№ 7
гр. Поморие, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Л. К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Л. К. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20232160200116 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „Трансатлантик Фрейтьрс
България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Фердинандова“ № 78, вх. 1, ет. 3, с ЕИК *********, против Наказателно
постановление № Е-НП-16/21.08.2020г., издадено от Министъра на
Енергетиката. С атакувания акт на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 лева, на основание чл. 94, ал. 1,
предложение първо от Закона за подземните богатства, за нарушение на чл.
77, във връзка с чл. 87, ал.1 и ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 88, т. 4 от Закона за
подземните богатства.
По съображения, подробно изложени в жалбата, се прави искане
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Х. поддържа
жалбата. Излага доводи, че адм. нарушение не е надлежно установено, тъй
като в АУАН е посочено, че то е установено въз основа на официални
документи, а паспортът за извършване на взривни дейности не е официален
документ, доколкото законът не му предава такова качество. Сочи подробни
съображения в подкрепа на застъпеното становище за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна. В допълнение
излага, че към момента на проведеното съдебно заседание е изтекла
абсолютната давност, доколкото нарушението е извършено на 28.06.2019г.,
поради което и наложеното наказание следва да бъде отменено, а
производството прекратено. Претендира сторените по делото разноски.
1
В съдебно заседание Министърът на енергетиката се представлява от
пълномощник – гл.инспектор О. Л., който оспорва жалбата. Моли
обжалваното НП да бъде потвърдено от съда като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена от надлежна стрА., в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
и е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Проверката по така издаденото наказателно постановление е започнала
след подаден сигнал от жители на село Порой за нанесени щети от взривни
дейности, извършвани в каменната кариера с.Бата- с.Порой.
От Решение на МС № 730/18.11.2008 г. (обн. ДВ, бр. 101 от 25.11.2008
г.) е видно, че на жалбоподателя е предоставена концесия за добив на
подземни богатства - строителни материали - трахити, от находище „Порой“,
община Поморие, обл. Бургас. На 20.12.2008г. между МС, представляван от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и жалбоподателя,
е бил сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства - строителни материали - трахити, от находище „Порой“, общ.
Поморие, обл. Бургас за срок от 25г. В чл. 5, ал. 1 на договора е предвидено
право на концесионера да добива трахити в границите на находище „Порой",
в обеми и при спазване на условията на съгласуваните от концедента работни
проекти за добив и първична преработка за съответната година; да извършва
преработка, складиране, транспортиране, и продажба на добитите трахити и
др.
Видно от предвиденото в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 7 от концесионния
договор, при осъществяването на концесията концесионерът е длъжен да
спазва действащото законодателство и да изпълнява на свой риск и със
средства, осигурени от него, съгласуваните с Министъра на регионалното
развитие и благоустройството цялостни и годишни работни проекти.
От представения Годишен работен проект за добив и първична
преработка на трахити от находище „Порой“, през 2019 г. е видно, че са били
предвидени параметри: височина на стъпалото - 10 метра и общо количество
взривно вещество за взривното поле - 8 928 кг. Същите параметри са
посочени и в съгласувания Цялостен работен проект за експлоатация на
находище „Порой“.
На 12.03.2019 г. между жалбоподателя и ЕТ „Кремъков Корпорейшън -
Е.Кр." е сключен договор за изработка за извършване на пробивно-взривни
работи в находище „Порой“ с. Порой, общ. Поморие, със срок на действие до
31.12.2019 г. Съгласно договора жалбоподателят е възложил на ЕТ „Кремъков
Корпорейшън - Е.Кр.“ да извърши със свои сили, средства, труд, механизация
2
и материали, качествено и в срок сондиране и взривяване на кариера Порой, с.
Порой - сондажни работи, доставка, транспорт и охрА. на взривните работи,
зареждане и взривяване съгласно проекта, като изпълнителят едноличен
търговец е длъжен да изработи горепосоченото така, че то да отговаря на
проектните изисквания на възложителя - „Трансатлантик Фрейтърс България“
ООД, като последният изработва и защитава годишния проект за добивни
работи на кариерата пред необходимите инстанции и предоставя защитеният
проект на изпълнителя - ЕТ „Кремъков Корпорейшън - Е.Кр.“, преди
започване на сондажните работи.
По силата на Разрешително за извършване на технологични взривни
работи изх. № 19015391/18.03.2019 г. и Разрешително за извършване на
специални взривни работи с изх. № 19015394/18.03.2019 г., изпълнителят ЕТ
„Кремъков Корпорейшън - Е.Кр.“ има право през 2019 г. да извършва
пробивно-взривни работи в находище „Порой“.
В изпълнение на договора за изработка от 12.03.2019 г., от изпълнителя
едноличен търговец е изготвен Паспорт на пробивно-взривни за взривяване
на 28.06.2019г. на обект - кариера „Порой“, като съгласно паспорта при
конкретното взривяване са предвидени параметри: височина на стъпалото -
17 метра и взривни вещества /Ексан/ - 10 650 кг.
Установява се от представените по делото протокол за взривяване от
28.06.2019г. на обект: кариера „Порой", нареждане № 24, че при взривяването
на 28.06.2019 г. е получено и използвано взривно вещество ексан - 10 650 кг.
По делото е разпитан актосъставителят, който в показанията си сочи, че
проверката е извършена след подадена жалба от жители на с.Порой, в която
се сочи, че пробивно взривните работи извършени на кариера Порой нА.сят
щети на имоти на близкото село Порой. Въз основа на документи е извъшена
проверка и установено, че количеството взривно вещество употребено при
пробивно взривните работи на находище Порой, надвишава предвиденото в
утвърдените проекти като предвиденото е 8928 кг, а е използвано 13500 кг.
Сочи, че се е установило несъответствие и при височината на работното
стъпало, като височина на работното същото за тази кариера е определен до
10 метра, а според паспорта за взривно пробивни работи височината на
стъпалото е 25 метра, откъдето идва и по-голямо количество взривно
вещество.
До поделото е допусната и извършена и СТЕ, вещото лице по която е
посочило, че височината на работното стъпалото на кариерата окончателно се
оформя след изземване на взривената скална маса. Установява се още, че
взивното вещество Ексан, което е било употребено при процесното
взривяване не съответства по работоспособност /калоричност/ на взривното
вещество по годишния и по цялостния работен проект - грубодисперсен
амонит, като последното е с по-висока работоспособност. В съдебно
заседание вещото лице сочи, че ГДА е с по-голяма работоспособност
/калоричност/ от веществото Ексан, но към момента на извършване на
3
взривните работи ГДА не се е произвеждало в България, поради което се е
наложило да се използва взривното вещество Ексан.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирА. в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ
на обжалване акт по чл. 58д от ЗАНН, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, респективно дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое
правомощие съдът, като провери изцяло обжалвания акт и като взе предвид
разпоредбите на закона, намира, че административно - наказателното
производство, водено срещу жалбоподателя „Трансатлантик Фрейтьрс
България“ ООД, следва да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната
предвидена в закона давност за административно наказателно преследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН липсата на особени
правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления обуславя приложението на разпоредбите на НПК.
В ЗАНН липсва изрична уредба на института на погасителната давност за
административно - наказателно преследване, поради което приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, изискваща
прекратяване на производството при изтичане на абсолютната погасителна
давност.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към правилата на НК по
отношение на обстоятелствата, които изключват отговорността на лицето,
сред които влиза и изтичане на предвидената давност от извършване на
нарушението. От изложената фактическа обстановка в обжалваното
наказателно постановление се установи, че нарушението, вменено на
жалбоподателя „Трансатлантик Фрейтьрс България“ ООД, е извършено на
28.06.2019 г. С оглед предвиденото за нарушението административно
наказание „Глоба/имуществена санкция“, при определяне на абсолютната
давност следва да се съобразят сроковете, визирани в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК към момента на извършване на деянието. Срокът, посочен в
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 от
НК изтичането на срок, надхвърлящ с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК срок изключва административно - наказателното преследване, т.е.
абсолютната давност за административно - наказателно преследване за
вмененото на жалбоподателя нарушение е четири години и половина. Така
посоченият давностен срок и е изтекъл на 28.12.2023 г.
4
Съгласно правилата на наказателния процес, приложим в настоящото
производство, наличието на изтекла давност е пречка за съда да се произнесе
по същество в случаите, когато липсва направено изявление, че лицето желае
производството да продължи, въпреки че е изтекъл максимално предвиденият
давностен срок. В случая доколкото изрично в жалбата е отправено искане за
отмяна на обжалваното НП и в съдебно заседание жалбоподателят
„Трансатлантик Фрейтьрс България“ ООД, чрез назначения си процесуален
представител не прави изрично изявление производството по делото да
продължи, то същото следва да бъде прекратено. Нещо повече,
процесуалният представител на жалбоподателя изрично се е позовал на
разпоредбите, предвиждащи прекратяване на административно наказателното
производство поради изтекла абсолютна давност.
По изложените съображения съдът намира, че административно
наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 84,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, а обжалваното наказателно
постановление отменено поради настъпването на правопогасяващ
юридически факт, а именно изтичане на предвидената от закона абсолютна
давност за административно - наказателно преследване.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е
приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда.
При този изход от спора искането за присъждане на разноски от стрА.
на процесуалния представител на жалбоподателя е основателно. От
съдържанието на приложените по делото договор за правна защита и
съдействие и фактура от 04.04.2022г. се установява, че заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 1440 лв. с ДДС. По
делото са заплатени и разноски за вещо лице, които са в размер на 700 лв.
Предвид това в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 2140
лв., представляваща сторените от него разноски в производството.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
На първо място съдът намира, че производството по делото не е ниска
фактическа и правна сложност, а не без значение е и обстоятелството, че
предмет на делото е имуществена санкция в размер на 50 000 лв., предвид
което заплатеният адвокатски хонорар не превишава нормативно
установеният минимум, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА административно - наказателното производство по
НАХД № 116/2023 г. по описа на Районен съд Поморие.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-НП-16/21.08.2020г. ,
издадено от Министъра на Енергетиката, с което на „Трансатлантик
Фрейтьрс България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Фердинандова“ № 78, вх. 1, ет. 3, с ЕИК *********, на основание чл. 94,
ал. 1, предложение първо от Закона за подземните богатства, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/, за нарушение на чл. 77, във връзка с чл. 87, ал.1
и ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 88, т. 4 от Закона за подземните богатства.
ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да заплати на
„Трансатлантик Фрейтьрс България“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 78, вх. 1, ет. 3, с ЕИК
*********, сумата от 2 140 лв., представляваща сторените от жалбоподателя
разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6