РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2166/23.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.Петкова и с участието на прокурор Здр.Янева, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2423/2022г., взе
предвид следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от ЗАНН.
ТД на НАП – Пловдив с процесуален
представител юрисконсулт С.А. обжалва Решение № 1482 от 19.07.2022г.,
постановено по АНД № 2489 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд. Със съдебният
акт е отменено Наказателно постановление /НП/ № 618569-F633492/14.12.2021г. на
Директор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, с което на Меделин спорт ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
9 198,51 лв. за административно нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр.
чл.86, ал.1, вр. чл.102 ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно – чл.348 ал.1 т.1 НПК : Поддържа, че неправилно съдът приел
да е допуснато процесуално нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 ЗАНН и дори да са
налице пропуски в административно наказателното производство, те не са
съществени, тъй като не нарушават правото на защита на нарушителя. Изразено е
несъгласие с доводът на съда, че в АУАН и НП е следвало да намерят отражение
всички доставки, от които се формира облагаемия оборот с описание на конкретна
дата, предмет и стойност, с оглед големият им обем. В тази вр. е заявено, че
според обстоятелствената част на АУАН и НП става ясно, че дейността на лицето
се изразява в извършване на продажби на тютюневи изделия и нехранителни стоки,
които са облагаеми по см. на чл.12 ЗДДС, при което е очевидно, че оборотът
отговаря на изискванията на чл.96 ал.2 ЗДДС. Посочено е, че оборотът се следи в обобщен вид
месечно на база отчет за извършените продажби, съгл. чл.112 ал.4 ППЗДДС. По
отношение позоваването от страна на ПРС на практиката на СЕС се счита, че съдът
неправилно е тълкувал същата – посочено е, че Директивата за ДДС не предвижда изрично
система от санкции в случай на неспазване на предвидените с нея задължения,
които данъчно задължените лица следва да изпълняват /т.31 от Решение на СЕС по
дело С-259/12/ и съдът възприема, че държавите-членки са компетентни да изберат
санкциите, които според тях са подходящи при спазване на правото на ЕС и
неговите общи принципи /Решение от 19.07.2012г. по дело С-263/11/ и българската
държава е избрала санкционен подход посредством предвидено наказание за
неизпълнение на задължение от данъчно задължено лице – чл.180 ал.1 ЗДДС.
Ответникът Меделин спорт ООД,
гр.Карлово не е представил отговор по касационната жалба и не се представлява.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от прокурор Янева поддържа неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване
на неблагоприятно съдебно решение. По същество е неоснователна.
1. Наказателно постановление №
618569-F633492/14.12.2021г. на Директор Дирекция “Контрол” при ТД на
НАП-Пловдив е издадено от орган, административнонаказателната компетентност на
който произтича от упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП - т.1, 1.3, б.”в” /приложена в адм.нак.преписка/.
АУАН № F633492 от 09.11.2021г. e съставен от ст.инспектор по приходите в
ТД-Пловдив. В това си качество, актосъставителят се явява орган по приходите, съответно
на изискването на чл.193 ал.2 от ЗДДС.
Според обстоятелствената част на НП : Меделин
спорт ООД като данъчно задължено лице по см. на чл.3 ал.1 ЗДДС не е начислило изискуем
и дължим ДДС в размер на 9 198,51лв. за данъчен период м.09.2021г.,
определен по формулата на чл.53 ал.2 ППЗДДС вр. с чл.67 ал.2 ЗДДС, по извършени
от него облагаеми доставки на обща стойност 55 191,05лв. /търговия на
дребно с тютюневи изделия и нехранителни стоки/, за периода 01.09.2021г. до
20.09.2021г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било задължено да стори
това.
Фактическите установявания са
квалифицирани за административно нарушение на чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС, вр.
с чл.86 ал.1 и чл.102 ал.4 ЗДДС.
В НП е посочено, че нарушението е
извършено на 15.10.2021г. в гр.Пловдив и е открито на 03.11.2021г. в хода на
ревизионно производство, възложено със ЗВР от 12.10.2021г., за което е съставен
протокол от 03.11.2021г.
Съгласно чл.180 ал.1 и ал.2 ЗДДС : „Регистрирано лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или
имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от
1 000 лв.; Алинея 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало по този закон в срок.”. Според чл.86 ал.1 ЗДДС : „Регистрирано лице, за което данъкът е станал
изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който
посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника
за продажбите за съответния данъчен период.”.
2. Актосъставителят в
качеството на свидетел поддържа АУАН, като е заявено, че за данъчен период
01.09.2021г. – 30.09.2021г. дружеството е декларирало облагаем оборот
55 191,05лв. и на основание чл.102 ал.4 ЗДДС дължимият данък е
9 198,51лв. В протокола от 03.11.2021г. са отразени констатации от
проверка във вр. с издаден акт за регистрация по ЗДДС от 20.09.2021г. и
установяване размера на неначислен ДДС за облагаем оборот по чл.96 ал.1 ЗДДС
над 50 000лв. Протоколът съдържа справка за реализирания оборот от
дружеството за периода от 21.08.2021г. до 30.09.2021г., като отчетен по ЕКАФП –
за м.09.2021г. общият облагаем оборот е в размер на 55 191,05лв., при
което дължимият ДДС е в размер на 9 198,51лв. В протокола и преписката
отсъства документ, в който да са отразени конкретни стойности, формиращи размер
на облагаемия оборот за м.09.2021г. Посочено е в протокола, че дружеството е
представило във вр. с проверката, при която е издаден акт за регистрация –
справки и документи за реализирания оборот за периода от 01.09.2020г. –
31.08.2021г., а в хода на ревизионно производство е представило справки и
документи за реализирания оборот за периода от 21.08.2021г. – 30.09.2021г. В
обстоятелствената част на НП и в АУАН няма позоваване на конкретни данни,
включително изходящи от дружеството, въз основа на които е посочен размера на
облагаем оборот за м.09.2021г.
При тези данни ПРС с основание
приел, че вмененото нарушение не е доказано, тъй като елемент от обективна
страна на административното нарушение е реалното посочване на броя на
конкретните доставки, извършени от наказания субект, техният вид и естество, с
конкретизиране на предмета на доставката и датата на извършване, които
задължителни елементи в съдържанието на АУАН и НП отсъстват в случая. Пропускът
е довел до извод за необоснованост на НП от фактическа страна и нарушение на
чл.42 и чл.57 ЗАНН, ограничаващо правото на защита на наказания субект. ПРС се
е позовал на задължителните указания в Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. по
д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС с арг. от аналогия между АУАН и обвинителния акт - сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване
на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. По
отношение съдържанието на НП е направено позоваване на ППВС 1/1953г. за
необходимост от пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, а не необходимата информация да се извлича от доказателствата по
делото. По отношение липса в акта и НП на брой конкретни доставки, извършени от
наказания субект, техният вид и естество, дата на извършване, представляващи
съставомерни фактически обстоятелства и последицата от това са цитирани съдебни
актове на АС – Пловдив по касационни дела №№ 902/2022г., 2958/2021г.,
2743/2021г., 2572/2021г. и др. Относно подходящност и пропорционалност на
санкцията ПРС е съобразил указанията на СЕС в Решение от 20.06.2013г. по дело С
– 259/12г. и конкретните факти по случая относно здравословното състояние на
единия от управителите на дружеството, според които не е налице опит за
укриване на облагаеми доставки или събития, свързани с тях.
По отношение конкретния
данъчен период м.09.2021г. – НП и АУАН не съдържат индивидуализирани данни,
които да бъдат проверени със съпоставка с приложените в преписката документи и
представените по делото доказателства. Протокол № Р-16001621005707-П73-002/03.11.2021г.
е единственият документ, на който се позовава административно-наказващия орган,
но документът съдържа обобщена информация за реализирания оборот от дружеството за периода от 21.08.2021г. до
30.09.2021г., като отчетен по ЕКАФП – за м.09.2021г. общият облагаем оборот е в
размер на 55 191,05лв., но както бе посочено по-горе - в протокола и
преписката отсъства документ, в който да са отразени конкретни стойности,
произтичащи от информация за облагаеми доставки, формиращи размер на облагаемия
оборот за м.09.2021г. Според посочено в протокола, дружеството е представило в
хода на ревизионно производство справки и документи за реализирания оборот за
периода от 21.08.2021г. – 30.09.2021г., но в обстоятелствената част на НП и в
АУАН няма позоваване на конкретни данни, включително изходящи от дружеството,
въз основа на които е посочен размера на облагаем оборот за м.09.2021г.
При тези данни правилно ПРС приема, че
преписката не съдържа информация за облагаемите доставки за периода
м.09.2021г., формиращи стойност 55 191,05лв. и изискуем ДДС в размер на
9 198,51лв. Тоест, фактическото основание, въз основа на което е приложена
санкцията по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС, не е обосновано. Административно –
наказващият орган дължи яснота при описание на нарушението и убедително
доказване на същото. Съдържанието на НП е дефинирано по закон и не поставя под
съмнение необходимостта от пълно описание на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити
– в частност чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН относно доказателствата, които потвърждават
нарушението. Отсъствието на доказателства, потвърждаващи нарушението води до
извод, че волята на административния орган не е конкретизирана в необходимата
степен. Индивидуализирани факти и обстоятелства следва да са отразени в АУАН с
предявяването му, или в НП и отговорност на нарушител не може да бъде
ангажирана въз основа на обстоятелства, разкрити в хода на съдебното
производство, които не са посочени в АУАН и НП. Отбелязва се, че дори да не е
спорна фактическа установеност, нарушителят има право на оспорване на НП, за
законосъобразността на което в случая ПРС е осъществил дължимата проверка в
цялост. Отсъствието на конкретни данни относно индивидуализирани облагаеми
доставки на стоки за процесния данъчен период води до извод за необоснованост
на НП.
Принципно правилно ПРС се позовава и
на Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС, като за да осигурят точното събиране
на данъка и да предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да
предвидят в националното законодателство подходящи санкции за неспазване на
задължението за регистриране по ДДС и за невнасяне на дължимия данък. Подобни
санкции обаче не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели,
тоест в съответствие с принципа на пропорционалност държавите членки трябва да
използват средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с
измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в най-малка
степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. За да се
прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност,
следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението;
тежестта на налаганата санкция както и начинът за определянето на нейния
размер; преследваните цели. В практиката на СЕС са дадени и ръководни указания
кога е налице злоупотреба и данъчна измама, като е посочено, че такива липсват,
когато облагаеми доставки не са били укрити от данъчните органи, информацията
за тях е вярно отразена в счетоводната документация на данъчно задължения
субект, като всички необходими документи са били надлежно предоставени на
проверяващите органи при поискване. В този смисъл данъчната измама не обхваща
случаи на неначисляване на ДДС, дължащо се на: невнимание; погрешна правна
интерпретация на фактите, свързани с дадена облагаема доставка в този см. са
постановените по преюдициални запитвания Решение на СЕС /втори състав/ от 19
юли 2012 година по дело С-263/11; Решение на СЕС от 12 юли 2012 година по дело
EMS – B. Trasport, С-284/11; Решение на СЕС /трети състав/ от 21 октомври 2010
година по дело С-385/2009 година; Решение на Съда /трети състав/ от 8 май 2008
година по съединени дела С-95/07 и С-96/07 /дело Ecotrade/, както и цитираната
в тези решения практика на СЕС.
Мотивиран така и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIV
състав
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1482 от 19.07.2022г.,
постановено по АНД № 2489 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :