Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 1162
/ 16.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 342 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал.
4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Жалбоподателят П.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, чрез адвокат В. Х., е оспорил акт за установяване на задължение по
декларация (АУЗД) № СВ 75805-1/10.12.2019г., издаден от главен експерт в отдел
„Контрол и принудително събиране” към дирекция „Местни приходи от данъци, такси
и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-43240/1/15.01.2020г.
на директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община
Бургас.
В жалбата се твърди, че незаконосъобразно се явява
определянето на ТБО за един и същи обект в размер на общо на 1 446 лв. за
2019г. при размер на ТБО за същия обект в размер на 529 лв. за 2016г.,
494,25лв. за 2017г., 500лв. за 2018г. за ЕТ „Х.М.“ и в размер на 520,26лв. за
2019г. на физическото лице Х.М.. Счита, че в случая следва да се съобрази
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят
въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по
предоставяне на услугата, доколкото става въпрос за един и същи обект – аптека,
намираща се на ул.“Вардар“ № 1, ет.1 в гр.Бургас. Иска обжалвания АУЗД да бъде
изменен като бъде установено задължение по декларация за ТБО за процесния имот
за 2019г. в размер на 173,42лв. (съответно колона 5 и 6 от таблицата в
диспозитива на оспорения акт), и дължима главница за ТБО в размер на 0 лв. за
същата година и имот. При условията на евентуалност иска оспореният акт да бъде
отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по
пълномощие, поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на оспорения
административен акт. Претендира разноски по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Депозира писмено становище.
Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата,
ангажира доказателства и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Претендира разноски.
ФАКТИ:
Бащата на настоящият жалбоподател - Х. К.М. в качеството си на
ЕТ „Х.М.“ е бил собственик на търговски обект – магазин – аптека, с площ 145,3
кв.м, състоящ се от търговска зала, виндфанг, склад, канцелария на управителя,
коридори, WC, намиращ се в подблоково пространство (партера) на
девететажен жилищен блок в гр.Бургас, ул. „Вардар“ № 1 - нотариален акт № 23 от
01.02.2002г. (л.11-13).
На 01.03.2018г. Х. К.М. е починал и е оставил следните
наследници по закон: Л. Г. М. – съпруга, В. Х. К. – дъщеря и П.Х.М. – син,
съгласно удостоверение за наследници с изх. № 91-00-10 от 02.04.2018г. (л.15).
С данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ********** /
16.04.2018г. от тримата наследниците на Х. К.М. са декларирали придобиването по
наследство на процесния имот – сграда в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1 (л.37-46).
На 17.04.2018г. между Л. Г. М., В. Х. К., П.Х.М. от една
страна и „Лилифарма 2018“ ЕООД от друга страна е сключен договор за
предоставяне за ползване на недвижим имот – търговски обект, аптека, с площ от
145,3 кв.м, намиращ се в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1 за срок от 5 години срещу
задължението на „Лилифарма 2018“ ЕООД да стопанисва, опазва имота и организира
охраната му; заплаща за своя сметка таксата за битови отпадъци на имота и
заплаща за своя сметка от свое име или от името на и за сметка на собствениците
данъка за имота. Посочено е, че имота се предоставя за ползване за аптека (л.17-18).
Представено е разрешение за търговия на дребно № АП-1654/10.04.2018г. с
лекарствени продукти, включително и приготвяни по магистрална и фармакопейна
рецептура на „Лилифарма 2018“ ЕООД, с управител Л. Г. М. (л.16).
На основание чл.197, ал.3 от ДОПК, главен експерт в отдел
„Контрол и принудително събиране“ към дирекция „Местни приходи от данъци, такси
и реклама“ при Община Бургас е издал обжалвания акт за установяване на
задължения № СВ 75805-1/10.12.2019г. (л.35). В процесният АУЗД е посочен вида
на задължението – ТБО, периодът, за който се дължи – 2019г., партидния номер на
имота, главницата на задължението, лихвата и общата сума, която се дължи. В
мотивите на акта, декларацията, в която е описан имота е индивидуализирана чрез
входящ и партиден номер. Посочена е и данъчната оценка на имота – 209 565,90
лв. и данъчната оценка за притежаваната 1/3 идеална част декларирана от
жалбоподателя, в качеството му на собственик – 69 855,30 лв.
АУЗД е съобщен на жалбоподателя на 17.12.2019г. (л.34). Той е
оспорил акта пред директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас с жалба
депозирана пред органа на 31.12.2019г. (л.28-32). Решаващият орган се е
произнесъл с решение № 94-01-43240/1 от 15.01.2020г., с което е потвърдил
обжалвания АУЗД. Решението е съобщено на жалбоподателя на 23.01.2019г. (л.24). Жалбата
сезирала съда е подадена на 04.02.2019г.
По делото са представени съобщение № 73750-2448 от Дирекция
„МПДТР“ при Община Бургас, изпратено до Х.М. за дължимият данък върху недвижим
имот и такса битови отпадъци за сграда в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1 с партида №
********* 001 по декларация № 10772/25.06.2010г. (л.19); съобщение № 73751-2449
от Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, изпратено до Л. Г. М. за дължимият данък
недвижим имот и такса за битови отпадъци за три имота, сред които и сграда в
гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1 с партида № ********* 001 по декларация № **********/16.04.2018г.
(л.20); преводни нареждания/вносни бележки (л.21-22); мотиви към проекта на
Закона за местните данъци и такси (л.70-74); писмо от Дирекция „МПДТР“ при
Община Бургас до Административен съд Бургас относно доказателства и разяснения
по адм.д. № 343/2020г. (л.79); заявление до директора на дирекция „МПДТР“ при
Община Бургас от Л. Г. М., В. Х. К. и П.Х.М. (л.84-86); извлечение от
информационния масив на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас за начисления и
съответно платения размер на такса
битови отпадъци за периодите 2016г. – 2019г. на ЕТ „Х.М.“ (л.95); електронно
копие на декларация по чл.17 (отм.) от ЗМДТ, с декларирана отчетна стойност на
имота – 75 400 лв. (л.100) и данъчни оценки на имота за периода 2016г. –
2019г. (л.96 – 99).
Правни изводи:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от главен инспектор в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно
правомощията предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община
Созопол (л.51).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Актът
е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и правните
основания за издаването му.
АУЗД
е издаден въз основа на декларация с вх. № ********** от 16.04.2018г., на
основание чл. 107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ТБО е посочен общо
за недвижим имот партиден № 5202Н67517 без да е изложено разпределението му по
трите вида услуги, които се включват в таксата.
Това
процесуално нарушение не е съществено, тъй като разяснения за начина, по който
е формирана дължимата сума се съдържат в административната преписка, където е
посочена основата, послужила за определяне на ТБО, посочена е всяка от ставките
съобразно трите вида услуги. След като механизмът на образуване на определената
с АУЗД ТБО се съдържа в административната преписка, обстоятелството, че той не
е изложен надлежно и в самия акт, не обосновава неговата порочност поради
допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като не е нарушено правото
на защита на лицето, на което се вменява задължението да плати съответното ТБО.
В този смисъл Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.
Съдът
намира, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
Същият
е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите
служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато
не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото
не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил цялото задължение за
такса битови отпадъци за 2019г., за притежаваната от него идеална част от
правото на собственост върху недвижим имот на територията на Община Бургас.
В
процесния случай между страните няма спор относно това дали услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на обществените
територии и третирането на отпадъците в депа е предоставена. Страните са
съгласни, че такава услуга е предоставена. Затова доказателства в тази насока
не са събирани. Няма спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят има
задължение да плаща ТБО за имота с партиден № 5202Н67517, съобрасно
съсобствената си квота. Спорът касае начина, по който се формира основата,
върху която се определя дължимата такса битови отпадъци за един и същ обект,
когато негов собственик е търговец и когато собственикът е физическо лице, т.е.
страните спорят за размера на дължимата от жалбоподателя ТБО за посочения имот.
Обжалваният
АУЗД е определил такса битови отпадъци за имот с посочен в акта партиден номер,
представляващ сграда, находяща се в гр.Бургас, ул. „Вардар“ № 1, за 2019г. в
размер общо на 482 лв., дължими от един от съсобствениците на имота – настоящ
жалбоподател. Размерът на дължимата такса е определен въз основа на данъчната
оценка на имота, която е в размер на 209 505,90 лв. за целия имот и 69 855,30
лв. за 1/3 ид.част, каквато е собствеността притежавана от жалбоподателя.
До
м.март. 2018г. собственик на същия недвижим имот е ЕТ „Х.М. – Х. К.М.“, с ЕИК
*********. Поради смъртта на физическото лице, едноличният търговец е заличен
от Търговския регистър, а собствеността на имота е преминала върху неговите
наследници по закон – съпруга, дъщеря и син (настоящия жалбоподател). Когато
собственик на имота е бил едноличният търговец, дължимата такса битови отпадъци
била определяна въз основа на отчетната стойност, която в процесния случай е в
размер на 75 400 лв. за същия имот. Така дължимата такса битови отпадъци,
когато собственик на имота е едноличния търговец, била в размер на 520,26 лв.
за целия имот (от които 1/3 е 173,42 лв.). Жалбоподателят счита, че този
подход, при който за един и същ имот, в който се помещава аптека през времето,
когато собственик е бил едноличен търговец и през времето, когато собственик са
три физически лица, се определя дължима такса битови отпадъци въз основа на
съвършено различна база – в първия случай отчетна стойност в размер на 75 400
лв., а във втория случай данъчна оценка в размер на 209 505,90 лв., е
незаконосъобразен и води до определяне на дължима такса за битови отпадъци,
която противоречи на целта на Закона за местните данъци и такси.
Съгласно
чл.67, ал.1 от Закона за местните данъци и такси размерът на ТБО за всяко
задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за
понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, т.е.
„замълсителят плаща“. Според разпоредбата на ал.4 на същия член количеството
битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови
отпадъци, а съгласно ал.2 на чл.67 от ЗМДТ размерът на таксата на битови
отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга
по чл.62 от ЗМДТ, която се определя, като разходите за сметка на ТБО за
текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл.66, ал.13 за всяка
услуга, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в
зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл.62.
Легална
дефиниция на понятието „битови отпадъци“ се съдържа в §1, т.17 от Закона за
управление на отпадъците. Независимо от вида на отпадъка, разпоредбата на чл.7,
ал.1 от ЗУО задължава всяко лице, от чиято дейност се образуват отпадъци, да ги
третира самостоятелно или да ги предостави за събиране с транспортиране и
третиране в съответствие с изискванията на ЗУО. Тази разпоредба изразява
основния принцип в управлението на отпадъците – „замърсителят плаща“, установен
в чл.191 от §2 от договора за функциониране на Европейския съюз и чл.15 и
Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г.
относно отпадъците. За да гарантира спазването на този принцип в управлението
на отпадъците, законодателят в чл.67, ал.1, 2, 4 и 5 от ЗМДТ е регламентирал
начините за определяне на размера на дължимата такса. В ал.4 е определен
принципът, а именно, че таксата се определя според количеството отпадъци. В
ал.5 е уредено изключението, според което общинският съвет може да приеме
основа или основи, различни от посочената в ал.4, при условия, че съществуват
обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й. Въпреки, че така
уредената хипотеза в закона следва да се прилага по изключение, в
действителност това е масовият начин за определяне на размера на дължимата
такса за ТБО, тъй като общините не разполагат с възможности да определят
количеството битови отпадъци, които всяко задължено лице изхвърля. Това
законодателно решение според практиката на Съда на Европейския съюз не е в
противоречие с принципа „замърсителят плаща“.
В
конкретния случай жалбоподателят не оспорва възприетата от закона евентуална
възможност размерът на таксата за битови отпадъци да се определя върху основа,
приета от общинския съвет, а не според количеството битови отпадъци.
Жалбоподателят обаче счита, че промяната на основата според различните субекти,
а не според предназначението на обекта, за който се дължи ТБО или според
количеството отпадък, противоречи на целите на ЗМДТ и води до неравно третиране.
Тези възражения са основателни.
