Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на седми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 204 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 229 от 16.10.2019 год. по гр. дело № 1215/2018 год. РС-Ихтиман е осъдил
С.М.П. *** да заплати на Б.С.М. *** сумата 325 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на съсобствен имот, находящ се в с. К., за периода
19.05.2017 год. – 06.06.2018 год., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1679 лв.; отхвърлил е
предявения от Б.М. иск против С.П. за заплащане на сумата от 4600 лв.,
представляваща половината от сумата, с която е погасен банков кредит към „П.Б. Б.“ ЕАД, с правно основание чл. 32, ал. 2 от СК; осъдил е С.П.
да заплати на Б.М. сумата 8 227,62 лв., представляваща половината от сумата, с
която е погасен банков кредит към „Б.ДСК“ ЕАД, на основание чл. 32, ал. 2 от СК.
Страните са осъдени да заплатят направените по делото разноски по съразмерност.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от Б.М. в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
разликата над 325 лв. до пълния предявен размер от 1679 лв., както и иска по
чл. 32, ал. 2 от СК за сумата 4600 лв. с твърдения, че същото противоречи на
материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го
отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове
изцяло.
Ответницата
оспорва въззивната жалба.
Решението
е обжалвано и от С.П. в осъдителните му части за сумата 325 лв. по иска с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и за сумата 8227,62 лв. по иска с правно
основание чл. 32, ал. 2 от СК. Моли съда да го отмени в тези части и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу нея искове.
Ищецът
оспорва въззивната жалба на ответницата.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът
твърди в исковата молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им,
сключен на 31.05.1987 год., е прекратен на 06.11.2015 год. с решение по гр.д. №
1280/2015 год. на РС-Пазарджик. Придобитите по време на брака имоти били
предмет на съдебна делба и понастоящем съсобствеността по отношение на тях е
прекратена. С нотариална покана, връчена на ответницата на 19.06.2016 год.,
ищецът я поканил да му заплаща обезщетение за това, че е лишен от ползването на
съсобствен имот, представляващ УПИ VII-5 в кв. 3 по регулационния план
на с. К., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда и масивна
стопанска постройка. С решението по извършване на делбата по гр.д. № 3296/2016
год. на РС-Пазарджик този имот бил разпределен в дял на ответницата и
претенцията на ищеца била уважена за периода 14.10.2016 год. – 19.05.2017 год.
за сумата 1074,24 лв., като е прието, че месечната наемна цена за ½ ид.ч. от имота е 134,28 лв. Делбеното
решение е влязло в сила на 06.06.2018 год., като на тази дата е прекратена
съсобствеността между страните. Твърди обаче, че и през периода 19.05.2017 год.
– 06.06.2018 год. ищецът бил лишен от възможността да ползва имота, поради
което ответницата му дължи обезщетение и за този период в размер на 1679 лв.
Сочи също така, че по време на брака, на 14.04.2014 год. ищецът е сключил
договор за потребителски кредит с „П.Б.“ ЕАД в размер на 10 943,72 лв. за
закупуване и монтаж на водонагревателна система, като този кредит бил използван
за нужди на семейството, а именно – за закупуване на материали и извършване на
монтаж на слънчеви колектори, котле и поставяне на дограма в апартамента на
страните в гр. Б.. Този кредит бил погасен с еднократно плащане в размер на 11
500 лв., като на ищеца е възстановена сума в размер на 20%, или 2300 лв., т.е.
реално върнатата от ищеца сума е в размер на 9200 лв.. Сочи, че по силата на
чл. 32, ал. 2 от СК ответницата отговаря солидарно с ищеца за сумата, дължима
по кредита, поради което му дължи половината от заплатеното от него в размер на
4600 лв.
Твърди също така, че на 01.04.2014 год. ищецът
сключил и договор за банков кредит с „Б.ДСК“
ЕАД за сумата 17 000 лв., като тази сума била използвана също за семейни нужди
– извършване на ремонти в апартамента в гр. Б. и на къща в с. М.к., посрещане
на текущи задължения и семейни разходи. От момента на сключване на договора и
след прекратяването на брака ищецът е заплащал погасителните вноски изцяло с
лични средства от своята банкова сметка. ***. ноември 2015 год., когато е
прекратен бракът, до 16.05.2018 год. ищецът изплатил чрез банковата си сметка
общо сумата 8 398,83 лв., като на 22.05.2018 г. погасил целия остатък от
кредита с еднократна вноска в размер на 8 056,41 лв. Общо за погасяване на този
кредит, използван за семейни нужди, след прекратяването на брака, ищецът
заплатил сумата 16455,24 лв. На основание чл. 32, ал. 2 от СК ответницата
отговаря солидарно с него за сумата, дължима по кредита, поради което
претендира половината от заплатената от ищеца сума след прекратяването на
брака, а именно – 8 227,62 лв.
Ответницата
оспорва предявените искове в отговора на исковата молба.
Счита
за неоснователен иска по чл. 32, ал. 2 от СК за заплащане на сумата 4600 лв. –
изплатена от ищеца по договора за кредит от 14.04.2014 год. с „П.Б.“ ЕАД. Сочи,
че този договор е с падеж 14.10.2014 год. и същият е погасен по време на брака
на страните. С оглед правилото на чл. 17 от СК, ако по време на брака съпруг
изпълни общо задължение, дори с лично имущество, той не може да иска от другия
съпруг връщане на припадащата му се част, тъй като приносът за семейството не
се оценява само в пари. Твърди също така, че по-голямата част от сумата по този
кредит е била възстановена на ищеца по програма за енергийна ефективност /не
само сума в размер на 2300 лв./. Оспорва и факта на разходване на сумата за
посочените от ищеца нужди с оглед обстоятелството, че сумата по кредита е
вложена в депозитна сметка, върху която в полза на банката е учреден залог, а
кредитът се обслужва от разплащателна сметка. По отношение на договора за кредит,
сключен на 01.04.2014 год. с „Б.ДСК“ ЕАД
оспорва твърдението на ищеца, че сумата по този кредит е изразходвана за
нужди на семейството, като сочи, че кредитът е получен без нейно знание.
Твърди, че посочените от ищеца ремонтни работи не са извършени със сумата по
кредита, а още преди сключване на договора, като това обстоятелство е посочено
и в мотивите на съдебното решение по делото за делба. Независимо, че този
кредит е погасен след прекратяването на брака, средствата по него не са
използвани по време на брака за нужди на семейството, а за задоволяване на
лични нужди на ищеца или за погасяване на негови лични задължения, възникнали
след прекратяването на брака, вкл. за погасяване на негово задължение към
ответницата за сумата 10 998 лв. въз основа на решение по гр.д. № 3296/2016
год. и споразумение от 30.05.2018 год. От друга страна, и двата имота, в които
се твърди, че са правени ремонти, след развода се ползват еднолично от ищеца и
при съдебната делба са му възложени в дял. Оспорва като неоснователен и иска по
чл. 31, ал. 2 от ЗС с възражението, че през периода 19.05.2017 год. –
06.06.2018 год. ответницата не е препятствала ищеца да ползва имота в с. К.,
включително след получаването на нотариалната покана, като е заявила, че той
може да ползва имота, когато пожелае. Оспорва и факта на ползване от нейна
страна на целия имот. Сочи, че същият е бил ползван от нейния син. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове.
Установява
се от събраните по делото доказателства че бракът между страните е прекратен
чрез развод с влязло в сила на 06.11.2015 год. съдебно решение по гр.д. №
1280/2015 год. на РС-Пазарджик.
С
решение от 23.04.2018 год. по гр.д. № 3296/2016 год. на ПРС е извършена делба
на имотите, придобити от страните през времетраенето на брака след прекратяване
на съпружеската имуществена общност, като в дял на ищеца е поставен апартамент
в гр. Б. с площ 66,83 кв.м., както и ½ ид.ч.
от поземлен имот в с. М.к. с площ 573 кв.м., ведно с цялата масивна жилищна
сграда с площ 57 кв.м. В дял на ответницата е поставен поземлен имот по плана
на с. К. с площ 743 кв.м., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна
сграда и стопанска постройка, както и лек автомобил. С решението ответницата е
осъдена да заплати на ищеца сумата 1074,24 лв. – обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения имот в с. К. за периода 14.10.2016 год. – 19.05.2017
год. Ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 10 128 лв. за уравнение
на дела й в съсобствеността.
С
нотариална покана от 19.09.2016 год., връчена на ответницата на 14.10.2016
год., ищецът я е поканил да му заплаща обезщетение в размер на 300 лв. месечно за
лишаване от ползване на УПИ VII-5
в кв. 3 по плана на с. К., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна
сграда и масивна стопанска постройка, като е посочено, че след прекратяването
на брака единствено ответницата го ползва и същият е лишен от възможността да
го ползва.
С
договор за потребителски кредит от 14.04.2014 год., сключен с „П.Б.“ ЕАД, Б.М.
е получил кредит в размер на 10943,72 лв. за закупуване и монтаж на
енергоефективна водонагревателна система с котел на биомаса, слънчеви колектори
и дограма, за срок от шест месеца. Датата на падежа е 14.10.2014 год., като
кредитополучателят се е задължил да погаси еднократно кредита на датата на
падежа главницата и начислената лихва общо в размер на 11 500 лв. За
обезпечаване на кредита ищецът е учредил залог на свои съществуващи и бъдещи
вземания по посочена депозитна сметка с титуляр Б.М.. Финансирането по договора
за кредит е предоставено по Програма за кредитиране на енергийна ефективност и
въз основа на кредитна линия, предоставена от ЕБВР. Видно от платежни
нареждания от 15.04.2014 год. ищецът е превел сумата 6000 лв. – част от
продажна цена за закупуване на котел на биомаса на “С.“ ЕООД, както и сумата
2139,30 лв. за закупуване и монтаж на дограма. На 30.05.2014 год. е преведена и
сумата 2 804,42 лв. – окончателно плащане на цената на котел. Според протокол
за извършени работи по програма за енергийна ефективност от 18.04.2014 год.
ищецът е приел изработения и монтиран обект – слънчева водонагревателна
система. На 10.05.2014 год. е извършен и монтаж на PVC дограма на обект в гр. Б., ул. „Ю.“
№ 3. Представени са доказателства – фактури и платежни нареждания за заплащане
от страна на ищеца на извършените СМР.
Според
показанията на свидетелката Н.– дъщеря на страните, през 2011-2012 год. ищецът
правил ремонт на покрива на имота в с. М.к., където живеела бабата на
свидетелката, като била сменена и дограмата. В гр. Б. същият правил ремонт по
програма „Енергийна ефективност“ – купил слънчев колектор, сменил дограмата на
прозорците. Извън СМР по тази програма ищецът сменил и плочките в банята, кухнята,
терасата. Паричните средства за ремонта в Б. били получени от ищеца по
програмата за енергийна ефективност, а в с. М.к. парите за ремонта ищецът
осигурил от изтеглен от него кредит. Майката на свидетелката също участвала в
ремонта в гр. Б. със съвети и ходене по магазини. Програма „Енергийна
ефективност“ не покрила всички разходи по ремонта в Б., като плочките били
закупени със спестени средства на семейството, вкл. такива на свидетелката. В Б.
в момента живее ищецът, а дъщерята на страните го посещавала през почивните
дни.
Съгласно
показанията на св. С. – син на ответницата, ремонтът в Б. бил правен през 2014
год. – била поставена пелетна камина с колектор и
радиатори, а преди това – 2010-2011 год. сложили паркет, плочки в банята,
душ-кабина, боядисване на терасата. Ответницата също участвала в тези ремонтни
работи – чистела и помагала с каквото е нужно, като по това време живеела там.
Свидетелят живее в жилището в с. К., като след развода майка му дошла да живее
при него на втория етаж на къщата, а първият етаж останал свободен. В двора
двамата обработвали една леха с чушки и домати, останалата част от дворното
място била празна. След развода между страните през 2015 год. ищецът не е
посещавал имота в с. К. като не е изявявал желание да го ползва. Никога не били
създавани пречки ищецът да ползва този имот. В къщата имало и негови дрехи.
Страните имали и имот в с. М.к., където правили ремонт – смяна на дограмата
едновременно с ремонта в гр. Б. по
програмата „Енергийна ефективност“.
На
01.04.2014 год. ищецът е сключил договор за кредит за текущо потребление с „Б.ДСК“
ЕАД за сумата 17 000 лв. за срок 84 месеца, до 01.04.2021 год., като кредитът
се усвоява и погасява от сумите по посочената разплащателна сметка с титуляр Б.М..
Според приетата във въззивното
производство съдебно-оценителна експертиза на в.л. Г. обезщетението за ползване
в размер на средния пазарен наем на процесния УПИ VII-5 в кв. 3 по плана на с. К., ведно
с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка за
периода 19.05.2017 год. – 06.06.2018 год. възлиза на 1021 лв., а половината от
тази сума е в размер на 510,50 лв. Вещото лице е изготвило заключението след
оглед на място и статистически анализ на събраната пазарна информация относно
предлагането за отдаване под наем на сравними обекти, по възможност в
непосредствена близост или в аналогични по качества места, по данни в
периодичните печатни издания и в електронните страници на посреднически фирми;
извършен е анализ и на достъпната, макар
и неофициална информация за реално осъществени сделки с подобни имоти, понякога
в регионално по-широк, но адекватно съпоставим териториален обхват; отчетена е
и степента на отклонение при фактически плащаните суми спрямо средната цена на офериране.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
По предявения иск за заплащане на обезщетение
за лишаването на ищеца от ползване на собствената му ½
от процесния УПИ VII-5 в кв. 3 по плана
на с. К., ведно с построените в него сгради, през масивна двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска постройка за периода 19.05.2017 год. –
06.06.2018 год., с правно основание чл. 31 ал. 2
от ЗС вр. чл. 346 от ГПК, съдът
намира следното:
Според чл. 31, ал.
2 от ЗС, когато общата вещ
се използува лично само от някои
от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите
за ползата, от която са лишени, от деня
на писменото поискване.
Лично ползване по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение
по чл. 31, ал.
2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено
от ползващия съсобственик и въпреки това - той или
член на неговото
семейство продължава пряко и непосредствено да си служи
с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или
на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик;
той или член
на неговото семейство не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, не
допуска друг съсобственик да си служи с нея;
ползващият съсобственик е допуснал трето за собствеността лице, което само
или заедно с него ползва общата
вещ /ТР № 7/2012 г. на
ОСГК/. Съобразно дадените указания с ТР
№ 7/2012 г. на ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писменото поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик.
По делото е установено, че съсобствеността върху имота е възникнала
по време на брака, на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка и покупко-продажба, като същата е прекратена от момента на
влизане в сила на решение от 23.04.2018 год. по
гр.д. № 3296/2016 год. на ПРС – 06.06.2018 год., с което имотът е поставен в
дял на ответницата. Доказа се също така, че ищецът е отправил писмена покана до
ответницата, с която я е поканил да му заплаща обезщетение за ползването на
собствената му идеална част от имота. Същата е получена от С.П. на 14.10.2016
год. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
ищецът реално е имал възможност да ползва имота според правата си в съсобствеността.
Видно от показанията на св. С., след развода между страните през 2015 год.
единствено ответницата е ползвала имота в с. К., като е заживяла в него заедно
със сина си от предишен брак. По делото не се доказа ответницата да е
предоставила на ищеца този имот или част от него, независимо че със сина си е
пребивавала преимуществено на втория етаж на къщата, а на първия етаж не живеел
никой. За да се освободи от задължението да заплаща обезщетение ответницата е
следвало да докаже, че реално е предоставила ползването на имота на ищеца през процесния период и то в обем, съответстващ на правата му, а
той е отказал да се възползва от това право – нещо, което по делото не беше
установено. С оглед това същата дължи обезщетение в размер на средния пазарен
наем през процесния период. При определяне размера на обезщетението съдът
кредитира заключението на вещото лице Г. по приетата във въззивното
производство съдебно-оценителна експертиза, тъй като същото е базирано на реални оферти за
отдаване под наем на сравними обекти в непосредствена близост или в аналогични
по качества дворни места, както и на реално осъществени сделки с подобни имоти.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице Попов, прието в първата
инстанция, тъй като същото не е изследвало пазарните аналози и не е събрало
данни за реално отдадени под наем други подобни частни имоти в същото или
близко по качества селище, а определянето на месечния наем за процесния
недвижим имот е само въз основа на Наредба за условията и реда за установяване
на жилищни нужди и за установяване под наем в общински жилища. Тези правила са
приложими при отдаване под наем на общински недвижими имоти от община К.. За
процесния имот – частна собственост, следва да се прилага методиката за
определяне на пазарна наемна цена, по която е работило и вещото лице Г..
Установи се от заключението на последното, че обезщетението за ползване в
размер на средния пазарен наем на 1/2 ид.ч. от
процесния УПИ VII-5
в кв. 3 по плана на с. К., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна
сграда и стопанска постройка за периода 19.05.2017 год. – 06.06.2018 год.
възлиза на 510,50 лв., която сума
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца. Тъй като в тази част
изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд
решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил иска по
чл. 31, ал. 2 от ЗС за разликата над 325 лв. до сумата 510,50 лв., като вместо
него съдът следва да постанови друго, с което да осъди ответницата да заплати
на ищеца допълнително сумата 185,50 лева - обезщетение за лишаване от ползване
на ищеца на имота в с. К.. В останалата част по претенцията по чл. 31, ал. 2 от
ЗС обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от СК за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 4600 лв. представляваща половината от сумата, с която е погасен банков кредит към
„П.Б. Б.“ ЕАД, съдът намира следното:
Според чл. 32 ал. 2 от СК, която норма е
императивна, съпрузите отговарят солидарно за поети от тях задължения за
задоволяване на нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди
представляват общите потребности на членовете на семейството (храна, материали,
разходи), за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и
взаимопомощ. Потребителският кредит по презумпция е за задоволяване на битови
(жилищни) нужди, а при положение, че страните са били в брак, следва да се
приеме, че процесният кредит е задоволявал
нужди на семейството. Тази законова презумпция е оборима,
но в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че кредитът не е бил изразходван
за нужди на семейството, доколкото както законодателят в текста на
разпоредбата, така и съдебната практика, приемат, че заетите по време на брака
от съпрузите парични средства са предназначени и използвани за общи семейни
нужди.
В конкретния случай ищецът претендира заплащане на
половината от платените от него суми по кредита, изтеглен с цел закупуване на
водонагревателна система за имота в гр. Б., представляващ СИО. Следва да се
отбележи обаче, че страните са били в брак както към момента на сключване на
договора, така и към момента на погасяването му – на 14.10.2014 год., когато
според договора е настъпил падежът на кредита и същият е погасен с еднократно
плащане. Според заключението на вещото лице К. кредитът е погасен от ищеца на 14.10.2014 год., когато от депозитната сметка е преведена сумата 11
500,03 лв. по разплащателната му сметка, съобразно уговореното в чл. 6 от договора. През периода преди прекратяването на брака дори единият
съпруг да е погасявал кредита със свои лични средства, той не може да
претендира от другия припадащата му се част, макар и кредитът да е ползван за
семейни нужди. Това е така, защото по смисъла на чл. 21 ал. 2 от СК съвместният
принос се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа
в домакинството. Съгласно показанията на св. С. – син на ответницата,
ремонтът в Б. със средствата от кредита бил правен през 2014 год. – била
поставена пелетна камина с колектор и радиатори, като
ответницата също участвала в тези ремонтни работи – чистела и помагала с
каквото е нужно, като по това време и живеела там, т.е. поддържала и се грижела
за имота и домакинството. В този смисъл са и
показанията на св. Н.- дъщеря на страните, според която майка й също участвала
в ремонта в гр. Б., като по това време страните живеели съвместно и общо се
грижели и решавали въпросите, свързани с домакинството и общото имущество.
С оглед това съдът намира, че ответницата не дължи връщане на заплатените от
ищеца суми по договора за кредит от 14.04.2014 год. Това е така с оглед
принципа за приноса на всеки един от съпрузите в разпределянето на семейните
задължения. Затова дори не е необходимо, докато страните са били в брак, да се
изследва въпросът дали парите от кредита са били изразходвани за семейни нужди,
защото при всички положения платилият съпруг не може да търси от другия за този
период връщане на половината от средствата, послужили за погасяване на дълга. Съдебната
практика допуска изключение от този принцип единствено в случаите на трайна
фактическа раздяла - такова обективно състояние в отношенията между съпрузите,
което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа
връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за
съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в
този период са техни лични. В случая това изключение не е налице. По изложените
съображения решението, с което така предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от СК за
сумата 4600 лв. е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от СК за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 8 227,62 лв., съдът прецени
следното:
Установи се от събраните по делото доказателства -
договор от 01.04.2014 год., банкови извлечения и съдебно-счетоводна експертиза,
че след прекратяването на брака на 06.11.2015 год. ищецът е направил общо 31
вноски по 270,93 лв. за погасяване на сключения на 01.04.2014 год. договор за
потребителски кредит с „Б.ДСК“ ЕАД, или за периода 16.11.2016 год. – 16.05.2018
год. е заплатил общо 8 398,83 лв., а на 22.05.2018 год. е погасил целия остатък
от кредита чрез еднократна вноска в размер на 8056,41 лв., или – заплатените от
ищеца суми за погасяване на кредита за периода след прекратяването на брака възлизат
на 16 454,83 лв., а половината от тази сума е в размер на 8227,62 лв.
Погасените от
ищеца за периода след развода със средства от трудовите му възнаграждения
вноски по договора за кредит следва да се считат заплатени с негово лично
имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. Както беше посочено по-горе,
докато между страните е имало общо домакинство и съвместно съжителство през
време на брака им, презумпцията за използване на кредита за нуждите на
семейството е налице. В тежест на оспорващия съпруг - в случая ответницата, беше
да докаже, че с кредита не са удовлетворявани семейни нужди.
Установи се
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че на 20.04.2010 год.
ищецът изтеглил кредит в размер на 15 000 лв., който погасявал със средства от
трудовото си възнаграждение, като със сумата по кредита бил правен ремонт на
къщата в с. М.к. през периода 2011-2012 год. /св. Н./. С част от предоставената
с договора за кредит от 01.04.2014 год. сума е погасен остатъка по стария
кредит от 2010 год., а именно - на 02.04.2014 год. от разплащателната сметка на
ищеца, по която е постъпила сумата 17 000 лв., е наредена автоматична операция
в размер на 7 904,73 лв. за погасяване на кредита от 20.04.2010 год. Недоказано
остана възражението на ответницата, че сумата по този стар кредит не е била
изразходвана за задоволяване на нужди на семейството и че поради това сумата за
погасяването му чрез средствата от новия кредит следва да остане в тежест на
ищеца. Както беше посочено, св. Н.свидетелства за това, че средствата от
кредита, изтеглен през 2010 год., са вложени в ремонтни дейности в общ имот /в
с. М.к./. Обстоятелството, че част от сумата в размер на 11 700 лв. е преведена
от ищеца в срочна депозитна сметка, не обуславя извод, че тази сума не е
изразходвана за нужди на семейството. Според заключението на вещото лице К.-Н.няма
данни за последващото движение на тази сума, като от събраните доказателства не
се установи същата да е налична и ищецът да разполага с нея. В о.с.з. на
10.04.2019 год. последният изрично е заявил, че сумата не е налична като
депозит, а е изразходвана за извършените ремонти на общото недвижимо имущество.
В случая разпоредбата на чл. 161 от ГПК е неприложима, тъй като не се доказа
ищецът да е създал пречки за събиране на допуснати от съда доказателства –
установи се, че същият не разполага с исканото от насрещната страна извлечение,
като не са налице други банкови документи, от които да се установи движението
по тази сметка. С оглед това от страна на ответницата не е оборена
презумпцията, че сумите по кредита от 20.04.2010 год. и този от 01.04.2014 год.
са изразходвани за задоволяване нуждите на семейството. Това обуславя извод за
основателност на иска, поради което решението следва да бъде потвърдено и в
тази част.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 229 от 16.10.2019 год.
по гр. дело № 1215/2018 год. на РС-Ихтиман в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
иска на Б.С.М. *** срещу С.М.П. *** за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот, находящ се в с. К., за периода 19.05.2017 год. –
06.06.2018 год., за разликата над 325 лв. до сумата 510,50 лв., с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.М.П. *** да заплати на Б.С.М. ***
допълнително сумата 185,50 лева - обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, находящ се в с. К., за периода 19.05.2017 год. – 06.06.2018
год., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.