№ 37
гр. Чирпан, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20215540100766 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.Д.П. изнася в ИМ, че на
08.07.2013г. в гр...... е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 08.07.2013г. между „Обединена Българска Банка" АД с ЕИК *********, в
качеството на Кредитор и Т. СТ. Т., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател. По
силата на този договор Кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на
780лв.(седемстотин и осемдесет лева) за покриване на потребителски нужди. Разрешеният
кредит бил преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя. Същият се
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени в договора. В чл.4 (1) било договорено, че редовната главница по
кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на Базовия лихвен процент на
Обединена Българска Банка" АД за потребителски кредит в лева/БЛП/, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 7,95 пункта. Към
момента на сключване на договора лихвения процент бил в размер на 14.95 % годишно.
Годишният процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита бил 16,59%.
Договорено било, че погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат
ежемесечно на 25-то число на месеца, като ответникът се задължил да погася задължението
си общо на 36 месечни анюитетни вноски, в размер на 28лв., с краен срок на погасяване на
кредита до 25.06.2016г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят извършвал
погасявания, след което преустановил. Вземането станало изискуемо поради определения в
договора краен срок за издължаване.
Твърди се още, че на 31.01.2018г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка" АД с ЕИК ********* и „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД с ЕИК ......, по силата на който, задължението на Кредитополучателя,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
08.07.201 Зг., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите, Длъжникът бил уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение
1
гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс" ЕООД. Съгласно изрично пълномощно,
ищецът - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „Обединена
Българска Банка" АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента.
Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез
пълномощник, не опорочава изпълнението. Уведомлението за цесия било изпратено на
07.08.2020г. на адреса на ответника, посочен в Договора за кредит. Писмото се върнало с
отбелязване „ непотърсен". На основание чл.15, ал.4 от договора уведомлението се счита
връчено в деня на изпращането му. Моли на основание чл.235 ал.3 ГПК съдът да приеме, че
длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, Кредитополучателят получава уведомлението изходящо от „Обединена
Българска Банка" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания,
като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази
насока.
Поради неплащане на дължимите по договора суми „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора: 724.09лв.-главница и
563.22лв.-лихва за забава, чрез подаване на Заявление до Районен съд ..... на 20.05.2021г. за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело №
764/2021г., С определeние РС ..... прекратил производството и изпратил делото по
подсъдност на РС Чирпан. По новообразуваното дело -ч.гр.д. 457/21 РС Чирпан издал
заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която заповед ответникът подал
възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено ни на 23.08.2021 г.
Във възражението ответникът твърдял, че не дължи изпълнение по издадената
Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за
кредит не било осъществено. Не им било известно и основание, на което задължението за
погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.
Предвид изложеното по - горе, моли съда, да постановите решение, с което да
признае за установено, че Т. СТ. Т., ЕГН **********, с адрес село ....... дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, сумата от 1287.31лв., от които: 724.09лв.-главница и лихва за забава -
563,22лв. за периода от 25.09.2013г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-
20.05.2021, представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.07.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
Моли да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото
гражданско дело.
Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. З.Д. от АК
Варна, която взема становище претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.Претендира се настъпила давност на вземането. Претендират се разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност и от заключението на вещото лица, прието в съдебно заседание, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от ЕОС
МАТРИКС ЕООД срещу Т. СТ. Т., като правното основание на предявеният иск е чл. 422
от ГПК- положителен установителен иск.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 457/2021г по описа на РС Чирпан
безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС
Чирпан е издал Заповед № 118/ 11. 06. 2021 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и
ответник по настоящото дело Т. СТ. Т. да заплати сумите главница от 20.05.2021г. до
изплащане на вземането в размер на 724,09 BGN /седемстотин двадесет и четири лева и 09
стотинки/, ведно със законна лихва от 20.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
2
лихва от 25.09.2013г. до 20.05.2021 г. в размер на 563,22 BGN /петстотин шестдесет и три
лева и 22 стотинки/, държавна такса в размер на 25,75 BGN /двадесет и пет лева и 75
стотинки/.
Изрично в тази заповед е посочено, че произтича от задължение по договор за
потребителски кредит без обезпечение от 08.07.2013г. От всичко гореизложено съдът
приема, че е налице активната и пасивната легитимация.
Видно от представените писмени доказателства безспорно се установява, че между
„Обединена Българска Банка" АД с ЕИК *********, в качеството на Кредитор и Т. СТ. Т.,
ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът
предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 780лв.(седемстотин и осемдесет
лева) за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в
банката на името на Кредитополучателя. Същият се задължил да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.4 (1)
било договорено, че редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на Базовия лихвен процент на Обединена Българска Банка" АД за потребителски
кредит в лева/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна
надбавка от 7,95 пункта. Към момента на сключване на договора лихвения процент бил в
размер на 14.95 % годишно. Годишният процент на разходите (ГПР) към датата на
отпускане на кредита бил 16,59%.
Договорено било, че погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат
ежемесечно на 25-то число на месеца, като ответникът се задължил да погася задължението
си общо на 36 месечни анюитетни вноски, в размер на 28лв., с краен срок на погасяване на
кредита до 25.06.2016г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят извършвал
погасявания, след което преустановил. Вземането е станало изискуемо поради изтичане на
определения в договора краен срок за издължаване.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, съгласно заключението по която се установява, че остатъкът от задължението,
до датата на цесията-31.01.2018 г., бил 1 076,68 лв. от които:- главница в размер на 724,09
лв. и договорна и наказателна лихва по чл.7 от Договора в размер на 352,68 лв.Отделно от
горното вещо лице посочва, че след датата на цесията има внесена една вноска в размер на
50,00 лв., която вноска според вещото лице следвало да се извади от размер на главницата.
Независимо от горното вещото лице в т.4 от Заключението си сочи, че размера на лихвата за
забава в периода от 25.09.20.05.2021 г. възлиза на 969,19 лв.
По делото е представен договор за цесия от 31.01.2018 г. /заедно с Приложение № 1
и № 3/, сключен между „ ОББ „ АД и "ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на който вземанията
на Банката са прехвърлени на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като към исковата молба е
приложено уведомление до ответника за извършената цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
3
всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения
между тях договор и изпълнението на задължението на кредитора да предостави
отпуснатата по договора сума на кредитополучателя. Оттук следва и задължението на
ответника да я върне при условията и в сроковете, уговорени в договора. Предвид това,
съдът е длъжен да разгледа направеното правопогасяващо възражение от ответника, че
вземанията на кредитора са погасени по давност, а именно:
По отношение вземането за главница в размер на 724,09 лв съдът счита, че е
приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, доколкото се касае не за
периодично плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на части. Уговореното - връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания (В този смисъл решение
№ 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. о. и решение № 261 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 38 /26.03.2019 година по т. д. №
1157/2018 г. на ВКС, II т. о. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че давността
започва да тече от датата на изискуемостта на вземането, в случая това е датата 25.06.2016 г.
– крайният срок за погасяване на задължението. Ищецът не е изложил твърдения за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито пък се позовава на такава предсрочна
изискуемост, поради което давността тече от датата на уговорения краен срок за погасяване
на кредит и не е изтекла към дата – 20.05.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в случая в РС ...../ където в действителност
първоначално е било подадено Заявлението/. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответника, че е изтекла давността. Давностният срок се
прекъсва на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД и не тече докато трае настоящия съдебен процес
относно съществуването на вземанията, предмет на заповедта по чл. 410 ГПК - чл. 115, б.
"ж" ЗЗД. В този смисъл е трайната съдебна практика – Определение № 290 от 01.04.2010 г.
на ВКС по ч. т. д. № 244/2010 г., I т. о., Определение № 390 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 70/2010 г., II т. о. и др.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност за лихви.
В Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК се дефинира понятието
"периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
4
Настоящият състав приема, че вноските по договорите за банков кредит се погасяват
с петгодишна давност, като те не представляват "периодично плащане" по смисъла на чл.
111, ал. 3 от ЗЗД. "Периодичността" на едно задължение може да произтича от неговото
естество или да е договорена между страните. Само плащания, периодични по естеството си,
попадат в хипотезата на чл. 111, ал. 3 от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност. Нищо в
естеството на задължението по договор за банков кредит не го прави периодично, няма и
такова изискване в закона. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 288 от ГПК
Определение № 396/18.07.2019 по дело № 30/2019 на ВКС, ТК, I т. о., решение № 28 от
05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. №
795/2010 г. на ІV г. о., решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІІ т. о. и др. В
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения ВКС приема, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. В решение № 38/26.03.2019 г. съставът на ІІ т. о. излага аргументи,
че горното разбиране съответства изцяло и на дадените с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК
на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да са
породени от един и същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. Като излага мотиви, че по
отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението
на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника
за връщането й е повтарящо се, както и че връщането на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/, съставът на ВКС отговаря, че приложима по отношение
на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111,
б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на ВКС в посочените
решения.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания- Съгласно чл. 99, ал. 1
ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото
на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането
препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който
ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от
деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Неоснователно е възражението за ненадлежно съобщаване на извършената цесия,
уведомлението за това е връчено на ответника в хода на настоящото съдебно производство
като приложение на исковата молба и съответно е породило правно действие. В този смисъл
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, според което
5
правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера
(новия кредитор), като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано.
От горното се налага извода, че искът за установяване на вземането на ищеца, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от
ГПК до датата на окончателното плащане, следва да бъде уважен изцяло. Основателността
на главния иск води и до основателност за акцесорния иск за вземането за мораторна лихва в
претендирания размер на 563,22 лв. за периода от 25.09.2013г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-20.05.2021, г., съгласно заключението на ССЕ.
По разноските: Направените от ищеца разноски по настоящото производство са
25,75 лева / колкото действително е следвал ищеца да довнесе съгласно и Определение №
155/ 02.08.2021 г. / за ДТ и 250 лева – възнаграждение на вещо лице по ССЕ. Предвид това и
с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 275, 75 лв. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 25,75 лева.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. СТ. Т. с ЕГН
********** от с. ....... и адрес за съдебна кореспонденция гр. ....... съществуването на
вземането на ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК: ...... гр. ..........., общ. Столична, обл. София
(столица) представлявано от .......- Т.а с ЕГН ********** – Управител , чрез пълномощник
адв. Д.П. за сумата от 1287.31лв., от които: 724.09лв.-главница и лихва за забава - 563,22лв.
за периода от 25.09.2013г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-20.05.2021,
представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 08.07.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда20.05.2021, до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 118 / 11.06.2021 г. по ч. гр. д. № 457/ 2021 г. по описа на Районен съд-Чирпан
ОСЪЖДА Т. СТ. Т. с ЕГН ********** от с. ....... и адрес за съдебна кореспонденция
гр. ....., ул. ... ... I № ..... да заплати на ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК: ...... гр. ...........,
общ. Столична, обл. София (столица) представлявано от .......- Т.а с ЕГН ********** –
Управител , чрез пълномощник адв. Д.П. направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на 275, 75 лв.
ОСЪЖДА Т. СТ. Т. с ЕГН ********** от с. ....... и адрес за съдебна кореспонденция
гр. ....., ул. ... ... I № ..... да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК: ...... гр. ..........., общ.
Столична, обл. София (столица) представлявано от .......- Т.а с ЕГН ********** – Управител
6
, чрез пълномощник адв. Д.П. направените по ч. гр. д № 457/ 2021 г. по описа на РС Чирпан
съдебни и деловодни разноски в размер на 25,75 лв, включени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 118/ 11. 06. 2021 г. по ч. гр. дело № 457/ 2021 г. по
описа на РС Чирпан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7