След
като законодателят в чл.67, ал.4 от ЗМДТ изрично е регламентирал като водещ
принципа за определяне на размера на ТБО според количеството битови отпадъци,
то всички останали евентуални методи за определяне, които общинският съвет може
да приеме съгласно законовата делегация на чл.67, ал.5 от ЗМДТ, следва да
съблюдават в някаква степен този принцип. Подходът, който в конкретния случай е
използван, води до нарушаване на принципа на пропорционалността (баланса между
публичният интерес и индивидуалните права) и на принципа на равното третиране
(поради по-ниския размер на отчетната стойност спрямо размера на данъчната
оценка, търговците- собственици съществено са облагодетелствувани спрямо
физическите лица – собственици на едни и същи обекти), както и до нарушаване на
основния принцип, който е въведен и в разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗМДТ за
понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъци („замърсителят
плаща“), изискващ не само да се определи субекта, който замърсява, но и до
колко замълсява. Както беше посочено недвижимият имот, за който е определена
процесната ТБО във всичките й три компонента, има едно и също предназначение –
аптека, както по времето, когато собственик е едноличен търговец, така и по времето,
когато собственик са три физически лица. Макар да става дума за предполагаемо,
а не за точно определяне на количеството битов отпадък, обосновано може да се
предположи, че след като не е променен размерът на недвижимия имот, нито
неговото предназначение, то той както през 2018г., така и през 2019г. причинява
относително еднакви по размер отпадъци. При положение, че тези факти не са
спорни между страните, незаконосъобразно административният орган започва да
формира дължимата такса върху друга основа не поради промяна в количеството на
изхвърления битов отпадък, а поради промяна в субекта, който притежава
недвижимия имот. Такава логика за формиране размера на таксата битови отпадъци
не се съдържа както в Закона за местните данъци и такси, така и в цитираната
по-горе Директива 2006/12. Вярно е, че в чл.17, ал.3, т.2 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Бургас е регламентирано, че за нежилищни имоти размерът
на таксата ТБО се определя пропорционално в промили върху данъчната оценка на
имота за граждани или отчетната стойност на активите за предприятия. Този
подход обаче, при който основата се променя според субекта, който притежава
имота, е противоречие с основния принцип, регламентиран в директивата и чл.68
от ЗМДТ, а именно „замърсителят плаща“ и с принципа на равното третиране.
Разбира се и според наредбата задълженото лице е собственикът на имота, който
по презумпция е и замърсител, но необосновано е определянето на различни основи
в зависимост от вида на субекта, а не в зависимост от друг критерий, който да
се доближава до водещото изискване на закона, а именно размерът на ТБО да се
определя в зависимост от количеството отпадъци.
От
събраните по делото доказателства се установи, че за периода от април (когато е
починал наследодателят) до декември 2018г., когато собственик на имота вече са
физическите лица, между които процесният жалбоподател, административният орган
отново е определил дължима ТБО за целия имот в размер на 520,26 лв., колкото е
бил размерът на таксата, когато собственик е едноличният търговец. Едва през
процесната 2019г. административният орган без наличие на други основания
променя основата и определя съществено по-голяма такса. Това води и да
нарушанаване на принципа на оправданите правни очаквания.
В
процесния случай, тази разпоредба чл.17, ал.3, т.2 от Наредбата за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Бургас противоречи на нормативен акт от по-висока степен и на основание чл.5,
ал.1 от АПК следва да се приложи по-високият по степен нормативен акт.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваният АУЗД следва да бъде изменен,
като бъде определен размер на ТБО равен на този, който органът сам е определил
на жалбоподателя през 2018г. в размер на 173,42 лв. (520,26 лв. за целия имот),
която към настоящия момен е платена за 2019г. (л.35, 58 ).
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. По
делото е представено доказателство за платена д.т. в размер на 10 лв. и искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38,
ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно посочените разпоредби адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на 1. лица, които имат
право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на
друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което
съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36,
ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
По
делото са налице писмени доказателства, от които се установява, че
процесуалният представител е сестра на жалбоподателя (л.15). Този факт
обосновава извода, че в случая са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.3 от
ЗА и при наличие на направено искане, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.8, т.1
от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът следва да определи възнаграждение в
размер на 300 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ акт за установяване
на задължение по декларация № СВ 75805-1/10.12.2019г., издаден от главен
експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” към дирекция „Местни приходи
от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-43240/1/15.01.2020г.
на директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община
Бургас, с който на П.Х.М. е определена ТБО за 2019г. за имот партиден № 5202Н67517
в размер на 482 лв. и дължима в размер на 404,91 лв., като ОПРЕДЕЛЯ ТБО за
2019г. за имот партиден № 5202Н67517 в размер на 173,42 лв. и дължима в размер
на 00,00 лв.
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати на П.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, чрез адвокат В. Х. разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: