Определение по дело №395/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 284
Дата: 14 юли 2023 г. (в сила от 18 юли 2023 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20232200200395
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
гр. Сливен, 14.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело №
20232200200395 по описа за 2023 година
На основание чл.64 ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
отношение на Г. М. М., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № 254/2023г. по описа на ГДБОП, пр.пр.№ 1259/2023г. по описа
на ОП Сливен.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано с частна
жалба или частен протест в 3-дневен срок, считано от днес, пред Апелативен
съд – Бургас.
В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред
въззивната инстанция на 21.07.2023г. от 11.00ч., за която дата се съобщи на
страните.
Препис от определението да се изпрати незабавно на ГДИН Ареста при
Затвора Сливен.
Препис на определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
ОП Сливен.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Определение № 284/14.07.2023г. по ЧНД № 395/2023г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура –
Сливен за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на
обв.Г.М.М., ЕГН **********, по досъдебно производство № 254/2023г. по
описа на ГДБОП, пр.пр.№ 1259/2023г. по описа на ОП Сливен.
В искането се посочва, че от събраните до момента доказателства по
делото може да се направи обосновано предположение, че обв.Г.М.М. е
извършил престъплението, в което е обвинен, като е посочен като извършител
от свидетелите Т.И.Н. и Д.К.С.. Сочи, че бил заварен от полицейските
служители и задържан в имота, находящ се в гр.Сливен м.“М.г.“ № 98, в
момент на приготвяне на прекусор Ефедрин, като заявил, че извършва
различни по вид химични реакции чрез използване на изградената в имота
инсталация за синтез на прекурсора, а установените в имота съоръжения и
материали са негови и предназначени за направата на Ефедрин. Това негово
заявление е вписано в протокола за извършено претърсване и изземване в
имота. Прокурорът сочи се, че деянието е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди
до сто хиляди лева. Твърди се, че е налице реална опасност обвиняемия да се
укрие или да извърши ново престъпление, извеждащо се от факта, че
обвиняемият е осъществявал престъпна дейност в съучастие с още две лица,
като предмет на дейността е било създаване на лаборатория, чрез набавяне на
значително по обем и сложност техническо оборудване, инсталирането му в
няколко имота, набавяне на големи количества материали и производство на
прекурсори. Била разпределена дейността в различни имоти, като процеса на
производство бил подробно изучаван от обвиняемите, и била изградена
сложна организация и логистика за извършване престъпната дейност в
резултат, на която е произведено голямо количество, над 89кг прекурсор
Ефедрин, който е основно вещество за производство на наркотично вещество
метамфетамин. Прокурорът твърди, че сложният механизъм за
осъществяване на престъпното деяние и голямото количество на
произведените и държани прекурсори, очертава една изключително висока
обществена опасност на извършеното и дееца, даваща основание да се
презумира и реалната опасност за извършване на друго престъпление. Тази
презумпция се извежда не само от самия механизъм на деянието, в което
участват няколко лица, но и от изключителна конспиративност между тях,
както и от факта, че деянието е планувано, предварително съгласувано,
избирани и ползвани са различни имоти отдалечени значително един от друг,
с което се е целяло обезпечаването на невъзможност свързването на всички
участници в престъплението, както и установяване на всички места, в който
1
са разположили оборудване, материали и готови прекурсори. Прокурорът
сочи, че освен от високата обществена опасност на извършеното, опасността
да извърши друго престъпление се презумира и факта, че обв.М., е бил
осъждан за идентично престъпление на лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен
срок от три години, влязло в сила на 20.12.2018г. Представителят на
държавното обвинение прави извод, че изложеното характеризира
обвиняемия, като лице с изключително висока обществена опасност и с
трайно изградени престъпни навици, с нисък праг на въздържание от
извършване на престъпления. Иска вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража по отношение на обв.М., тъй като са налице всички
основания по чл.63 ал.1 от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен в съдебно заседание
поддържа искането. Излага същите аргументи, каквито е изложил в искането
си и счита, че е налице обосновано подозрение за извършено деяние от
обв.М., както и, че са налице материално правните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК. Посочва, че участието на обвиняемият в
извършеното престъпление се доказва от показанията на разпитаните
свидетели, както и факта, че обвиняемият е намерен във вилата, в момент, в
който са произвеждани прекурсорите. Счита, че е налице реална опасност,
обв.М. да се укрие и да извърши друго престъпление, което се обосновава от
факта, че е налице една сложна престъпна дейност, съпроводена с голяма
конспиративност – в няколко имота е осъществена, от няколко лица,
разпределили са си ролите помежду си. Сочи, че е налице изключително
висока опасност на осъщественото, която може да мотивира обвиняемия да
осъществи друго престъпление. Твърди, че обвиняемият е осъждан за
идентично деяние, което презумира опасността да се укрие или извърши
друго престъпление. Пледира за вземане мярка за неотклонение задържане
под стража спрямо обв.М..
В съдебно заседание обв.Г.М.М. се явява лично и със служебния си
защитник адв.Йордан Дончев от АК Сливен. Защитата оспорва искането на
ОП Сливен относно налагане на най-тежката мярка за неотклонение
задържане под стража по отношение обв.М.. Твърди, че обвиняемият имал за
цел да произвежда хранителни добавки, а не наркотици и да ги
разпространява. Счита, че обв.М. е реабилитиран за осъждането си през
2018г. и не е осъждан. Заявява, че е семеен, има две деца, със средно
образование е, има постоянен адрес и адресна регистрация в гр.Сливен.
Акцентира, че е оказал съдействие на разследващите органи. Пледира за
налагане на по-лека мярка за неотклонение по преценка на съда.
В личната си защита обв.М. посочва, че е семеен, с две деца – на 13
години и на 16 години. В последната си дума обв.М. моли за вземане на по-
лека мярка за неотклонение от задържане под стража, а именно домашен
арест.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Досъдебно производство № 254/2023г. по описа на ГДБОП е образувано
на 11.07.2023г. по реда на чл.212 от НПК за престъпление по чл.354а ал.1
изр.1 и изр.2 от НК, за това, че от неустановена дата до 11.07.2023г. в
гр.Сливен, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал прекурсори,
материали и съоръжения за производство на високорискови наркотични
вещества, както и високорискови наркотични вещества с цел тяхното
разпространение.
С постановление на разследващия орган на 13.07.2023г., Г.М.М. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.1 изр.2,
вр.чл.20 ал.2 от НК, за това че на12.07.2023г. в следните имоти: апартамент в
***, вила, находяща се в гр.Сливен, м.“М.г.“ № 98 и имот, находящ се в
гр.Сливен, ***, в съучастие с М.К.Д., ЕГН ********** и П.Д.С., ЕГН
**********, като съизвършител, без надлежно разрешително по смисъла на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал
прекурсори, материали и съоръжения за производство на високорискови
наркотични вещества – метамфетамин, с цел тяхното разпространение, както
следва:
- във вила находяща се в гр. Сливен, м.“М.г.“ № 98, в съучастие с
М.К.Д., ЕГН ********** и П.Д.С., ЕГН **********, като съизвършител, без
надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, държал съоръжения за производство на
високорискови наркотични вещества – метамфетамин, а именно химическа
инсталация, съставена от прозрачни колби, маркучи и електромагнитни
бъркалки за разтвори, съдържащи химични вещества необходими за химичен
синтез на наркотични вещества, с цел тяхното разпространение;
- във вила находяща се в гр.Сливен, м.“М.г.“ № 98, в съучастие с
М.К.Д., ЕГН ********** и П.Д.С., ЕГН **********, като съизвършител, без
надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, държал прекурсори – ефедрин с тегло /бруто с
пластмасови бутилки/ около 21.423кг, за производство на високорисково
наркотично вещество метамфетамин, с цел неговото разпространение;
- в апартамент ***, в съучастие с М.К.Д., ЕГН ********** и
П.Д.С., ЕГН **********, като съизвършител, без надлежно разрешително по
смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
държал прекурсори – ефедрин /бруто с опаковките/ около 68.600кг., за
производство на високорискови наркотични вещества – метамфетамин, с цел
тяхното разпространение;
- в имот находящ се в гр.Сливен, ***, в съучастие с М.К.Д., ЕГН
********** и П.Д.С., ЕГН **********, като съизвършител, без надлежно
разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества
3
и прекурсорите, държал съоръжение за производство на високорискови
наркотични вещества – метамфетамин, а именно химическа инсталация,
съставена от вакум помпи, съдове, туби, мерителни кофи, фунии, съдържащи
остатъци от химични вещества, необходими за химичен синтез на наркотични
вещества, с цел тяхното разпространение.
Разпитан в качеството на обвиняем, М. не дава обяснения.
Независимо от обстоятелството, че досъдебното производство е едва в
начален етап, образувано е на 11.07.2023г., в хода на разследването са
извършени немалко процесуално-следствени действия – разпит на
свид.Д.К.С., свид.Т.И.Н., свид.С.В.С., извършени са претърсвания и
изземвания с разрешение на съдия, доброволно са предадени вещи, извършен
е оглед на веществени доказателства, изготвени са експертни справки. Към
делото е приложена и електронна справка за съдимост на обв.М. и декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние.
Въз основа на описаните по-горе факти съдът направи следните правни
изводи:
Искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража на обв.Г.М.М. е основателно и като такова следва да се
уважи.
Съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно
налице е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Обвиняемият М. е привлечен в това си качество за извършено деяние по
чл.354а ал.1 изр.2, вр.чл.20 ал.2 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 20 000 лева до 100 000 лева.
От събраните до този момент доказателства и доказателствени средства в
досъдебното производство – писмени, гласни и веществени такива, съдът
намира, че е налице обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия
към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. Съдът
намира, че към настоящия момент не е необходимо категоричното доказване
на повдигнатото обвинение, а е достатъчно да е създадено предположение, че
такова деяние е осъществено, каквото в случая е и налично. Необходимо е
съдът да уточни, че за нуждите на настоящото производството във връзка с
вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия не е необходимо да са
налице категорични и безспорни доказателства за виновното му поведение, а
е достатъчно да е налично подозрение и то обосновано за съпричастността му
към конкретното престъпно деяние. В настоящия казус, събраните към
момента доказателства и доказателствени средства, позволява да се направи
такова обосновано предположение.
Реалната опасност обвиняемият М. да се укрие или извърши
4
престъпление е налице, което се извежда от механизма и начина на
извършване на деянието, както и от голямото количество иззет прекурсор. За
обв.М. такава реална опасност е налична, изхождайки и от обстоятелството,
че му е повдигнато обвинение за извършено деяние в съучастие с още две
лица. Реалната опасност за извършване на престъпление се презумира и от
факта, че е била създадена лаборатория, чрез набавяне на значително по обем
и сложност техническо оборудване, инсталирането му в няколко имота,
набавяне на големи количества материали и производство на прекурсори,
като самата дейност е била разпределена в различни имоти, в едни от тях се е
осъществяло складирането на материали и производството на прекусорите, а
в друг се е осъществявало съхранението, съответно подготовката за продажба
на произведения Ефедрин. Очертава се изключително висока обществена
опасност на извършеното и дееца, изхождайки от изградения сложен
механизъм за осъществяване на престъпното деяние и голямото количество
на произведените и държани прекурсори. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че в самия механизъм на деянието участват няколко лица,
които са поддържали изключителна конспиративност при контактите
помежду си. Презумпцията за извършване на престъпление се извежда и от
обстоятелството, че наказателното производство е в началния си етап и
престои да бъдат установени и разпитани и други лица, свързани с
осъщественото деяние от обвиняемия и които до този момент не са
установени и разпитани, като обвиняемия може да повлияе на техните
показания.
Реалната опасност от укриване на обвиняемия също е налична,
изхождайки от горепосочените обстоятелства, както и от размера на
наказателната санкция, която може евентуално да понесе обвиняемият за
повдигнатото му обвинение.
Наведеното от защитата на обв.М. и от обвиняемия, че е семеен, има две
деца и постоянен адрес, със средно образование е, не е основание, налагащо
вземане на по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража. Същите
са били налични и по време на извършване на деянието, но не са го възпрели
от тази дейност. Относно твърдението за съдействие от негова страна на
разследващите органи за разкриване на обективната истина, съдът го намира
за неотговарящо на истината. Обвиняемият е установен във вилата при самия
процес на производство на прекурсора от разследващите органи, а не чрез
неговото съдействие. Нещо повече, разпитан като обвиняем, не дава
обяснение, което разбира се е негова право. Предвид това, съдът намира, че
обвиняемият не е съдействал на органите на разследването за разкриване на
обективната истина по делото и това не може да даде основание на съда за
вземане на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража.
Поради това съдът счита, че доводите на защитата на обв.М. за вземане на по-
лека мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, са
неоснователни.
Действително делото е в началния си етап, по него са разпитани
5
свидетели, установяващи деянието, за което е привлечен обвиняемият, част
от инкриминираните вещи са предадени с протокол за доброволно предаване
от свид.Содаджиев, а по-голяма част са иззети при извършените
претърсвания, като предстои извършване на други процесуално-следствени
действия, свързани с установяване на обективната истина по делото и
проверка на доказателствата.
Съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление, съдът намира, че е налице, което се установява от
горепосочените обстоятелства, съчетано с механизма и начина на извършване
на деянието, количеството иззет ефедрин, определящо високата степен на
обществена опасност на деянието, както и високата степен на обществена
опасност и на обвиняемия. Това се установява и изхождайки от факта, че
деянието е планувано, предварително съгласувано, подхожда се предпазливо
и прикрито, изчаква се и се избира подходящ и удобен момент, като
предварително се проверят местата и хората. Налице е и системност в
действията на обвиняемите при осъществяване на противоправната дейност.
По този начин се цели да не се поемат рискове и да не се разкрива
престъпната дейност. Поради това, съдът намира искането на защитника на
обвиняемия, както и на самия обвиняем, за вземане на по-лека мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, а именно домашен арест, за
неоснователно и неподкрепено от приложения доказателствен материал по
делото.
Съобразно това вземането на по-лека мярка за неотклонение би било в
противоречие и с целите, визирани в разпоредбите на чл.57 от НПК и най-
вече да попречи на обвиняемия да извърши престъпление и да се укрие.
Съдът, след като изследва всички факти, имащи значение за вида на
мярката за неотклонение на обвиняемия, и предвид условията, посочени в
чл.56 ал.3 от НПК, като съобрази високата степен на обществена опасност на
престъплението, за което е привлечен обвиняемият, а също и високата
обществена опасност на обвиняемия, доказателствата, приложени по делото
срещу обвиняемия, намира, че е налице хипотезата на чл.63 ал.1 от НПК и
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че
обвиняемият не е трудово ангажиран и няма доходи, видно от декларацията
за семейно и материално положение и имотно състояние. Действително
обвиняемият е осъждан за деяние по чл.354а от НК, като е изтекъл
определения му изпитателен срок на наложеното му наказание, но това
обстоятелство не налага вземането на по-лека мярка за неотклонение от
задържане под стража, както и не аргументира съдът за вземането на такава. С
вземането на мярка за неотклонение задържане под стража на обв.М., съдът
счита, както посочи по-горе, че ще бъдат изпълнени и целите на мярката за
неотклонение, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира искането на ОП Сливен за
6
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на
обв.Г.М.М., за основателно.
Ето защо, на основание чл.64 ал.1 от НПК, Сливенският окръжен съд
взе мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на Г.М.М.,
ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 254/2023г. по
описа на ГДБОП, пр.пр.№ 1259/2023г. по описа на ОП Сливен.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:_______________


7