че дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията протичала по график, за което са приложени протоколи за извършени услуги от „ДДД-1“ ООД и приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка от „Фаворит ДДД сървиз“ ООД, на дати - 15.01.2019г., на 15.03.2019г., на 17.05.2019г., на 18.07.2019г., на 30.08.2019г., на 09.09.2019г. и на 14.11.2019г., на 16.01.2020г., на 16.03.2020г., на 16.05.2020г., на 17.07.2020г., на 27.01.2021г., на 12.03.2021г., на 07.05.2021г., на 03.06.2021г., на 29.07.2021г. на 07.09.2021г., на 26.10.2021г, на 08.11.2021г., на 20.12.2021г., на 22.02.2022г., на 25.03.2022г., на 19.05.2022г., на 21.06.2022г., на 29.07.2022г., на 30.08.2022г., на 19.09.2022г., на 07.10.2022г., на 15.11.2022г., на 15.12.2022г., на 14.02.2023г., на 16.03.2023г. и на 17.05.2023г.

Било установено още, че за периода юли – декември 2020г., след изтичане на договора за ДДД, затворническата администрация закупила препарат за третиране на площите, като била извършена трикратна дезинсекция на сградите на затвора, като поради прекратяване на договор № 650/20.01.2021г. с фирмата, ангажирана да провежда тази обработка, от м. септември 2023г. с дезинсекцията на сградите били ангажирани обучени служители от Затвора Бургас, за което били приложени графици.

От представените по делото протоколи съдът достигнал до извод, че в Затвора Бургас и в частност в ЗООТ „Дебелт“, системно е била извършвана цялостна механична обработка по договор, мониторинг и биоцидна обработка, с тип на дейностите - дезинсекция и дератизация, като били обработвани всички площи, с отбелязване на 25.03.2022г., 19.05.2022г., 11.06.2022г. и 21.08.2022г. за извършена подмяна и на феромонова контролна точка за инсекти.

Установено било и че в процесния период ищецът е посещавал неколкократно МЦ-ЗО-Дебелт, с оплаквания от алергичен дерматит, като при всяко посещение, документирано в книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ, съответно на 04.03.2020г., 10.12.2020г. и 11.08.2023г., за оплакванията му – кожни обриви и сърбеж по тялото, са му били отпускани медикаменти във връзка с ухапвания от насекоми.

От показанията на свидетеля И. Р., също лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си заедно с ищеца Г. от 2016г. до 2021г., се установявало, че както в централния корпус на Затвора, така и в общежитието, където са понастоящем, дървеници и хлебарки имало много и навсякъде. Свидетелят не бил виждал да се полагат грижи, свързани с обезпаразитяване, не се доставяли санитарни средства и материали за почистване, а всеки самостоятелно си купувал такива за дезинфекция, ако има възможност.

При така установените факти, съдът е приел, че не са доказани фактическите основания, на които се основава предявеният иск. Дейностите по дезинфекция на помещенията в затвора и ЗО „Дебелт“ били възложени на външен изпълнител и се извършвали регулярно, което се установявало от представените по делото доказателства. Приел, че след като в исковия период дейностите са били изпълнени, не се обосновавал извод за бездействие, респ. не може да се счита, че причината за наличието на вредители се намира в пряка причинна връзка с незаконосъобразно бездействие на ответната страна, а за нивото на тяхната ефективност отговарял изпълнителят по договорите.

Съдът изложил мотиви и че за целия исков период били документирани три посещения в медицинския център с оплаквания за сърбеж по тялото и кожни обриви, които, дори и да се предположело, че са били предизвикани от ухапвания от дървеници, не обосновавали извод за системност на този тип оплаквания от гледна точка на продължителността на исковия период от четири години и половина. С оглед изложеното съдът достигнал до извод, че причинените неудобства не са били с интензитет на увреда, достигаща жестоко, унизително или нечовешко отношение, забранено с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.

Правилно първата инстанция е определила правната [жк], разпределението на доказателствата тежест, както и подлежащите на установяване факти и връзки между фактите, но касационният състав не споделя изводите за недоказаност на предявения иск. Тъй като не се налага събирането на други доказателства и съответно връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да реши спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Елементите от фактическия състав на чл.284 от ЗИНЗС са установени по делото и настоящата касационна инстанция не споделя правните изводи на първата инстанция, че не е налице противоправно поведение на затворническата администрация да осигури на ищеца, като лишен от свобода, такива битови условия, които не са неблагоприятни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като уронващи човешкото достойнство, респ. пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Критерии кога определено действие / бездействие може да се третира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, са изработени както в съдебната практика на съдилищата в Р България, така и в редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които следва да се съобразяват при прилагане на националната правна рамка : Решение от 27.01.2015 г. по делото на Н. и други срещу България; Решение от 8.07.2014 г. по делото на Х. и Толумов срещу България; Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша; Решение от 7.02.2008 г. по делото на К. срещу България; Решение от 6.03.2008 г. по делото Г. срещу България; Решение от 18.01.2005 г. по делото на К. срещу България, както и много други.

„Съжителството“ на ищеца с хлебарки и дървеници е по характер такова обстоятелство, което да породи именно чувства на страх, незащитеност или малоценност и това е така, защото лишеният от свобода, поради естеството на положението си, не е в състояние сам да управлява и контролира собственото си поведение и да въздейства на заобикалящата го среда, съобразно неговите предпочитания, нужди и желания, а е длъжен да понася ограниченията, наложени му по силата на осъждането. Специфичното положение на лишените от свобода е наложило техните права да бъдат гарантирани както от националното, така и на ниво общностното и международно право. Границата на допустимите ограничения, произтичащи от наложеното наказание лишаване от свобода, е очертана именно в разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС и всяко нейно нарушение следва да се санкционира като недопустимо и съответно да подлежи на обезвреда.

Основателността на претенцията по чл.284 от ЗИНЗС изисква доказване на осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето на лишения от свобода /или емоционално страдание със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.

Касационната инстанция счита, че няколкогодишният (за ищеца) престой в затвора, в който пъплят хлебарки и кръвосмучещи дървеници, няма как да се квалифицира като обичайно ниво на страдание, присъщо на лишените от свобода. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода сам по себе си не повдига въпрос по чл. 3 от Конвенцията, но държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими с неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес или изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, и че, като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно гарантирани - § 94 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

Към обичайното ниво на страдание са се насложили и неприятните усещания от присъствието на описаните паразити, които неприятни усещания вече подлежат на обезщетяване по реда на ЗИНЗС.

Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Тази презумпция е установена от закона в полза на ищеца по иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и е достатъчно да бъдат доказани обстоятелствата по ал.1, за да се приеме, че за пострадалия са настъпили неимуществени вреди. За да бъде оборена презумпцията, ответникът е този, който следва да проведено пълно обратно доказване, а именно да твърди отрицателни факти – че ищецът не е претърпял неимуществени вреди. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Доказателства в тази връзка не са събрани.

Доказателствената дейност в първата инстанция е била съсредоточена в посока да се установи, че са били положени достатъчно усилия за обезпаразитяването и дератизацията на затворническото общежитие, като в тази връзка в отговора срещу исковата молба се поддържа, че килиите, в които е пребивавал Г. през исковия период са били третирани с препарати против насекоми, а на Г. е било осигурявано необходимото лечение от ухапванията. Възражението е неоснователно, тъй като по делото е установено, посредством разпита на свидетеля Р., че в спалните помещения, а и из цялото затворническо общежитие, се разхождат денонощно хлебарки и дървеници, като дървениците хапят лишените от свобода. Установено е обективното състояние в затворническото общежитие, в което, независимо от обработката с препарати, хлебарките и дървениците не са унищожени. Изпълнението на договора от страна на изпълнителя – обработка на площите в общежитието, няма как да препятства правото на ищеца да търси обезщетение за вредите от съжителството си с хлебарките и дървениците. Договорите имат относително действие, т.е. само между страните, и не се разпростират и спрямо трети лица освен в изрично установени случаи, какъвто настоящият не е. При положение че по делото е установено наличие на хлебарки и дървеници в общежитието, то ГДИН, като страна по договорите, е в правото си да предяви претенции към изпълнителните по договорите.

Предвид изложеното до тук, настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация за частично основателна. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да бъде определено от съда по справедливост. С оглед характера на противоправните действия, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и периода, за които се претендират вредите - около четири години и половина, справедливото обезщетение, което е адекватно да обезвъзмеди вредите, е в размер на 2000.00 лева. До този размер обжалваното решение следва да се отмени и искът да бъде уважен, а в останалата част решението следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, А. съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1159/22.11.2023г., постановено по административно дело № 1658/2023г. на А. съд Бургас, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Г. В. Г., [ЕГН], към момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора – Бургас, иск за присъждане на неимуществени вреди до размера от 2000.00 лв. в периода 07.03.2019г. до 23.08.2023г., като вместо което постановява :

ОСЪЖДА на основание чл.285, ал.1 вр. чл.3 от ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място], да заплати на Г. В. Г., [ЕГН], към момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора – Бургас, сумата 2000.00 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени през периода от 07.03.2019г. до 23.08.2023г. неимуществени вреди от преживяно унизително и нечовешко отношение по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], поради наличие на хлебарки и дървеници.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1159/22.11.2023г., постановено по административно дело № 1658/2023г. на А. съд Бургас в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.