Р
Е Ш Е Н И Е №17
гр.Силистра, 13.04.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в открито
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ:Валери
Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Стефка
Ганчева като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №3 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение
№439/13.12.2019г.,постановено по АНД №748/2019г.,Силистренският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление №39-0000157/20.08.19г.,издадено от Началника на Областен
отдел ”Автомобилна администрация” гр.Силистра, с което на ЕТ„ХАРИ-3-Ц.Х.“ с.Калипетрово,
е наложено административно наказание на основание чл.104 ал.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл.10 §2 изр.1 от Регламент (ЕО)№561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,свързани с
автомобилния транспорт,за изменение на Регламенти (ЕИО)№ 3821/85 и (ЕО)№2135/98
на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО)№3820/85 на Съвета,във вр.с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП,по вид „имуществена
санкция” в размер на 1000 лв.
Производството
е образувано по касационна жалба на ЕТ“ХАРИ-3-Ц.Х.” с.Калипетрово,подадена чрез
представител по пълномощие адв.А. ***,с искане да бъде отменен оспорения акт на
СРС и след решаване на делото по същество от настоящата инстанция, да бъде отменено
и първоначално атакуваното НП на компетентния орган.Касационните оплаквания са групирани
в две направления:От една страна,се поддържа довод за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила,тъй като нито в акта за установяване
на административното нарушение, нито в НП, било посочено мястото и времето на неговото
извършване, а самото то не било ясно индивидуализирано за да бъде вменено във
вина на превозвача. От друга страна, са развити доводи,че съдът не се е
съобразил с дефиницията на понятието „седмица“ от приложимия Регламент,с което
е допуснал неправилно приложение на материалния закон.На същата плоскост - за
нарушение на закона, се поддържа и, че съдът не бил обсъдил доводите на жалбоподателя
за приложението на чл.3 б„а“ от Регламент №561/2006,тъй като не бил изследвал
въпроса с дължината на осъществявания маршрут и ако той е до 50 км., не би
следвало Регламентът да намери приложение. Като не се е занимавал с този
въпрос,съдът не бил установил релевантен за делото факт, което било довело до
неправилно приложение на материалния закон. С оглед на тези оплаквания се моли
за отмяна на съдебния акт и, съответно на НП.
Ответникът по касация - Областен отдел „Автомобилна администрация”
гр. Силистра, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа неоснователност на
касационната жалба.Счита, че оспореното съдебно решение е законосъобразно и
дава заключение за неговото потвърждаване.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните,прие следното:Касационните основания,които са заявени и поддържани пред
настоящата инстанция са за допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила,довели до неправилно приложение на материалния закон /чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.с чл.348
ал.1 т.1 и т.2 НПК/.Акцентът е поставен върху довод за допуснати съществени
нарушения на административнонаказателните производствени правила от
АНО,задълбочени от съда във въззивното производство,които били компрометирали изводите
му относно фактите.Последното, от своя страна, било довело до неправилно
приложение на материалния закон.Жалбоподателят е твърдял пред СРС, както и в
касационната жалба,че допуснатите в досъдебната фаза процесуални нарушения са
съществени,тъй като не били посочени времето, мястото и обстоятелствата, при
които е прието за извършено възведеното административно нарушение,което
засегнало правото му на защита.Счита,че поначало неправилно е била ангажирана
имуществената му отговорност като превозвач, тъй като в цялата административно-наказателна
преписка не се откривало посочване на конкретното действие или бездействие /арг.чл.
6 ЗАНН/ на касатора,което пък осуетявало прилагането на който и да е
административнонаказателен състав,щом липсвало установено деяние,попълващо
хипотеза на административно нарушение,извършено от санкционирания търговец.Настоящият
контрол следва да се развие на терена на касационните оплаквания и съгласно чл.218
ал.2 АПК.
Констатираната
административна простъпка,поставила в ход административно- наказателна
процедура с АУАН №261927/01.08.2019г. /чл.36 ЗАНН/,при извършена проверка от
длъжностни лица на автомобилната администрация,е че превозвачът-касатор не е организирал
работата на водача В.И.В, по начин такъв, че да бъде спазена седмичната почивка
за периода от 09.02.2019г. до 15.02.2019г. влючително, според изискванията на
Глава II, чл.8 т.6 от Регламент (ЕО) №501/2006, във
връзка с чл.10 §2, изр.1, последният дефиниращ задължение на „транспортното
предприятие“ /превозвач/, да гарантира една нормална седмична почивка и една
намалена такава от поне 24 часа.Фактическият извод е формиран след проследяване
на данните, съдържащи се в информационния масив на Автогара-Силистра относно
шофьора В. за периода 09.02.19г.-18.02.19г. и кореспондиращите с тях данни от
водения ежедневно Дневник за изпълнение
на курсовете в Автогара Юг-Русе за дните от 09.02.2019г. до 15.02.2019г.,
включително /л.13-л.19/,видно от които е, че същият е работил непрекъснато
повече от 7 последователни дни, изпълнявайки възложени му от касатора курсове
по линия 150: Силистра-Русе. Изводът се потвърждава и от приложена разпечатка
от дигиталната карта на водача. Съдът е процедирал съгласно нормативните
изисквания от чл.13, чл.14 и чл.107 ал.2 НПК, събирайки и служебно
доказателства в процеса /вж. Разпореждане на л.2/,с цел установяване на
обективната истина.От представените Пътни листи за релевираните дати /л.20-л.26/
е извел верния фактически извод, че водачът В. е изпълнявал възложените му от
касатора курсове в продължение на шест 24-часови периоди от края на предишната
седмична почивка и отново е работил на седмия ден - 15.02.19г.,вместо задължително
да ползва седмична почивка от поне 24 часа. Не само, че превозвачът не му е
създал условия да почива през седмия ден,следващ непрекъснатите шест 24-периоди
на работа,но и е издал Пътен лист серия А №003959 /л. 26/ на 15.02.2019г., с
който му е възложил превоз на пътници по същата линия
Силистра-Тутракан-Русе,която е с дължина от повече от 120 км. в едната посока, с
управлявания от водача автомобил „Мерцедес“, рег.№СС 6900 МС.Съдът е изложил
нарочни мотиви относно приложимостта на Регламента в контекста на чл.3 б.“а“, поради
което следва да бъде отклонено касационното оплакване в този смисъл като
неоснователно.
Районният съд е анализирал нормативните определения от
чл.4 б.з) „седмична
почивка“; б.и) „седмица“ и б.п) „транспортно предприятие“ на Регламент (ЕО) №561/ 2006,
приемайки, че „седмична почивка“ означава седмичен период от време,през което
водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална седмична
почивка“ с продължителност от поне 45 часа и „намалена седмична почивка“ -
период, който може при спазване на условията,предвидени в чл.8 §6 да бъде
съкратен до минимум 24 последователни часа, какъвто именно касаторът не е
осигурил на водача след непрекъсната работа в продължение на 6 последователни
дни. В този контекст изцяло следва да бъде ирелевирано оплакването на касатора,че
всъщност той бил съставил график за работа на В.И.В,съобразен с нормативните
изисквания, но съдът не бил изследвал въпросите със създадената от превозвача
организация на работа в транспортното предприятие,поради което и правнозначими
факти останали неустановени.Дори и да има такъв график, същият е без значение, щом
именно превозвачът е възложил въпросния курс на водача до гр.Русе на седмия
последователен ден след непрекъсната работа по превоз на пътници през
предходните шест дни.
Другите оплаквания в касационната жалба
са били поддържани и пред въззивната инстанция и същите са получили
законосъобразен отговор с оспореното решение. За пълнота на изложението настоящият
състав намира за нужно да отбележи,че фактическото административно обвинение е формулирано
и предявено правилно, както законосъобразно е приел и съдът.Последният е установил,
че описаното в НП нарушение,се е проявило чрез неосигуряване на водача В.И.В на
задължителна междуседмична почивка на 15.02.2019г. Видно от приложените от л.20
до л.26 от делото на СРС Пътни листи,подписани и подпечатани от служител на превозвача
и заверени в Автогара Силистра е, че касаторът е нарушил нормативния ред, защото
е негово задължението да организира труда на шофьорите,като спазва законовите
изисквания,вкл. за седмичните почивки, съобразявайки и зависимото /подчинено/
положение на наетия шофьор от неговия работодател. Неоснователно е оплакването за
липса на изчерпателно посочване на фактическите обстоятелства, съставляващи съответното
изпълнително деяние.В случая се касае за бездействие относно прилагане на
механизъм за осигуряване на режим на работа на водача В. съгласно нормативните
изисквания, което е обективирано чрез изричното възлагане на изпълнението на
маршрута по посочената редовна автобусна линия Силистра-Русе на 15.02.2019г., обслужвана
от касатора,без да бъде осигурено ползването на седмична почивка,вкл. на
„намалена“ такава от най-малко 24 последователни часа.Правно значение има
установения резултат, който винаги е единствено възможното следствие от
осъществяване на процесното бездействие при изричното нормативно изискване за
действие,т.е. неосигурено спазване на съответния регламент в частта за режима
на работа на водача,вкл. и седмичните почивки,а не конкретните способи /чрез графици,инструктажи,контроли
и др./ за постигане на този резултат,които по правило са в оперативната
самостоятелност на управлението на превозвача. Като е преценил по горния именно
начин фактите по делото,съдът е извел съответен на закона извод, който следва
да бъде потвърден.
Предвид
изложеното до тук, настоящият състав на АС Силистра намира,че оспореното съдебно
решение е постановено при вярно установяване на релевантните факти и при
правилно приложение на материалния закон,т.е. при отсъствие на касационни
основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,
във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №439/13.12.2019г.,
постановено по АНД №748/ 2019г. по описа на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.