Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
20.03.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и първи януари година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3393 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на спора са субективно съединени осъдителни искове с пр. основание чл.
79, ал. 1, предл.
І от ЗЗД, вр. чл.430,
ал.1 ТЗ.
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на „Ю.Б." АД, ЕИК ******, с
пълномощник адв.В.В. - САК
срещу М.Н.М.,
ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН **********, с която са предявени в условията на
субективно съединяване искове с пр.
основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.60, ал.2 от ЗКрИ,
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 32 912,97
евро - дължима главница по сключен
договор за кредит № HL 35496 от 26.03.2008г. за периода от 23.06.2016г. до 11.03.2018г.,
обявен за изцяло предсрочно изискуем на 04.01.2018г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се присъждане на
разноски сторени в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че ответниците
М.Н.М. и П.А.М. са ползвали банков кредит, съгласно сключен с „Ю.Б." АД /с предишно наименование Ю. И Е.Д. Б. АД/, Договор
за потребителски кредит № HL 35496/26.03.2008г., по силата на който ищцовата
банка им е предоставила потребителски кредит от 38 000 евро. Твърди се, че
кредитополучателите са преустановили плащането на дължимите месечни вноски за
договорни лихви и главница на 23.06.2016г., като от тази дата са изпаднали в
забава. Поради допуснати просрочия по Договора за потребителски кредит, а
именно деветнадесет вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от
23.06.2016г. до 23.12.2017г., на основание чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит
на 04.01.2018г. вземанията на банката по цитирания договор били обявени за
изцяло предсрочно изискуеми, за което са уведомени с покани, връчени по
възлагане от ЧСИ Н.М.,*** действие СГС.
В законоустановения срок по чл.367 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците М.М.
и П.М., чрез пълномощник адв.Д. Д.. В отговора исковата
претенция е оспорена, като неоснователна. Сочи се, че банката не е изправна
страна по договора за кредит, поради едностранно увеличение на лихвения процент
по кредита, което довело до неправомерно увеличение на дължимите вноски и на
остатъчния дълг. Заявено е искане за извършване преценка на неравноправност и
нищожност на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от процесния
договор за кредит, относно начина на определяне и едностранна промяна на
възнаградителната лихва. Посочват още, че в чл.3, ал.1 от договора за кредит е
уговорен лихвен процент, равен на сбора от Базовия лихвен процент на Ю. и Е. Д.
Б. АД, който е 6,35% и надбавка в размер на 0,6 пункта. Твърди се, че веднага след сключване на договора, Банката
едностранно е увеличила лихвата по договора на 8,55%, като увеличението е
предприето въз основа на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора за кредит.
Заявяват още, че банката се е обогатила неоснователно и дължи връщане на
надплатените суми в размер на 4 832.88 евро, за периода 26.03.2008г. до
23.05.2016г., представляваща разлика между сумата на платените лихви и сумата
на дължимите лихви при договорения лихвен процент от 6,95%. В отговора на исковата молба, при
евентуалност е наведено възражение за прихващане за сумата от 4 832.88 евро, представляваща разликата между дължимата
лихва при лихвен процент съгласно договор за кредит и недължимо платената лихва
при увеличен лихвен процент за периода от 26.03.2008г. до 23.05.2016г., както и сумата 185.04 евро, представляваща
недължимо платени „Такси админ. на просрочен кредит“ за периода от 26.03.2008г.
до 23.06.2016г. Ответниците твърдят, че
сумите са платени без правно основание, поради нищожност на клаузите,
предвиждащи право на банката да променя едностранно лихвата по кредита. С отговора е представено извлечение от
банковата сметка на ответника М. в ищцовата банка, с оглед установяване на
плащането на сумите предмет на възражението за прихващане. Оспорва представените с исковата молба
извлечение от счетоводните книги на банката и справка по чл.366 ГПК.
В срока по чл.372 от ГПК, не е депозирана
допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищцовото дружеставо чрез пълномощника си адв.В. В. поддържа
предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците
М.М. и П.М., чрез пълномощник адв.Д.
Д..
Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и ал.3 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, като и от приетия Договор за банков кредит № HL
35496 от 26.03.2008г., се установява, че „Ю.Б." АД /с
предходно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/, като кредитодател е предоставил на М.Н.М. и П.А.М. в качеството им на кредитополучатели
и солидарни длъжници, потребителски банков кредит в размер на 38 000 евро. /л.14-л.19 от делото/ Съгласно клаузата на чл.5 от договора за потребителски
кредит, страните уговорили срок на погасяване
на кредита: 300 месеца. В клаузата на чл.6, ал.1 от договора е приет начин на
погасяване на кредита - с анюитетни
вноски в размер на 267, 37 евро всяка.
В клаузата на чл.2 от договор за банков кредит
е уговорено, че кредита се усвоява по конкретна сметка „Ю. И Е. Д. Б.“ АД, по
писмено искане от кредитополучателя. Според уговореното в клаузата на чл.3, за
усвоения кредит, кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер
на сбор от БЛП на банката за жилищни кледити в евро плюс договорна надбавка от 0,6
пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 6,35 %.
Вземането на банката по предоставения кредит е обезпечено с учредена втора по
ред договорна ипотека върху двуетажна вилна сграда в гр.София, в.з. Симеоново,
собственост на кредитополучателите, съгл.чл.13, ал.1 от договора.
Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора за кредит при
неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло или частично, целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска.
Ответниците не оспорват, че са подписали лично Договор за потребителски кредит HL 35496 от 26.03.2008г., както и че
предоставения кредит е усвоен.
Не е спорно, като е видно и от приложените писмени
доказателства, че на 26.03.2008г., между същите страни - М.М.
и П.М. и банката ищец е подписан и друг договор, а именно Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL34916 от 26.03.2008г., по силата на който кредиторът
предоставил на ответниците 342 000 евро
за покупка на недвижим имот.
Представена е с исковата молба покана
за изпълнение до ответника М.М., връчена чрез ЧСИ Н. М.,
с рег.№841 от КЧСИ, по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 10.02.2018г., с която ищцовата „Ю.Б." АД, заявява, че поради неплащане на деветнадесет
вноски по Договор за потребителски банков кредит № HL 35496 от 26.03.2008г.,
дължими за периода 23.06.2016г. до 23.12.2017г., на основание чл.18, ал.1 от
договора, на 04.01.2018г. вземанията на банката по цитирания договор за обявени
за предсрочно изискуеми, вкл. главница - 32 912,97 евро, договорни лихви – 4 774,82
евро, такси 287,47 евро./л.21-
л.22 от делото/ В отправената
чрез ЧСИ Н. М. до ответника покана за изпълнение се съдържа изявление за
обявена предсрочна изискуемост и на вземанията на банката по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL34916 от 26.03.2008г., в общ размер на 372 338,05
евро.
Представен е препис от Покана за
изпълнение с аналогично съдържание изпратена до ответницата П.А.М. адрес чрез
ЧСИ Н. М., с рег.№841 от КЧСИ, по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 10.02.2018г./л.25- л.26 от делото/ И двете покани са връчени на адрес гр.София,
кв.Симеоново, ул.********, който е постоянен и настоящ адрес на
ответниците./справки
по НБД на л.30-л.31/
От приетото неоспорено заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.
Ю.Х. - счетоводител, се установява, че при извършената проверка в
счетоводството на банката ищец, експертът е установил, че по Договор за
потребителски кредит № HL от 26.03.2008 г.
е усвоена главница в размер на 38
000 евро на 23.04.2008г. Вещото лице е
констатирало, че са погасени 97 месечни вноски за периода 23.05.2008г. до
23.05.2016г., в размер на 5 087,03евро.
От заключението се установява, че към 04.01.2018 г. - датата на обявяване на
предсрочна изискуемост от „Ю.Б." АД, непогасените просрочиени
суми по процесния Договор за потребителски кредит № HL от 26.03.2008 г. са
следните: 1 437,33 евро – формирана от непогасени 19 месечни вноски за главница
с падеж от 23.06.2016 г. - 23.12.2017 г., както и 4 588,99 евро - непогасени лихви за редовна
главница. Просрочените плащания по Договор за потребителски кредит № HL от
26.03.2008г. за главница, лихви и такси
за периода от 23.06.2016 г. до 11.03.2018 г., вещото лице е проследило и онагледило
в Таблица 1, в отговор на първата задача на експертизата. Видно от заключението
на дължимата неплатена главница по процесния договор за потребителски кредит към датата на изготвяне на заключението - 09.09.2019 г. е в размер
на 32 912,97 евро, от която:
-
Просрочени 21 (двадесет и една) вноски
за главница за периода от 23.06.2008 г.
до 23.02.2018 г. в размер на 1 599,22
евро;
- Предсрочно изискуема главница с ненастьпил
падеж за плащане от 31 313,75 евро.
По въпроса поставен от ответниците каква сума е събрала банката под
формата на лихви в резултат на увеличението па лихвата по кредита,
представляваща разликата между реално платената лихва и дължимата лихва от 6,95%
за месечните вноски с падеж от 26.03.2008 г. до 23.06.2016 г., вещото лице е
изследвало периода в който кредитът е погасяван от ответниците, а именно от
сключване на договора до 23.05.2016г. Обоснован е извод, че сумата, която
банката е събрала в повече под формата на лихви за редовна главница в резултат
на увеличението на лихвата по кредита, представляваща разликата между платената
лихва и дължимата лихва при уговорения лихвен процент 6,95% за месечните вноски
с падежи от 23.04.2008 г. до 23.05.2016 г.,
възлиза на 4 832,69 евро. Установя се, че 4
832,69 евро е събрана сума за договорна
лихва в повече в резултат на промяната на лихвения процент (в посока на увеличение). Дължимата лихва по кредита, изчислена при
договорен лихвен процент от 6,95% за месечните вноски с падежи от 23.04.2016 г.
до 23.05.2016 г. и платената от ответниците начислена лихва по счетоводни данни
на банката за същия период, са представени в таблица - Приложение 2 към
експертизата. Вещото лице е констатирало увеличение на приложения от банката
лихвен процент за олихвяване на редовна главница от 6,95 % до 8,9 % за периода
23.04.2008г. до 04.01.2018г. Относно събраната
сума от банката ищец под формата на такса за администриране на просрочен кредит
начисляваната за периода от 25.10.2011 г. до 25.05.2016 г. вкл., е установено, че същата е в размер на 162,77
евро.
Съдът
възприема приетото неоспорено заключение на ССчЕ с вещо лице Ю.Х., като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо
с приетите писмени доказателства.
Устнанови се, че в хода на изпълнение
на процесния Договор за потребителски кредит № HL от 26.03.2008 г., между
кредитополучателя М. и банката кредитор „Ю.Б.”АД възникнал съдебен спор относно
предприетото от банката едностранно
увеличение на лихвения процент от 6,5 % до 8,35 % по този договор, както и по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL34916 от 26.03.2008г., както и относно
противоречието на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договорите
за кредит със закона и в частност с чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП.
С решение от 08.08.2017г. по гр. д. №42960/2016г.,
СРС, ГО, 41 състав „Ю.Б.”АД (с предишно
наименование «Ю. и Е. Д. Б.» АД е осъдено да заплати на М.Н.М., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сума в
размер на 4 175,29 евро, представляваща заплатена без правно основание сума по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34916, сключен на
26.03.2008г., която съставлява разликата между първоначалния размер на
договорената лихва и изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване от
страна на „Ю.Б.”АД на размера на дължимата от кредитополучателя лихва за
периода от 04.08.2011 г. до 04.03.2012 г., ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 29.07.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане, както и
сумата от 3 046,41 евро,
представляваща заплатена без основание сума по
договор за потребителски кредит № HL 35496, сключен на 26.03.2008г., която
съставлява разликата между първоначалния размер на договорената лихва и
изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване от страна на „Ю.Б.”АД
на размера на дължимата от кредитополучателя лихва за периода от 23.08.2011 г. до 26.05.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 29.07.2016 г. - датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й плащане. /заверен препис
на л.136-л.140 от делото/ Прието е, че
спорните клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договорите за кредит
са били изготвени от банката предварително и кредитополучателят, който е
физическо лице и потребител по см.на §13, т.1 от ЗЗП, не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им при сключването му. С оглед на това посочените клаузи от
договора за кредит са приети нищожни по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗПП и
на осн.чл..26 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Направен е извод, че след като клаузите от договора за кредит, в които е
предвидено правото на банката едностранно да увеличава размера на базовия
лихвен процент и съответно на дължимата от кредитополучателя лихва,
представляваща възнаграждение за времето на ползване на предоставените от
търговеца парични средства, са нищожни, то същите не могат да породят правни
последици. Формиран е извода, че извършеното от "Ю.Б." АД едностранно
увеличаване на размера на основното задължение на М.Н.М. да заплаща възнаградителна лихва за предоставения кредит за периода от
30.10.2008г. до 12.01.2015г., е направено без да е налице валидно правно
основание за това и подлежи на връщане на осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Решение от 08.08.2017г.
по гр. д. № 42960/2016г., СРС, ГО, 41 състав е влязло в сила на 27.11.2018г. След въззивна
жалба на "Ю.Б." АД, същото е потвърдено с Решение №7389 от
27.11.2018г. постановено възз.гр.д. №16379/ 2017г. по описа на СГС, ГО, II
– Д възз. състав.
Формираната СПН по противоречието на клаузи
на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от процесния договор за кредит с чл.143,
т.10 и т.12 от ЗПП и тяхната нищожност, както по възникналото неоснователно
обогатяване на "Ю.Б." АД, в признатия размер и период, подлежи на
зачитане, съгласно чл.298, ал.1 ГПК.
Установи се, че в полза на М.Н.М. на
04.12.2018г. е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 42960/2016г., СРС, 41 с-в,
срещу "Ю.Б." АД, за присъдените суми, вкл. и за сумата 3 046,41 евро, представляваща
заплатена без основание сума по процесния Договор за
потребителски кредит № HL 35496, сключен на 26.03.2008 г., която съставлява
разликата между първоначалния размер на договорената лихва и изменения такъв в
резултат на едностранното увеличаване от страна на „Ю.Б.” АД на размера на
дължимата от кредитополучателя лихва за периода от 23.08.2011 г. до 26.05.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.07.2016г. до
изплащането./препис от ИЛ на л.86 от делото/
Видно от приетия неоспорен Договор
за прехвърляне на вземания от 15.01.2019г. и уведомление вх.№35 от
16.02.2019г., ответникът М.Н.М.
прехвърлил вземанията си по изпълнителен лист от 04.12.2018г. издаден по гр. д.
№ 42960/2016г. на СРС, по които „Ю.Б."
АД е длъжник, на цесионера С.Т.П.. Ответника М. в
качеството на цедент писмено съобщил за прехвърлянето
на длъжника, съобразно чл.99 ал.3 ЗЗД и т. 3 от договора за цесия. /л.120, л.121
от делото/ Видно от
приетото неоспорено приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания
от 15.01.2019г. цената на прехвърленото вземане е уговорена в размер на половината от главниците
по изпълнителен лист от 04.12.2018г. издаден по гр. д. № 42960/2016г. на СРС, ГО, 41 с-в и възлиза на
8 596,70лв., като същата е изплатена изцяло на цедента,
а приложението има характер на разписка. /л.122
от делото/
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявените при условията на
субективно съединяване осъдителни искове, предвид поддържаните в исковата молба
твърдения са допустими, при надлежно упражнено право на иск.
По същество на
доводите:
Основанието на предявения
иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията на ответниците по договор за банков кредит, сключен с банката ищец. При
предоставен банков кредит приложение
намират правилата на чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ, с този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за
банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита,
е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно се установи от приетите писмени доказателства, че ищецът е изпълнил това свое задължение по договора
и в този смисъл се явява изправна страна. Установено бе от приетото неоспорено заключение на
ССчЕ, че кредита по процесния Договор за
потребителски кредит № HL 35496, сключен на 26.03.2008 г. в размер на 38 000
евро е усвоен изцяло.
Съвкупния анализ на доказателствата
по делото сочи на извод, че ответниците
са неизправна
страна по договора, тъй като не са изпълнили задължението си да връщат кредита
по начина и сроковете, определени с погасителен план. Установи се безспорно,
че редовното погасяване на задълженията по кредита е преустановено на
23.05.2016г. и плащанията
на главницата са спрели. От заключението на неоспорената ССчЕ, е видно, че за периода 23.05.2008г. до 23.05.2016г.,
от ответниците са извършени погашения
в размер на 5 087,0 3евро. След този момент ответниците са изпаднали в забава по отношение на падежиралите месечни
анюитетни вноски – 19 на брой към 04.01.2018г. -датата на обявената предсрочна
изскуемост.
Признатата нищожност на клаузите на чл.
3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 от процесния договор за кредит с решение по гр. д. № 42960/2016г. на СРС, ГО, 41 състав не променя този извод, с оглед разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД,
според която нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те могат да бъдат заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката може би била сключена и без
недействителните и части. Неред с това, при условията на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП наличието на неравноправни
клаузи в договор с потребител
не води до нищожност на договора между страните, защото процесният договор може да се прилага и без тях, а именно
като задължението на длъжника по договора за кредит се определи, без към
размера на главницата да се прибавят суми за изтекли лихви.
Тъй
като предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, следва да се прецени дали исковата молба в случая
има характер на уведомление до длъжниците за настъпване на предсрочната
изискуемост. В исковата молба изрично е заявено от ищеца, че поради
неиздължаване на деветнадесет
погасителни вноски, на основание чл. 18 от договора за кредит и чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ банката обявява цялото задължение в
размер на 32 912,97 евро за незабавно
изискуемо и дължимо.
Уговорената в чл. 18 от договора за
кредит предсрочна изискуемост на кредита, е обусловена от наличието на два
елемента: обективен - неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с
договора задължения; и субективен - упражняване от страна на кредитора на
правомощието да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е
обективиран в съответно волеизявление /уведомление/, достигнало до
кредитополучателя.
Относно субективния елемент се
установява, че на 10.02.2018 г. по възлагане от ЧСИ съгласно чл. 43 ЗЧСИ банката
е изпратила до ответниците М.М. и П.М. уведомление, в което е посочено, че по изложените
причини и на основание чл. 18 от договора обявява за незабавно изискуеми и
предсрочно платими всички суми по договора и анексите към него, в това число
цялата усвоена главница, начислената лихва, такси, застраховки и разноски,
които към 04.01.2018 г. възлизат на посочените в уведомлението суми. Връчването
на уведомлението е извършено на ответниците по реда на чл. 47 ГПК, вр. чл. 43 ЗЧСИ чрез залепване на уведомление на вратата на постоянния адрес, за което е
съставен протокол от ЧСИ на 10.02.2018 г., в който е констатирано, че при посещение
на адреса на 20.04.2018 г.
При произнасяне
относно обективните предпоставки - неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за заплащане на месечните погасителни вноски, съдът възприема
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, според която към 04.01.2018 г. - датата на обявяване на
предсрочна изискуемост от „Ю.Б." АД, непогасените просрочиени
суми по процесния Договор за потребителски кредит № HL от 26.03.2008 г. са
следните: 1 437,33 евро – формирана от непогасени 19 месечни вноски за главница
с падеж от 23.06.2016 г. - 23.12.2017 г., както и 4 588,99 евро - непогасени лихви за редовна
главница. Предвид изложеното, решаващия състав намира за установено наличието и
на двата елемента за уговорената в чл. 18 от договора за кредит предсрочна
изискуемост на кредита: обективен -
неизпълнение от страна на кредитополучателите на поетите с договора задължения;
и субективен - упражняване от страна на кредитора на правомощието да направи
кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в съответно
волеизявление /уведомление/, достигнало до кредитополучателя.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ответниците не са ангажирали
доказателства, които да установят факта на плащане на непогасената част от главницата
по процесния кредит.
От приетото заключение на ССчЕ се
установи безспорно, че дължимата
неплатена главница по процесния договор за кредит е в размер на 32912,97 евро, за
която сума искът за главница с пр. осн. чл. 430, ал. 1 от ТЗ е доказан по
основание и размер, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 13.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, така както изрично е поискано от ищеца.
По
възражението за прихващане:
Предвид основателността на иска, съдът
следва да разгледа евентуалното възражение за прихващане, което ответниците са
направили в отговора. Те са заявили своевременно в отговора на исковата молба,
че имат вземане към ищеца за сумата от 4 832,88 евро, формирана от надвзета възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
HL от 26.03.2008 г. в периода от 26.03.2008г. до 23.05.2016г., както и 185,04
евро недължимо платена такса за администриране на просрочен кредит.
Съгласно чл. 103 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Ето защо, за да се извърши
прихващане следва да се установи, че ответникът има вземане срещу ищеца, което
е ликвидно и изискуемо.
Съгласно посочената правна норма и трайната
практика на ВКС по прилагане института на прихващането, уреден в чл. 103 ЗЗД -
чл. 105 ЗЗД, за да настъпи целената правна последица от направеното
материалноправно изявление за прихващане на две насрещни вземания, е необходимо
да са изпълнени следните предпоставки: 1/ към момента на изявлението за
прихващане да съществуват действителни вземания на страните; 2/ тези вземания
да са насрещни, като не е необходимо да са елемент на едно и също
правоотношение; 3/ вземанията да имат за предмет или пари, или еднородни и
заместими вещи; 4/ активното вземане на страната, която прихваща трябва да е
изискуемо и ликвидно; 5/ пасивното вземане, т. е. задължението на прихващащия
трябва да бъде изпълняемо, като не е необходимо да е изискуемо.
Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане е
погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях с обратна
сила - от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. най-ранния
момент, в който елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД са били налице.
В случая, не се установява, извънсъдебно изявление от страна на
ответника да е било отправяно до ищеца. По делото липсват и доказателства
банката да е изпратила и респ. длъжникът да е получил такова изявление. Ето
защо съдът намира, че преди настоящото дело, страните не са извършили
прихващане на насрещни свои задължения.
В случая ответникът е заявил възражение за прихващане със свое вземане, а
именно за сумата от 4 832.88 евро,
представляваща разликата между дължимата лихва при лихвен процент
съгласно договор за кредит и недължимо платената лихва при увеличен лихвен
процент за периода от 26.03.2008г. до 23.05.2016г., както и сумата 185.04 евро, представляваща
недължимо платени „Такси админ. на просрочен кредит“. Решаващия състав въз
основа на установеното от фактическа
страна, приема, че за част от това вземане на ответника М.М., касаещо периода 23.08.2011 г.
до 26.05.2016г. е издаден изпълнителен
лист от 04.12.2018г. по гр. д. №
42960/2016г. на СРС, ГО, 41с-в, а именно за сумата 3 046,41 евро, представляваща заплатена
без правно основание сума по процесния Договор за потребителски кредит № HL
35496 от 26.03.2008 г., която съставлява разликата между първоначалния размер
на договорената лихва и изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване
от страна на „Ю.Б.”АД на размера на дължимата от кредитополучателя лихва за
периода от 23.08.2011 г. до 26.05.2016г. Вземането на ответника М. за
сумата 3 046,41 евро е ликвидно, безспорно установено по основание и размер.
Същото обаче е прехвърлено в хода на исковия процес, което съдът следва да
съобрази съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид извършената от
ответника М.М. цесия на вземането му от 3
046,41 евро с договор за прехвърляне на вземане от 15.01.2019г., то ответниците
не са титуляри на същото, доколкото възмездно са се разпоредили в полза на
трето лице - С.П., която е надлежен правоприемник на вземането.
Ответниците в отговора си релевират
възражение за прихващане с надвзета възнаградителна
лихва в период от 26.03.2008г. до 23.05.2016г., който е по – дълъг от
периода, за който е издаден изпълнителен лист и съответно за по-голям размер, а
именно 4 832.88 евро. От приетото заключение на ССчЕ, се установи, че за
периода 23.04.2008 г. до 23.05.2016г.
надвзетата договорна лихва в повече в резултат на промяната на лихвения процент възлиза на 4 832,69 евро. След приспадане на сумата от 3 046,41 евро,
за която се отбеляза, че е извършено прехвърляне с цесия, то изискуемото активно
вземане на ответниците срещу банката ищец възлиза на
1786, 28 евро.
По отношение на правопораждащите
факти, касаещи елементите на състава на неоснователното обогатяване на банката кредитор
по процесния договор за кредит, относно надвзети
договорни лихви, на основание клаузи обявени за нищожни е формирана СПН, относно останалата непредявена част от
паричното вземане на кредитополучателите, съгласно указанията по т.2 от ТР №3
от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на сумата 185.04 евро,
представляващ платена към банката ищец „такса администриране на просрочен кредит“, съдът намира, че същата
е платена дължимо от ответниците с оглед обективното просрочие на процесния кредит,
поради което същата не представлява вземане от неоснователно обогатяване на
банката ищец.
Предвид изложеното, се установи, че и двете
страни имат насрещни изискуеми вземания. Ответникът има вземане за 1786 ,28
евро (по недължимо платени договорни лихви). Ищецът има вземане за 32 912,97 евро – неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ HL 35496 от 26.03.2008г. Съгласно нормата
на чл.104 ал.2 ГПК двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането
е могло да се извърши. След извършеното
прихващане се формира остатък от 31 126,69 евро, който ответниците продължават
да дължат на ищеца (32 912,97 евро - 1
786,28 евро).
Поради това съдът намира, че предявения иск за
дължима главница е основателен за сумата от 31
126,69 евро, а до пълния претендиран размер от 32 912, 97 евро следва да
бъде отхвърлен, като погасен поради прихващане.
По
разноските: С оглед изхода на
делото, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 2 718,05 лв. направените по делото разноски в
производството пред СГС. Общо сторените от ищеца разноски включват
2 574,89 лв. платена държавна такса и 300лв. депозит за вещо лице. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение от 2 953,40лв. с ДДС, но
не представя доказателства същите да са сторени, поради което такива не се
присъждат, предвид указанията по т.1 от ТР №6 от 6.11.2013г. по т.д.№6/2012г.
на ОСГТК.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи разноски на ответниците
от 294,22 лв., съразмерно отхвърлената част от иска./общо сторените разноски са
5 422,34лв., съгл. списък по чл.80 ГПК на л.146 от делото/
По
изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят солидарно на „Ю.Б." АД, ЕИК
******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н «Витоша», ул.Околовръстен път №260, сумите от:
- 31
126,69 евро, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл.432, ал.1 ТЗ, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № HL 35496 от 26.03.2008г., дължима за периода от 23.06.2016г. до
11.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 13.03.3018г.
до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния претендиран
размер от 32 912, 97 евро, като погасен
чрез прихващане, с насрещното вземане
на М.Н.М., и П.А.М., за недължимо платената лихва по договор за потребителски кредит № HL 35496
от 26.03.2008г., в размер на 1786 ,28 евро, за периода от 26.03.2008г. до
23.05.2016г.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН **********, да заплатят на „Ю.Б." АД, ЕИК ******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски пред СГС от 2718,05
лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Ю.Б." АД, ЕИК ******, да заплати на М.Н.М., ЕГН ********** и П.А.М.,
ЕГН *********, сумата 294,22 лв., разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: